Мотиви към присъда
по НОХД № 586 по описа за 2011 год. на ШРС
На 27.04.2011г от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен
акт по ПД № 93/2011г.,
по който на 28.04.11. е образувано производство пред първа инстанция
срещу Н.С.А. с ЕГН **********, роден на ***.*** , български гражданин, със основно образование, работещ, неженен, неосъждан с местоживеене *** за извършено от него престъпление от общ характер
наказуемо по чл.343 ал.1 б.Б, пр.2 от НК вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от
НК .
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че на 19.09.10г в гр. Шумен, около 19,30 часа по ул.”Съединение” на кръстовището с бул. “Ришки проход” при управление на МПС
–л.а. “Шкода Фабия” с ДК № Н *** АН - нарушил правилата за
движение по пътищата –чл. 37 ал.1 от ЗДвП :”При завиване наляво за навлизане в друг път водачът
на завиващото не релсово ППС е
длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС “ и по непредпазливост причинил на И.Т.Н., средна телесна
повреда, изразяваща се в голяма разкъсно контузна рана в областта
на лявата колянна става, с разкъсване на
външната глава на четириглавия бедрен мускул /пълно прекъсване/, изкълчване
на капачката на лявото коляно , закрито счупване на горния край на големия пищял на лява
подбедрица, довело до трайно затруднение
в движението на левия долен
крайник за срок от 4 до 6 месеца
.
В съдебно заседание
представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да
освободи подсъдимия от наказателна
отговорност, като му наложи
административно наказание глоба в
размер на 2000лв, а на основание чл. 78
ал.4 от НК да го лиши от право да
управлява МПС за 1 г и 8 месеца.
Представителя на частния
обвинител също поддържа обвинението като
изразява становище, че извършеното престъпление
е доказано по несъмнен начин и предлага на съда да наложи адм. наказание
глоба по реда на чл. 78 а от НК, доколкото са възстановени всички щети и да
лиши от право подсъдимия да управлява МПС за срок от 2 години.
Подсъдимият не се признава за
виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние заявява, че иска
оправдателна присъда и дава обяснения, като заявява, че ако пострадалия е карал
със съобразена скорост е щял да завие леко
надясно и да си продължи
движението направо .
В последното съдебно заседание
защитника на подсъдимия представя доказателства, че са възстановени всички щети
включително и несъставомерните чрез проведен разпит на свидетел и представена
разписка за възстановени щети на
пострадалия по неговото МПС
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На
19.09.2010 год. подсъдимият управлявал таксиметров автомобил “Шкода фабия” с ДК№ Н ***АК, по ул “Съединение” в гр. Шумен приближавайки
кръстовището на ул. “Съединение” с бул.”Ришки проход. По ул.”Съединение” в
срещуположната посока също към кръстовището
се движел пострадалия И.Т.Н. управлявайки мотопед марка “Симсон”с ДК№ Н ***Р.
При
светещ светофар на зелена светлина на кръстовището и за двамата водачи,
пострадалия навлязъл в кръстовището движейки се направо и съответно с предимство.
В този момент подсъдимият навлязъл в кръстовището, без да подаде светлинен сигнал и без да даде
предимство на движещотото се направо МПС и
предприел завой наляво, при което последвал сблъсък между ППС, който
станал в платното за движение на мотопеда управляван от пострадалото лице.
В следствие на станалото автопроизшествие
пострадал водачът на мотопеда И.Т.Н.. От приетата от съда съдебно -медицинска експертиза по
писмени данни се установява, че на постр.Н.
са причинени следните травматични увреждания: голяма разкъсно контузна
рана в областта на лявата колянна става,
с разкъсване на външната глава на
четириглавия бедрен мускул /пълно
прекъсване/, изкълчване на капачката на лявото коляно , закрито счупване
на горния край на големия пищял на лява
подбедрица, довело до трайно затруднение
в движението на левия долен
крайник за срок от 4 до 6 месеца.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията на
подсъдимия дадени в съдебното
заседание, показанията на разпитаните св. Н., св. П. и св. И., и от
заключението на автотехническата експертиза и съдебно медицинската експертиза
приети по делото .
Експерта в автотехническата експертиза сочи,
че причина за станалото ПТП е предприемането на маневра завой наляво от страна на водача на лек автомобил Шкода Фабия”
с ДК№ Н *** АК, без същия да
съобрази движещия се в права посока мотопед. Освен това експерта сочи, че мястото
на удара е станало в лентата за движение
на мотопеда .
Изложената
по-горе фактическа обстановка се подкрепя и от изготвената в до съдебното
производство и приета от съда съдебно- медицинска експертиза по писмени данни,
която дава заключение, че на пострадалото лице са причинени следните
травматични увреждания: голяма разкъсно контузна рана в областта на лявата
колянна става, с разкъсване на външната
глава на четириглавия бедрен мускул /пълно прекъсване/, изкълчване
на капачката на лявото коляно , закрито счупване на горния край на големия пищял на лява
подбедрица, довело до трайно затруднение
в движението на левия долен
крайник за срок от 4 до 6 месеца.
Съдът не кредитира показанията на св. С., разпитан по искане на защитата, тъй като
намира, че те се опровергават от
събраните по делото доказателства .
Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно
допълващи се и водят до единствено възможния извод, не пораждащ никакво
съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния
смисъл:
Като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема че с горното деяние подсъдимият Колев е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.343 ал.1 б.Б, пр.2 от НК вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от
НК , поради следното:
*
обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия
за движение на моторни превозни средства по пътищата.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице,
притежаващо свидетелство за правоуправление на МПС, чийто срок за валидност е
бил изтекъл.
*
от обективна страна изпълнителното деяние на първото деяние се изразява в нарушаване правилата
за движение по пътищата, вследствие на което е причинена средна телесна повреда
на друго лице а именно чл. 37 ал.1 от ЗДвП :”При завиване наляво за навлизане в друг път водачът
на завиващото не релсово ППС е
длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС “.
*
от субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на непредпазливост, тъй като
деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Като причина за извършване на
деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на
регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по
пътищата от страна на подсъдимия.
В конкретния казус е налице
неправомерно поведение на подсъдимия - нарушаване на чл. 37 ал.1 от ЗДвП :”При завиване
наляво за навлизане в друг път водачът
на завиващото не релсово ППС е
длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС “. Подсъдимият е навлязъл в кръстовище при зелен сигнал, но с
оглед предприетия от него завой на ляво е бил длъжен да пропусне движещите се
направо МПС .
Съдът категорично, не споделя становището на
адвоката на подсъдимия, че всъщност виновен за ПТП е пострадалия понеже не е
съобразил особеността на кръстовището, а именно, той навлиза в кръстовището от
път с две ленти в път с три ленти за движение и е следвало да предприеме леко
движение надясно за да не стане ПТП.
Правилата за движение по
пътищата изброени в ЗДВП са ясни и категорични и доколкото в случая става дума
за регулирано със светофарна уредба кръстовище, «особеността» на маркировката
не променя законово предвидените
задължения на водачите на МПС, в случая при зелен светофар и на двамата
движещият се направо има предимство пред завиващият наляво .
Поради
гореизложеното, съдът намира, че в настоящия случай
отговорността е за подсъдимия, защото
той е водача, който е извършил нарушение на правилата за движение, което се
намира в причинна връзка с настъпилия резултат.
При определяне на наказанието
на подсъдимия съдът прецени степента на обществена опасност на деянието, което
съдът преценява като невисока - касае се за непредпазливо деяние, при което
водачът е нарушил правилата за движение по пътищата и по този начин е станал
причина за настъпване на ПТП; степента на обществена опасност на подсъдимия,
която съдът преценява като невисока с оглед
данните за личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно
минало; прецени и обстоятелството, че са представени доказателства за възстановени щети , включително и
несъставомерните от деянието, че за
престъпление по този текст е предвидено
наказание лишаване от свобода до 3 години, че подсъдимия не е осъждан ,
поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 78 а от НК и подсъдимият
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание глоба в размер над минимума, а именно 2000лв .
По отношение преценката за приложение на чл. 78 ал.4 от
НК съдът съобрази следното : От събраните по делото доказателства се
установи че, подсъдимият притежава свидетелство за управление на МПС
№ 208057101 което е било с валидност до 05.02.2010г, тоест към датата на
процесното деяние 19.09.2010, свидетелството му за съдимост е било с изтекъл
срок. Съгласно съдебната практика, обективирана в Р № 281 от 22.06.09г на ВКС ,
изтеклия срок на свидетелството за
правоуправление на МПС не прави водача
неправоспособен, тъй като то няма за
последица загубване на придобитата правоспособност , а е основание за подмяна на
СУМПС . В този смисъл обстоятелството,
че към датата на извършване на
престъплението не е бил продължен
срока на свидетелството не може да се отъждестви с липса на правоспособност, която би била пречка за
налагане на кумулативно предвиденото в
чл. 343г НК наказание лишаване от
право да управлява МПС.
Поради горното настоящият състав наложи на подсъдимия
наказание “лишаване от право да управлява МПС “ за срок от 2 години.
Съдът намира, че така
определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже
възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото.
По този начин съдът счита, че
ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
На основание чл.189, ал.2 от
НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата направените
деловодни разноски в размер на 310 лева и да заплати на пострадалия частен
обвинител разноските направени от него за адвокатско възнаграждение - 240лв .
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: