Р Е Ш Е Н И Е

647/18.7.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На четвърти юли през две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №704 по описа на ШРС за 2012 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Г.С.С., с ЕГН**********, с адрес за призоваване: гр.Шумен, ул.”*****” №70, вх.2, ет.5, ап.13 срещу “Топлофикация-Шумен” ЕАД, с ЕИК 127029454, представлявано от Д. И. З.. Ищецът твърди, че на 01.03.2004 год. по ч.т.дело №591/2001 год. по описа на ШРС ответното дружество на основание чл.237 от ГПК /отм./ се е снабдило с изпълнителен лист против него за сумата от 1125.88 лева, от които 787.97 лева – главница, представляваща задължение за консумирана топлоенергия за периода месец февруари 1999 год. – месец декември 2003 год., 217.47 лева – лихва, 120.44 – деловодни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2004 год. до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на подадено от ищеца възражение на основание разпоредбата на чл.250 от ГПК /отм./ по ч.гр.дело №795/2006 год. изпълнението е било спряно за сумите от 500.93 лева – главница за периода месец февруари 1999 год. – месец март 2000 год., 197.16 лева – лихва за периода месец февруари 1999 год. - месец март 2000 год. и 83.63 лева – разноски. Излага, че въз основа на посочения изпълнителен лист първоначално било образувано изп. Дело №556/2005 год. по описа на държавен съдия изпълнител пи ШРС, по което единственото извършено действие било изпращане на покана за доброволно изпълнение, след което делото било изпратено на ЧСИ №876 Д. З. с район на действие ШОС. Било образувано изп.дело №334/2008 год., като ищецът твърди, че и по него не били извършвани изпълнителни действия. Същото било прекратено на 27.09.2011 год. на основание чл.330, ал.1, б.”д” от ГПК /отм./, поради двегодишно бездействие на взискателя. В исковата молба твърди, че на 15.12.2011 год. от страна на ответника била подадена молба за образуване на ново изпълнително дело, вследствие на което било образувано изп.дело №2783/2011 год. по описа на ЧСИ №877 с район на действие ШОС. Твърди, че по същото е получил покана за доброволно изпълнение. Счита, че доколкото вземането има характер на периодично плащане, то както за главницата, а така също и за лихвите е изтекла тригодишна погасителна давност по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД.

С настоящата искова молба предявява отрицателен установителен иск срещу ответника, като моли съда да признае за установено, че не дължи на “Топлофикация - Шумен” ЕАД сумата от 1300.41 лева, представляваща вземане по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело №591/2004 год. по описа на ШРС, за събиране, на която е образувано изп.дело №2783/2011 год. по описа на ЧСИ №877 с район на действие ШОС. Моли също съда с решението си да осъди ответното дружество да му заплати направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично. Изпраща упълномощен представител – адв. Г. В. от ШАК, която поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответното дружество, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В отговора ответникът оспорва възражението за изтекла погасителна давност, като моли съда да отхвърли иска.

В съдебно заседание за ответното дружество не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на искане от “ТОПЛОФИКАЦИЯ - Шумен” ЕАД в тяхна полза на 01.03.2004 год. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №591/2004 год. по описа на ШРС на основание чл.237 от ГПК /отм./, по силата, на който ищецът бил осъден да заплати сумата 1125.88 лева, от които 787.97 лева – главница, представляваща задължение за консумирана топлоенергия за периода месец февруари 1999 год. – месец декември 2003 год., 217.47 лева – лихва, 120.44 – деловодни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2004 год. до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на подадено от ищеца възражение на основание разпоредбата на чл.250 от ГПК /отм./ по ч.гр.дело №795/2006 год. изпълнението е било спряно за сумите от 500.93 лева – главница за периода месец февруари 1999 год. – месец март 2000 год., 197.16 лева – лихва за периода месец февруари 1999 год. - месец март 2002 год. и 83.63 лева – разноски. Въз основа на посочения изпълнителен лист първоначално било образувано изп. дело №556/2005 год. по описа на държавен съдия изпълнител при ШРС, по което единственото извършено действие било изпращане на покана за доброволно изпълнение, след което делото било изпратено на ЧСИ №876 Д. З. с район на действие ШОС. Било образувано изп.дело №334/2008 год., като същото било прекратено на 27.09.2011 год. на основание чл.330, ал.1, б.”д” от ГПК /отм./, поради двегодишно бездействие на взискателя. На 15.12.2011 год. от страна на ответника била подадена молба за образуване на ново изпълнително дело, вследствие на което било образувано изп.дело №2783/2011 год. по описа на ЧСИ №877 с район на действие ШОС, като по същото получил покана за доброволно изпълнение.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: Изпълнителен лист от 01.03.2004 год., Молба от „Топлофикация-Шумен” ЕАД от 15.12.2011 год., Запорно съобщение изх.№364/11.01.2012 год., Вносна бележка от 01.03.2012 год., Справка за извлеченията от сметките за консумирана топлинна енергия, въз основа на която е издаден изпълнителния лист по ч.т.дело №591/2004 год. по описа на ШРС, материалите, приложени по изп. Дело №556/2005 год. по описа на държавен съдебен изпълнител при ШРС, изп.дело №334/2008 год. по поиса на ЧСИ №876 Д. З. с район на действие ШОС и изп.дело №2783/2011 год. по описа на ЧСИ №877 А. Т. с район на действие ШОС, Пълномощно от 22.06.2011 год., Нотариален акт за собственост на жилище, построено от жилищно-строителна кооперация №63, том ІV, дело 1537/89 год.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява по безспорен начин, че ответното дружество е доставяло на ищеца топлоенергия за битови нужди. Въпреки, че по делото не е представен писмен договор, сключен между страните, от събраните писмени доказателства, а именно Справка за извлеченията от сметките за задълженията за консумирана топлоенергия и материалите, предоставени от страна на трето-неучастващо в делото лице – „Иста България” ЕООД, гр.София се установява, че С. е бил ползвател на посочените услуги. Това обстоятелство не се отрича и от страните по делото.

Между страните не съществува спор и по въпроса относно количеството на начислената, респективно изразходвана топлоенергия от страна на ищеца. Настоящият състав приема, че задълженията на ищеца към ответното дружество имат характер на периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, доколкото същите представляват повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. Следователно в настоящия случай, както по отношение на главното вземане, така и по отношение на претенцията за лихви са налице условията за приложение на специалната тригодишна давност, независимо че отделните задължения за плащане не са еднакви по размер. В подкрепа на изложеното е Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012 год. на ВКС по т.д. №3/2011 год., ОСГК. В настоящия случай задължението на ищеца обхваща периода месец февруари 1999 год. – месец декември 2003 год. Въз основа на подадено от ищеца възражение на основание разпоредбата на чл.250 от ГПК /отм./ по ч.гр.дело №795/2006 год. изпълнението е било спряно за сумите от 500.93 лева – главница за периода месец февруари 1999 год. – месец март 2000 год., 197.16 лева – лихва за периода месец февруари 1999 год. - месец март 2002 год. и 83.63 лева – разноски. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че въпреки, че в определението на съда е посочено, че сумата от 500.93 лева касае визирания по-горе период, от представената като писмено доказателство по делото Справка от извлеченията от сметките за задълженията за консумирана топлоенергия се установява, че въпросната сума обхваща периода от месец февруари 1999 год. до месец септември 2000 год., поради което следва да се приеме, че спиране на изпълнението е било постановено именно за сумата от 500.93 лева, касаеща периода месец февруари 1999 год. – месец септември 2000 год.

Имайки предвид, че молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена на 26.02.2004 год., то задължението за периода от месец април 2000 год. до 26.02.2001 год. също е било погасено по давност още към момента на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. Същото се отнася и за задължението за заплащане на законни лихви върху главницата за периода от датата на подаване на молбата в съда – 26.02.2004 год. до окончателното изплащане на сумата. Имайки предвид, че съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД задължението за лихва възниква на деня, следващ падежа, съобразявайки разпоредбата на чл.111, б.”в” от ЗЗД, съдът намира, че задължението за лихва, претендирано за периода преди 26.02.2001 год. също се е погасило с изтичането на кратката тригодишна давност, но доколкото за същото е налице произнасяне на друг съдебен състав в производството по чл.250 от ГПК /отм./, то настоящия състав намира, че не следва да се произнася по отношение на тази част от претенцията.

С предявяване на молбата за издаване на изпълнител лист е била прекъсната давността на основание разпоредбата на чл.116, б.”в” от ЗЗД. От прекъсване на давността с подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, срокът на новата давност по чл.117, ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на производството. Имайки предвид, че определението на съда за издаване на изпълнителен лист на основание чл.242 от ГПК /отм/ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо, то и правните последици на акта не се приравняват на съдебно решение и разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД не намира приложение. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-специално Решение №94 от 27.07.2010 год. на ВКС по т.д. №943/2009 год., І т.о., ТК. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист въз основа на молба на взискателя от 14.04.2005 год. е било образувано изп.дело №556/2005 год. по описа на ДСИ при ШРС, по което единственото извършено действие било изпращане на покана за доброволно изпълнение, въз основа на молба от взискателя, депозирана на 20.02.2006 год. Имайки предвид, че това е било последното действие по изпълнителното дело, поискано от страна на взискателя, то изпълнителното производство е било премирано на 20.02.2008 год. на основание чл.330, ал.1, б.”д” от ГПК /отм./, поради двегодишно бездействие на взискателя. От тази дата е започнала да тече нова тригодишна давност, която е била прекъсната с подадената от взискателя молба от 24.03.2008 год., въз основа на която делото било изпратено на ЧСИ №876 Д. З. с район на действие ШОС и е било образувано изп.дело №334/2008 год. Същото било прекратено на 27.09.2011 год. на основание чл.330, ал.1, б.”д” от ГПК /отм./, поради двегодишно бездействие на взискателя. На 15.12.2011 год. от страна на ответника била подадена молба за образуване на ново изпълнително дело, вследствие на което било образувано изп.дело №2783/2011 год. по описа на ЧСИ №877 с район на действие ШОС. По същото ищецът е получил покана за доброволно изпълнение.

От печата, поставен на гърба на оригиналния изпълнител лист не се установява кога е било извършено последното действие, поискано от страна на кредитора по изп.дело №334/2008 год.. Предвид изложеното, настоящия състав намира, че в периода след прекратяване на изпълнително дело №334/2008 год. на 27.09.2011 год. е започвала да тече нова давност /отново тригодишна/, която е била прекъсвана с молбата за образуване на изпълнително дело №2783/2011 год. по описа на ЧСИ А. Т., рег.№877. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че преди прекратяване на изп. Дело №334/2008 год., докато същото е било висящо, давността е спряла да тече, съгласно разпоредбата на чл.115, ал.1, т.”ж” от ЗЗД. Съобразявайки се с изложеното и факта, че нова молба за образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист е била подадена едва на 15.12.2011 год. налага извода, че същата е била подадена преди изтичане на давностния срок.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че иска се явява частично основателен и следва да бъде признато за установено, че ищецът не дължи заплащане на сумата от 95.43 лева, представляваща консумира и незаплатена топлоенергия за периода от месец февруари 2001 год. до месец март 2001 год. за жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.”Х. Г.” №1, вх.3, ап.43, както и за законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист – 26.02.2004 год. до окончателното изплащане на сумата, както и съответната част от дължимите такси и разноски. В останалата си част до пълния предявен размер иска се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъда отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 23.19 лева /двадесет и три лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направените от него разноски, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и съразмерно с уважената част от иска.

Въпреки, че от страна на ответното дружество е направено искане за заплащане на разноски, по делото не са представени доказателства за направени такива от тяхна страна, поради което не следва да им бъдат присъждани такива, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С.С., с ЕГН**********, с адрес за призоваване: гр.Шумен, ул.”*****” №70, вх.2, ет.5, ап.13 НЕ ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ - Шумен” ЕАД, с ЕИК127029454, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Съединение” №62а, представлявано от Д. И. З. сумата от 95.43 лева /деветдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/ - главница, представляваща консумира и незаплатена топлоенергия за периода от месец февруари 2001 год. до месец март 2001 год. за жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.”Х. Г.” №1, вх.3, ап.43, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист – 26.02.2004 год. до окончателното изплащане на сумата, както и съответната част от дължимите такси и разноски, като погасени по давност, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ответника “ТОПЛОФИКАЦИЯ - Шумен” ЕАД, с ЕИК127029454, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Съединение” №62а, представлявано от Д. И. З. да заплати на Г.С.С., с ЕГН**********, с адрес за призоваване: гр.Шумен, ул.”*****” №70, вх.2, ет.5, ап.13 сумата от 23.19 лева /двадесет и три лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направените от него разноски, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: