Р Е Ш Е Н И Е

243/22.3.2012г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№1671 по описа за 2011 г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

В молбата си до съда, ищците- М.Н.С., ЕГН ********** и И.Ц.С., ЕГН ********** излагат, че между тях и агенция за недвижими имоти “Деви” бил сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот- гарсониера. Уговорената продажна цена се равнявала на сума от 5000 щатски долара. Ищците, в качеството им на купувачи по сделката били платили авансово на лицето ВД- управител на агенцията сума от 500 щатски долара. В Д била съпруга на ответника- Д.И.Д.. Страните се били уговорили сделката да се изповяда на 30.03.2001 г. На посочената дата ищците били платили остатъка от договорената цена за имота, но пред нотариуса В Д заявила, че сделка нямало да има защото ищците й дължали сума от 1 200 щатски долара. Същото лице заявило пред нотариуса, че сделката щяла да се реализира само, ако ищците подпишели договор за залог, който ищците подписали, но сделка не била сключена. В последствие отново на 30.03.2001 г., в кантората на нотариус С С, където страните имали следваща уговорка да се изповяда уговорената сделка, били пристигнали синът на ответника и лицето Р Х., които носели със себе си запис на заповед, с издател- ответникът, за сума от 1 200 щатски долара, като били принудили ищците да подпишат същата под страх, че ще загубят дадените от тях пари, представляващи продажна цена за имота, който ищците желаели да закупят. Ищците под въздействието на заплахите от страна на лицето И И., подписали предложената им запис на заповед. Ищците твърдят, че ответникът въз основа на подписаната от тях запис на заповед по образувано гр.д. №2306/2001 г. по описа на ШРС, се е снабдил с изпълнителен лист, като е било заведено и изпълнително дело №31/2002 г. по описа на СИС при ШРС. Ищците заявяват, че не дължат претендираната от ответника- Д.И.Д. сума 1 200 щатски долара, сочена от ответника като дължима въз основа на запис на заповед, издаден на 30.03.2001 г. с падеж 10.12.2001 г. Поради изложеното молят съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 1 200 щатски долара, съгласно на запис на заповед, с дата на издаване- 30.03.2001 г. и падеж- 10.12.2001 г., въз основа на който има издаден по гр. д. №2306/2001 г. по описа на ШРС изпълнителен лист, по който има образувано ИД№31/2002 г. по описа на СИС при ШРС. Претендират и разноски.

Ответникът, редовно призован, излага аргументи за неоснователност на иска. Същият твърди, че ищците му дължат посочената от тях сума въз основа на сключен договор за заем, който е обезпечен с процесния запис на заповед. Претендира и разноски.

Като съобрази обстоятелствената част на исковата молба и петитума и съдът намира, че е сезиран с претенция по чл.254 от ГПК. Горният е отрицателен установителен иск, на длъжника по издаден изпълнителен лист, че вземането по този лист в полза на взискателя не съществува.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, а се установява и от представеното по делото удостоверение, издадено от СИС при ШРС, че въз основа на издаден по гр. д. №2306/2001 г. по описа на ШРС изпълнителен лист е образувано ИД№ 31/2002 г. по описа на СИС при ШРС с взискател Д.И.Д. и длъжници- М.Н.С. и И.Ц.С.. Не се спори между страните, че посочения изпълнителен лист е издаден по реда на чл.237, б. “д” от ГПК /отм./ въз основа на представен от ответника запис на заповед за сума от 1 200 щатски долара. Видно от приложения по делото частно заверен препис от запис на заповед, издаден на 30.03.2001 г., се установи, че ищците са подписали посочената ценна книга на заповед, като са се задължили неотменимо и безусловно да заплатят на ответника сумата от 1 200 щатски долара по тяхната левова равностойност до 10.12.2001 г. Предвид спецификата на настоящия отрицателен установителен иск, в тежест на взискателя, като ответник, е да докаже факта, от който вземането му произтича, а ищецът- длъжник, възраженията си срещу това вземане, като последните могат да бъдат както абсолютни, касаещи формата и /или съдържанието на изпълнителното основание, така и лични, свързани с конкретните отношения длъжник- кредитор. Имайки предвид изложеното намира, че в случая ответникът, в качеството му на поемател по ценната книга на заповед освен установяването на валидна абстрактна сделка, обективирана в процесния запис на заповед от 30.03.2001 г., следва да установи и наличието на валидно каузално правоотношение между страните, породено от сочения от него договор за заем на парична сума от 1 200 щатски долара, т.е. абстрактния характер на записа на заповед не дава основание той да се разглежда откъснато от каузалните отношения между страните. Посоченото се възприема и от преобладаващата и последователна съдебна практика. В настоящия казус ответникът твърди, че процесният запис на заповед обезпечава изпълнението на сключен между страните договор за заем, по силата на който ищците, в качеството им на заемополучатели са получили сума от 1 200 щатски долара със задължение да я върнат на ответника. По своята правна природа договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката. Предвид посоченото, съдът заключава, че събраните гласни доказателства, показанията на свидетелката- В Д, съпруга на ответника, за предаването на сумата от ответника на ищците, въпреки че съдът е допуснал събирането им, не следва да се вземат предвид, поради изричната забрана, предвидена в нормата на чл.133, б. “в”, т.3 от ГПК /отм./, касаеща недопустимостта на свидетелски показания за установяване на договори на стойност по- голяма от 1 000 лв., какъвто безспорно е и настоящия договор. Както бе посочено по- горе, договорът за заем за потребление е реален договор и основен елемент от фактическия състав на договора е предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, т.е. съществуването на този договор се обуславя от това обстоятелство. Подобно разбиране се споделя и от актуалната съдебна практика. От друга страна от събраните гласни доказателства, допуснати по искане на ответника- показанията на свидетелите А Н и АМ, се установи, че между страните съществувал някакъв имуществен спор във връзка с някаква сделка и продажба на недвижим имот, съществували са някакви финансови взаимоотношения, но какъв точно спор и за каква сделка имали конфликти, свидетелите не уточниха. Нещо повече от показанията им съдът не може да направи категоричен извод, че твърдените имуществени взаимоотношения са именно във връзка със соченото от ответника заемно правоотношение, по отношение на което е издаден и процесният запис на заповед. Свидетелката А Азаяви, че предвид неуредения имуществен спор между С. г- жа Д или на семейство Д, / свидетелката не беше категорична за едната страна на спора/, С. обезпечили вземането на последните със залог на компютър, собственост на сина на ищците. По делото е представен частно заверен препис от договор за залог от 30.03.2001 г., но по него страни са ищците, в качеството им на длъжници и лицето В В Д, в качеството й на кредитор. Действително в посочения документ е отразено, че ищците обезпечават вземане за сума от 1 200 щатски долара, предоставени им в заем, но както стана ясно по- горе кредитор по това вземане е трето лице, различно от ответника, т.е. в случая съдът намира, че посочения документ не кореспондира с представения по делото запис на заповед, доколкото се отнася до вземане на трето лице и не може да се приеме по безсъмнен начин, че този договор за залог обезпечава твърдения от ответника договор за заем. В случая ответникът не ангажира някакви надлежни доказателства, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, с предмет паричен заем за сума от 1 200 щатски долара, т.е. не проведе главно и пълно доказване както на основанието, така и на размера на предявените искове, поради което заключава, че предявените искове следва да се уважат изцяло.

На основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./, на ищците следва да се присъдят извършените разноски в производството, в размер на 555.00.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.Д., ЕГН **********,***, че М.Н.С., ЕГН ********** и И.Ц.С., ЕГН ********** ***, не дължат на Д.И.Д., ЕГН **********,*** сумата от 1 200 / хиляда и двеста/ щатски долара- по запис на заповед, с дата на издаване- 30.03.2001 г., въз основа на който има издаден по гр. д. №2306/2001 г. по описа на ШРС изпълнителен лист, по който има образувано ИД№31/2002 г. по описа на СИС при ШРС.

ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********,*** да заплати М.Н.С., ЕГН ********** и И.Ц.С., ЕГН ********** *** сумата от 555.00 лв. /петстотин петдесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: