Р Е Ш Е Н И Е

25/26.1.2012г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесети януари две хиляди и дванадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД №1239 по описа за 2011г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №1922/22.06.2011год. на Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя Г.Д.Ш. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.

Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно , като излага доводи за това касаещи неправилно отразена фактическа обстановка, допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, както и че е нарушено правото му на защита. В съдебно заседание, редовно призован се явява в първото съдебно заседание. Впоследствие не се явява, не изпраща и процесуален представител.

Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно като излага доводите си затова.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 01.06.2011г. в 21.06 часа жалбоподателят управлявал л.а. «Ауди Q 7 » с рег. № СА 2020 КР, собственост на “Геосад” ЕООД – гр. София по път I -2 / Русе – Варна / км.117+289м., в посока гр.Варна. При наличие на знак «В-26», ограничаващ максималната скорост на движение на МПС до 60 км/ч., жалбоподателят управлявал лекия автомобил със скорост 102 км/ч., в зоната на действие на знака, в резултат на което превишил разрешената скорост с 42 км/ч. Нарушението било установено от полицейските служители Б.Й.Н. и В.А.М., чрез техническо средство Трафик радар ТR – 4Д с фабр. № 429, посредством което била фиксирана скоростта на движение, както и точната дата и час. Показанията на техническото средство били показани на жалбоподателят. За констатираното нарушение му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1922 от 01.06.2011г.. Жалбоподателят подписал акта като саморъчно отразил в него , че скоростта била засечена много преди преди знака за ограничение, а също така, че полицейският екип, който го спрял бил на неосветено място. Не се е възползвал от законното си право да депозира допълнителни писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя Г.Д.Ш. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева. Наказателното постановление му е връчено лично на 21.07.2011г..

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - свид.Б.Й.Н. – актосъставител и свид.В.А.М. – свидетел при съставянето на акта и при установяване на нарушението.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно –наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал МПС в посоченият пътен участък. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични и безпротиворечиви. Приложените по делото писмени доказателства съдържат информация кореспондираща изцяло с показанията на тези свидетели. При установяване на нарушението те са работили по КАТ в района и по – конкретно по спазване на ограниченията на скоростта. Вниманието им е било насочено именно към спазване на забраната за движение със скорост по – голяма от 60 км/ч. От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че именно това е скоростта на автомобила управляван от жалбоподателя, т. к. не е имало по това време други участници в движението. Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство, което е било технически изправно видно от представения в съдебно заседание документ за извършена проверка. Жалбоподателят в депозираната жалба оспорва констатираното нарушение , но без да сочи доказателства за това.

Изложените в жалбата доводи съдът намира за неоснователни.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства – показанията на свидетелите, изисканата и приета от съда схема на пътния участък, по безспорен начин се установява, че скоростта на автомобилът управляван от жалбоподателят е била фиксирана в зоната на действие на знак В 26. От схемата се установява, че пътният знак е бил поставен на км.117+066 метра. Разпоредбата на чл.50 ал.1 от ППЗДвП регламентира зоната на действие на пътните знаци за въвеждане на забрана, а именно до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Към момента на извършване на нарушението не е имало поставен знак отменящ действието на забраната, а също така не е имало и поставена допълнителна табела, указваща разстоянието на въведеното ограничение. В конкретният случай зоната на действие на знака е била до следващото кръстовище. Полицейските служители са били позиционирани на пътна отбивка с начало км.117 + 390 метра и край км.117+437, след кръстовището в дясно, в посока гр. Варна. Свидетелите са категорични в показанията си, че автомобилът е бил засечен след знак В26, малко преди да стигне до кръстовището. Показанията на свидетелите се подкрепят от писменото доказателство по делото - разпечатка на регистрираните нарушения. От същата се установява, че е използваният Радарен скоростомер тип “Трафик радар” ТR4D с №429 е бил настроен по начин да отчита скоростта на движение на МПС, съобразно ограничението въведено от пътния знак, а именно - 60 км/ч., на максимален обсег на действие М /не по – малко от 300 метра/, при непрекъснат режим на измерване на скоростта /Н/, само на приближаващите се МПС /А/.

Не е налице и твърдяното съществено нарушение на правото на защита, поради несъответствие на описаната в АУАН фактическа обстановка и тази приета в НП. В АУАН и в НП достатъчно ясно и точно е описано административното нарушение и обстоятелствата , при които е извършено. Не е налице несъотвествия до степен , че жалбоподателят да не може да разбере извършеното нарушението, за което се ангажира административно – наказателната му отговорност. Действително е налице различие, относно начина на посочване на часа на извършване на нарушението, доколкото в АУАН е посочен точен част – 21.06 часа, а в НП е посочено «около 21.06 часа», но съдът намира, че не се касае за съществено несъотвествие, водещо до нарушаване правото на защита. Не е налице неяснота и относно мястото на извършване на нарушението. И в АУАН и в НП ясно е посочено, че същото е извършено на път І -2. Съгласно списъка на републиканските пътища в Република България, утвърден с Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. Всеки път има утвърден номер и наименование, в случая се касае за път №2 от първи клас / І / – Русе – Варна. Посочен е и конкретния километър от пътя /км.117/ , където е извършено нарушението с точност до съответният метър – 289. Автомобилът е спрян в момента на извършване на нарушението, по безспорен начин е установена самоличността на нарушителя, поради което обстоятелството чия собственост е автомобила е ирелеватно. Не е налице нарушение на правото на защита, поради неяснота в отразената фактическа обстановка. Ясно и разбираемо е посочено какво е било въведеното ограничение на скоростта, посочен е вида на пътния знак въвеждаш конкретната забрана, посочена е и скоростта на движение, както и конкретните стойности на превишението на скоростта.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя и за допуснати нарушения на процесуалните правила, относно съдържанието на АУАН обосноващи отмяна на НП само на това основание. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. Нарушението е съществено , когато ако не е било допуснато , би могло да се стигне и до друго решение на въпроса или когато е довело до ограничаване на правата на страните , в която и да е фаза на процеса. Обстоятелството , че не е посочено ЕГН и домашен адрес на свидетеля не опорочава производството, тъй като свидетелят е служител при РУ “Полиция” - Шумен, което е посочено в АУАН и може да бъде индивидуализиран. Непопълнените данни в АУАН, относно жалбоподателя касаещи “област” и “длъжност” също не съставляват съществено процесуално нарушение. Същият е индивидуализиран с три имена, ЕГН и местоживеене.Имената и ЕГН са основните индивидуализиращи белези на българските граждани. Предвид обстоятелството, че нарушителят живее в гр. София не изисква непременно посочване и на “област”. Не се касае за малко населено място, чието наименование да съвпада с други такива и в тези случаи не посочването на областта, в която се намира би довело до затруднения с оглед призоваване на нарушителя или с оглед връчване на книжа. А що се касае до не посочване на длъжността, това обстоятелство няма никакво значение нито за административното производство, нито за съдебното, поради което също не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Неоснователен е и доводът, че нарушението било неправилно квалифицирано, тъй като разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП нямала императивен забранителен характер, а по своята същност била правна норма с допълващи и указателни функции. Визираната разпоредба установява възможност за въвеждане на ограничения на скоростта с пътен знак. В настоящата хипотеза административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това,че не се е съобразил с наличието на пътен знак, установяващ ограничение на максимално допустима скорост до 60 км/ч. Разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП следва да бъде тълкувана във връзка с разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП. В ал.2 на чл.21 от ЗДвП освен, че е въведен друг начин за ограничение на скоростта - с пътен знак, когато ограничението на скоростта е различно от хипотезите на чл.21 ал.1 от ЗДвП, е въведено и изрично дължимо поведение от водача на МПС, а именно скоростта, която не трябва да се превишава. .Следователно в посочената разпоредба законодателят е вменил задължение на водач на МПС да не превишава стойността на скоростта, която е сигнализирана с пътен знак, като това е изключението от разпоредбата на ал.1 на чл.21 от ЗДвП.

Въз основа на тези констатации , съдът намира че жалбата е неоснователна. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. Не бе доказано , че жалбоподателят се е движел в рамките на ограничението. Жалбоподателят в жалбата си оспорва констатациите в акта, но без да представя доказателства в подкрепа на оспорването. Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и го е санкционирал съобразно чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП Съобразил се е с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №1922/22.06.2011год. на Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя Г.Д.Ш. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.