РЕШЕНИЕ
№ 454/26.7.2012г.
Гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, първи състав
На десети юли две хиляди и дванадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Емилиян Ангелов
Секретар:
В. С.
Като
разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №656 по описа на ШРС за 2012 год.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №27-2702487/20.02.2012
год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на
основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415в от КТ на “АПЕКС СЕРВИЗ” ООД с ЕИК по БУЛСТАТ115110350
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ул. “Рожен” №4 представлявано от
К.Б.К. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление. Навеждат се доводи за липса на осъществен състав на нарушение.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован, не се
явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.
Процесуалният
представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.
Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва
жалбата и моли съда да отхвърли същата
като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание излага съображенията
си за това.
Жалбата е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на
чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Съдът приема, че същата е допустима въпреки забраната на чл.416 ал.7
от КТ, тъй като посочената норма противоречи на чл.6, ал.1 и чл.13 от от ЕКПЧ,
лишавайки гражданите от правото им да обжалват пред съд административен акт
-наказателно постановление, с който се засягат техни права и законни интереси.
Разпоредбата на чл.416 ал.7 от КТ нарушава и чл.47 и чл.52,т.1 от Хартата за
основните права на ЕС и ограничението се явява
недопустимо съгласно задължителното
за Р. България, първично общностно
право . Ето защо настоящият състав намира, че следва да приложи
разпоредбата на чл. 47 Хартата на
основните права и свободи на ЕС във вр.
с чл. 5 ал.4 от Конституцията на Р.
България и се признае на жалбоподателя
правото да обжалва наложената му административна санкция.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното: На 04.01.2012г. свидетелите Г.П.Г. и В.Ж.И. – инспектори в Дирекция “Инспекция по труда”- Шумен
извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в магазин за
търговия на резервни части и принадлежности за кари стопанисван от “АПЕКС
СЕРВИЗ” ООД гр. Пловдив, находящ се в гр. Шумен, бул. “Симеон Велики” (Мототехника).
При проверката било констатирано нарушение изразяващо се в това, че работодателят “АПЕКС СЕРВИЗ” ООД –
Пловдив, не е изпълнил задълженията си
във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
като не е осигурил извършване на измерване от акредитирана лаборатория на фактора
на работната среда „осветеност” в магазина. За констатираното нарушение на 24.01.2012г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение №27-2702487 като
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 78 ал.2 вр.
чл.217 ал.1 и ал.4 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване.
Актът е съставен в присъствието на упълномощено лице, на което е и връчен. При
предявяване на АУАН не са отразени възражения. Депозирани са писмени такива,
към които е приложен протокол за контрол на осветление. Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.415в от КТ на дружеството -
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства, както и от събраните гласни доказателства - разпита в съдебно
заседание на актосъставителя Г.П.Г. и на свидетеля при съставяне на акта и установяване на
нарушението – В.Ж.И..
За да приеме за
безспорно установена така изложената фактическа обстановка, съдът кредитира
изцяло свидетелските показания на Г. и И.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви и безпристрастни.
Приложените по делото писмени доказателства кореспондират изцяло с показанията
на тези свидетели.
При
така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна
следното: При извършената проверка настоящият съдебен състав
не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени
процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал възможността да упражни
правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени.
В конкретният случай контролните органи при извършване на проверка по
спазване на трудовото законодателство са констатирали, че дружеството не е
извършило измерване от акредитирана лаборатория на фактора на работната среда
„осветеност” в магазина –
изискване, съдържащо се в чл.78 ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване
на работното оборудване, а в чл.381 т.1 от Наредба № 16 – 161 за техническата
експлоатация на енергообзавеждането изрично е посочено, че това трябва да става
най- малко един път в годината. В конкретната хипотеза е видно, че
жалбоподателят не е правил подобни измервания
от 13.02.2009г., което е в пълен дисонанс с посочените по горе
изисквания. . В случая по отношение на работодателя е налице
безвиновна /обективна/ отговорност, състояща се в неизпълнение от страна на
дружеството на вменено му с нормативен акт задължение.
Съгласно § 7 от от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване, контрола по
изпълнение е предоставен на ГИТ към МТСП.
АУАН е съставен от контролен орган, съобразно предоставената му от
закона материална компетентност. НП също е издадено от компетентен орган и в
хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна.
С оглед изложеното, правилно административно-наказващият орган е
приел, че “АПЕКС
СЕРВИЗ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, в качеството му на работодател, е осъществило състава на описаното по
горе нарушение.
За това нарушение на
дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева
на основание чл.415в от КТ, която предвижда наказание имуществена санкция или глоба в размер от
100 до 300 лв. за работодателят. В конкретният случай дружеството -
жалбоподател е санкционирано с имуществена санкция в размер към максималния.
Съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал
правилно наказанието. Въпреки, че е наложил наказание в размер над средния,
посочен в закона не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази
насока. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си
съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е
следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на
обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе предвид липсата на каквито и да е мотиви и
съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за
това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер. Ето защо
съдът счете за справедливо наказателното постановление да бъде изменено, като наложената на “АПЕКС
СЕРВИЗ” ООД – Пловдив “имуществена санкция” бъде намалена от 250 на 100 лева.
Въз
основа на тези констатации, съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в
акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №27-2702487/20.02.2012 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от
КТ, във вр. с чл.415в от КТ с което на
“АПЕКС СЕРВИЗ” ООД с ЕИК по БУЛСТАТ115110350 със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив ул. “Рожен” №4 представлявано от К.Б.К. ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 250 лева, като намалява размера на наложената
“имуществена санкция” от 250 лева на 100
/сто/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: