404/10.7.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На пети юли през две хиляди и дванадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Валентина Тонева
секретар Й.К.
Като разгледа докладваното от
районния съдия
ВНАХД № 436 по описа на ШРС за 2012
год.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 3530/11 от 17.11.2011г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР – гр.Шумен, с
което на Х.Н.Н. *** е са наложени административни
наказания: глоба в размер на 10 лв на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП ;
“глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. първо
от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да измени наказателното
постановление, в частта с която му е наложено наказание глоба в размер на 300лв
като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание същият не
се явява лично като изпраща процесуален
представител- адв. Ж. при ШАК. В съдебно заседание представителя на
жалбоподателя моли НП да бъде изменени в частта с която му е наложено наказание
“глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.
първо от ЗДвП
Процесуалният
представител на административно -наказващият орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Съдът приема, че същата е
допустима и по отношение на наложената глоба в размер
на 10 лв , въпреки липсата на изрично искане за отмяна от страна на жалбоподателя в тази част
на НП, с оглед задължението на съда да провери изцяло законосъобразността на
издаденото НП.
В тази насока забраната на
чл.189,ал.5 от ЗДвП по отношение обжалването на глобата от 10лв , противоречи
на чл.6, ал.1 и чл.13 от от ЕКПЧ, лишавайки гражданите от правото им да обжалват пред съд административен акт -наказателно постановление, с
който се засягат техни права и законни интереси. КС на РБългария в своята
практика застъпва становището, че на основание чл.120, ал.2 от Конституцията на
Р България административните актове могат да бъдат изключени от съдебно
обжалване само тогава, когато това изключение не накърнява конституционно
признати основни права и свободи на гражданите. КС счита, че разпоредбата на чл. 120,
ал. 2 от Конституцията на Република България, която допуска възможността със
закон да се изключват някои категории административни актове от съдебния
контрол за законност, трябва да се тълкува ограничително и не обхваща тези
актове, които засягат основни конституционни права. Настоящият състав счита, че със забраната на
чл.189,ал.5 от ЗДП да се обжалват наказателни постановления, с които е наложена
глоба до 50 лв. включително, се нарушава правото на защита на гражданите,
прокламирано в чл. 56 от Конституцията, което е едно от основните конституционни
права на гражданите. Задължение на държавата съгласно чл.13 от ЕКПЧОСе чрез законодателството и прилагането на законите да обезпечи
ефективна възможност за гражданите да защитят нарушените си или застрашените си
права пред съдебни органи или администрацията.
Съществен елемент от общото
право на защита представлява правото на гражданите да защитават правата си чрез
подаване на жалба срещу незаконосъобразни актове на администрацията, които
нарушават или застрашават техните права и законни интереси. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от
ЗДП нарушава и чл.47 и чл.52,т.1 от Хартата за основните права на ЕС и ограничението се явява
недопустимо съгласно задължителното
за Р.България, първично общностно
право.
Ето защо настоящият състав намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 47, от Хартата
на основните права и свободи на
ЕС във вр. с чл. 5 ал.4 от Конституцията
на РБългария и да се признае на жалбоподателя правото да обжалва наложената му с НП административна санкция в размер на, 10 лв въпреки забраната на чл.189, ал.5 от ЗДВП.
Разгледана по същество жалбата
е частично основателна, поради следните съображения:
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.11.2011г. вечерта около 17.00 часа жалбоподателят Х.Н.Н.,***, лек
автомобил марка “БМВ” с рег. № СА 0129 СВ, собственост на “Пиреос лизинг България”ЕООД, по бул.”Мадара” до кръстовището с бул.”Преслав””, в посока
към пл.”България”. Бил спрян за проверка от служители на ПП при ОД на МВР –
гр.Шумен. На жалбоподателя му били поискани документи за автомобила и на
водача. Последният не представил свидетелство за регистрация на автомобила и не представил свидетелство за управление на МПС.
Бил му съставен Акт за установяване
на административно нарушение № 3530 от 09.11.2011г., с бланкетен номер 564376. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна на Х.Н.Н. са нарушена разпоредбите на чл. 100 ал.1 т.2 и чл.150 от ЗДвП.
Актът е подписан от нарушителя, като
същият е посочил като възражения, че притежава СУМПС, което
отнето за 1 месец, не е в него защото
вече пети месец не му е върнато
от МВР .
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 3530/11 от 17.11.2011г. на Началника на сектор
ПП към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Х.Н.Н. *** е са наложени административни наказания: глоба в размер на
10 лв на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП ; “глоба” в размер на 300
/триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, от разпита на актосъставителя Н.Н. и на свидетеля М.В. - свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените
на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Нормата на
чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДВП сочи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, което управлява. Съгласно чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП се наказва с глоба 10 лв. водач, който не
носи свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Жалбоподателят
не оспорва обстоятелството, че не е носил свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управлява.Поради което в тази му част НП
следва да бъде потвърдено .
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението
по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по
време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152,
ал.1, т.4.
От материалите по делото се
установява по безспорен начин, че на датата на извършване на проверката – 09.11.2011г.
от органите на ОД на МВР – ПП – гр.Шумен жалбоподателят не е представил на
проверяващите свидетелство за управление на МПС, тъй като се установило, че
същият няма свидетелство за управление на МПС, което обосновава извода, че същият е нарушил разпоредбата на
чл.150, ал.1 от ЗДвП. Качеството
"правоспособен водач" се удостоверява от притежанието на валидно
свидетелство за правоуправление на МПС. Ако срокът на действие на свидетелството за правоуправление на
МПС е изтекъл или на водача са отнети всички контролни точки, лицето е неправоспособно
да управлява МПС по смисъла на закона.
От приложената по делото Справка за
нарушител от региона се установява че, жалбоподателят е изчерпал лимита от
контролни точки.
Съгласно нормата
на чл.157, ал.4 от ЗДвП водач, на когото
са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен
да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, като по
силата на закона правоспособност се губи
. Предприемането на мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП предполага изземване на документа – СУМПС, с цел за да бъде преустановено ползването му от
водача, тъй като правото да управлява МПС вече не съществува. Издаването на
ново СУМПС по ЗДвП е свързано с полагането на изпит, след който ще се счита, че
лицето е възстановило отново своята правоспособност /съгл. чл.157, ал.5 от ЗДвП и чл.12, т.3 от Наредба № І – 157 от
01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от МВР, обн. ДВ бр. 97
от 15.10.2002г., изм. ДВ бр. 94 от 27.11.2009г./.
Този извод се налага и от разпоредбата на чл.1, ал.1, т.2 от
Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания, издадена от Министерство на
Транспорта, обн. ДВ бр.46 от 06.06.2006г., изм. ДВ бр. 80 от 14.10.2011г.
В конкретния
казус, жалбоподателят не е изпълнил предписанията, визирани в разпоредбата на
чл.157, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, а през 2009г. се е снабдил от Кралство Англия със
СУМПС с № АD91095286 от
03.12.2009г., поради което българският документ – СУМПС № 265433028 от
22.04.2008г. бил върнат в сектор “ПП” към ОД на МВР – гр.Шумен, като невалиден.
Жалбоподателят е продължил да извършва нарушения на
ЗДвП, за които е предвидено отнемане на контролни точки видно от приложената по
делото Справка за нарушител от региона. Освен това, съобразно разпоредбата на
чл.162, ал.7 от ЗДвП свидетелство за управление по чл.161, т.5 на водач, който
е установил обичайното си пребиваване в Република България, се заменя с
българско при установяване на административно нарушение, за което е предвидено
отнемане на контролни точки, потвърждаващи валидността на свидетелството за
управление на моторното превозно средство. В процесния случай съобразно
цитираната правна норма, имаща императивен характер, жалбоподателят е бил
длъжен да замени чуждото национално СУМПС с българско, тъй като не е възможно
едновременно да притежава два документа от този вид.
Действително
актовете регламентиращи издаването на СУМПС от държава членка на ЕС са Директива 2006/103/ЕИО и Директива
91/439/ЕИО, като чл. 8 от ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 29 юли 1991 година относно свидетелствата за управление
на моторни превозни средства (Директива
91/439/ЕИО) урежда хипотезите на смяна на СУМПС и приложението на
националното законодателство свързано с временното отнемане на СУМПС, но при
спазване на принципа на териториално действие на наказателното и полицейското
законодателство на държавата: 1. В случай, че притежател на валидно национално свидетелство за
управление, издадено от държава -членка, установи обичайното си пребиваване в
друга държава- членка, същият може да поиска смяна на свидетелството с
равностойно такова; като при необходимост проверка на валидността на
представеното за смяна свидетелство се прави от държавата -членка, която
извършва смяната.
2. При спазване на
принципа на териториално действие на наказателното и полицейското
законодателство, държавата- членка по обичайно пребиваване може да прилага
своята национална уредба относно ограничаване, временно отнемане, отнемане или
анулиране на правото на управление на притежател на свидетелство за управление,
издадено от друга държава -членка и при необходимост да смени свидетелството за
управление именно с такава цел.
3. Извършващата смяната държава- членка връща
старото свидетелство за управление на органите на издалата го държава -членка,
като посочва причините за смяната.
4. Всяка държава- членка има право да откаже
да признае валидността на свидетелство за управление, издадено от друга
държава- членка на лице, спрямо което на територията на втората държава- членка
е приложена някоя от мерките, предвидени в параграф 2.По същия начин всяка
държава- членка има право да откаже издаването на свидетелство за управление на
кандидат, спрямо когото подобна мярка е наложена в друга държава- членка.
В настоящия казус поради изчерпване на всички контролни точки,
следва да се приложи първо процедурата, регламентирана в чл.157, ал.5 от ЗДвП
за възстановяване на загубената правоспособност като водач на МПС, преди да бъде
извършена замяна на чуждото СУМПС с
българско по реда на чл.162, ал.7 от ЗДВП. Поради гореизложеното жалбоподателят се явява неправоспособен да управлява МПС на
територията на РБългария по смисъла на закона.
В този смисъл, съдът не споделя
становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че към датата на
нарушението жалбоподателят е имал валидно СУМПС издадено от Англия.
Съдът намира,
че жалбоподателя действително не е
изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото
административно нарушение. За посоченото нарушение нормата на чл.177, ал.1,
т.2, предл. първо от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 100 до 300
лева за водач, който управлява МПС, когато съответното свидетелство за
управление е отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 от ЗДвП.
Съдът намира,
че по отношение на това деяние административно -наказващият орган правилно е
издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от
ЗДвП.
В същото
време обаче съдът приема , че административно -наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “глоба” в максимален
размер, предвиден в закона размер без да е изложил никакви конкретни
съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че видно от приложената по делото
Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил наказван за други
нарушения на ЗДвП в периода 11.05.2005г. – 24.01.2012г., то това обстоятелство
не води автоматично до налагане на
най-високата санкция за нарушителя за следващо негово деяние.
В тази връзка съдът, намира за справедливо
санкцията на нарушителя по пункт втори
от НП да бъде намалена до минималния,
предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 100 /сто/ лева.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 3530/11 от 17.11.2011г. на Началника на
сектор ПП към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Х.Н.Н. *** в частта с която му е наложено
административно наказание: “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на
основание чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП, като намалява размера на наложеното наказание “глоба” от 300 /триста/
лева на 100 /сто/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 3530/11 от
17.11.2011г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Х.Н.Н.
*** в частта с която му е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв на основание чл. 183
ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП като правилно и законосъобразно .
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: