446/28.5.2012г.
гр. Шумен
Шуменският районен съд, в
публичното заседание на двадесет и шести април , през две хиляди и дванадесета година,
в състав:
при секретаря
А.П. , като разгледа
докладваното от районният
съдия гр.д. № 522 по описа за
2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.357 ал.1 във вр. с
чл.188 ал.2 от КТ .
Депозирана е искова молба
от Д.Н.П., ЕГН ********** *** срещу
„Общински жилища и имоти” ЕООД, ЕИК: 127553602 представлявано от Ц.И.Ц.,
седалище и адрес на управление: гр. ***
, в която посочва , че е работила при
ответника от 02.05.1005г. до
29.12.2011г. , на длъжност “Ръководител на финансов отдел “ . На 29.12.2011г. и
били връчени едновременно пет заповеди за налагане на дисциплинарни наказания .
С настоящия иск оспорва законността на Заповед №326/29.12.2011г. , с която и е
наложено наказание “предупреждение за уволнение” , като останалите наказания е
оспорила с отделни искови молби .
Според Управителя на
“ОЖИ”ЕООД , издал процесната заповед , нарушението му се състои в “нарушение на
принципа на текущото начисление на приходите и разходите произтичащи от сделки
и събития, да се начисляват към момента на тяхното възникване , независимо от
момента на плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се
включват във финансовите отчети за периода , за който се отнасят , като за
обект “Асфалтиране на паркинг на ул.*** , завършен през 2010г. е приключен
счетоводно през януари 2011г.” . Според заповедта деянието е извършено на
30.03.2011г. , когато е извършен годишният финансов отчет. Счита , че
наказанието и е незаконно защото заповедта , с която е наложено е немотивирана
, съгласно изискването на чл.195 ал.1 от КТ . Липсват конкретни данни за
момента на извършване на нарушението , както и за това кога нарушението е
открито от работодателя . От изложените мотиви не става ясно каква е връзката
между ГФО със завършването на обекта през 2010г. и счетоводното му приключване
през януари 2011г. Липсата на мотиви в тази връзка е пречка да се установи
спазен ли е срокът по чл.194 ал.1 от КТ от датата на извършване , респ. от
датата на установяване на нарушението . Поради горното намира , че изложените
мотиви са недостатъчни за удовлетворяване на законоустановените изисквания за
мотивиране на заповедта . От неясните мотиви към заповедта остава с впечатление
, че дисциплинарното нарушение се състои в несвоевременно счетоводно
приключване , или според нея се касае за
дисциплинарно нарушение , осъществено чрез бездействие . Ако се приеме , че
нарушението е извършено на 30.03.2011г. , когато е съставен ГФО , то със
сигурност е станало достояние на работодателя . В заповедта не е посочена
различна дата на установяване на нарушението . През следващите почти пълни
девет месеца до датата когато и е връчена заповедта , преклузивният срок по чл.194 ал.1 от КТ е изтекъл . През този
период е била в законоустановен отпуск само 88 дни , което е по-малко от три месеца , ето защо не може
да се приеме , че е спазена разпоредбата на чл.194 ал.3 от КТ . Счита , че
заповедта е незаконна и поради неясно
поисканите и обяснения . През последните месеци на 2011г. , последните месеци
преди прекратяване на трудовото и правоотношение с ответника била лишена от
достъп до счетоводните документи , което води до извода , че не е могла
пълноценно за упражни правото си на защита , чрез даване на обяснения преди
налагане на дисциплинарното наказание . Не и е станало ясно дали е наказана
затова , че не е начислила счетоводно “нещо”
през 2010г. или поради други причини . Съобразно изложеното моли да бъде
постановено решение , по силата на което да бъде отменено наложеното и със Заповед
№326/29.12.2011г. , дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”.
В отговора по чл.131 от
ГПК ответникът оспорва изцяло предявеният иск . Счита , че заповедта е
достатъчно ясна и мотивирана . Заявява , че датата на откриване на нарушението
е 22.12.2011г. , когато на работодателя са станали известни фактите довели до
налагане на дисциплинарното наказание , което налага и извода , че са спазени
преклузивните срокове за налагането му . Счита , че в заповедта правилно е
посочената датата на извършване на нарушението – 30.03.2011г. , същото се
състои в действия/бездействия които са довели до изкривяване на финансовия резултат
при съставяне на ГФО за 2011г. Твърди , че са неоснователни твърденията , че
датата на откриване на нарушението е датата на изготвяне на ГФО . Заявява , че
не отговарят на истината твърденията на ищцата , че е била лишена от достъп до
счетоводните документи , съответно , че това е осуетило възможността да даде
обяснения .
Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Не е спорно между
страните , че считано до 29.112.2011г. ищцата е била в трудово-правна връзка с
ответника , като е изпълнявала длъжността “ръководител финансов отдел” . Със
Заповед №326/29.12.2011г. , издадена от Управителя на „Общински жилища и имоти”
ЕООД гр.Шумен , на основание чл.188 ал.1 , т.2 от КТ вр. с чл.187 , ал.1 , т.10
от КТ и е наложено наказание “предупреждение за уволнение” , затова , че в
нарушение на принципа на текущо начисляване на приходите и разходите произтичащи от сделки и събития , да се начисляват
към момента на тяхното възникване , независимо от момента на получаването или
плащането на паричните средства или
техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода , за който
се отнасят , като за обект “Асфалтиране на паркинг” на ул.”***” , извършен през
2010г. е приключен счетоводно през януари 2011г. , като по този начин се е
стигнало до изкривяване на финансовия резултат на дружеството за текущата
година и е извършено нарушение на чл.4 от ЗСч. Според изложеното в заповедта , дисциплинарното нарушение е извършено на
30.03.2011г. – датата на съставяне на ГФО за 2010г.
Първото възражение на
ищеца е , че към момента на издаване на процесната заповед са изтекли
преклузивните срокове по чл.194 ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарното
наказание , както и че заповедта не е мотивирана и в нея липсва ясно и точно
посочване на датата на извършване на дисциплинарното наказание . Началото на
сроковете по чл.194 ал.1 от КТ е обусловено от датата на извършване на
нарушението или неговото откриване от работодателя , ето защо следва съдът да
изложи мотиви именно относно тези
обстоятелства . В заповедта изрично е посочено , че датата на извършване на
нарушението е 30.03.2010г. Анализирайки обстоятелствената и част ,
приема , че нарушението се състои в бездействие изразяващо се в това , че обект
“Асфалтиране на паркинг” на ул.”***” е
завършен през м.декември 2010г. , а е “осчетоводен” през 2011г. Доколкото чл.4
от ЗСч предвижда , че счетоводството се осъществява и финансовите отчети се
съставят при съобразяването с принципа на
текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и
събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента
на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и
се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят , налага се
извода , че ищецът в качеството му на “Ръководител на финансов отдел “ е бил
задължен през м.12.2010г. да извърши действия изразяващи се в начисляване на
приходите/разходите от този обект . Посочената от работодателя дата на извършване на нарушението , представляваща
моментът на съставяне на ГФО за 2011г. не е датата на извършване на описаното в
заповедта нарушение . На тази дата са настъпили последиците от евентуалното
дисциплинарно нарушение – изкривяване на финансовия резултат за 2010г. В
обобщение , при съставяне на процесната заповед , работодателят не е посочил
точно датата на извършване на нарушението , което според съда обаче не води да
твърдените от ищеца формални нарушения в дисциплинарното производство .
Единствено приетият от съда факт за неточно посочване на датата на извършване
на нарушението , при изложено пълно и
ясно описание на обстоятелствата при извършването му , каквото в настоящия
случай е налице , не води до нарушение на правото на защита на ищеца . От представените от ответника писмени
доказателства : Сигнал вх.№426/22.12.2011г.
, Хронологичен опис , Протокол обр.19 от 22.12.2010г. , се установяват
както датата на извършване на нарушението , така и моментът на откриването му
от работодателя . Според посочения Сигнал
вх.№426/22.12.2011г., съставен от “Консултинг-Б” ООД - дружество на което е
възложено счетоводно –консултантско обслужване , обектът “Асфалтиране на паркинг” на ул.”***” е
фактически завършен през декември 2010г. , счетоводното приключване е следвало
да бъде извършено до края същия
месец , следователно дисциплинарното
нарушение , изразяващо се в бездействие е извършено с изтичането на 2010г.
Процесната заповед е издадена на 29.12.2011г. или преди изтичане на едногодишният срок по чл.194 ал.1 от КТ . Последното дава основание съдът да извърши
преценка и относно изтичането на
двумесечният срок предвиден от посочената разпоредба , който по общо
правило се “поглъща” от по-дългия
едногодишен срок . При липса на други
доказателства , възприема становището на ответника , че узнаването на
извършеното нарушението е станало при
представянето на наименованото “Сигнал вх.№426/22.12.2011г.” , в което
посоченото по-горе дружество “Консултинг-Б” ООД е описало и довело до знанието
на ответника , констатираните счетоводни нарушения . Безспорно от този момент
до датата на издаване на Заповед №326/29.12.2011г., не е изтекъл и
преклузивният двумесечен срок , следователно работодателят е разполагал със
законоустановената възможност да наложи дисциплинарно наказание . За
неоснователни съдът намира и възраженията на ищеца , че ответникът не е
изпълнил императивното задължение по чл.193 от КТ - да предостави възможност на
ищеца да даде обяснения във връзка с нарушението . По делото е представено
Искане изх.№426/22.12.2011г. , от чието съдържание е видно , че
работодателят е посочил ясно и пълно
какво касае “искането” . Посочени са всички обективни и субективни признаци на
евентуалното дисциплинарно нарушение , което осигурява възможност на ищеца да
защити правата си като даде обяснения . Той твърди , че е бил лишен от достъп
до счетоводната документация на дружеството-ответник и с оглед спецификата на
нарушението , това е осуетило възможността за даване на обяснения , като в тази
връзка представя Обяснения вх.№431/27.12.2011г. , депозирано до ответника , в
което са възпроизведени описаните възражения
. Твърденията на ищеца се опровергават от представената Заповед
№295/07.12.2011г. , в която работодателя изрично е наредил , при поискване от нейна страна , да
и бъде предоставен достъп до счетоводната документация на дружеството .
Доколкото описаната заповед предхожда процедурата по искане на обяснения ,
съдът приема , че на ищцата е била осигурена възможност за достъп до
необходимите данни . Допълнително в исковата молба е посочено , че ответника е
предоставил три дневен срок за даване на обяснения , които били почивни .
Искането за даване на обяснение е датирано от 22.12.2011г. , липсват
доказателства за датата на връчването му , но поради неоспорването от ищеца ,
съдът приема , че е получено от него на същата дата . Действително дните 24.12.2011г.-26.12.2012г. (Коледни празници) ,
което означава , че предоставения от работодателя три дневен срок за даване на
обяснения е изтекъл първия работен ден или на 27.12.2012г. , в резултат на
което ищецът е разполагал с три работни дни да депозира обясненията си .
Процесната заповед е издадена на 29.12.2012г. , следователно работодателят е
провел законосъобразно процедурата по чл.193 от КТ .
Независимо от всичко
изложено по-горе , съдът намира , че уволнението е незаконосъобразно , т.к.
ответникът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата , които
покриват фактическия състав на
описаното дисциплинарно нарушение . Не е спорно между страните и се доказва от
представената по делото “Длъжностна характеристика “ на ищеца , че част от
служебните му задължения е да ръководи и организира счетоводната отчетност на
ответното дружество , при спазване на ЗСч и НСчС и др. В конкретния случай , текущото начисляване на
приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, категорично е част от посочените дейности ,
включващи се в длъжностната характеристика и неизпълнението им може да се квалифицира като дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.187 ал.1 , т.10 от КТ . Липсват обаче доказателства
, че за ищеца е възникнало задължение , до края на 2010г. да извърши
“осчетоводяване” на описания в процесната заповед обект “Асфалтиране на паркинг” на ул.”***”. Относно
дейността на ответника , в качеството на “изпълнител” на обекта , както и приключването му , по делото е представен Приемно-предавателен протокол от 22.12.2010г.
Този документ не е необходимо и не е подписан от ищеца . Той не удостоверява настъпването на “сделки и събития” по смисъла
на чл.4 , ал.1 , т.1 от ЗСч , следователно не вменява задължение за счетоводна
отчетност . Съобразно изискванията на ЗСч , с оглед конкретното нарушение , фактурата е
документът който води до необходимост от текущо начисляване . В представения по делото Сигнал вх.№426/22.12.2011г. ,
действително е посочено , че за завършения обект е издадена фактура , но такава
по делото не е представена . Тук е мястото да се коментира доказателствената
стойност на цитирания Сигнал
вх.№426/22.12.2011г. и приложение към
него “Забелязани грешки в счетоводното отчитане “ . Той е изготвен в резултат на проведена от “Консултинг-Б” ООД счетоводна
проверка , възложена по силата на сключен между ответника и посоченото
дружество Договор за счетоводно обслужване , т.е. касае се за мониторинг , който може да послужи на работодателя за откриване
на пропуски при водене на счетоводната отчетност , но в настоящия процес не е
достатъчно доказателство , което да доведе до обоснован извод за извършване на
дисциплинарното нарушение . По същество Сигналът представлява извънсъдебно
изявление на трето лице , от което ответникът се стреми да черпи изгодни последици
, твърденията изложени в документа не са
подкрепени от други писмени или гласни доказателства , поради което в
заключение съдът приема за недоказано
извършването от ищеца на бездействието , квалифицирано като дисциплинарно
нарушение , което налага уважаване на предявения иск.
На основание чл.78 ал.1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените
деловодни разноски в размер на 180 лева .
На основание чл.78 ал.6
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС сумата лева 50 лева
- държавна такса върху уважения
иск.
Водим от горното съдът ,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО наложеното на Д.Н.П., ЕГН ********** ***,
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” и ОТМЕНЯ
Заповед №326/29.12.2011г. , издадена
от Ц.И.Ц.- Управител на „Общински жилища
и имоти” ЕООД , ЕИК: 127553602 , седалище и адрес на управление: гр. ***, с която е извършено .
ОСЪЖДА „Общински жилища и имоти” ЕООД , ЕИК: 127553602 да заплати на Д.Н.П., ЕГН ********** , сумата
180 (сто и осемдесет) лева – деловодни
разноски .
ОСЪЖДА „Общински жилища и
имоти” ЕООД , ЕИК: 127553602 да заплати по сметка на ШРС сумата 50 (петдесет)
лева – държавна такса за предявения иск .
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
постановяването му .
СЪДИЯ :