Председател: Йордан Д.

Секретар: Т. Тодорова

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №1318/2011 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД.

Настоящото производство е образувано по искова молба депозирана от “Недвижими имоти – Шик” ЕООД, ЕИК-130841750, гр. ***, със съдебен адрес – гр. ***, против Ц.Д.Д., ЕГН-**********,***. Сочи, че на 07.03.2005 г. между ищеца и ЕТ “Ц.Д. *** бил сключен договор за наем – търговски обект, намиращ се в гр. *** с площ от 100 кв. м. дължимата по силата на договора наемна сума е 822 лв. с ДДС. Твърди, че ответника не е заплатил задължения по 25 бр. фактури, представляващи наемна цена и консумативи. Сочи, че на 23.05.2007 г. едноличния търговец е бил заличен от търговския регистър. това не е станало известно на ищеца, тъй като представения от него под наем имот бил ползван до юни 2008 г., като дори за този месец бил платен наема. Моли ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от 19 868 лв., представляващи суми дължими като наемна цена и консумативи по договор за наем за периода от януари 2006 г. до ноември 2008 г. – описани подробно в исковата молба, както и сумата 8 441.89 лв., представляващи мораторни лихви за периода от падеж на всяко едно от задълженията за главница – до датата на предявяване на настоящия иск – 24.02.2011 г., както и лихвите за забава от датата на завеждане на иска до окончателното им заплащане и направените от ищеца в производството разноски.

От страна на особен представител на ответника назначен по реда на чл.46, ал.7 от ГПК е депозиран писмен отговор. Твърди, че между страните няма договор за наем, тъй като същия е подписан от пълномощник, а няма никаква яснота въз основа на какво пълномощно е черпел правата си същия. Твърди, че предприятието на едноличния търговец, с който е бил сключен договора е прехвърлено на трето лице – “Милпродукт” ЕООД. Освен това сочи, че вземанията на ответника са погасени с кратката тригодишна погасителна давност по смисъла на чл.111, б. “в” от ЗЗД и в тази връзка прави възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност. твърди, че договора за заем следва да се счита прекратен с изтичане на неговия срок – 07.03.2010 г. моли да бъде отхвърлен така предявения иск като неоснователен недоказан.

Така постъпилата искова молба, отговаря на изискванията на закона и се явява допустима.

В съдебно заседание ищеца поддържа исковата молба, така както е била подадена. Особения представител на ответницата поддържа изложеното в писмения отговор. Моли обективно съединените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Така предявените обективно съединени искове се явяват частично основателни.

От фактическа страна съдът установи следното: на 07.03.2005 г. между ищеца и ЕТ “Ц.Д. ***, собственост на ответницата в производството бил сключен Договор за наем на търговски обект, по силата на който наемодателят предоставял на наемателя за временно и възмездно ползване обект, намиращ се в гр*** с площ от 100 кв. м. Договорът се сключвал за срок от 5 години – чл.12, ал.1 за сумата от 685 лв. месечен наем без ДДС (822 лв. с ДДС). Съгласно чл.1, ал.2 от Договора наемателят имал право да ползва имота като бистро (заведение за бързо хранене). Видно е, че договора е сключен за едноличния търговец от пълномощник и носи печат на ЕТ. Изготвената по делото експертиза установява, че издадените от ищеца фактури установяват дължима от наемателя сума по главниците им на стойност от 19 625.20 лв., а мораторни лихви от датата на падеж на всяка от фактурите до датата на завеждане на иска – в размер на 8353.68 лв.

С оглед на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Налице е валидно сключен договор за наем, в който е уговорена наемна цена от 822 лв. месечно с ДДС.

Отговорността на ответницата се обосновава от обстоятелството, че последната макар и физическо лице е напълно отговорна за задълженията на притежавания от нея търговец. От една страна едноличния търговец не е различна от физическото лице правна фигура а представлява разширяване на правоспособността на едно физическо лице. Съгласно разпоредбата на чл.56 от ТЗ, макар и с призната правоспособност, като търговец, при регистрирането си едноличния търговец продължава да бъде физическо лице. Т.е. във връзка с конкретния казус регистрацията като едноличен търговец, представлява само разширяване на правоспособността на физическото лице. Респективно при заличаването на едноличния търговец не е заличен отделен правен субект. В подкрепа на подобно третиране на едноличния търговец са и други законови норми – напр. чл.614, ал.1 от ТЗ. От друга страна въпреки, че по делото има данни, че предприятието на ЕТ е било прехвърлено на друг търговец – с Решение от 23.05.2007 г., след което ЕТ е заличен, то съобразно нормата на чл.15, ал.3 от ТЗ отчуждителят на предприятието – в случая – физическото лице собственик на едноличния търговец отговаря за задълженията на предприятието което е прехвърлил солидарно с приобретателя. В случая с оглед прогласената от закона солидарна отговорност следва да се приеме, че ответницата като отчуждител на предприятието на ЕТ отговаря неограничено по отношение на неговите задължения. В този смисъл направените от особения представител за ответницата възражения не са основателни.

Не е основателно и друго възражение на ответната страна, че поради обстоятелството, че договора е сключен от представител на едноличния търговец, то за да установи претенцията си ищеца е следвало да представи пълномощното, което е било представено за сключване на процесния договор. Действително едно пълномощно би установило по безспорен начин сключването на договора. Но от друга страна съдът е свободен да счита определени факти за установени съобразно всички доказателства по делото. Когато те са единни и непротиворечиви въз и въз основа на тях може да се изгради обосновано заключение, то съдът констатирайки това и след надлежно мотивиране може да приеме за установени различни факти без да са налице в този смисъл “абсолютни” обвързващи съда доказателства, които обуславят произнасянето. Налице е презумпцията на чл.301 от ТЗ, според която ако търговец не оспори сделка, сключена от негово име, веднага след като узнае за нея, то същия се счита обвързан от нея. Според особения представител не се касае за търговска сделка. Съобразно с дефиницията на чл.286, ал.1 от ТЗ търговска е сделката сключена от търговец с оглед упражняваното от него занятие. Видно е, че договора е свързан с отдаване под наем на помещение, на търговец по отношение на обект, чието предназначение страните определят като съществен елемент на договора като заведение за бързо хранене – чл.1, ал.2 от Договора – явно е, че това е търговска дейност, която щом е сключена от търговец означава, че същия се стреми да извлече печалба. За съда е несъмнено, че е налице търговска сделка. Същевременно е категорично ясно волята на ответницата в качеството и на едноличен търговец да се счита обвързана от клаузите на договора, тъй като видно е, че тя е извършвала вноски по този наем. Налице са представени документи установяващи плащания на договорените суми в по ранен от процесния период, в които е вписано и основанието за плащанията – л.56, л.37, л.41 и л.43 от делото на ШОС.

Ето защо съдът счита, че ответницата е задължена за претендираните суми. С оглед на обстоятелството, че последната носи доказателствената тежест да докаже плащането, то доколкото не са ангажирани доказателства в тази насока следва да се приеме, че последната дължи претендираните суми.

От друга страна обаче се установява, че направеното от особения представител възражение за изтекла погасителна давност на задълженията е основателно за периода от три години преди завеждане на настоящия иск. Въпреки, че от диспозитива на ИМ е видно, че се претендират наемни вноски и консумативи, както от претенцията в ИМ, така и в заключението на ССЕ се установява, че не са установени дължими суми за консумативи, а такива за наем и то за почти всички месеци за пълния размер от 822 лв. с ДДС. Видно от нормата на чл.111, б. “в” от ЗЗД наема е периодично плащане и като такова се погасява с по-кратка погасителна давност – за период от три години. Тъй като искът е заведен на 24.02.2011 г., то следва да се приеме, че задълженията преди февруари 2008 г. са погасени по давност, а за февруари се дължи една седма от общата сума – или 117.43 лв. Сумите за наем за месеците от март до октомври 2008 г. се дължат изцяло по 822 лв. месечно, а според ССЕ сумата дължима като наем за ноември 2008 г. е в размер на 715.92 лв. Или общо като главница ответницата дължи сумата от 6587.35 лв. Съответно се дължат и суми за мораторни лихви върху тези суми за главници в размер на 2162,39 лв.

В останалата им част обективно съединените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

Общия размер на направените от ищеца разноски е 4353.60 лв., от които – 2000 лв. адвокатско възнаграждение, 1016.20 лв. такса за назначаване на особен представител по реда на чл.46, ал.7 от ГПК, 200 лв. – възнаграждение за ССЕ, 1132.40 лв.- държавна такса и 5 лв. за съдебно удостоверение.

С оглед на уважената част на обективно съединените искове ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 1345.57 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Ц.Д.Д., ЕГН-**********,*** да заплати на “Недвижими имоти – Шик” ЕООД, ЕИК-130841750, гр. ***, със съдебен адрес – гр. *** сумата от 8749.74 лв. (осем хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки), от които 6587.35 лв. ( шест хиляди петстотин осемдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки), представляващи неплатени наемни вноски за периода от 24.02.2008 г. до 30.10.2008 г., съобразно Договор за наем, сключен между страните на 07.03.2005 г. за отдаване под наем на обект, намиращ се в гр. *** с площ от 100 кв. м., както и сумата от 2162.39 лв. (две хиляди сто шестдесет и два лева и тридесет и девет стотинки), представляваща мораторни лих ви върху посочените суми за главница от датата на падеж на всяко от посочените месечни задължения до датата на завеждане на иска - 24.02.2011 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска24.02.2011 г. до окончателното заплащане на дължимите за главница суми.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Ц.Д.Д., ЕГН-**********, да заплати на “Недвижими имоти – Шик” ЕООД, ЕИК-130841750, гр. ***, сумата от 1345.57 лв. (хиляда триста четиридесет и пет лева и петдесет и седем стотинки), представляващи разноски за водене на настоящото производство, съобразно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от узнаването пред ШОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: