949/1.11.2012г.
гр. Шумен
Шуменският районен
съд, в публичното заседание на четвърти октомври ,
през две хиляди и дванадесета
година, в състав:
при секретаря А.П.
, като разгледа докладваното
от районният съдия
гр.д. №1297 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.213 ал.1 от Кодекса за
застраховането .
Депозирана
е искова молба от ЗАД „Алианц България”,
ЕИК:040638060, със седалище и адрес на управление: гр.*** чрез адв.Б.Г. – ШАК,
със съдебен адрес: гр.*** срещу К.Р.Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***
, в която посочва , че на
07.05.2008 г. е сключен договор за
автомобилна застраховка, съгласно клауза “Пълно Каско”, за който е издадена
застрахователна полица № 08-0300/250/5000015.
Застраховано е ППС тип лек автомобил, марка и модел “Фолксфаген Голф
SDI” с рег. № ***, за период от
09.05.2008 г. до 08.05.2009 г. По време на действие на договора било причинено
ПТП с участие ответника по делото, който управлявал лек автомобил “Фолксфаген Пасат” с
рег. № Н7680 АР, който е причинил щети
по застрахования автомобил. За щетата на застрахованото ППС водача на
автомобила е подал до ищеца уведомление,
по което е заведена преписка под № 0300-09-250-500001/05.01.2009 г. Увреденият
автомобил е ремонтиран, а обезщетението
за необходимия ремонт възлиза на 718.18 лв. изплатено на застрахования с
кредитен превод от 06.04.2009 г. В протокола за ПТП било отразено, че
делинквента е имал застраховка ГО
сключена със ЗК “Български имоти” АД с молба, регистрирана в ЗК “Българск иимоти”
АД с вх. № 112781/02.09.2009 г. са предявили претенция за възстановяване на
изплатеното обезщетение, като им е отговорено,
че събитието по щетата не е в покритието
на полицата “Гражданска отговорност”. Ищецът заявява, че на осн. чл. 410 ГПК е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, която е издадена на
24.11.2011 г. по ч.гр.д. № 4476/2011 г. на ШРС,
срещу която ответникът е
депозирал възражение, че не дължи плащане, т.к. регресната претенция неправилно
била насочена спрямо него, доколкото към момента на ПТП имал валидна застраховка
“ГО” сключена със ЗК “Български имоти”
. Съобразно изложеното моли да бъде постановено решение , по силата на което да
бъде признато за установено , че ответникът му дължи горната сума , както и
направените деловодни разноски .
С
Определение от 29.06.2012г. , на основание чл.219 от ГПК ,К
на страната на ответника , като трето лице –помагач е конституиран
застрахователя му ЗК „Български имоти”
АД, ЕИК 831510265, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано
от Р.И.Я., К.М. и К.Р. .
В срока по
чл.131от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява, че исковите
претенции са неоснователни по основание
и размер. Твърди, че искът следва да бъде
заведен срещу застрахователя
ЗК”Български имоти” с които имал
сключена застраховка “ГО” Твърди, че към датата на причиняване на щетата – 30.12.2008 г. имал
валидно сключена застраховка “ГО” със ЗК “Български имоти” АД със застрахователна полице № 04 508
0137647 като периода на валидността на
застраховката бил от 08.08.2008 г. до
07.08.2009 г. Дори и да не се приеме , че имал застраховка , заявява ,
че е притежавал знак удостоверяващ обратното , ето защо застрахователят е
отговорен към трети лица . Заявява, че е налице и разминаване в претендираните увреждания, не
ставало ясно какво включва сумата от 718.18 лв., т.е за какви дейности и за какво точно е
изплатена тази сума на съответния сервиз. В протокола за ПТП № 1017299 от
30.10.2008 г. като щета нанесена на МПС
било посочено само заден ляв калник, а в
уведомлението за щети по МПС от
05.01.2009 г. са посочени задна броня и заден ляв калник,в описа на щетите от 15.01.2008 г. като
увредени детайли са посочени заден ляв
калник, задна броня и заден праг, а съгласно представената фактура е изплатено
обезщетение за 16 бр. дейности и консумативи, т.е. налице
е абсолютно разминаване в описа на щетите и тяхната стойност.
Третото
лице помагач заявява , че между него и ответника не е имало сключна застраховка
“Гражданска отговорност” , ето защо правилно искът е насочен срещу деликвента .
Съдът като прецени представените по делото
доказателства поотделно и в съвкупност , прие за установено от фактическа и
правна страна следното :
Въз основа на депозирано от ЗАД „Алианц
България” заявлението по чл.410 от ГПК е
издадена Заповед №2837/24.11.2011г. по
ч.гр.д.№4476/2011г. по описа на ШРС , с която е разпоредено на ответника К.Р.Г.,
ЕГН: да му заплати сума от 718,18 лева –
регресно вземане за причинени щети при ПТП на 30.12.2008г. на “Фолксфаген Голф
SDI” с рег. № ***, ведно със законната
лихва , считано от 23.11.2011 година и 125 лева – деловодни разноски .
По делото
не е спорно и се доказва от представения по делото Протокол за ПТП
№1017299/30.12.2008г. , че на същата дата е настъпило ПТП между “Фолксфаген
Голф SDI” с рег. № ***, управлявано от М.М. и МПС “Фолксфаген Пасат” с рег. № Н7680 АР,
управлявано от ответника . Увреденото лице М.М.
е имало сключена застраховка “Гражданска отговорност “ , за периода от 09.05.2008г.
до 08.05.2009г. , т.е. включително и към датата на ПТП . Поради настъпване на
застрахователно обезщетение , ищеца е изплатил “Автотрейд” ООД – сервиз в който
са извършени ремонтните работи по увреденото МПС , сумата 718,18 лева , което
се удостоверява от фактура №2000013911/14.03.2009г. Първоначално ищецът е предявил регресно
вземане за изплатената сума към ЗК „Български имоти” АД – застраховател на
ответника , който е вписан като такъв
във визирания Протокол за ПТП . От ЗК „Български имоти” АД е постъпило писмо изх.№310-03-3944/01.07.2010г.
, с което е отказано регресно плащане , т.к. ответникът няма застраховка
“Гражданска отговорност” . В писмо –отговор №14-713/25.06.2012г. адресирано до
ответника , ЗК „Български имоти” АД ,
пояснява , че с ответника е сключена застраховка “Гражданска отговорност”
, но действието и е прекратено на 07.11.2008г. , на основание чл.202 ал.2 от КЗ
, поради неплащане на вноска по застрахователната премия . По делото е представена Застрахователна
полица №04/5080137647 , по силата на която е сключена застраховка “Гражданска
отговорност” , за периода от 08.08.2008г. до 08.08.2009г. , на разсрочено
плащане , както следва : първа вноска – 34,75 лева , с падеж 07.08.2008г. ,
втора вноска -34,75 лева , с падеж 07.11.2008г. , трета вноска -34,75 лева , с
падеж 07.02.2009г. и четвърта вноска -34,75 лева , с падеж 07.05.2009г. От
ответника , не са представени доказателства , че е платил втората и следващите
от посочените вноски , което е в негова
тежест , поради което съдът намира , че са настъпили предпоставките по чл.202
ал.2 от КЗ - за прекратяване на застрахователното правоотношение . Необходимо е
да се уточни , че в посочената разпоредба са предвидени три хипотези -при
неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят
може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати. В
настоящият случай , в самата застрахователна полица е изрично уговорено , че
при неплащане на дължимата вноска в срок от 15
дни от падежа , договорът се счита за прекратен , ето защо съдът счита ,
че към датата на ПТП ответникът не е имал валидно сключена застраховка
“Гражданска отговорност “. Независимо от горното съдът намира , че предявеният
иск е неоснователен , като в тази насока изцяло възприема възраженията на ответника
касаещи срока на издадения удостоверителен знак за сключена застраховка
“Гражданска отговорност” . В протокола за ПТП , който е официален
удостоверителен документ и по делото не е оборена материалната му
доказателствена сила изрично е отразено , че за МПС участвало в ПТП -“Фолксфаген
Пасат” с рег. № Н7680 АР и управлявано от ответника има сключена застраховка
“Гражданска отговорност”. Съобразно чл.261 ал.1 от КЗ наличието на застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
се удостоверява със застрахователна полица и знак, който се издава от
Гаранционния фонд. , т.е. това са
документите , които удостоверяват сключването на “ГО” . След като в
застрахователната полица на ответника изрично е посочено , че е сключена при
разсрочено плащане , следва да се предположи , че длъжностите лица са черпили
информация относно срока и от издадения знак - “стикер” , за който в ал.2 от
чл.216 от КЗ е предвидено , че при разсрочено плащане на премия знакът
удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия. Горното
обосновава извода на съда , че знакът е съдържал информация , че към
момента на ПТП е била налична застраховка “ГО” . В този случай , след като
застрахователното събитие е настъпило в срока отбелязан върху знака ,
застрахователят е императивно обвързан пред третите лица . Застрахователят не
може да черпи права от собствената си недобросъвестност , когато в разрез с
правилата на чл.216 от КЗ .издаде знак , удостоверяващ състояние различно от
действително съществуващото . Приемайки , че въпреки прекратяването на договора
за застраховка , застрахователят на ответника е бил отговорен спрямо трети лица
, съдът намира , че неправилно претенцията е насочена към ответника . В съдебната практика (Решение №141/30.09.2010г.
на ВКС по гр.д.№657/2009г. ІІ Т.О.) , трайно е
застъпено становището , че разпоредбата на чл.213 ал.1 , предл.4 от КЗ урежда
регресното право на застрахователя субсидиарно – първо следва да поиска плащане
от застрахователя по застраховка “ГО” и едва при отказ на последния да възстанови изплатеното обезщетение , на
основание чл.213 от КЗ, следва претенцията да се насочи към деликвента . Действително , ищецът е отправил искане до
застрахователя на ответника за възстановяване на изплатеното обезщетение и с писмо
изх.№310-03-3944/01.07.2010г. е получил отказ , но доколкото отказът е
неоснователен , съдът счита , че не е спазена поредността за регрес , което
прави иска изцяло неоснователен .
На основание чл.78
ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника
извършените деловодни разноски в размер на 105,60 (сто
и пет лева и шестдесет ст.) лева .
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАД „Алианц България”, ЕИК:040638060,
със седалище и адрес на управление: гр.*** , иск с правно основание чл.422 ал.1
от ГПК във вр. с чл.213 от КЗ , за
признаване за установено , че К.Р.Г.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** ,
му дължи сумата 718,18 (седемстотин
и осемнадесет лева и осемнадесет ст.)
лева ,
представляващо заплатено на М.М. , обезщетение по Договор за застраховка „Каско”
за претърпени имуществени вреди , настъпили при ПТП на 30.12.2008г. ,
изразяващи се в увреждане на “Фолксфаген Голф SDI” с рег. № *** , за която сума
има издадена Заповед по чл.410 от ГПК , по гр.д.№4476/2011г. по описа на ШРС ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника - ЗК „Български имоти” АД, ЕИК 831510265
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: