Р Е
Ш Е Н
И Е
701/24.8.2012г.
гр. Шумен
Шуменският районен съд, в публичното
заседание на деветнадесети януари , през
две хиляди и дванадесета година, в състав:
Районен съдия : З.
Иванова
при секретаря А. П., като разгледа
докладваното от районният съдия гр.д. № 1744
по описа за 2011 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.255 ал.2 от ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД .
Депозирана е
искова молба от М.Х.И. , ЕГН: ********** , И.И.Х. , ЕГН:**********
, първата действаща и като майка и законен представител на малолетните си деца И.Я.И.
, ЕГН:********** и Д.Я.И. , ЕГН:********** , адрес за призоваване : гр.***
срещу ОД на МВР гр.Шумен , ЕИК:129009646 , представлявано от Л.Х. , адрес : гр.*** , в която посочва , че на 23.10.2009г. , при трудова злополука
починал Я.И.И. - съпруг на първата ищца
, баща на втория и третия ищец и син на последния
. Случилото се с Я.И.И. е признато за
трудова злополука , с Разпореждане №1573/11.12.2009г. на РУСО гр.Шумен ,
потвърдено с Решение №7 на Директора на РУСО . На основание чл.255 ал.2 от ЗМВР
, на преживелите съпруг , деца и родители на починалия се дължи обезщетение в
размер на 12 брутни работни заплати . С молба вх.№1904/21.01.2011г. , поискали
от Директора на ОД на МВР , горните обезщетения да бъдат изплатени на
доверителите му . Било им отказано , с мотива , че случилото се с Я.И.И. не е
трудова злополука . При този изричен отказ на ответника , за тях е налице
интерес от предяваване на настоящия иск , с който моли ответникът да бъде
осъден да им заплати на всеки от тях сума от 12 000 лева , както и законна
лихва , считано от датата на злополуката
– 23.10.2009г. , до датата на предявяване на иска , в размер на 2 485 лева , както и
направените деловодни разноски .
В отговора по чл.131 от ГПК и в открито съдебно заседание ответникът
оспорва предявените искове . Заявява , че е налице различие между понятието
“трудова злополука” и настъпила смърт “при или по повод изпълнение на работата
“ , като последното не е налице , следователно не се дължи обезщетението по
чл.255 ал.2 от ЗМВР . Допълнително посочва , че т.к. починалото лице е било
употребило алкохол при настъпване на ПТП , при което е починал , налице е
съпричиняване на вредоносния резултат .
След
като се запозна с изложените становища и събраните по делото писмени доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното : Не е спорно между
страните и се доказва от представените по делото Удостоверение за раждане ,
издадено въз основа на Акт за раждане №444/11.03.1972г. на Община Шумен и
Удостоверение за наследници изх.№308/27.10.2009г. на Община *** , че първият
ищец М.Х.И. е съпруга на починалия Я.И.И., ищците И.Я.И. и Д.Я.И. са негови деца и последният
ищец И.И.Х. е негов родител ,
следователно с оглед разпоредбата на чл.255 ал.2 от ЗМВР , те са активно –процесуално
легитимирани да предявят настоящия иск .
За уважаване на иска по чл.255 ал.2 от ЗМВР следва да се установи
наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. че починалото лице държавен служител в МВР ,
2. че е загинал при или по повод изпълнение на служебните си задължения , както
и че е че е налице причинна връзка между смъртта и извършваните действия и
бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, която е заемал. В §1 , т.2 и
3 от от ДР на ЗМВР е дадена легална дефиниция на понятието "Действия при изпълнение на
служебни задължения" , именно това са такива действия или бездействия, които
съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата
длъжност , а понятието "Действия
по повод изпълнение на служебни задължения" са такива
действия или бездействия, които не съставляват изпълнението на задължения,
произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват
по време и са в пряка причинна връзка с тях. Допълнително в §1 , т.4 е
предвидено , че навсякъде където законът използва израза "Загинал при или по повод
изпълнение на служебни задължения" е лице, чиято смърт е
настъпила при описаните по т.2 и 3 обстоятелствата . В настоящия случай между
страните не е спорно , че починалият е бил служител в МВР , но се оспорва
твърдението , че е починал при или по повод на изпълнение на служебните си
задължения , както и съществуването на причинна връзка между смъртта и
изпълнението на служебните задължения . Към
делото е приложено влязло в сила Решение №24/13.04.2010г. , постановено по
адм.д.№38/2010г. по описа на ШАС , с което е отхвърлена жалбата на ОД на МВР
гр.Шумен срещу Решение №7/21.01.2010г. на Директора на РУСО гр.Шумен , с което
е оставено в сила разпореждане №1573/11.12.2009г. на длъжностно лице на РУСО ,
за признаване на трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО , станала с Я.И.И. , т.е. налице е влязъл в сила
съдебен акт , по силата на който безспорно е установено , че смъртта на Я.И.И.
е в резултат на трудова злополука . Съгласно чл.55 ал.1 от КСО трудова
злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена
в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт. При
анализ на нормативния текст може да се направи извод , че
съществена част от предпоставките за
наличие на трудова злополука съвпадат с
тези изискуеми от чл.255 ал.2 от ЗМВР , а именно действията или бездействията
да са по време или по повод на работата . Именно в тази връзка ,
административният съд , в мотивите си е направил подробен анализ на
фактическата обстановка и е обективирал извода , че при настъпване на ПТП починалият е изпълнявал
обичайните си служебни задължения . Действително , от събраните по делото
писмени доказателства се установява , че
починалото лице , в качеството на гл.полицай е обслужвало селата *** , *** и ***
. Категорично е установено , че
съобразно установен график , на 23.10.2009г. е било необходимо да бъде в с.***
, за периода от 8,30 до 12,00 часа и от 13,00 до 17,30 часа . Изпълнявайки
именно служебните си задължения , на посочената дата пристигнал в с.*** , като
около 12,00 часа употребил алкохол в местно питейно заведение . Към 14,00 часа
в селото пристигнал колегата му В.Ж. и около 16,30 часа двамата потеглили с
личния автомобил на починалия към РУ на МВР гр.*** . По пътя настъпило ПТП при
което Я.И.И. е починал . Описаната фактическа
обстановка дава основание съдът да възприеме становището , изразено в цитирания
по-горе съдебен акт , а именно , че щом ПТП е настъпило по време на пътуване ,
предприето с оглед изпълнение на служебните задължения , касае се за действия ,
които са във връзка и по техен повод , или покриват дефиницията на § 1 ,
т.1 и 2 от ДР на ЗМВР . Налице е и
причинно-следствена връзка между тези действия
и настъпилата смърт. В тази насока
релевантен е единствено безспорно установения факт , че смъртта е
настъпила като пряка последица от нараняванията получени при ПТП , респективно
неотносими са твърденията за употреба на
алкохол от починалото лице . Описаното по-горе съдържа и отрицателен отговор на
всички въведени от ответника възражения , касаещи липса на част от кумулативно
изискуемите предпоставки по чл.255 ал.2 от ЗМВР
. Неприложимо в случая е ограничаването на отговорността , поради съпричиняване , каквито по същество
доводи излага ответникът с посочването
на чл.79 от ЗДСл. В заключение съдът намира , че е осъществен юридическият състав на чл.255 ал.2
от ЗМВР , т.е. ответникът дължи заплащане на предвиденото обезщетение . Относно
конкретният му размер не са събрани достатъчно доказателства , но с оглед
разпоредбата на чл.162 от ГПК и
признанието на ответника за размера на получаваното
брутно трудово възнаграждение от починалото лице , което съобразно чл.256 от
ЗМВР е база за изчисление на дължимата сума , намира , че всеки от предявените
искове се явява основателен за сумата от
10 008 лева. За разликата от 10 008 лева , до пълния предявен размер от 12 000 лева , исковете подлежат
на отхвърляне , като неоснователни .
Относно акцесорните претенции по чл.86 ал.1 от ЗЗД
, по които претенцията е за сума от 2 485 лева, обхващаща периода от
датата на настъпване на смъртта на Я.И.И.,
до завеждане на исковата молба . Съдът намира , че исковете са частично
основателни . Задължението за обезвреда в настоящия случай не е деликтно , в
закона не е изрично определен и падежа на задължението , поради което лихвата е
дължимата не от датата на настъпване на правопораждащия юридически факт , в
случая смъртта на Я.И.И., а от
поканата отправена до длъжника . Видно от представените по делото доказателства
, правоимащите са депозирали молба вх.1904/21.01.2011г. за изплащане на
дължимото обезщетение и именно от тази дата ответникът е в забава , ето защо
мораторна лихва се дължи за периода от 21.01.2011г. до 05.05.2011г. – датата на
подаване на исковата молба , която съдът след
изчисление на страница http://www.epi.bg/calc_lihva_zakonna.php,
установи , че е в размер на 297,35 лева ,
или исковете се явяват основателни до посочената сума .
Ищците са направили искане за присъждане на
извършените деловодни разноски , но по делото липсват доказателства за извършени такива , ето защо съдът не
следва да се произнася по този въпрос .
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищците дължат на
ответника деловодни разноски в размер на 406 лева , представляващо съразмерно
определено юрисконсултско възнаграждение по чл.7 ал.2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения .
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на ШРС сумата 1 648,86 лева , представляваща държавна
такса върху уважения размер на исковете .
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОД на
МВР гр.Шумен , ЕИК:129009646 , представлявано от Л.Х. ,
адрес : гр.*** да заплати на М.Х.И. ,
ЕГН: ********** , на Я.И. , ЕГН:********** и Д.Я.И.
, ЕГН:********** , действащи чрез своята майка и
законен представител М.Х.И. , ЕГН: ********** и на И.И.Х. , ЕГН:********** , на всеки от тях по 10 008 (десет хиляди и осем ) лева , представляваща обезщетение по чл.255 ал.2 от
ЗМВР , дължимо поради смъртта на Я.И.И.,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.05.2011г. , до окончателното и плащане .
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл.255 ал.2 от ЗМВР , за разликата от 10008 лева ,
до пълния предявен размер от 12 000 лева , като НЕОСНОВАТЕЛНИ .
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Шумен , ЕИК:129009646 , представлявано
от Л.Х. , адрес : гр.*** да заплати на М.Х.И. ,
ЕГН: ********** , на Я.И. , ЕГН:********** и Д.Я.И.
, ЕГН:********** , действащи чрез своята майка и
законен представител М.Х.И. , ЕГН: ********** и на И.И.Х. , ЕГН:********** , на всеки
от тях по 297,35 (двеста деветдесет и седем лева и тридесет и пет ст.) лева , обезщетение по
чл.86 ал.1 от ЗЗД , в размер на законната лихва , върху главницата от 10008
лева , за периода от 21.01.2011г. до 05.05.2011г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове , за периода от 23.10.2009г. до 21.01.2011г. и за
разликата от 297,35 лева , до пълния предявен размер от 2 485 лева , като
НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА М.Х.И. , ЕГН: ********** , на Я.И. ,
ЕГН:********** и Д.Я.И. , ЕГН:********** , действащи
чрез своята майка и законен представител М.Х.И. ,
ЕГН: ********** и на И.И.Х. , ЕГН:********** да заплатят на ОД на МВР гр.Шумен , ЕИК:129009646 , сумата 406 (четиристотин и шест ) лева – деловодни
разноски , съразмерно на отхвърлената част от исковете .
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Шумен , ЕИК:129009646 , да заплати по сметка на ШРС сумата 1 648,86 (хиляда
шестстотин четиридесет и осем лева и осемдесет и шест ст.) лева –
държавна такса върху уважения размер на исковете .
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: