Р Е Ш
Е Н И
Е
№925/29.10.2012г.
гр.
***
***ски районен съд в
публичното заседание на двадесет и шести януари ,
през две хиляди и дванадесета
година в състав:
СЪДИЯ
: Зара Иванова
При секретаря А.П. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. №2617 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. чл.109 от ЗС
.
Депозирана
е искова молба от И.В.К. , ЕГН:********** , Т.П.К. , ЕГН:********** и В.Д.В. ,
ЕГН:********** , адрес за призоваване и за тримата : гр.*** срещу Г. П.Й. , ЕГН:********** *** , в която посочват
са съсобственици на недвижим поземлен имот , находящ се в гр.*** , с
административен адрес : ул*** , с идентификатор №83510.666.533 , който имот ,
на основание Удостоверение за идентичност е идентичен с УПИ Х-3413 от кв.145 по
плана на гр.*** и описан в нотариален
акт №44 , том І , дело №74/14.04.1954г. на КГНС. В цитирания нотариален
акт , като преобретатели на имота са
посочени ищецът И.К. и негорият починал брат Д.К. . След смъртта си , настъпила
на 20.01.1989г. , вторият преобретател е
оставил законни наследници : Т.К. – съпруга , В.Д. – син и Ц.К. – дъщеря . Наследникът
Ц.К. е направила отказ от наследството на баща си и така съсобственици стават тримата ищци ,
които притежават 2 699/2895 ид.ч. от имота . От друга страна ответникът
също е съсобственик , съобразно нотариален акт №114 , том ІІ , дело №553/10.06.1988г.
на ШРС . Имотът представлявал частично застроен имот , като в източната част
те притежавали имот със застроена площ
от 70 кв.м. , а в западната страна на парцела ответницата имала сграда от 80
кв.м. Относно имота имало влязло в сила съдебно решение , постановено по
гр.д.№1299/1994г. на ШРС , с което по съдебен ред е определен начина на
ползване ,което е приложено по
изпълнително дело №155/2008г. по описа на СИС при ШРС . Въпреки направеното разпределение на ползването ,
ответникът извършил действия и създавал
състояния , които им пречат да упражняват пълноценно правото си на собственост
, а именно :
-неправомерно
е построил и използва сайвант , находящ се югозападният ъгъл на имота , който
сайвант е долепен до жилищната постройка на ответницата
-неправомерно
и в нарушение на архитектурния проект е построила в жилищната сграда и използва
антре , което е изградено в южна посока
, като така , те не могат да ползват част от дворното място
-неправомерно
е построила и използва стопанска постройка – покрит навес , изградена с дървена
конструкция и оградена с телена мрежа
-неправомерно
е изградила и използва канализационна шахта – мръсен канал
-неправомерно
е изградила и използва в тяхната част от имота система за централно
електрическо захранване
-неправомерно
е изградила и използва бетонова площадка , която е разположена на разстояние
-
поставил е и е заключил врата в северната част на имота , която им пречи да
преминават във вътрешната част на определеното им за ползване место
-поставила
е и използва в северната част на имота два броя железни кола , монтирани
стабилно и трайно в земята , с телове за простир опънати между тях
-неправомерно
е посадила и плодоползва трайни насаждения в отредената им за ползване част , а
именно : 1 бр. кайсиево дърво , 1бр. дряново насаждение , 3 бр. смокинови
насаждения , 2бр. сливови фиданки , 1 бр. липова фиданка , 2 бр. лозови
насаждения
-
посадил е и ползва декоративни насаждения в отредената им за ползване част .
Съобразно
изложеното моли да бъде постановено съдебно решение по силата на което
ответникът да бъде задължен да преустанови действията с които нарушава правото
им на собственост , посредством съществуването и използването на описаните
по-горе обекти , както и да премахне всичките последици от неправомерните си
действия или да бъдат овластени от съда
за това , за да се възстанови състоянието на имота такова , каквото е било преди нарушението .
Ответника
оспорва предявените искове , заявява , че всички действия и състояния описани в
исковата молба по никакъв начин не пречат на ответниците пълноценно да
упражняват правото си на собственост .
Съдът въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
По делото
не е спорно и се установява от събраните
писмени доказателства Нотариален акт №44 , том І , дело №74/1954г. на ШРС , Нотариален акт №114 , том ІІ , дело
№553/1988г. , Удостоверение за наследници изх.№00815/10.03.2011г. на Община ***
, Удостоверение за отказ от наследство , че ищците и ответника са съсобственици
на следния недвижим имот : поземлен имот
, находящ се в гр.*** , с административен адрес : гр.*** , ул*** , с
идентификатор №83510.666.533 , при
дялове : общ дял за всички ищци
2 699/2895 ид.ч. Останалите идеални части , а именно 196/2895 ид.ч. са
собственост на ответницата .По силата на съдебно решение , постановено по гр.д.№1299/1994г.
по описа на ШРС , на основание чл.32 ал.2 от ЗС е извършено разпределение на ползването на
имота между съсобствениците , по начина отразен в Скица
–Приложение по СТЕ на ВЛ А.О. (стр.).
По изпълнително дело №155/2008г. по описа на ДСИ при ШРС , образувано въз основа на изпълнителен лист ,
издаден по посоченото гр.д. е извършено
принудително разпределение на ползването
на съсобствения имот .
Ищците
твърдят , че подробно описаните в исковата молба обекти или са изградени
незаконно или се намират в местото отредено за тяхно ползване и с това
осеутяват пълноценното упражняване на правото им на собственост . С оглед
изясняване на местоположението и статута на тези обекти е назначена СТЕ , по
която ВЛ е изготвило посочената по-горе скица . От съдържанието и се установява , че
действително част от обектите , а именно канализационна шахта –
мръсен канал , система за централно електрическо захранване ,два броя железни
кола , монтирани стабилно и трайно в земята , с телове за простир опънати между
тях , трайни насаждения в отредената им
за ползване част , а именно : 1 бр. кайсиево дърво , 1бр. дряново насаждение ,
3 бр. смокинови насаждения , 2бр. сливови фиданки , 1 бр. липова фиданка , 2
бр. лозови насаждения и част от
декоративни насаждения се намират
в мястото на ползване на ищците . Това
обстоятелство е достатъчно да мотивира съда да приеме , че самото им
съществуване води до смущаване на правото на ползване на терена , което
правомощие е елемент от правото на собственост . Следва да се
уточни , че относно канализационната шахта , както системата за ел.захранване ,
е допустимо да се намират в местото за ползване на ищците , но само при условие
, че не съществува техническа възможност да бъдат изградени в терена отреден за
ответницата , като последното обстоятелство подлежи на доказване от нея .
Поради факта , че подобни доказателства не са представени , а всъщност не са
наведени и такива доводи , следва да приеме , че тези обекти пречат на ищците
да реализират в пълен обем правото си на ползване . За останалите постройки и подобрения , намиращи
се в терена
отреден за ползване на ответницата , ищците заявяват , че са незаконни и следва
да бъдат премахнати . В съдебната практика трайно и непротиворечиво(Решение №
33 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 27/2009 г., II г. о., ГК,. Определение №
364 от 21.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 366/2012 г., II г. о., ГК ) е възприето
становището , че фактът , че във съсобствен имот е налице незаконен строеж , не
е достатъчен да обуслови извод , че създава пречки на другите съсобственици да
упражняват в пълен обем правото си на собственост . Напротив , приема се , че,
че следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл. 109
ЗС, а именно, че неоснователните действия препятстват упражняването на правото
на собственост на ищеца. В настоящият случай не са наведени други доводи ,
освен незаконността на строежа , респ. не са представени доказателства , с
какво точно строежите пречат на
съсобствениците . Последното освобождава съда от необходимостта да коментира
въпроса дали постройките действително са незаконни .
Следва да
се отбележи , че в хода на делото е представен Договор за разпределение на
ползването на процесния имот , сключен между тримата ищци , на основание чл.32
ал.1 от ЗС , с който се извършва промяна в разпределение на ползването на имота
, при което част от визираните по-горе строежи
вече се намират в терена за ползване на ищците . Съдът намира , че този
договор не е в състояние да произведе целените правни последици , а именно
промяна на разпределение на ползването . Този извод съдът аргументира със
съществуващата съдебна практика (Определение
№ 235 от 7.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 228/2012 г., II г. о., ГК, Решение № 891 от 19.02.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1001/2008 г., I г. о., ГК, ), според
която е недопустим последващ иск за съдебно разпределение на ползването на
съсобствен имот , при наличие на извършено такова и липса на промяна в обстоятелствата . След
като на съда е отречена възможността да променя разпределението на ползването ,
ако не са настъпили промени във обстоятелства , следва да се приеме , че това
право не съществува и за мнозинството от съсобствениците . Вярно е , че в периода между постановяване на
решението по чл.32 ал.2 от ЗС и сключване а Договора за разпределение на
ползването , ищците са предявили иск по по чл.124 от ГПК срещу настоящата
ответница и в резултат на което по гр.д.№1192/2009г. по
описа на ШРС е постановен съдебен акт с който са признати за собственици на 2 699/2
895 ид.ч. от имота , но това не означава
, че е настъпила промяна в правното или фактическо състояние . По делото не са представени доказателства , което
е в тежест на ищците , при какви обстоятелства съдът е постановил решението за
разпределение на ползването , за да се
извърши преценка доколко искът за собственост и уважаването му са довели до промяна . Обстоятелството , че при разпределянето
съдът е предоставил по-голяма квадратура
, отколкото на съответстващите на ищцата идеални части , не означава ,
че посочените по-горе квоти от съсобствеността не са съобразени от съда . При
разпределението , следва да се отчете съществуващото положение , включително и
построените незаконно сгради , а за другите съсобственици , които са лишени от
възможността да ползват изцяло съответстващото на идеалните им части дворно
место , могат да търсят обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС . По изложените съображения съдът приема , че от
постановяване на решението по чл.124 от ГПК до
извършване на цитирания Договор за разпределение на ползването не е настъпила промяна в обстоятелствата ,
което изключва възможността за преуреждане на начина на ползване на дворното
място . .
В
заключение съдът приема , че искът се явява основателен за следните обекти : канализационна шахта – мръсен канал ,
система за централно електрическо захранване ,два броя железни кола , монтирани
стабилно и трайно в земята , с телове за простир опънати между тях , трайни насаждения в отредената им за
ползване част , а именно : 1 бр. кайсиево дърво , 1бр. дряново насаждение , 3
бр. смокинови насаждения , 2бр. сливови фиданки , 1 бр. липова фиданка , 2 бр.
лозови насаждения и част от декоративни
насаждения . Претенцията в останалата и части , а именно за осъждане на
ответницата да премахне : сайвант , находящ се югозападният ъгъл на имота ,
който сайвант е долепен до жилищната постройка на ответницата , антре , което е изградено в южна посока , като така , те не могат да ползват част от
дворното място , стопанска постройка –
покрит навес , изградена с дървена конструкция и оградена с телена мрежа ,
бетонова площадка , която е разположена на разстояние , врата в северната част
на имота.
На
основание чл..78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в
размер на 420 лева .
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищците също дължат на ответника деловодни разноски
, съобразно отхвърлените искове в размер на 360 лева
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. П.Й. , ЕГН:********** *** , на основание чл.109 от ЗС да премахне за
своя сметка следните обекти :
канализационна
шахта – мръсен канал , система за централно електрическо захранване ,два броя
железни кола , монтирани стабилно и трайно в земята , с телове за простир
опънати между тях , трайни насаждения :1
бр. кайсиево дърво , 1бр. дряново насаждение , 3 бр. смокинови насаждения ,
2бр. сливови фиданки , 1 бр. липова фиданка , 2 бр. лозови насаждения и част
от декоративни насаждения, изградени и
съществуващи в имот : поземлен имот ,
находящ се в гр.*** , с административен адрес : ул*** , с идентификатор
№83510.666.533 , който имот , на основание Удостоверение за идентичност е
идентичен с УПИ Х-3413 от кв.145 по плана на гр.*** , разположени в отредения по реда на чл.31 ал.2 от ЗС , терен за
ползване от ответниците И.В.К. , ЕГН:********** , Т.П.К. , ЕГН:********** и В.Д.В.
, ЕГН:********** , адрес за призоваване и за тримата : гр.***.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.В.К. , ЕГН:********** , Т.П.К. , ЕГН:********** и В.Д.В. , ЕГН:**********
, адрес за призоваване и за тримата : гр.*** срещу Г. П.Й. , ЕГН:********** *** , иск
по чл.109 от ЗС , за премахване на следните обекти :
-сайвант
, находящ се югозападният ъгъл на имота , който сайвант е долепен до жилищната
постройка на ответницата , антре , което
е изградено в южна посока , като така ,
те не могат да ползват част от дворното място ,
стопанска постройка – покрит навес , изградена с дървена конструкция и
оградена с телена мрежа , бетонова площадка , която е разположена на разстояние
, врата в северната част на имота , изградени и съществуващи в поземлен имот ,
находящ се в гр.*** , с административен адрес : ул*** , с идентификатор
№83510.666.533 , който имот , на основание Удостоверение за идентичност е
идентичен с УПИ Х-3413 от кв.145 по плана на гр.*** , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА Г. П.Й. , ЕГН:********** , да заплати на И.В.К. , ЕГН:********** , Т.П.К.
, ЕГН:********** и В.Д.В. , ЕГН:********** , сумата 420 (
четиристотин и двадесет)
лева – съобразно уважените искове .
ОСЪЖДА И.В.К.
, ЕГН:********** , Т.П.К. , ЕГН:********** и В.Д.В. , ЕГН:********** , да заплатят на Г. П.Й. , ЕГН:********** , сумата 360
( триста и шестдесет) лева – съобразно отхвърлените искове
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: