Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАХД № 594/12г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Ж.П.Ж. *** срещу Наказателно постановление № 539/29.03.2012г. на Началника на сектор ПП към ОДМВР-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.4, т.7 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта и моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 16.03.2012г. около 14,35 часа, без да постави обезопасителен колан, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Венто” с ДК№ Н 2020 АС по бул.”Ришки проход” в гр.Шумен, в посока към автогарата. В същото време от М.Д.Г. и И.П.П.–***, била извършвана проверка за спазване на ЗДП по посочения булевард. Същите забелязали, че водачът не използва обезопасителен колан, при което св.Г. подал знак за спиране на жалбоподателя. Последният обаче не спрял на посоченото му от проверяващия място, а на значително разстояние от него. На нарушителя било предложено да му бъде наложена глоба с фиш, но същият отказал. Поради това на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не ползва обезопасителните колани на автомобила. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 29.03.2012г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Ж.Ж. била наложена глоба в размер на 50,00 лв за извършено нарушение на чл.137А, ал.1, предл.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: разпитът на свидетелите М.Д.Г., И.П.П. и К.К.В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на посочените свидетели. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и прима същите за достоверни и правдиви. Този извод не се разколебава от твърденията на жалбоподателя за наличие на противоречие в показанията на свидетелите. Доколкото такива изобщо са налице, същите са несъществени и не касаят въпроса за констатираното от тях нарушение. Съдът не намира практически пречки също така свидетелят П. в 14,35 часа да забележи, че нарушителят е без предпазен колан, а пет минути по-късно да пише АУАН на друго лице. Съществено в случая е, че тримата свидетели са имали пряка видимост към управлявания от жалбоподателя автомобил и са възприели непосредствено обстановката вътре, при което лично са констатирали обстоятелството, че същият не ползва обезопасителен колан. Това обстоятелство се оспорва от страна на жалбоподателя, който твърди, че е бил поставил обезопасителен колан, но е откачил същия след спирането му от проверяващия, като при приближаването на последния коланът все още бил преметнат през рамото му. В подкрепа на твърденията си Ж. изтъква показанията на разпитания по делото свидетел А.Т.Р., който също е пътувал в процесния автомобил. Действително, последният заявява, че и двамата с жалбоподателя са ползвали обезопасителни колани. Следва да се има предвид обаче, че посоченият свидетел е в близки отношения със санкционираното лице - двамата работели заедно от почти двадесет години, като очевидно свидетелят е в положение на служебна подчиненост спрямо последния. При това положение съдът намира, че показанията на св.Р. не следва да бъдат кредитирани, тъй като са налице съмнения в неговата безпристрастност и незаинтересуваност от изхода на делото. Предприетите от жалбоподателя действия също така не кореспондират на неговите твърдения. Същият не е спрял на посоченото му от проверяващия място, а на около 20 метра разстояние, въпреки че според свидетелите не е имало причини за това. Противоречат на обичайната житейска логика и самите твърдения на жалбоподателя, че е разкопчал предпазния си колан, докато е чакал полицейския служител да се приближи, като същият все още е бил преметнат през лявото му рамо. След като е спрян за проверка от служители на Пътна полиция и при положение, че му е била известна предприетата „акция „колани”” (видно от депозираните допълнителни възражения), нормално и логично би било проверяваното лице да не разкопчава поставения предпазен колан, за да даде възможност на проверяващия да се увери в това обстоятелство. Спирането на значително разстояние от проверяващите и твърденията, че коланът е бил преметнат през рамото на жалбоподателя, не подкрепят доводите на същия за липса на нарушение, а по-скоро налагат обратния извод, а именно за опит на нарушителя да избегне санкцията.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДП задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По изложените по-горе съображения съдът приема, че жалбоподателят действително е управлявал процесния автомобил, без да е използвал съответния обезопасителен колан. По този начин същият виновно е нарушил посочената разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с процесното наказателно постановление. Санкцията също така е определена правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е определил законосъобразно наказание. Не са налице твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. Съставянето на АУАН в присъствието само на един от свидетелите не представлява такова, доколкото чл.40 от ЗАНН не въвежда изискване за брой на свидетелите, присъствали при извършването или установяването на нарушението. Такова изискване е предвидено само в третата алинея на посочената разпоредба, визираща хипотезата за съставяне на акт при липса на свидетели-очевидци, а процесния случай не е такъв. Непосочването на ЕГН на свидетелите също не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото самоличността на същите е установена по несъмнен начин. Макар и на нарушителя да е бил връчен трудно четлив препис от съставения акт, същият е имал възможност да се запознае лично с оригиналния екземпляр, като липсват данни правото му на защита да е било практически затруднено. От приложеното копие от докладна записка от 26.03.2012г. също така е видно, че наказващият орган е изпълнел задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е изискал допълнителни разяснения по случая, но очевидно е счел, че не са налице спорни обстоятелства, които да изискват допълнително разследване. Не представлява съществено процесуално нарушение и погрешното отбелязване в наказателното постановление, че същото не подлежи на обжалване, доколкото е била посочена очевидно неактуална нормативна уредба, а и фактически това не е попречило на упражняването на процесуалните права на жалбоподателя.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 539/29.03.2012г. на Началника на сектор ПП към ОДМВР-гр.Шумен, с което на Ж.П.Ж. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: