Председател: Ивелина Димова

като разгледа докладваното от съдията ВНАХД № 1056/12г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба от ЕТ „Диалог-П.Г. 09”- гр.Шумен, срещу наказателно постановление №КХ-82/01.01.2011г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните. Според разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване в седемдневен срок от връчването му. В случая по делото е приложено копие от известие за доставяне, от което е видно, че наказателното постановление е връчено на 05.11.2011г., като е положен подпис на получателя. Жалбата е постъпила на 03.07.2012г.-много след изтичането на седемдневния срок. Известието обаче е адресирано до ДЗЗД „Акцион”, а в същото липсва каквото и да било означение за лицето, което го е получило. При това положение за съда е невъзможно да установи дали известието е надлежно връчено на лице, оправомощено да получава такова, или е връчено на лице без съответна представителна власт. След като няма данни дали лицето, положило подпис за получателя, е надлежно овластено да получава наказателни постановления от името на дружеството, следва да се счете, че срокът за обжалване за същото не е започнал да тече и следователно жалбата не може да се счете за просрочена, а следва да се приеме за подадена в законоустановения срок. Поради това делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 18.10.2012г. След изнасянето на делото за решаване обаче съдът констатира, че така подадената жалба е недопустима. Разпоредбата на чл.320, ал.1 от НПК изисква във въззивната жалба да е посочено какво искане се прави. В процесния случай е направено само едно искане, а именно-да бъде прогласена нищожността на атакуваното наказателно постановление. Възможността за обявяване нищожност на административни актове е предвидена в чл.128, ал.1, т.1 от АПК, като тези дела са подведомствени на административните съдилища. По своя характер обаче наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, а има правораздавателен характер. Същото подлежи на проверка от районния съд, по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, т.е. за обжалването на наказателните постановления е предвиден специален ред, който изключва общия ред по АПК. В законодателството не е предвидена друга възможност да се установява самостоятелно и да се обявява нищожност на НП и АУАН извън производството по ЗАНН. В същото време разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща за неуредени въпрос към нормите на НПК. Доколкото въпросът за основанията за отмяна на наказателните постановления не е уреден изрично в ЗАНН, следва да се приеме, че те могат да се приравнят в значителна степен с основанията за отмяна на присъдите и решенията, предвидени в чл.352, ал.1 от НПК. Посочената разпоредба не предвижда възможност за прогласяване нищожността на постановен акт. Също така според разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, определяща процесуалните възможности на съда в административнонаказателния процес, районният съд може да потвърди, измени или отмени наказателното постановление. Отново обаче не е предвидена процесуална възможност за прогласяване нищожността на издадено наказателно постановление. При това положение съдът намира, че действащата нормативна уредба не предвижда правомощие за районния съд да прогласява нищожност на наказателните постановления. В тази насока е и практиката на съдилищата-Определение №1204/2010г. на АС-гр.Пловдив по ЧКНАХД №1104/2010г., Определение №2/2008г. на АС-гр.Смолян по ЧКНАХД №41/08г. и др. Искането за прогласяване нищожността на издаденото наказателно постановление не подлежи на разглеждане и от Административния съд, доколкото не се касае за индивидуален административен акт, а и възможността за съдебна защита срещу наказателните постановления е регламентирана в ЗАНН, като към АПК чл.63, ал.1 от ЗАНН препраща само относно правилата за касационното производство.

Предвид изложеното, доколкото в подадената жалба липсва искане до съда обжалваното наказателно постановление да бъде изменено или отменено, каквито са правомощията на районния съд в това производство, съдът намира, че процесната жалба се явява недопустима. Съдът не следва да проверява законосъобразността на наказателното постановление, тъй като не е сезиран с искане в рамките на неговата компетентност. Делото не следва и да бъде изпратено на ШАС за разглеждане по реда на АПК, по изложените по-горе причини.

При така установеното съдът намира, че жалбата следва да бъде върната на жалбоподателя, а административно-наказателната преписка- на административно-наказващия орган след влизане в сила на настоящото определение, като производството по настоящото дело пред ШРС следва да бъде прекратено.

Предвид изложеното и на основание чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.323, ал.1 т.1 от НПК, вр. с чл.59 ал.2 от ЗАНН, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколното определение от открито съдебно заседание на 18.10.2012г. по ВАХД №1056/12г., с което е приключено съдебното следствие и делото е обявено за решаване.

ВРЪЩА въззивната жалба на ЕТ „Диалог-П.Г. 09”- гр.Шумен срещу наказателно постановление №КХ-82/01.01.2011г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ВНАХД № 1056/12г. на ШРС.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя пред Шуменски административен съд.

След влизане в сила на определението жалбата да се върне на жалбоподателя, а административно-наказателната преписка –на административно-наказващия орган, като по делото се оставят копия от документите.

Районен съдия: