Председател: Ивелина Димова Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАХД № 842/12г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от С.Ж.Г. *** срещу Наказателно постановление №46-0000188/16.05.2012г. на Началника на областен отдел „КД-ДАИ”-гр.Шумен, с което на лицето била наложена глоба в размер на 200,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози. Жалбоподателят оспорва отчасти констатациите в акта, като счита също и че административнонаказателната отговорност неправилно е насочена към него. Същият привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като изпраща представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 28.04.2012г. жалбоподателят управлявал по бул.”Симеон Велики” в гр.Шумен лек таксиметров автомобил марка „Деу Нексия” с ДК№ Н6464 АХ, собственост на Н.Т. Д. ***, като извършвал таксиметров превоз на пътници, с открита табела и включен фискален апарат. В близост до бензиностанция „Шел” същият бил спрян за проверка от служители на ОО „КД-ДАИ”-гр.Шумен, които установили, че на автомобила не е залепен водоустойчив светлоотразителен стикер, защитен с холограма по образец за 2012г. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че на предния десен калник и на задната страна на автомобила не е бил трайно залепен такъв стикер. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения, че стикерите са платени, но не са били предоставени от превозвача. Писмени такива били депозирани, но след срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, поради което били оставени без разглеждане от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 16.05.2012г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на С.Г. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1, т.15 от Наредба №34/06.12.1999г. на министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите И.Д.И. и С.Х.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.21, ал.1, т.16 от Наредба №34/06.12.1999г. на министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници лекият таксиметров автомобил трябва да има на предния десен калник и на задната страна трайно залепен водоустойчив, светлоотразителен стикер, защитен с холограма по образец (приложение №10а) с посочен номер на разрешението, издадено от кмета на съответната община, валиден за съответната година. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на управлявания от него таксиметров автомобил не са били залепени посочените стикери на съответните за това места. При това положение съдът намира, че действително е налице нарушение на цитираната разпоредба, за което е предвидено налагането на санкция по реда на чл.105, ал.1, т.1 от ЗДП. Съдът намира и че правилно административнонаказателната отговорност е насочена към жалбоподателя. Действително, същият няма качеството „превозвач” по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗАвП, а според чл.24 и сл. от Наредба №34 холограмните стикери се издават от кмета на общината на превозвача, който има задължение да подаде съответните за това документи. При това положение жалбоподателят не е имал правна възможност да се снабди лично с необходимите стикери, а е следвало такива да му бъдат предоставени от превозвача-ЕТ „Минитакс-С.С.”-гр.Шумен. Съдът намира обаче, че както превозвача, така и водача, извършващ таксиметров превоз по реда на чл.3, ал.1 от Наредбата, са натоварени със задължението да извършват таксиметрови превози само с автомобил, отговарящ на изискванията на чл.21, ал.1 от посочената наредба. След като стикерите все още не са били предоставени на жалбоподателя, макар и не по негова вина, същият е следвало да се въздържа от извършването на таксиметрови превози с автомобил, който не отговаря на изискванията. Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение обаче, съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. С обжалваното НП на санкционираното лице е наложено административно наказание за извършено нарушение на чл.21, ал.1, т.15 от Наредба №34/99г. Според посочената разпоредба обаче лекият таксиметров автомобил следва да има монтиран на достъпно място за водача бутон, който при натискане включва инсталирана в опознавателния знак „Такси” електрическа крушка, излъчваща червена мигаща светлина, или да е оборудван със система за сигнализация и сигурност, предаващ сигнал по радиочестота. Изискването автомобила да има трайно залепени холограмни стикери е установено с т.16 на чл.21, ал.1 от Наредбата, но тази разпоредба не е посочена нито в АУАН, нито в съставеното въз основа него наказателно постановление. Тази непрецизност вероятно е допусната, тъй като с ДВ, бр.73 от 2011г. предишната т.15 е изменена, като е получила №16 в нормата. Посоченото изменение обаче е влязло в сила преди извършването на процесното нарушение, при което е било недопустимо позоваването на по-старата нормативна уредба. При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като наказващият орган не е изпълнил задължението си да определи правилно приложимият закон. Налице е противоречие между обстоятелствената част на наказателното постановление и диспозитива, с който е наложено процесното наказание. На практика жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което не е извършил, при което следва да бъдат споделени доводите, изложени в жалбата, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН и следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

Отменя изцяло Наказателно постановление №46-0000188/16.05.2012г. на Началника на областен отдел „КД-ДАИ”-гр.Шумен, с което на С.Ж.Г. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози, е наложена глоба в размер на 200 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: