Р Е Ш Е Н И Е

46/9.2.2012г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На седми февруари през две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 1445 по описа на ШРС за 2011г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-2702127/12.09.2011г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на “Родопа Шумен 1882” ЕООД, със седалище и адрес на управление: *** е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, поради противоречие с материално - правните разпоредби или като алтернатива – да измени наказателното постановление в санкционната му част, чрез редуциране размера на наложената имуществена санкция, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, а в съдебно заседание излага и допълнителни мотиви в тази насока. Допълнително процесуален представител на дружеството – жалбоподател представя в указания от съда срок и писмено становище.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това, както и представя писмена защита.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 19.07.2011г. била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от длъжностни лица на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен в цех “Консервен” на стопанисваното от “Родопа Шумен 1882” ЕООД *** предприятие за производство на месо и месни продукти в гр.Шумен.

При проверка било установено, че лицето Е. А. Ю. , ЕГН **********, работи при завиването на сарми от лозов лист в цех “Консервен” в гореописания обект. Било установено, че между него и работодателя няма сключен трудов договор, а същото работи по силата на граждански договор № 874 от 12.07.11г.

На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от лицето Е. А. Ю. , ЕГН ********** били взети писмени обяснения, в които посочила, че е на работа от 12.07.2011г. като работник за навиване на сарми, с работно време от 8.00 до 17.00 часа, 5 дни в седмицата, заплащането е на брой сарми и че работи без трудов договор, тъй като работи на граждански договор.

Резултатите от проверката са отразени в Протокол с № 17/28.07.2011г. за извършена проверка на 19.07.2011г.

За констатираното нарушение на 26.07.2011г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-2702127, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. чл.1, ал.2 от КТ. Актът е бил съставен в отсъствие на представител на дружеството - нарушител на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН след отправена писмена покана с писмо № 0074-2966/22.07.2011г. Актът е бил връчен на представител на дружеството - нарушител и подписан от него без възражения.

Впоследствие, дружеството - жалбоподател се е възползвало от законното си право за депозиране на допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН сочейки, че акта за установяване на административно нарушение е неправилно и незаконосъобразно съставен.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-2702127/12.09.2011г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на “Родопа Шумен 1882” ЕООД, със седалище и адрес на управление: *** е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.С.К., на свидетелите С.Г.Н. и В. Р. В. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта и на свидетелите Б. П. Т., Р. Б. А. .

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят до неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от материалите по делото и от разпита на свидетелите К., Н. и В., в деня на проверката 19.07.2011г., лицето Е. А. Ю. , ЕГН ********** е работило като работник при завиване на сарми от лозов лист в цех “Консервен” на предприятие за производство на месо и месни продукти, стопанисвано от търговското дружество - жалбоподател. В момента на проверката не е бил представен никакъв договор или какъвто и да е документ, който да обективира отношенията на лицето с “Родопа Шумен 1882” ЕООД *** съобразно Кодекса на труда.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ- трудовият договор се сключва в писмена форма, а чл.1, ал.2 от КТ, регламентира, че отношенията при предоставянето на работна сила следва да се уреждат само като трудови правоотношения.

В конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал на работа лицето Е. А. Ю. , ЕГН **********, без да е сключил с него трудов договор в писмена форма, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.62, ал.1 от КТ нарушение. Търговското дружество - жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.

Съдът намира за неоснователни наведените в жалбата твърдения, че за вида на извършваната от лицето Е. А. Ю. , ЕГН ********** дейност по възложената работа, не изисква сключването на трудов договор, тъй като отношенията са уредени с договор за изработка, поради възникналата необходимост от извършването на краткотраен ангажимент и вида на работата по завиване на сарми от лозови листа, осъществявана от лица, които не се намират в трудови правоотношения с “Родопа Шумен 1882” ЕООД ***.

От приложените по делото като доказателство – писмени декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, става ясно, че както лицето Е. А. Ю. , ЕГН **********, така и С. Б. И., М. С. И., Ш. Ф. Н., К. Л. И., Н. Г. А., Х. Н. С., З. С. И., Т. Д. Я., Н. Е. А. и А. М. са заемали определена длъжност, конкретно установено работно време, с определено място и начин на изпълнение, в условията на йерархическа подчиненост, тъй като работникът е подчинен и зависим от работодателя, материалите за дейността са собственост и се предоставят от работодателя. По трудов договор се дължи едно продължително и многократно изпълнение от страна на работника, каквото е процесното отношение с лицето Е. А. Ю. , ЕГН **********. Горният извод се потвърждава и от посоченото лично от технолога на дружеството Б. П. Т. в писмена декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, приложена на стр. 70 от делото.

Съгласно константната съдебна практика при трудов договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и т.н., докато предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или произведение, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор.

При отношенията по договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от работата, а при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и е зависим от него. В конкретния случай производство на лозови сарми се е ръководило от технолога, който ежедневно е възлагал и контролирал различни етапи от производството на сарми, съгласно изискването на чл.16 от Закона за храните, “Производителите и търговците осигуряват и контролират спазването на нормативните изисквания към храните, произвеждани или предлагани под техен контрол и носят отговорност за спазването на нормативните изисквания за хигиена на храните по време на всеки етап на производството, преработката и дистрибуцията на храни”. Съгласно чл.54 от Наредба № 5 от 25.05.2006г. за хигиена на храните, лицата работещи с храни или при изпълнение на служебните си задължения влизат в контакт с храни или боравят с технологично оборудване, подлежат на предварителни и периодични медицински прегледи. Налага се извод, че в обекта за производство на храни е невъзможно да работят лица по граждански договор, доколкото те не могат да извършват самостоятелно каквато и да било дейност която да не свързана с работата на други лица.

От съдържанието на приложеният на лист 33 от материалите по делото договор № 874/12.07.2011г., се установява , че договора на Е. А. Ю. , ЕГН ********** не съдържа клаузи за конкретен краен резултат. Операциите са с многократно изпълнение, а не с еднократно такова и следва да бъдат извършвани при трудово правоотношение, което пък е следвало да бъде регламентирано по смисъла на чл.68, ал.1 ,т.2 от КТ, а именно срочен трудов договор, защото съобразно смисъла на този договор, тази работа е конкретно определена и тя трябва да бъде завършена, за да бъде изпълнен сключения договор за изработка между “РОДОПА ШУМЕН 1882” ЕООД с.Маноле, обл. Пловдив и “ЕВРОФИШ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД гр.София.

При така установеното съдът приема, че се касае за прикрити трудови, а не за гражданскоправни отношения, като действителните отношения между санкционираното дружество и Е. А. Ю., ЕГН ********** са трудовоправни отношения между работодател и работник. Предвид гореизложеното съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за дружеството, но с него не е бил сключен трудов договор в изискуемата от закона писмена форма.

Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че административно -наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Нарушението е установено по несъмнен начин, като са установени нарушителя и неговата вина.

По повод наведеното възражение, че при образуването на административно наказателното производство, органът не е спазил разпоредбата на чл. 24 ал.2 от ЗАНН предвиждаща отговорност както на юридическото лице така и на виновното длъжностно лице и това е основание за отмяна на процесното НП , настоящият състав приема следното: Нормата на чл. 24 ал.2 от ЗАНН сочи , че за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.

Тази обща разпоредба регламентира, че ръководител на предприятие може да бъде санкциониран за нарушения, допуснати от негови подчинени, но в този случай отговорността не е обективна, а се носи само при виновно извършено деяние - било то умишлено или непредпазливо. Съгласно чл. 10 от ЗАНН, допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответен закон или указ . Следва извод, че за административни нарушения, допуснати в процеса на дейност на търговски предприятия може да бъде ангажирана административно наказателна отговорност, както на прекия нарушител така и на ръководителя на предприятието. Въпрос обаче на преценка на административния орган е дали да ангажира отговорността на прекия нарушител или на ръководителя. В конкретния казус обстоятелството, дали АНО е или не е предприел действия, за ангажиране на административно наказателната отговорност по отношение на управителя на дружеството жалбоподател е ирелевантно, доколкото настоящия състав е сезиран с обжалването на НП, с което е наложена имуществена санкция само на субект търговско дружество - “Родопа Шумен 1882” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***. Нормата по силата на която е наложената санкция е чл. 414 ал.3 от КТ, а тя регламентира отговорност на работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62 ал.1 или 3 и чл. 63 ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.. Тази норма не предвижда отговорност при условията на кумулативност и на работодателя и на виновното длъжностно лице. Поради което настоящият състав намира възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за неоснователно.

Административно- наказващият орган при квалифициране на нарушението е обсъдил и възможността за приложение разпоредбата на чл.415в от КТ, като правилно е преценил, че липсват основания за нейното прилагане. При преценка на тази разпоредба следва да се вземе в предвид, че в конкретния случай лицето работи във фирмата от 12.07.2011г. Този период от време не може да бъде зачетен за негов трудов стаж, както поради липсата на сключен трудов договор, подадено уведомление в ТД на НАП така и поради липсата на заплатени осигурителни вноски. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай не може да бъде приложена нито разпоредбата на чл.415в от КТ, нито разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че за да е налице маловажен случай по смисъла на чл.418в от НК е необходимо да са налице всички комулативно предвидени условия, а именно нарушението да може да бъде отстранено незабавно след установяването му и от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители. В този смисъл настоящия състав счита, че в настоящия случай не е изпълнено както първото, така и второто кумулативно предвидено условие, доколкото нарушението не е било отстранено незабавно след установяването му и обстоятелството, че положеният от работника труд не се зачита за трудов стаж и не са внасяни дължимите осигурителни вноски. Още повече от приложените по делото материали и по конкретно от протокол за извършена проверка от 19.07.2011г., става ясно, че констатираното нарушение не е изолиран случай в практиката на дружеството, доколкото по време на извършената проверка от контролните органи при Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен е констатирано същото нарушение и по отношение на още единадесет лица, а именно: С. Б. И., М. С. И., Ш. Ф. Н., К. Л. И., Н. Г. А., Х. Н. С., З. С. И., Т. Д. Я., Н. Е. А. и А. М. . Обстоятелството , че са установени и други лица да работят в обект на дружеството без трудов договор в писмена форма е отегчаващо отговорността обстоятелство, което сочи за по-висока степен на обществена опасност.

В същото време съдът намира, че административно наказващият орган е наложил санкцията в завишен размер близък до максималния предвиден в закона. Следвало е да бъде отчетено обстоятелството, че въпреки липсата на законово изискуемия писмен трудов договор, не са налице на значителни вредни последици за работничката, доколкото е получавала съответното си възнаграждение и не е проявила желание с нея да бъде сключен трудов договор. При това положение и с оглед липсата по настоящото дело, на данни за влезли в сила наказания за други нарушения на трудовото законодателство от процесното дружество жалбоподателя, съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да бъде определена около минималния размер, предвиден в закона, а именно 3000 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 27-2702127/12.09.2011г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на “Родопа Шумен 1882” ЕООД, със седалище и адрес на управление: *** е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, като намалява размера на наложената санкция от 10 000 лв на 3 000лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.