Р Е Ш Е Н И Е

759/28.9.2012г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№ 486 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.74, ал.4, вр. с чл. 74, ал.2 от КТ, вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

В исковата си молба до съда ищецът – Н.Н.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** излага, че на 17.01.2012 г. била сключила, на основание чл.68, ал.1, т.1, с ответника- „Кремис 09” ЕООД, ЕИК: 200753637, със седалище и адрес на управление гр. С*, представлявано от КИК, трудов договор №118/17.01.2012 г., като ищцата била поела задължението да изпълнява длъжността “шивачка”, с място на работа- цех, находящ се в гр. Шумен, на ул. “Райна Княгиня” №8. Трудовият договор между страните бил сключен като срочен- от 17.01.2012 г. до 16.04.2012 г. или до изпълнение на възложената работа. Ищцата твърди, че клаузата на чл.5, б.”а” от договора е недействителна, тъй като изпълняваната от нея работа не била сезонна, временна или краткотрайна, а от друга страна работодателят й не бил обявен в несъстоятелност, или ликвидация. Не били налице и предпоставките на разпоредбата на чл.68, ал.4 от КТ. Сочи се в молбата, че ищцата съобщила на работодателя си, че била бременна, като непосредствено след разговора им, последният й бил връчил заповед, по силата на която едностранно прекратил трудовото правоотношение, като за основание посочил нормата на чл.71, ал.1 от КТ. Ищцата излага в молбата си, че така издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като трудовия й договор е следвало да бъде прекратен, като се спазят изискванията на разпоредбите на чл.325, чл.328, чл.330 или чл.331. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде обявена недействителността на чл.5, б.”а” от Трудов договор №118 от 17.01.2012г. и да се постанови същата да бъде заместена съобразно разпоредбата на чл.68, ал.5 от КТ, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът да признае уволнението, извършено със Заповед №28 от 08.02.2012г. за незаконно и да отмени същото, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, и на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ да се осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение съгласно чл.255, ал.1 от КТ за времето през което е останала без работа от 08.02.2012 г. до 08.08.2012 г., в размер на 2070,00лв. Претендира и разноски.

Ответникът не представя писмен отговор по молбата в законоустановения срок. В последствие, с писмена молба, изразява становище за неоснователност на иска, сочейки аргументи. Претендира и разноски.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Прието е за безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, породено от сключен на 17.01.2012 г. трудов договор №118/17.01.2012 г., като ищцата е работила при ответното дружество, изпълнявайки длъжността “шивач”, считано от 18.01.2012 г. Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства /частно заверен препис от трудов договор №118/17.01.2012 г./. Не се спори, а се установява и от Заповед №28/08.02.2012 г., издадена от управителя на ответното дружество, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.71, ал.1от КТ, считано от 08.02.2012 г. В цитираната заповед не са посочени причини за прекратяване на трудовото правоотношение. От текста на процесния трудов договор става ясно, че същият е сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, като в т.5, б. “а” от договора е отразено, че последният е срочен, считано от 17.01.2012 г. до 16.04.2012 г. или до изпълнение на възложената работа. В договора е уговорен и срок на предизвестие от три месеца. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, надлежно указана на страните, изцяло в тежест на ответника е да установи както действителността на сключения между страните трудов договор, така и законосъобразността на уволнението. В настоящата хипотеза, безспорно се установи, че сключеният между страните договор е срочен, за който са приложими разпоредбите на чл.68 от КТ, като в текста на самия договор са посочени две от основанията за сключването на такъв договор, а именно- тези по т.1 и т.2 /изпълнение на възложената работа/, т.е. съществува неяснота по отношение продължителността на договора, но поради обстоятелството, че и двете страни сочат, че договорът е сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ и е посочен определен срок на действието му, заключава, че същият има характер на срочен договор за определен срок. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КТ срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Според правната доктрина временни са работите, които имат случаен и еднократен характер спрямо постоянния и основен предмет на дейност, който те подпомагат, като сезонни са тези, зависещи от съответния сезон, а краткотрайни са работите с епизодичен и подчертано кратък за тяхното изпълнение характер. В настоящия случай, видно от представената от молителя справка от ТР, както и от служебно извършената справка в регистъра относно актуалното състояние на ответното дружество, се установи, че основният предмет на дейност на търговеца е производство на облекла, търговия с хранителни, битови, промишлени и други стоки в страната и чужбина, т.е. изпълняваната от ищцата длъжност- “шивач” е свързана с част от основния предмет на дейност на работодателя- производство на облекла, като в този смисъл изпълняваната от нея работа не би могла да се определи като временна. От друга страна, предвид характера на самата длъжност, последната не би могла да се дефинира и като сезонна или краткотрайна. Някакви надлежни доказателства в този смисъл не са ангажирани от ответната страна. Процесният трудов договор не би могъл да се характеризира и като трудов договор, сключен с новопостъпващ работник в обявено в несъстоятелност или ликвидация предприятие, тъй като от извършената справка в ТР безспорно се установява, че ответното дружество нито е обявено в несъстоятелност, нито е в производство по ликвидация. На следващо място не са налице и предвидените в нормата на чл.68, ал.4 от КТ изключения от правилата, дадени в ал.3 от същият текст. Разпоредбата на чл.68, ал.4 от КТ гласи, че по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. Безспорно е по делото, че договора между страните е сключен за срок по- малък от една година, като ответникът, предвид възраженията на ищцата, не представи доказателства, че е отправено от ищцата изрично писмено искане за определяне на по- кратък срок на действие. Няма и наведени твърдения в този смисъл. На следващо място сключването на такъв договор е допустимо само при наличието на обективни причини от икономически, технологични, финансови, пазарни и други от подобен характер, съществуващи към момента на сключването му, свързани с дейността на предприятието, като тези причини трябва изрично да бъдат посочени в трудовия договор, за да се мотивира сключването на трудов за определено време /§1, т.8 от ДР на КТ/. Безспорно в договора липсват отразени обективни причини от подобен характер, обуславящи сключването му. Имайки предвид изложеното съдът заключава, че процесният трудов договор е сключен между страните в нарушение на императивните разпоредби на чл.68, ал.3 и ал. 4 от КТ, като съгласно ал. 5 от същия текст, се смята сключен за неопределено време, т.е. съдът приема, че клаузата на чл.5, б.”а” е недействителна. Ето защо искът по чл.74, ал.4 от КТ е основателен и доказан, и следва да се уважи.

Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за да произнесе, съобрази следното: Не се спори между страните, а се установява и от представения от ищеца частно заверен препис от заповед №28/08.02.2012 г., че трудовото правоотношение е прекратено между страните на основание чл.71, ал.1, считано от 08.02.2012 г., т.е. преди изтичане срока на действие на договора. Но посочената правна норма намира приложение единствено при друг вид трудов договор, а именно- трудов договор със срок за изпитване, като не се отнася за срочните трудови договори, какъвто безспорно е договорът с ищцата. Ето защо и само въз основа на посоченото в заповедта основание за прекратяване, работодателят незаконосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с ищцата. В случая, за да се прекрати, едностранно от работодателя, трудовия договор е следвало да са налице изискванията на разпоредбите за прекратяване на трудовото правоотношение по почин на работодателя, като изрично в заповедта се посочи основанието за прекратяване, както и мотивите за уволнението. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.2 от КТ работниците и служителите по срочен трудов договор по ал.1 от същия текст имат същите права и задължения каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Предвид изложеното и при така установената фактическа обстановка и само на посочените по- горе основания, съдът намира, че извършеното уволнение на основание чл.71, ал.1 от КТ се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Тази констатация влече след себе си и уважаване на претенцията по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, а именно възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението- “шивач”, с място на работа- гр. Шумен, цех на ул. “Райна Княгиня” №8.

Досежно иска за присъждане на обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за да се произнесе, съобрази следното: Предпоставките на това обезщетение са: признаване на уволнението на работника за незаконно; вреда- тя се съизмерва с пропуснато брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението, поради това че е останал без работа, като според правната доктрина и константата съдебна практика, необходимо е работникът да е останал незает по трудово правоотношение, като няма значение заетостта на друго основание; причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа, т.е. оставането без работа да се дължи именно на това незаконно уволнение. В настоящия случай, въпреки изрично разпределената от съда тежест на доказване относно фактите, отнасящи се до този иск, ищцата не ангажира някакви доказателства относно обстоятелството, че след процесното уволнение същата е останала без работа през посочения от нейна страна период, като оставането й без работа се дължи именно на незаконното уволнение. Ето защо така предявения иск за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 150.00 лв. и направените разноски от съда, за изготвяне на съдебно - счетоводна експертиза, в размер на 40.00 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважените искове, в размер на 450.00 лв.

Ответникът не ангажира доказателства за извършени в производството разноски, поради което не следва да му се присъждат такива.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА клаузата на чл.5, б.”а”- “срочен от дата 17.01.2012 г. до дата 16.04.2012 г. или до изпълнение на възложената работа”, от трудов договор №118 от 17.01.2012г., сключен между Н.Н.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и „Кремис 09” ЕООД, ЕИК: 200753637, със седалище и адрес на управление гр. С*, представлявано от КИК за НЕДЕЙСТВИТЕЛНА.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Кремис 09” ЕООД, ЕИК: 200753637, със седалище и адрес на управление гр. С*, представлявано от КИК, че сключения между търговското дружество и Н.Н.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** трудов договор №118 от 17.01.2012 г. е сключен за неопределено време.

ПРИЗНАВА уволнението на Н.Н.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, извършено със Заповед №28/08.02.2012 г. на основание чл.71, ал.1 от КТ на ръководителя на „Кремис 09” ЕООД, ЕИК: 200753637, със седалище и адрес на управление гр. С*, представлявано от КИК, за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Н.Н.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** на предишната заемана от нея длъжност - “шивач” при ответното дружество- „Кремис 09” ЕООД, ЕИК: 200753637, със седалище и адрес на управление гр. С*, представлявано КИК, с място на работа- гр. Шумен, цех на ул. “Райна Княгиня” №8.

ОТХВЪРЛЯ обективно съединения иск, предявен от Н.Н.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** срещу „Кремис 09” ЕООД, ЕИК: 200753637, със седалище и адрес на управление гр. С*, представлявано от КИК, с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение съгласно чл.255, ал.1 от КТ за времето през което е останала без работа, а именно от 08.02.2012 г. до 08.08.2012 г., равняващо се на сума от 2070,00лв. / две хиляди е седемдесет лева/, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Кремис 09” ЕООД, ЕИК: 200753637, със седалище и адрес на управление гр. С*, представлявано от КИК да заплати в полза на Районен съд - гр.Шумен, държавна такса върху уважените искове, в размер на 150.00 лв. /сто и петдесет лева/ и направените разноски от съда, за изготвяне на съдебно - счетоводна експертиза, в размер на 40.00 лв. /четиридесет лева/.

ОСЪЖДА „Кремис 09” ЕООД, ЕИК: 200753637, със седалище и адрес на управление гр. С*, представлявано от КИК да заплати на Н.Н.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** сумата от 450.00 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: