№633/13.7.2012г.
гр. Шумен
Шуменският районен съд, в
публичното заседание на четиринадесети юни
, през две хиляди и
дванадесета година, в състав:
при секретаря А.П.
, като разгледа докладваното
от районният съдия
гр.д. №1103 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание с правно основание чл.331 ал.2 във вр. с чл.228
от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД .
Депозирана е искова молба от Г.Н.Я. , ЕГН:********** *** , съдебен адрес :
гр.Шумен , ул.”*****” №117а, ет.1 , ап.1 срещу “Загорка” АД , ЕИК :123025273 ,
седалище и адрес на управление : гр.Стара Загора , ул.”*****” №41 ,
представлявано от ***** , ЛНЧ 3074480178- Изпълнителен Директор , в която
посочва , че работел в ответното дружество на длъжност “търговски
представител” , като последно , считано
от 01.03.2011г. бил подписал допълнително споразумение №3132 към трудовия си
договор с основно месечно трудово възнаграждение от 950 лева . На 06.02.2012г.
му било връчена Заповед №558/02.02.2012г. за прекратяване на трудовия договор ,
на основание чл.331 ал.1 от КТ , поради това , че приел предложението на
работодателя да му прекрати трудовото правоотношение срещу обезщетение в размер
на четиримесечното му брутно трудово възнаграждение . На 02.03.2012г. му била
преведена сумата 3 651,56 лева . Счита обаче , че при изчисляване на
обезщетението , работодателят е допуснал грешка , а именно : при изчисляване на
обезщетението не е спазена разпоредбата на чл.3 във вр. с чл.16 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата и сумата от 45,60 лева за
придобит трудов стаж и професионален опит не му е начислена съгласно чл.12 ал.1
от същата . Такова е уговорено и като допълнително трудово възнаграждение в
чл.29 , т.6 и 7 . Отделно от това всеки месец ми се начислявал “бонус” , който
има постоянен характер по смисъла на чл.20 от Наредбата , т.к. ежемесечно му
бил изплащан при зададени цели . Отделно от това “бонусът” бил зададен като трудово
възнаграждение в браншовия колективен трудов договор . Такъв бонус бил включен
и последното му брутно трудово възнаграждение . Поради горното счита , че
работодателят му дължи незаплатената
част от обезщетението в размер на 2 502,40 лева – сбор от неизплатената
сума за “клас” и посочените “бонуси” , както и сума от 14,82 лева – лихва . В
съдебно заседание ищецът прави намаление на иска по чл.331 ал.2 от КТ , от сума
в размер на 2 502,40 лева на сума
от 2 306,88 лева , а искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД да се намали на 13,66 лева
, което е допуснато с Протоколно определение от 14.06.2012г.
В отговора по чл.131 от
ГПК ответникът оспорва предявения иск .
Съдът въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Не е спорно между
страните и се доказва от представените по делото писмени доказателства – Трудов
договор №№23233/01.02.2006г. и допълнителни споразумения към него , че считано
до 06.02.2012г. ищецът е работил в ответното предприятие на длъжността
“търговски представител” . Със Заповед №558/02.02.2012г. , трудовото му
правоотношение е прекратено от посочената по-горе дата , а основание чл.331
ал.1 от КТ – прието предложение за прекратяване на трудовия договор срещу
обезщетение . В същата заповед е посочено , че следва на основание чл.332 ал.2
от КТ да му бъде изплатено обезщетение в размер на четиримесечното брутно
трудово възнаграждение . Ищецът твърди и това обстоятелство не се оспорва и се
доказва от представеното по делото Извлечение по сметка , че работодателят му е
изплатил сумата 3 651,56 лева , като обезщетение по чл.331 ал.2 от КТ . Ищецът заявява , че в тази сума не е
включено възнаграждението за отработено време и стаж , т.нар. “клас “ , който е
част от брутното трудово възнаграждение .
По делото са представени “фишове
за заплати” , в които е посочено брутно трудово възнаграждение на ищеца в
размер на 950 лева , включващо и “клас” . От друга страна при анализ на
съдържанието на трудовия договор е видно , че страните са договорили , че
сумата от 950 лева представлява основаната заплата на ищеца . Съобразно
изложеното и като взе предвид заключението по назначената ССЕ , съдът намира ,
че при определяне на обезщетението по чл.331 ал.2 от КТ , работодателят не е
включил сумата от 243,20 лева ,
представляваща процент за придобит трудов стаж
за четири месеца .
От друга страна счита ,
че претенцията за заплащане на сума от 2320 лева , като част от обезщетението
по чл.331 ал.2 от КТ се явява неоснователна , т.к. според съда “бонусът” от 580
лева , получаван от ищеца няма характер на допълнително трудово възнаграждение
с постоянен характер . Според чл.20 от
НСОРЗ , в брутното трудово
възнаграждение , когато то се явява основа за определяне на обезщетение , освен
в случаите на чл.177 и чл.228 от КТ , се включва основното трудово
възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер ,
определени в индивидуалния трудов договор , доколкото друго не е предвидено в
КТ . Освен изрично посочените допълнителни възнаграждения , които имат
постоянен характер , такива са и тези които се изплащат ежемесечно или системно
– предвидими и сигурни . В настоящия случай ,
допълнителното възнаграждение на ответника , наименовано “бонус” не
притежава характеристиките предвидимост и сигурност . В браншовия КТД
действително е предвидена възможност за получаване на такива възнаграждения ,
но в зависимост от постигнати цели и
резултати , а не като възнаграждение , което е дължимо императивно .
Няма и други доказателства , от които да се направи категоричен извод , че работодателят е задължен да изплаща бонус .
Поради изложеното съдът намира , че претенцията за заплащане на сумата от 2 320
лева , представляваща четирикратния размер на получавания бонус , се явява
неоснователна .
В заключение искът по
чл.331 ал.2 от КТ се явява частично основателен до размера на сумата от 243,20,лева
, за разликата до пълния предявен размер от 2 306,88
лева подлежи на отхвърляне .
Изцяло неоснователна се явява претенцията за
заплащане на обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД . Формулировката на чл.331 ал.3
от КТ не предвижда , че работодателят изпада в забава относно плащането .
Правните последици от неплащането в едномесечен срок касаят валидността на
прекратяване на трудовия договор , но не и размера на облигационното задължение
. При това положение доколкото липсва друга разпоредба относно началната дата,
от която се дължи лихва върху обезщетението се прилагат общите правилата на ЗЗД за
неизпълнение на задълженията. При безсрочните задължения длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение,
в случая по чл.331 ал.2 от КТ макар
да става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение,
с оглед неговия характер - парично и безсрочно в рамките на една договорна
отговорност, съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД
е нужна покана на кредитора. Когато
липса покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът. В този смисъл
ТР №3/19.03.1996г. по гр. д. № 3/95 г. на ОСГК на ВС. Предвид посоченото
акцесорната претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД се явява изцяло неоснователна .
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на
33,53 лева .
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на
ответника деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете , в
размер на 268,62 лева .
На основание чл.77 от ГПК, ответникът дължи по
сметка на Шуменски районен съд държавна такса върху цената на уважения иск в
размер на 50 лева – минимален размер на
дължимата ДТ по т.2 от Тарифата за ДТ , които се събират от съдилищата по ГПК ,
както и 10,48 лева – за възнаграждение
на вещото лице по допуснатата ССЕ , съразмерно на уважения иск .
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА “Загорка” АД , ЕИК :123025273 ,
седалище и адрес на управление : гр.Стара Загора , ул.”*****” №41 ,
представлявано от ***** , ЛНЧ 3074480178- Изпълнителен Директор да заплати
на Г.Н.Я. , ЕГН:********** *** , съдебен
адрес : гр.Шумен , ул.”*****” №117а, ет.1 , ап.1 , сумата 243,20 (двеста четиридесет и три
лева и двадесет ст.) лева – неизплатена част от обезщетението по чл.331
ал.1 от КТ , дължимо поради прекратяване на трудовия договор със Заповед
№558/02.02.2012г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на исковата молба – 26.03.2012г. , до окончателното и
изплащане .
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.331 ал.2 от КТ , за разликата от
243,20 лева до пълния предявен размер от 2 306,88 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД – законна лихва върху посочената главница
, в размер на 13,66 (тринадесет лева и шестдесет и
шест ст.)
лева , за периода от 06.03.2012г. до датата на подаване на исковата молба –
26.03.2012г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА “Загорка” АД , ЕИК :123025273 да
заплати на Г.Н.Я. , ЕГН:********** ,
сумата 33,53 (тридесет
и три лева и петдесет и три ст.)
лева– деловодни разноски съразмерно на уважените искове .
ОСЪЖДА
Г.Н.Я. , ЕГН:********** да заплати на “Загорка” АД , ЕИК :123025273 , сумата
268,62 (двеста
шестдесет и осем лева и шестдесет и две ст.) лева – деловодни разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете .
ОСЪЖДА “Загорка” АД , ЕИК :123025273 , да заплати по сметка на ШРС обща сума
в размер на 60,48 ( шестдесет лева и четиридесет и осем ст.) лева , от която 50 лева – държавна такса върху цената
на уважения иск и 10,48 лева –
възнаграждение на ВЛ по ССЕ .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните .
СЪДИЯ :