Р Е Ш Е Н И Е
22/24.1.2012г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На
двадесети януари две хиляди и дванадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Пл. Недялкова
Секретар:
Цв. К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД
№1634 по описа на ШРС за 2011 год.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № Д 7956 от
15.06.2011г. на Секретаря на Община Шумен, с което на “БГ Инвест 1” ООД,
БУЛСТАТ 200733086, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Скопие” №
29 е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание
чл.123, ал.1 от Закона за местните данъци и такси, във вр. § 21 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, в сила от
01.01.2010г. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което
да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага
доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание представител на същото не се
явява.
За административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН се явява ст. юрисконсулт М.К.. Процесуалния представител на
въззиваемата страна, моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление
като правилно и законосъобразно, като излага
доводите си затова.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и
сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
С атакуваното в настоящото
производство НП на “БГ Инвест 1” ООД, БУЛСТАТ 200733086, със седалище и адрес
на управление: гр.Шумен, ул.”Скопие” № 29 е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева. Административно-наказателната му отговорност е ангажирана на
основание чл.123, ал.1 от Закона за местните данъци и такси, във вр. § 21 от
Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, в сила
от 01.01.2010г за това, че не е
изпълнило задължението си да подаде в
отдел “Местни данъци и такси и ТБО” на
Община Шумен данъчна декларация по чл.14 ал.1 от ЗМДТ в законоустановения срок
– 30.06.2010г.
Въз основа на
нотариален акт за покупко –
продажба № 33, том 4, рег. № 8410, дело № 530 на 21.07.2009г. дружеството –
жалбоподател е придобило 14209/28700 идеални части от поземлен имот, находящ
се в гр. Шумен, бул. “Симеон Велики”,
местност “Теке дере”. На 13.09.2009г.
дружеството подало в Община Шумен
декларация по чл.17 ал.1 от ЗМДТ за
дължимия данък върху недвижимите имоти, в която е декларирало , че имотът
представлява земя със стопанско предназначение. На 16.05.2011г. в отдел “Местни
данъци и ТБО” лицето М.Д.С., в
качеството си на представляващ дружеството - жалбоподател “БГ Инвест 1” ЕООД
гр.Шумен, по силата на пълномощно с рег. № 2795/22.03.2010г., подало данъчна
декларация по чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси, на основание §
21 от ЗИД на ЗМДТ, в сила от 01.01.2010г., за придобитият недвижим имот по
силата на горепосочения нотариален акт. На л. 6 от декларацията попълнен
служебно от служител в Отдел “Местни данъци и ТБО” е отразено , че имотът
попада в обособена производствена зона. От представените документи и от
декларираните от пълномощника на дружеството - жалбоподател данни било
установено, че последният не е изпълнил задължението си да подаде в отдел
“Местни данъци и ТБО” данъчна декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ за придобитият
чрез нотариалният акт поземлен имон в местността “Теке дере”, в регламентирания
с § 21 от ЗИД на ЗМДТ, в сила от 01.01.2010г., срок до 30.06.2010г..Във връзка с
констатираното св. Ж.Ф. съставила АУАН№294 от 20.05.2011г. в присъствието на
пълномощник на дружеството – жалбоподател, на когото е и връчен. Впоследствие,
дружеството - жалбоподател е депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН. Административно-наказващият орган
издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в
АУАН. На “БГ Инвест 1” ООД гр.Шумен била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ, във
вр. § 21 от ЗИД на ЗМДТ, в сила от 01.01.2010г..
Така изложената фактическа обстановка се
потвърждава приетите и приложени по
делото писмени доказателства, както и от събраните гласни такива - от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели
– свид. Ж.Ф.Ф. – актосъставител и Й.Д.М.
– свидетел при съставяне на акта.
При така изяснената фактическа обстановка , съдът прави
следните правни изводи: В хода на административно
–наказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото
свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено,
като показанията им са логични и безпротиворечиви. Приложените по делото писмени доказателства съдържат
информация кореспондираща изцяло с показанията на тези свидетели.
Съгласно чл. 14, ал. 1
от ЗМДТ за новопостроените или придобитите по друг начин имоти,
собственикът уведомява за това писмено в двумесечен срок общината по
местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с
годишен данък върху недвижимите имоти. С изменението на чл. 17, ал. 2 от ЗМДТ /обн. ДВ, бр. 95 от
2009 г., в сила от 1.01.2010 г./, за предприятията, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч, вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ, също е въведено
задължение да подават декларация по чл. 14, ал. 1
от ЗМДТ и за нежилищните имоти, върху които придобиват право на
собственост. Във връзка с това, с § 21 от ПЗР
към ЗИД на ЗМДТ /обн. ДВ, бр. 95 от 2009 г./, на същите е вменено и
еднократното задължение в срок до 30 юни 2010г. да подадат декларации по чл. 14 от закона за вече притежаваните от
тях към влизането в сила на изменението на закона нежилищни имоти. Тоест
въведеното с § 21 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ
задължение е именно за подаване на декларации по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, като единствено е
разширен обхватът на неговите адресати и е определен различен, по-дълъг срок за
подаването на тези декларации. В този смисъл при нарушения от вида на
процесното, изпълнителното деяние се изразява в недеклариране по реда на чл. 14 от ЗМДТ, в предвидения от закона
шестмесечен срок на по-рано придобитото. Деянието, за което е санкционирано
дружеството се изразява в това, че в нарушение на § 21 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ /об н. ДВ, бр.
95 от 2009г., в сила от 1.01.2010г./, не е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ за притежаван недвижим
нежилищен имот. От фактическа страна административното обвинение се основава на
обстоятелството, че дружеството е подало декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за притежаван от
него недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, местност “Теке дере”, представляващ
земя, на 16.05.2011г., т. е. след изтичането на определения от цитираната
по-горе разпоредба срок - до 30 юни 2010г. При така установената фактическа
обстановка, от обективна страна дружеството-жалбоподател е осъществило състава
на административното нарушение по чл. 14, ал. 1
от ЗМДТ и като собственик на недвижим имот е допуснало нарушение на
императивни правни норми, установяващи изисквания за своевременно подаване на
данъчна декларация за облагане с годишен данък върху същия.
Съдът
намира за неоснователни доводите на представителя на дружеството –
жалбоподател, че не налице извършено нарушение, тъй като имотът е незастроен,
но има идеен проект за еднофамилна къща, поради което не следва да се третира
като нежилищен. Нито в административното, нито в съдебното производство са представени доказателства в подкрепа на това.
От заверката на техническото каре на приложената по делото данъчна декларация
по чл.14, ал.1 от ЗМДТ е видно, че процесния имот попада в обособена
производствена зона. Също така в подадената на 15.09.2009г. данъчна декларация
по чл.17, ал.1 от ЗМДТ собственика на
посочения имот е декларирал, че същия е със стопанско предназначение.
При извършена служебна проверка на издаденото НП съдът констатира, че в същото неправилно е
посочено вида на търговското дружество – ООД, вместо ЕООД. В ЗАНН не е посочено
кога едно нарушение е съществено. Но
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН предвижда, че когато в ЗАНН няма особени правила за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления и на касационни жалби се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно
чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, съществено е само това процесуално нарушение,
което е довело до ограничаване
процесуалните права на жалбоподателя. Нарушението е съществено и , когато ако
не е било допуснато , би могло да се стигне
и до друго решение на въпроса за отговорността. В случая съдът счита, че се касае за техническа грешка,
която не съставлява съществено нарушение, което би следвало да доведе до отмяна на НП. В
конкретният случай дружеството не оспорва, че се касае за подаване на декларация , относно
имот собственост “БГ Инвест 1” ЕООД. АУАН е съставен срещу
“БГ Инвест 1” ЕООД в присъствието на пълномощник на същото дружество. В НП правилно са посочени
наименованието, БУСТАТ, седалището и представителя на дружеството.
От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че именно дружеството жалбоподател “БГ Инвест 1” ЕООД гр.Шумен е
осъществило от обективна страна нарушението, посочено в наказателното
постановление, тъй като последното е подало декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ
за недвижимия след изтичането на определения от цитираната по-горе разпоредба
срок - до 30 юни 2010г. В случая
въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е юридическо
лице, което не може да има собствено психическо отношение към деянието. Имуществена
отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна. Наказващият орган,
при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя , нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи
задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на
конкретно ФЛ. Имуществената санкция на ЮЛ се налага за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване
на тяхната дейност.
Съдът намира, че административно-наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.123, ал.1 от ЗМДТ, в редакцията й към
момента на извършване на нарушението, която предвижда за юридическите лица имуществена санкция в размер от 100 до 1000
лв.. В конкретният случай на дружеството е наложена имуществена санкция около
средния размер, а именно 500лева, без да са изложени никакви конкретни
съображения и мотиви в тази насока. Следвало е административно-наказващият
орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи
именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното
нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. Съдът
като взе предвид, че нарушението е извършено за първи път, липсата на настъпили
обществено опасни последици, обстоятелството, че макар и извън срока е била
подадена декларация намира, че справедливо и съответно на извършеното нарушение
ще бъде имуществена санкция в размер на минимума предвиден от закона по време
на извършване на нарушението, а именно 100 лева.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира за
правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде изменено, като наложената
имуществена санкция да бъде намалена от 500
лева на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № Д 7956 от 15.06.2011г. на Секретаря на Община Шумен, с което на “БГ
Инвест 1” ЕООД, БУЛСТАТ 200733086, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.”Скопие” № 29, представлявано от Р.Р.П., ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.123, ал.1
от ЗМДТ, във вр. § 21 от ЗИД на ЗМДТ, в сила от 01.01.2010г., като намалява размера на наложената санкция
от 500 /петстотин/ лева на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: