Р Е Ш Е Н И Е

930/30.10.2012г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на десети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№1336 по описа за 2012 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.274, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищецът - ЗАД “Армеец”, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Стефан Караджа” №2, представлявано от Р Р Г, чрез пълномощника адв. К. П. от АК, гр. София излага, че ответникът- П.К.П., ЕГН: **********,***, на 02.09.2010 г. около 12.30 ч. в гр. Шумен, ул. “Цар Освободител срещу №124, управлявайки л.а. “Рено Меган”, с рег. № Н 45-62 АХ е допуснал настъпването на ПТП, като поради неспазване на достатъчно странично разстояние е ударил и причинил щети на паркиран л.а. “Фиат Брава, с рег. №Н АН, собственост на ЕТ “АИПСМП д-р Д. Д.”. Сочи се в молбата, че след произшествието П. е напуснал мястото, където се е състояло същото и се е отклонил от проверка за употреба на алкохол. Във връзка с посоченото ПТП бил съставен Протокол за ПТП №1208831/02.09.2010 г. Гражданската отговорност на виновния водач е била задължително застрахована по застраховка “Гражданска застраховка на автомобилистите” със застрахователна полица №101008А533461, с валидност от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. Ищецът, след извършване на оглед и оценка на щетите, бил заплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице, в размер на 516.00 лв., като били извършени и обичайни ликвидационни разноски, в размер на 10.00 лв. Ищецът поканил ответника да заплати така посочената сума, но това не било сторено. За вземането си ищецът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, но длъжникът подал възражение. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 526.00 лв.- главница, включваща изплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице, в размер на 516 лв. и 10 лв.- ликвидационни разноски по щета №36010030100572, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, както и сумата от 72,09 лв. – обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2010 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендира и разноски.

В законоустановения едномесечен срок, ответникът депозира отговор, в който излага аргументи за неоснователност на претенциите. Сочи, че никога не е отказвал да се подложи на проверка за алкохол и не се отклонил виновно от мястото на произшествието. Претендира и разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№561/2012 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника, за сумата от 598, 09 лв., от която 526.00 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №36010030100572 и ликвидационни разноски, 72, 09 лв., представляваща лихва от 22.10.2010 г. до 20.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2010 г. до изплащане вземането, както и за сума в размер на 145.00 лв.- разноски по производството. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта. Не се спори между страните, а се установява и от приложеното по делото писмено доказателство /официално заверен препис от Протокол за ПТП №1208831/02.09.2010 г., съставен от служител на ПП- ОДМВР - гр. Шумен/, че на 02.09.2010 г. в гр. Шумен, на ул. “Цар Освободител” №124, ответникът, в качеството му на водач на МПС- л.а. “Рено Меган”, с рег. № Н АХ, в следствие неспазване на достатъчно странично разстояние, блъска паркирания л.а. “Фиат Брава, с рег. №Н АН, собственост на ЕТ “АИПСМП д-р Д. Д.”, като по този начин е причинил видими щети по автомобила- по задни леви светлини, задна броня в ляво, заден ляв калник и задна лява гума. В посоченото писмено доказателство е отразено, че ответникът е напуснал местопроизшествието. Видно от представените от ищеца официално заверени преписи от уведомление- декларация за щета по застраховка “Каско на МПС”, комбинирана застрахователна полица №090303А455349, валидна за срок от 12 месеца- до 29.09.2010 г., опис на претенция №36010030100572/02.09.2010 г., доклад по щета №36010030100572 и разходен касов ордер №12 521/10.09.2010 г., се установи, че собственикът на увредения автомобил е сключил със застрахователя- ищец застраховка “Пълно Каско”, със срок на действие 12 месеца- до 29.09.2010 г., по силата на който договор застрахованият, /собственикът на увредения автомобил/, ЕТ “АИПСМП д-р. Д. Д.” е предявил претенция в следствие настъпване на застрахователно събитие, покрит риск от застраховката, като застрахователят му е изплатил застрахователно обезщетение, в размер на 516.00 лв. Съгласно нормата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ, на която се позовава ищецът, застрахователят / по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”/ има право на регресно вземане срещу застрахования в случаите, когато застрахованият при настъпването на пътно- транспортното произшествие е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. В настоящия случай ищецът не ангажира някакви доказателства, че между него и ответника има валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща по време на настъпване на процесното ПТП, като в този смисъл не се ангажираха и доказателства, че по повод настъпването на произшествието, ищецът, в качеството му на застраховател и то именно по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, е изплатил обезщетение на увреденото лице. Напротив по делото ищецът представи доказателства за съществуването на застрахователно правоотношение, но между него и собственикът на увредения автомобил, породено от друг вид застраховка- “Каско”, като именно в изпълнение задълженията си по така възникналото застрахователно правоотношение е изплатено претендираното по делото обезщетение. На следващо място от събраните по делото гласни доказателства- показанията както на разпитаните при режим на призоваване, така и показанията на разпитаните при режим на водене свидетели, се установи, че в същия ден на процесното ПТП, около два часа след произшествието, служителите, установили последното, са открили ответника в дома му, като по тяхно усмотрение не са го тествали с техническо средство за употреба на алкохол. От изявленията на свидетеля Д Х, личен лекар на ответника, се установи, че в началото на месец септември 2010 г., ответникът се е явил при него, като имал световъртеж и при преглед се установило, че същият има хипертонична криза. Свидетелят заяви, че ответникът е диспансерен за хипертония, като при кризисни ситуации трябва да потърси веднага лекарска помощ. От показанията на свидетеля П.П., трето, незаинтересовано лице, се установи, че отново някъде в началото на месец септември 2010 г. се видял с ответника, като последният му обяснил, че се е блъснал с една кола, като не можал да намери собственика на ударения автомобил. Свидетелят заяви, че ответникът е бил видимо в неадекватно състояние, като е имал нужда от помощ, предоставена му от свидетеля и изразяваща се в паркиране на автомобила на ответника и завеждането му на лекар. Съдът дава вяра на така събраните гласни доказателства, тъй като показанията са на лица, незаинтересовани от изхода на делото, а от друга страна, същите са ясни, конкретни, подробни и непротиворечиви. Предвид изложеното съдът намира, че не е доказана и следващата предпоставка от разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ, а именно, че ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Поради изложеното съдът намира, че така предявения главен иск за заплащане на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение е неоснователен и недоказан. Поради установената недължимост на главното задължение, не се дължи и претендираното обезщетение за забава. Ето защо съдът намира, че така предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят направените деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 100.00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД “Армеец”, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Стефан Караджа” №2, представлявано от Р Р Г, чрез пълномощника адв. К. П. от АК гр. София срещу П.К.П., ЕГН: **********,***, обективно съединени искове, с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.274, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 526.00 лв. / петстотин двадесет и шест лева/- главница, включваща изплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице, в размер на 516 лв. и 10 лв.- ликвидационни разноски по щета №36010030100572, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, както и сумата от 72,09 лв. /седемдесет и два лева и девет стотинки/ – обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2010 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА ЗАД “Армеец”, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Стефан Караджа” №2, представлявано от Р РГ да заплати на П.К.П., ЕГН: **********,*** сумата от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща направените деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр. Шумен, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :