Р Е Ш Е Н И Е

.../...

Гр.Шумен, 25 септември 2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на тринадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн

при секретаря А.П., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1712 по описа за 2012г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№1712/2012г. по описа на ШРС е образувано по повод предявен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 т.2 и т.3, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ, от П.Й.П. ***, срещу ОП”Паркинги и Гаражи и благоустройство”-гр.Шумен. Ищеца сочи, че прекратяването на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ/поради придобиване на пенсионна възраст и пенсиониране/, със Заповед №4/08.05.2012г. на представителя на общинското дружество е незаконосъобразно. Като основание сочи, че при възникване на трудовото му правоотношение вече е бил придобил право на пенсия и посоченото в заповедта не е вярно. Не бил спазен и едномесечния срок за предизвестие. Предвид изложеното моли съда да отмени уволнението като незаконно, да възстанови ищеца на заеманата от него длъжност и да му бъде присъдено обезщетение по чл.344 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ, за времето през което е останал без работа, но не повече от 6 месеца, считано от датата на която е прекратено трудовото правоотношение, в размер на 3240лв. без уточнен период, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба. Претендира и направените деловодни разноски.

Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. В отговора се излагат възражения по отношение на част от изложеното от фактическа страна в исковата молба. Оспорват се исковете по основание.

С Определение от закрито съдебно заседание, съдът допусна за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, предявен от ищеца П.Й.П. срещу ОП”Паркинги, гаражи и благоустройство”-гр.Шумен за установяване на съществуването на трудово правоотношение между страните за периода от 10.03.2012г. до 08.05.2012г. Съдът прецени наличието на правен интерес от постановяване на решение по отношение на съществуването на едно оспорено правоотношение, което представлява трудов спор и от него зависи изхода на спора. При преценката си дали уволнението на ищеца е законосъобразно, съдът следва да се произнесе и кога и по какъв начин е било осъществено уволнението- дали с изтичането на срока на предизвестието от 10.02.2012г. или със Заповед от 07.05.2012г., тоест дали трудовото правоотношение е продължило в посочения от ищеца период. По отношение на периода 10.03.2012г.-12.03.2012г., производството по иска следва да бъде прекратено като недопустимо, понеже ищецът няма правен интерес от установяването на безспорно съществувало трудово правоотношение.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: От представения Трудов договор №23 от 21.10.2011г. се установи, че ищеца е полагал труд в ответното предприятие на длъжността "бригадир". Между страните не се спори и съдът приема за установено, че към момента на сключване на договора, ищецът е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На 10.02.2012г. на ищеца било връчено предизвестие, на осн.чл. 328 ал.1, във връзка с чл.326 от КТ, във връзка с чл.328 ал.1 т.10а от КТ, с което работодателят го уведомил, че след изтичането на тридесет дневен срок трудовото правоотношение ще бъде прекратено на посоченото основание. От показанията на разпитания св.Р. Б., който свидетелства, че след връчването на предизвестието, ищецът е продължил да работи, като споделил, че управителя в телефонен разговор му казал, че “някои заповеди могат да бъдат скъсани”, както и от приложеното Удостоверение от НАП, от което е видно, че е бил регистриран трудовия договор между страните до дата 07.05.2012г., съдът намира, че ищецът е продължил да полага труд в предприятието след изтичането на срока на предизвесие. В този смисъл е и становището на ответника, който не оспорва този факт, като посочва, че ищецът е получавал възнаграждение. Със Заповед №4/08.03.2012г., ответникът прекратил трудово правоотношение с ищеца, на основание чл.328 ал.1 т.10а от КТ, като посочил като основание- придобиване на пенсионна възраст и дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Настоящите искове касаят едно прекратено трудово правоотношение.

От правна страна съдът намира следното: По отношение на инцидентния установителен иск и установяването на факта по какъв начин и кога е прекратено трудовото правоотношение между страните, следва да се изследва характеристиката и правните последици на предизвестието от 10.02.2012г. Предизвестието за прекратяване на трудово правоотношение е израз на правото на страната по него да прекрати тази връзка, като законът не поставя изисквания за посочването на мотиви. Предизвестието следва да бъде отправено писмено и да съдържа воля за прекратяване и срок, след изтичането на който, трудовият договор се прекратява, съгласно чл.335 ал.2 т.1 от КТ/Определение №642 от 16.11.2010г. на ВКС по ч.гр.д.№557/2010г./. Предложението може да бъде оттеглено от отправящата страна до получаването му от другата страна по правоотношението или след този момент със съгласие на другата страна, според чл.326 ал.4 от КТ, който регламентира оттеглянето на предизвестие дадено от работник. Съгласно съдебната практика на ВКС, задължителна за съда- Определение №870 от 04.07.2011г. на ВКС по гр.д.№272/2011г. 3 гр.о., тази разпоредба не е приложима при оттеглено предизвестие от работодател и при такава хипотеза работникът запазва трудовото правоотношение, което е в негов интерес и неговото съгласие не е необходимо. Работодателят е задължен да уведоми писмено и своевременно работника, че оттегля предизвестието за уволнение, преди изтичане на срока. В настоящия казус е налице писмено предизвестие и предвид липсата на писменото му оттегляне, съдът намира, че правоотношението между страните е било прекратено считано от 12март 2012г. Действително ищеца е продължил да полага труд след тази дата и да получава възнаграждение за това. Но този факт, регистрираното прекратяване на договора месеци по-късно в НАП и липсата на отразяване в трудовата книжка на ищеца не могат да докажат наличието на действително трудово правоотношение, поради неспазване на императивното изискване за писмена форма на трудовия договор, която е условие за неговата валидност, съгласно чл.62 ал.1 КТ. /Определение № 1386 от 29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3725/2008г. и Решение № 470 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 671/2009 г., IV г. о., ГК и др./ При събрания доказателствен материал, съдът не може да установи какво трудово правоотношение е било прекратено със Заповед № 4/08.05.2012г. С оглед на изложеното, предявеният инцидентен установителен иск за съществуването на такова правоотношение за периода от 12 март 2012г. до 08.05.2012г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В настоящия случай, тежестта да докаже законосъобразността на извършеното уволнение е върху работодателя. Установеното с разпоредбата на чл. 328 ал.1 т.10а от КТ, основание за прекратяване на трудовото правоотношение, предполага възникнало трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, какъвто е настоящия казус и между страните няма спор за наличието на това основание.

Ищецът излага възражения, че било налице противоречие между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, изписано в заповедта словесно и посоченото в нея правно основание. Въпреки, че посочената заповед не е относима към прекратеното правоотношение, следва да се обсъди съобразно твърдението на ищеца оправеното предизвестие. Работодателят е посочил, че същото е “във връзка с придобиването и пенсионирането отдавна” на работника и в цифрово изражение нормата на чл.328 ал.1 т.10а от КТ, действаща към момента на връчването на предизвестието. На първо място, законът не поставя изискване за мотивирането на предизвестието и на второ, същестуващата съдебна практика и в частност Определение № 802 от 9.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 854/2009 г., III г. о.,и Определение № 380 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1596/2010 г., III г. о., ГК, е в смисъл, че когато в разпоредбата се съдържа само едно основание за прекратяване на трудовото правоотношение с писмено предизвестие до работника, както е в случая, за ищеца не представлява трудност да разбере какво е основанието за уволнението и да организира защитата си, поради което непълнотата в мотивите на заповедта не съставлява незаконосъобразност.

С оглед на изложеното, съдът намира, че напълно законосъобразно и спазвайки разпоредбата на чл.328 ал.1 от КТ, работодателят е прекратил трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328 ал.1 т.10а от КТ, при наличието на законовите предпоставки. Предвид обусловеността на другите кумулативно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т.3, във връзка с чл.225 КТ от изхода на спора по основния иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ за незаконност на уволнението, се налага извод за неоснователност и на този иск за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжността “бригадир” в ОП”Паркинги, гаражи и благоустройство”-гр.Шумен и за обезщетение за времето, през което ищеца е останала без работа до шест месеца или в размер на 3240лв.

На основание чл.78 ал. 3 от ГПК ищеца следва да заплати на ответника деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Й.П. с ЕГН: ********** *** срещу ОП”Паркинги и Гаражи и благоустройство”-гр.Шумен, представлявано от Директора *****, седалище и адрес на управление ул.”***** №81, ет.5 искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнение, извършено на основание чл.328 ал.1 т.10а от КТ, като незаконно, за възстановяване на предишната му работа- “бригадир” и за заплащане на обезщетение осн.чл.225 КТ за времето, през което е останал без работа, но не повече от 6 месеца, считано от датата, на която е прекратено трудовото правоотношение 07.05.2012г. до 13.09.2012г., в размер на 3240лв., като недоказани и неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявениият от П.Й.П. с ЕГН: ********** *** срещу ОП”Паркинги и Гаражи и благоустройство”-гр.Шумен инцидентен установителен иск, за установяване на съществуването на трудово правоотношение между страните за периода от 12.03.2012г. до 08.05.2012г., като недоказан, като по отношение на периода 10.03.2012г.-12.03.2012г., прекратява производството като недопустимо.

ОСЪЖДА П.Й.П. с ЕГН: ********** да заплати на ОП ”Паркинги и Гаражи и благоустройство” -гр.Шумен сумата от 300лв./триста лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му- 27.09.2012г., а в прекратителната си част в 1-седмичен срок с частна жалба.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: