Председател: Ивелина Димова Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАХД № 1656/11г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Е.Т. ***, срещу Наказателно постановление № 584/10.10.2011г. на началника на РУ „Полиция” към ОД на МВР- гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.45, ал.3, вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето. Жалбоподателката счита, че не е налице административно нарушение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателката е майка на лицето Е.Д.П., роден на ***г. На 25.09.2011г. около 22,30 часа, последният се намирал на ул.”Георги Кирков” в гр.Шумен заедно с група свои приятели. Някой от групата започнал да нанася удари с крак по страничното огледало на паркиран пред дом №20 автомобил. В тази връзка бил подаден сигнал, в отговор на който на мястото пристигнали полицейски служители, които заловили П. и го отвели в РУП за установяване на неговата самоличност. При извършената проверка било установено, че лицето не е навършило осемнадесет години. Жалбоподателката била уведомена за това и пристигнала в управлението, където Е. П. й бил предаден. На същата дата на жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че не е придружила и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител на непълнолетния си син на обществено място след 22,00 часа. Актът бил съставен в присъствието на нарушителката, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 10.10.2011г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 300,00 лв. за извършено нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпитът на свидетелите Г.Н.Й. и М.Д.Н., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на посочените свидетели. Същите са последователни, логични и безпротиворечиви, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: От показанията на свидетелите се установява по несъмнен начин, че на посочената дата около 22,30 часа непълнолетният Е. П. се е намирал на обществено място. В жалбата се твърди, че часът е бил 21,55, а не след 22,00, както и че непълнолетният се е отправял към такси, за да се прибере своевременно в дома си. Изложените твърдения обаче не са подкрепени с никакви доказателства, а и се опровергават от събраните по делото такива. Както беше посочено, от показанията на свидетелите е видно, че П. действително се е намирал на обществено място след 22,00 часа, като не е отивал към пиацата за таксита, а е бягал от полицейските служители. Според разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето родителите са длъжни да придружават на обществени места след 22,00 часа децата си, които са навършили 14-, но не са навършили 18- годишна възраст. Изключение е допуснато в ал.4 на същата разпоредба, според която ако родителите не могат да придружат детето си, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 часа. В случая жалбоподателката несъмнено не е придружавала сина си на посоченото място. Липсват доказателства също така последният да е бил придружаван от пълнолетно лице. Дори и да се приеме, че някое от лицата в групата е било навършило пълнолетие, следва да се отбележи, че с това изискванията на закона не са били спазени. Разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗЗД изисква непълнолетното лице да бъде придружавано от пълнолетно лице, осигурено от родителите, а чл.8, ал.7 от с.з. задължава последните да удостоверяват качеството на придружителя на детето по ал.4 по ред, определен с наредбата по чл.5б, ал.2, а именно- Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места. В случая безспорно е липсвало лице, осигурено от родителя на П. за негов придружител. При това положение не може да се счете, че жалбоподателката лично е осигурила пълнолетен придружител на сина си, а още по-малко- че са изпълнени изискванията на чл.8, ал.7 от ЗЗД, а именно- качеството на придружителя да бъде удостоверено по надлежния за това ред. С оглед гореизложеното съдът намира, че правилно е установено извършването на административно нарушение от страна на жалбоподателката.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Макар и в АУАН да е посочено, че Е. П. е малолетен, тази непрецизност е преодоляна при издаването на наказателното постановление и не е накърнила процесуалните права на санкционираното лице. Не представлява и съществено нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че в съставения акт не е посочена като нарушена разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗЗД, тъй като същата е изписана словесно в обстоятелствената част на АУАН,като същевременно този пропуск е отстранен в издаденото наказателно постановление. Наказанието също така е определено правилно и законосъобразно, на основание чл.45, ал.3 от ЗЗД, който предвижда специално наказание за родител, който наруши разпоредбите на чл.8, ал.3 или ал.4 от ЗЗД, какъвто е и процесния случай. Санкцията е индивидуализирана правилно, в минималния размер, предвиден в закона.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 584/10.10.2011г. на началника на РУ „Полиция” към ОД на МВР- гр.Шумен, с което на Е.Т. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 45, ал.3 от ЗЗД е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: