Р Е Ш Е Н И Е

505/25.9.2012г. гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯН АНГЕЛОВ

при участието на секретар В. С. и прокурор Александрова, като разгледа докладваното от районен съдия НАХД № 1043/2012 г. взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 414а и следващите от НПК.

С постановление от 05.07.2012 г. ШРП е направила предложение за освобождаване от наказателна отговорност на А.М.А. и Д. Р.М. – обвиняеми по ДП № 287/2011 г. по описан на ОД на МВР - Шумен и налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано по отношение на А. и М. за престъпление по чл. 212, ал. 2 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителя на държавното обвинение пледира за налагане на наказание към минималния предвиден от законодателя размерна, за което моли и процесуалния представител на обвиняемите – адв. Б..

От приложените по делото писмени доказателства – ДП № 287/2011 г. по описа на ОД на МВР – гр. Шумен, се установи от фактическа страна следното: Обвиняемите А.М.А. и Д. Р.М. са роднини по права линия от първа степен, като А.М. е майка на Д. М..***. Техният родственик М. М.А. /съответно свекър на обвиняемата и дядо на обвиняемия/получавал пенсия за прослужено време и старост. Тъй като М. А. живеел в Р.Турция при дъщеря си Н.М. А.а, то пенсията получавала именно, Н. А.а – периодично, при идването си в РБългария, като за целта предоставела нотариално заверено пълномощно от името на своя баща.

През лятото на 2010 г. семейството на А.А. изпитвало финансови затруднения. Поради тази причина същата решила да получи пенсията на М. А. и с тези средства да покрие финансовите си нужди. Двамата с Д. М. отишли в централна поща в гр. Шумен и се поинтересували, как може да стане това. Служителите обяснили, че трето лице може да получи пенсия вместо правоимащия или с нотариално заверено пълномощно от името на последния, или до три пъти годишно с едно кратно пълномощно по образец, предоставен от пощенските служители, с личните карти на третото лице и на правоимащия. Обвиняемите взели от пощенския клон бланки за еднократни пълномощни.

Тъй като обаче М. А. живеел в РТурция, нямало практическа възможност същият нито да изготви нотариално заверено пълномощни, нито да попълни еднократно такова. Поради тази причина на 07.07.2010 г. Д. М. попълнил бланка за еднократно пълномощно. Съгласно текста М. М.А. упълномощава А.М.А. да получи сумата от 209.48 лева, представляваща месечната му пенсия. Д. М. подписал документа срещу „упълномощител”, като предал вид, че същият е подписан от М. А.. Така изготвения неистински документ А.А. представила на 07.07.2010 г. в клона на Централна поща – гр. Шумен пред служителката Г.А.М. и срещу предоставения документ получила еднократния размер на пенсията на М. А., равняващ се на 209.48 лева.

По идентичен начин 09.08.2010 г. Д. М. изготвил ново еднократно пълномощно със същия текста, на което предал вид, че е подписано от М. А. като упълномощител. По идентичен начин на 09.08.2010 г. А. А. представила документа пред свидетелката Г.М. и получила месечната пенсия на М. А., равняваща се на 209.48 лева.

След разкриване на инкриминираното деяние общата сума, равняваща се на 418.96 лева била възстановена.

От субективна страна е налице пряк умисъл като форма на вината.

Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянието си А.М.А. е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл. 212б, ал. 1, т. 4 от НК, вр. чл. 212, ал. 6 от НК, вр. чл. 212, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а Д. Р. М. по чл. 212б, ал. 1, т. 4 от НК, вр. чл. 212, ал. 6 от НК, вр. чл. 212, ал. 2 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

За престъпленията по горепосочените квалификации към момента на извършване на деянията законът е предвиждал наказание „пробация” или глоба от 100 до 300 лева, т.е. на лице е предвиденото в чл. 78а, ал.1, б. „а” предложение първо от НК изискване.

Дейците не са осъждани за престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, видно от приложените свидетелства за съдимост.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административни наказания на А.М.А. и Д. Р.М., а именно “глоба” към минималния предвиден размер.

При определяне на наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца и счита, че наказание “глоба” в размер на по 1000 лева ще породи възпитателната и превантивна функция у обвиняемите А.М.А. и Д. Р.М..

С оглед гореизложеното и на основание чл. 78а от НК, съответно за А.А. вр. чл. 212б, ал. 1, т. 4 от НК, вр. чл. 212, ал. 6 от НК, вр. чл. 212, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и Д. М. вр. чл. 212б, ал. 1, т. 4 от НК, вр. чл. 212, ал. 6 от НК, вр. чл. 212, ал. 2 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА А.М.А., ЕГН **********, на р. на 0***, местоживеене ***, с основно образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЗА ВИНОВНА в това, че на 07.07.2010 г. и на 09.08.2010 г. в гр. Шумен при условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински документи /пълномощно от 07.07.2010 г. и пълномощно от 09.08.2010 г., на които е предаден вид, че са изготвени от М. М.А. като упълномощител/ получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства в размер на 418.96 лева, собственост на М. М.А., с намерение да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай и полученото имущество е върнато преди приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд – престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 4 от НК, вр. чл. 212, ал. 6 от НК, вр. чл. 212, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК, я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ПРИЗНАВА Д. Р.М., ЕГН **********, на р. на 3***, местоживеене ***, средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 07.07.2010 г. и на 09.08.2010 г. в гр. Шумен при условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на неистински документи /пълномощно от 07.07.2010 г. и пълномощно от 09.08.2010 г., на които е предаден вид, че са изготвени от М. М.А. като упълномощител/ съзнателно дал възможност на А.М.А. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства в размер на 418.96 лева, собственост на М. М.А., като деянието представлява маловажен случай и полученото имущество е върнато преди приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд – престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 4 от НК, вр. чл. 212, ал. 6 от НК, вр. чл. 212, ал. 2 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК, го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Решението подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХХІ от НПК, в 15-дневен срок от днес пред ШОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: