Р Е Ш Е Н И Е

712/10.12.2012г.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На четвърти декември през две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АХД № 1832 по описа на ШРС за 2012г.,

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № И-16-АН-2-39/30.11.2011год. на Директора на РИОСВ - Шумен, с което на жалбоподателя “Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е наложено административно наказание “еднократна санкция” в размер от 2825 /две хиляди осемстотин двадесет пет/ лева.

Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като в съдебно заседание, процесуален представител на дружеството, поддържа депозираната жалба.

Административно наказващият орган, РИОСВ - Шумен, редовно призован, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано за целта лице.

Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, вр.с чл. 319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

С Наказателно постановление № И-16-АН-2-39/30.11.2011год. на Директора на РИОСВ - Шумен, с което на жалбоподателя “Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е наложено административно наказание “еднократна санкция” в размер от 2825 /две хиляди осемстотин двадесет пет/ лева, за това, че “ било установено превишение на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/ на вредни вещества в отпадъчни води, определени в Разрешително за ползване на воден обект №23140011/02.04.2009г., по показатели “нефтопродукти” и “екстрахируеми вещества”.

В наказателното постановление е отбелязано, че това е установено въз основа на протоколи от изпитване №97/22.02.2011г., №98 /22.02.2011г., №99 /22.02.2011г.,., №100 /22.02.2011г на Регионална лаборатория Шумен и №147/25.02.2011г. на Регионална лаборатория Варна, както и от Констативен протокол № ВВ-006-1/25.09.2011г., съставен от свид.В..

Последният е посочил, че на 16 .02.2011г. била извършена проверка на ГПСОВ- Механично стъпало Шумен път Ришки проход и обходен път гр. Шумен Пречиствателни съоръжения за отпадъчни води пунктове за мониторинг на вход и изход ГПСОВ с вземане на водни проби от точки мониторинг, като констатирал, че пречиствателна станция с механично пречистване функционира, в нея постъпват за пречистване отпадъчни води от канализационната мрежа гр. Шумен .След пречистване отпадъчните води се заустват във водоприемник р. Поройна, III категория, поречие Камчия.

От иззетите, по начин подробно описан в протокола проби, по показатели “нефтопродукти” и “екстрахируеми вещества” се установило, че са над индивидуалните емисионни ограничения, заложени в Разрешително за ползване на воден обект №23140011/02.04.2009г, а именно над 0.5 mg/dm за показател “нефтопродукти” , като резултат от изпитване по първата извадка е 0.2,6 mg/dm, при втората извадка е 2,8 mg/dm, като средноаритметично, стойността се равнява на 2,7 mg/dm; а за показател “екстрахируеми вещества” над 5 mg/dm, като резултат от изпитване по първата извадка е 9 mg/dm, при втората извадка е 8 mg/dm, като средноаритметично, стойността се равнява на 8,5 mg/dm .

Констативният протокол е подписан от представител на наказаното дружество с възражения, че пробонабирането е извършено при залпово изпускане на ПАВ от “Фикосота Синтез” АД и мазнини от” Родопа 1884” АД и че данните са иззети от дневника на дежурния технолог. Възражения не са депозирани в срока, визиран в чл.44 от ЗАНН.

От приложеното по делото Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 23140011/02.04.2009г. е видно, че Директора на Басейнова дирекция за управление на водите -”Черноморски район” е дал разрешение за заустване на отпадъчни води от обект - Градска пречиствателна станция за отпадъчни води в повърхностен воден обект – река Поройна на жалбоподателя–“Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД, като ползвател. С това Разрешително са били определени индивидуални емисионни ограничения, като за нефтопродуктите те са 0.5 mg/dm, следвало е да се контролират на тримесечие и е посочено, че вида на пробата трябва да е еднократна, а за “екстрахируеми вещества” те са 5,0 mg/dm следвало е да се контролират на тримесечие и е посочено, че вида на пробата трябва да е еднократна.

От разпитания в съдебно заседание свидетел В.В. се установява, че по отношение на показателя нефтопродукти са били взети еднократни проби и 24 часови, тъй като е следвало да бъде извършен мониторинг, свидетеля заяви, че при вземането на пробите е присъствал и представител на дружеството. След извършване на изследванията резултатите били анализирани и се установили превишенията на посочените показатели .

По делото са приложени протоколи от изпитване №97/22.02.2011г., №98 /22.02.2011г., №99 /22.02.2011г., №100 /22.02.2011г на Регионална лаборатория Шумен и №147/25.02.2011г. на Регионална лаборатория Варна.

Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Действително констативният протокол, съставен от контролиращите длъжностни лица от Министерството на околната среда и водите, съгласно предвидения специален ред за налагане на санкция, като изпълнява ролята на АУАН, без да се изисква да бъде издаван такъв. Началото на производството се започва с АУАН, в случая констативен протокол, който обаче следва да съдържа определени реквизити. Задължителните реквизити са посочени в ЗАНН. Това е така тъй като не следва да бъде нарушено правото на защита на нарушителя - той трябва да узнае, че срещу него е започнало производство, което може да приключи с налагане на административно наказание, както и какво нарушение му се вменява във вина.

От приложените по делото доказателства се установява че, нито в констативния протокол, въз основа на който е издадено НП, нито в наказателното постановление е посочено времето на извършване на нарушението. Посочена е датата на извършване на проверката, протокола е съставен след това, но от него и издаденото в последствие наказателно постановление не може да се установи по безспорен начин кога е извършено нарушението. Горното обстоятелство има съществено значение, както с оглед възможността на лицето- нарушител да организира защитата си, така и във връзка с броенето и изтичането на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Констативния протокол / Констативен протокол № ВВ-006-1/25.09.2011г /е съставен на дата 25.09.11 г., а проверката е извършена на 16.02.2011 г. т. е. констативния протокол, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление е издаден /след повече от 7 месеца от проверката / след изтичане на предвидения тримесечен срок в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно от откриване на нарушителя. Съгласно посочената правна норма не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на нарушението за екологични нарушения /какъвто е процесният случай/. По смисъла на ЗАНН, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение, а не като фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя или административно- наказващия орган. Аргумент в тази насока е и правилото на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, което дава разрешение за случаите, когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се явява за съставяне на акта. Наличието на предпоставки за съставянето на акт за констатиране на административно нарушение в 3-тримесечния срок, с оглед установяване на нарушителя, изключва приложението на 2- годишния. Граматическото тълкуване на чл. 34, ал. 1, изречение второ, пр.2 от ЗАНН с оглед употребения от законодателя израз "...или ако е изтекла... ", сочи, че по-дългият срок за образуване на административно-наказателното производство се съобразява в случаите, когато нарушението и нарушителят не са открити едновременно. Както сочат данните по констативния протокол от 16.02.2011 г., нарушителят и нарушението са открити едновременно и съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, пр.1 от ЗАНН е изтекъл 3-месечния срок за образуване на производството.

С новата НАРЕДБА за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/ или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, приета с ПМС № 247 от 30.08.2011 г., обн., ДВ, бр. 70 от 9.09.2011 г., в сила от 10.11.2011 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г. , в чл.8 от са установени специални законови срокове по отношение на тези посочени в ЗАНН и същите са значително по – кратки, констативният протокол се съставя в срок до 15 работни дни от получаване от контролния орган на протоколите от лабораторните изпитвания/анализи.

Доколкото спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административно-наказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й, то неспазването на указаните срокове за образуване на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение и се явява абсолютна пречка за развитието на административно-наказателно производство и води до отмяна на постановения в едно такова производство акт.

В Констативният протокол няма посочени конкретни законови разпоредби, които са нарушени, като в графа “Деянието съставлява нарушение на ” е отразено - разрешително за заустване във воден обект № № 23140011/02.04.2009г., докато в НП е посочено, че е било установено превишение на индивидуалните емисионни ограничения на вредни вещества в отпадъчните води определени с Разрешително за ползване на воден обект № 23140011/02.04.2009г.

Посоченото е че деянието – неспазване на ИЕО установени в Разрешителното, изразяващо се в превишение на установените вредни вещества в заустваните води е предпоставка за приложение на чл. 69 и от ЗООС . Правната квалификация на отразените фактически констатации в акта за нарушение, в случая констативния протокол, определя рамките, в които жалбоподателят упражнява правото си на защита още при започване на административно-наказателното производство. От този момент той се защитава срещу фактическите и правни констатации, залегнали в акта. Всяко отклонение от тях при съставяне на наказателното постановление ограничава това право. Въз основа на фактическите и правни констатации, залегнали в акта и наказателното постановление, съдът извършва проверката за законосъобразност.

Правната квалификация на отразените фактически констатации в акта за нарушение /в случая констативния протокол/ определя рамките, в които жалбоподателят упражнява правото си на защита още при започване на административно-наказателното производство. От този момент той се защитава срещу фактическите и правни констатации, залегнали в акта. Всяко отклонение от тях при съставяне на наказателното постановление ограничава това право. Въз основа на фактическите и правни констатации, залегнали в акта и наказателното постановление, съдът извършва проверката за законосъобразност.

Съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, по изключение функциите на юридическия ефект на АУАН се проявяват, ако е допусната несъществена нередовност. Настоящата инстанция намира, че допуснатата нередовност в АУАН /констативния протокол/ е съществена, тъй като е свързана с точното и недвусмислено посочване на датата на която е извършено нарушението. Освен това посочената разпоредба може да бъде приложена само в административно наказателното производство до момента на издаване на наказателното постановление.

По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като издадено в нарушение на процесуалния закон.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 пр.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № И-16-АН-2-39/30.11.2011год. на Директора на РИОСВ - Шумен, с което на жалбоподателя “Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е наложено административно наказание “еднократна санкция” в размер от 2825 /две хиляди осемстотин двадесет пет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: