Р Е Ш Е Н И Е

1087/30.11.2012г.

гр. Шумен

Шуменски районен съд, в публично заседание на петнадесети ноември , през две хиляди и дванадесета година, в състав:

Съдия: Зара Иванова

при секретаря: А.П. , като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №482 по описа на ШРС за 2012г. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 139 във вр. с чл.140 ал.1 , т.1 от СК

Депозирана е искова молба от М.Г.Д. , ЕГН:********** *** срещу Б.П.П. , ЕГН:********** , адрес *** , в която посочва , че ответницата е нейна дъщеря дъщеря . Твърди , че ответницата напълно я изоставила , не се грижи за нея и не и купува лекарства . Отнела и отпуснатото инвалидно МПС . Неправомерно посегнала и на отпуснатите и социални помощи . Съобразно изложеното моли да бъде постановено решение , по силата на което ответницата да бъде осъдена да и заплаща месечна издръжка в размер на 440 лева .

В отговора по чл.131 от ГПК и в хода на делото , ответникът оспорва изложените в исковата молба обстоятелства . Заявява , че ищцата е загубила правото си на издръжка , т.к. са налице тежки провинения по смисъла на чл.151 ал.1 от СК , както и че притежава имущество от което може да се издържа .

След като се запозна със събраните по делото доказателства и ги прецени по отделно и в съвкупност, съдът възприе следното: От представеното и прието по делото Удостоверение за раждане №935/06.11.1957г. на Община Шумен се доказва , че ответницата е дъщеря на ищцата . Следва да се отбележи , че тази роднинска връзка се е породила в резултат на допуснато с Решение №232/19.08.1966г. по гр.д.№367/1966г. на ШРС , осиновяване на ответницата от ищцата . По гр.д.№360/2009г. по описа на ШРС е допуснато прекратяване на осиновяването , но с влязло в сила Решение №100/23.07.2010г. по в.гр.д.№249/2010г. по описа на ВАС , първоинстанционният съдебен акт е отменен , т.е. към настоящият момент между страните съществува роднинска връзка , която съобразно чл.140 от СК дава възможност на ищцата да претендира издръжка от ответницата .

Първото възражение на ответницата е нейната майка е изгубила правото да иска издръжка от нея , поради наличието на предпоставките по чл.151 ал.1 от СК – извършено тежко провинение . Конкретизира , че действието което квалифицира като такова е фактът , че майка и заявила пред съответните органи , че тя е извършила кражба на документи . В посочения по-горе нормативен текст на чл.131 ал.1 от СК , както и другаде в закона липсва легална дефиниция на понятието „тежко провинение” . Съобразно теоретичните постановки по въпроса тежкото провинение може да приеме различни форми - активно действие (опит за убийство, клевета), бездействие (неоказване на помощ при опасност за живота), еднократна проява (нанасяне на тежка телесна повреда) или трайна линия на поведение (пълно дезинтересиране от тежко болен).Към него могат да се подведат най-различни конкретни деяния, поради което наличността му следва да се преценява във всеки отделен случай. Във всички случаи провинението трябва да е тежко, като този белег са преценява въз основа на моралните критерии, с оглед адекватността и тежестта на санкционирането - изгубване на издръжката. Съдът счита , че в настоящия случай са налице доказателства , че ищцата е извършила тежко провинение срещу дъщеря си . От всички събрани по делото писмени доказателства се доказва , че между страните са налице трайни междуличностни конфликти , които произхождат от спор за имущество . Всяка от тях чрез различни способи и пред различни инстанции е упражнявала законните си права във връзка с наследствено имущество . Не е необходимо в подробности да се коментират извършените действия от ответницата , т.к. нейното поведение не подлежи на преценка , в настоящото производство . От представеното по делото Писмо рег.№9642/04.06.2012г. по описа на ОД на МВР гр.Щумен се установява , че е извършена проверка по сигнал на ответницата за евентуално извършено от ищцата престъпление по чл.286 от НК . При проверката се установило , че с Тъжба вх.№2386/2007г. на ШРП ищцата , пред надлежен орган на властта , твърди , че дъщеря и Б.П.П. ,извършила кражба на документи . След извършена проверка документите , които се намирали в ответницата били върнати срещу подпис , като ШРП , с влязло в сила постановление от 15.10.2007г. , отказала да образува наказателно производство за извършена кражба . Като краен резултат в писмото се съдържа заключение , че не са събрани достатъчно доказателства за извършено от ищцата престъпление от общ характер , вкл. и т.нар. “набедяване “. Независимо , че не образувано досъдебно производство за извършено от ищцата престъпление “набедяване” , съдът намира , че действията и следва да се квалифицират като “тежко провинение” по смисъла на чл.151 ал.1 от СК . На първо място , в съдебната доктрина , категорично е възприето становището , че не е необходимо , провинилият се да е извършил престъпление , което открива възможността съдът да извърши самостоятелна преценка относно гореописаните действия на ищцата – подаване на тъжба за извършена от ответницата кражба . Отчитайки обстоятелството , че не са събрани доказателства , включително и в настоящото производство , от обективна или субективна страна ответницата да е осъществила противозаконно отнемане на документите на ищцата , фактът на подаване на тъжба от ищцата е изключително морално укоримо и несъответстващо на дължимото поведение от родител спрямо дете . Съдът не отрича множеството аналогични действия на ответницата – подаване на жалби и др. До надлежни органи , но същите не са провокирали конкретното анализирано поведение на ищцата – сезиране на орган с оглед извършено престъпление от ответницата . При тази фактическа обстановка се налага изводът , че ищцата е изгубила правото да иска издръжка от ответницата , поради извършването на тежко провинение .

Независимо от горното съдът счита , че ответницата не следва да заплаща издръжка на ищцата , т.к. не са налице доказателства , че има нужда от такава , както и смята , че доходите на ответницата не са достатъчни . От представените и приети по делото писмени доказателства : Разпореждане №********** , Удостоверение №0509/2012г. се установява , че всъщност ответницата има по-ниски доходи от ищцата . Доходът на ищцата е формиран от получаваната от нея лична пенсия в размер на 136 лева плюс лична социална и наследствена пенсия от съпруг и добавка “чужда помощ “ или в общ размер на 324,49 лева . Ответницата също получава лична пенсия в размер на 303,80 лева . Този доход е малко над минималната за страната работна заплата , което изключва възможността ответницата да заплаща издръжка.

Поради изложеното съдът намира , че предявеният иск се явява изцяло неоснователен , поради което следва да се отхвърли .

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника извършените деловодни разноски в размер на 620 лева .

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 139 във вр. с чл.140 ал.1 , т.1 от СК , за осъждане на Б.П.П. , ЕГН:********** , адрес ***, да заплаща на майка си М.Г.Д. , ЕГН:********** *** , месечна издръжка от 440 (четиристотин и четиридесет) лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА М.Г.Д. , ЕГН:********** , да заплати на Б.П.П. , ЕГН:********** , сумата 620 ( шестстотин и двадесет ) лв. - деловодни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 30.11.2012г.

СЪДИЯ: