Р Е Ш Е Н И Е

424/18.7.2012г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На трети юли две хиляди и дванадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 645 по описа за 2012г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №2838 - 0113249/02.04.2012г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 и чл.355 ал.1 от КСО на “ДУРМАЛАР” ООД, гр.Велики Преслав с БУЛСТАТ 127500778 са наложени две имуществени санкции всяка в размер на 1 500 лева, за нарушения на чл.7 ал.3 от КСО. В депозираната жалба дружеството оспорва законосъобразността. Сочи, че са допуснати процесуални нарушения. Излага доводи и, че се касае за маловажен случай. В първото по делото съдебно заседание се явява процесуален представител – адв. С.Т..

Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 21.02.2012г. в ТД на НАП – Шумен, офис Шумен било констатирано, че дружеството “ДУРМАЛАР” ООД, гр.Велики Преслав в качеството си на осигурител не е внесло по сметка на компетентната ТД на НАП дължимите осигурителни вноски за фонд ДОО за начислени, но неизплатени възнаграждения за месец февруари 2011г. и месец април 2011г., в законоустановения срок по чл.7 ал.3 от КСО. Възнагражденията за процесните месеци са били начислени на 30.03.2011г. /за м.02.2011г./ и на 31.05.2011г. /за м.04.2011г./ и изплатени съответно на 13.04.2011г. и 29.06.2011г.

За констатациите от проверката бил съставен Протокол № 1202534/21.02.2012г. На 23.02.2012г. св. С.Г. съставила срещу “ДУРМАЛАР” ООД, гр.Велики Преслав АУАН сер.АА №0113249 за това, че дружеството в качеството си осигурител е нарушило разпоредбите на чл.7 ал.3 от КСО като не е внесло дължимите осигурителни вноски за ДОО за м. февруари 2011г. и м. април 2011г. , в срок до края на месеца , следващ този през който е положен труда. АУАН бил съставен в присъствието на М.Д., в качеството му на упълномощено лице, на когото е и връчен. При предявяването му не са отразени възражения. Не са депозирани такива и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.355 ал.1 от КСО на “ДУРМАЛАР” ООД, гр.Велики Преслав са наложени две “имуществени санкции” всяка в размер на 1500 лева, за нарушения на чл.7 ал.3 от КСО. НП е връчено на упълномощено лице на 17.04.2012г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя - свид. С.Й.Г., която потвърждава констатациите, отразени в АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В хода на административно –наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Производството е от административно-наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и същото извършено ли е от посоченото в акта лице.

Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че са реализирани нарушения по чл.7 ал.3 от КСО. Разпоредбата на чл.7 ал.1 от КСО въвежда задължение за работодателите да внасят осигурителните вноски за ДОО, които са за сметка на осигурителите едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него. Съгласно ал.2 осигурителните вноски, които са за сметка на осигурените лица се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение. Изключение е предвидено в третата алинея на същата разпоредба, според която когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. От събраните по делото доказателства се установява, че възнагражденията са били начислени на 30.03.2011г. /за м.02.2011г./ и на 31.05.2011г. /за м.04.2011г./ и изплатени съответно на 13.04.2011г. и 29.06.2011г. При тази хипотеза крайният възможен срок за внасянето на осигурителните вноски в приход на ДОО за работниците и служителите на дружеството е края на месеца , следващ този през който е положен труда, а именно 31.03.2011г. и 31.05.2011г. Безспорно е установено от служител на ТД на НАП гр.Варна, офис Шумен, че е просрочен законоустановения срок за внасяне на дължимите осигурителни вноски за процесните месеца.

Установяването на момента на възникване на задълженията и размерът им е направено след проверка на документация представена от дружеството, а също така и по данни подавани в ТД на НАП от осигурителя под формата на Декларация обр.6, с която се декларират дължимите вноски. Налице е бездействие, с което безспорно са осъществени нарушения на разпоредбите на КСО. Налице е неизпълнение на задължението на осигурителя – работодател за внасяне на сумите, дължими и декларирани от самия него в Декларация обр.6, за осигурителни вноски за ДОО в определени размери и в законоустановения срок.

Причините за неизпълнение на вмененото със закона задължение са ирелевантни за делото. От обективна страна следва да се отбележи, че с неплащането в срок на вноските се осъществява състава на вмененото нарушение, защото срокът е основен елемент от състава му. Обстоятелството, че същите са били внесени по – късно, както и размерът на невнесените вноски в срок евентуално биха имали значение при индивидуализиране на конкретната санкция.

Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушенията от обективна страна. Както в хода на административното производство, така и в съдебното не са представени доказателства от страна на жалбоподателя, че са внесени дължимите осигурителни вноски в регламентирания срок за процесните месеци..

Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя , нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ. Имуществената санкция на ЮЛ се налага за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност.

Неоснователно е възражението за приложение на чл.28 от ЗАНН. Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. По делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с осигурителното законодателство не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Не може да се пренебрегне и факта, че осигурителните вноски не са били внесени месеци след изтичане на законоустановения срок, а също така и, че става въпрос за забавено изпълнение на парично задължение за два месеца, т.е. не се касае за изолиран, инцидентен случай на административно нарушение. Плащането в срок на вноските е от изключително и стратегическо значение за осъществяване въобще на дейността по осигуряването, за която най - важно условие са налични средства в момента на тяхната необходимост, поради което не е налице маловажен случай.

Съдът намира за неоснователен и доводът, че актът за установяване на административното нарушение е съставен извън срока визиран в чл.34 ал.1 от ЗАНН, който е преклузивен и пропускането му погасява възможността за реализиране на административно – наказателна отговорност. В настоящият случай за дата на откриване на нарушителя следва да се приеме 21.02.2012г. - датата на входящият номер на протокола, в който са обективирани резултатите от проверката, при която било установено нарушението. В случая в хипотезата на цитираната разпоредба на ЗАНН, както нарушението, така и нарушителят са станали известни на наказващият орган на тази дата. Срокът започва да тече от момента, в който компетентните да съставят акта служители са стигнали до извода, че дружеството е извършило процесното нарушение, формирали извода си за нарушението и нарушителя. На 21.02.2012г. ТД на НАП е узнала , че има извършено нарушение. От тази дата следва да тече тримесечният срок за съставяне на акта. При съставяне на акта е спазен преклузивният срок, съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН.

Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.355 ал.1 от КСО. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказания над минималния, предвиден в закона размер без да са изложени аргументи в подкрепа на необходимостта от такъв размер. По изложените съображения, както и поради факта, че нарушението е извършено за първи път, както и предвид обстоятелствато, че от показанията на св. Г. се установява, че към момента на проверката осигурителните вноски били внесени съдът намира, че справедливо и съответно на извършеното нарушение ще бъде имуществена санкция в размер на минимума предвиден от закона по време на извършване на нарушението, а именно 500 лева.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като размера на наложените санкции бъде намален на 500лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №2838 - 0113249/02.04.2012г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 и чл.355 ал.1 от КСО на “ДУРМАЛАР” ООД, гр.Велики Преслав с БУЛСТАТ 127500778 са наложени две имуществени санкции всяка в размер на 1 500 лева, за нарушения на чл.7 ал.3 от КСО като намалява размера на наложените имуществени санкции по пункт 1 и 2 от 1500 лева на 500 лева всяка.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: