Р Е Ш Е Н И Е

720/13.9.2012г.

гр. Шумен

Шуменски районен съд в публичното заседание на петнадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав :

Председател: Зара Иванова

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 2055 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от С.С.С., ЕГН:**********,*** срещу „ЕОН България Продажби „ АД, ЕИК:103533691, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Б.Д.Д. и К.Д.К. и „ЕОН България Мрежи” АД, ЕИК: 104518621, седалище и адрес на управление: гр.*** представлявано от Б.О.Й.Х., М.П.М. и А.Р.Т., в която заявява, че на 04.11.2009 г. по силата на нот. акт № 30, с рег. № 13445/2009 г. е собственик на жилище в гр. *** и е клиент на ответниците като титуляр на партида 1300032693. Твърди, че от закупуването на жилището до подаване на ИМ същия не е ползва жилището а по силата на договор за наем същото се е ползвало от Б.Х. и семейството й и от 2009 г. до сега своевременно и коректно е заплащана консумираната ел. енергия. На 16.03.2011 г. е извършена проверка на обслужваното СТИ и е съставен констативен протокол, като в същия е констатирано наличие на монтиран допълнително в СТИ метален проводник със сечение 6 кв.мм, какъвто е и главният, при което преминаващата консумирана ел. енергия не се измервала и отчитала реално, а само 50% от нея. Въз основа на тези констатации с писмо изх. № 553202/20.03.201 г. ответникът му е изпратил справка за корекция на количеството потребена енергия като е коригирал сметката посредством фактура №0080202614/10.03.2011 г. на стойност 1904.81 лв. със срок за плащане 08.04.2011 г. Ищецът заявява, че с вносна бележка от 06.04.2011 г. на база консумираната и действително заплатена енергия за периода от закупуване на жилището до извършване на проверката с цел обезщетяване на ответника същия му е заплатил сума в размер на 335.97 лв. с което счита отношенията им за уредени.

В срока по чл .131 от ГПК отв. “Е.ОН България продажби” АД депозира отговор в който заявява, че с ищеца имат сключени договори за продажба и съответно за доставка на ел. енергия при ОУ и същият е потребител на ел. енергия и като клиент на дружеството. На 16.03.2011 г. била извършена проверка от служители на “Е.ОН България мрежи” АД на СТИ, при което е констатирано, че е направена връзка чрез оголване на изолацията на входящ фазов проводник от главен витлов предпазител преди СТИ и изходящ фазов проводник, излизащ от клема изход на СТИ след СТИ, за което е съставен констативен протокол № 023970/16.03.2011 г.. На основание констатациите е изготвена справка за корекция на сметки № 15380 и на осн. чл. 38 ал. 3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ е и извършена корекция за периода от 18.02010 г. до 16.03.2011 г. Правилата за извършването на тези корекции са посочени в чл. 37 и сл. от гл.Х, р-л І от ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрени от ДКЕВР. С писмо изх. № 553202/20.03.2011 г. е отправена покана за заплащане на сумата в размер на 1904.81 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК отв. “Е.ОН България мрежи” АД депозира отговор, в който заявява, че с ищеца имат сключени договори за продажба и съответно за доставка на ел. енергия при ОУ и същият е потребител на ел. енергия и като клиент на дружеството. На 16.03.2011 г. била извършена проверка от служители на “Е.ОН България мрежи” АД на СТИ и на основание констатациите по КП № 023970/16.03.2011 г. считат, че е извършена манипулация от лица, които не са надлежно оторизирани в следствие на което уредът продължителен период не е извършвал отчитане на цялата потребявана ел. енергия. Въз основа на тези констатации е извършена корекция на сметката на абоната, като с писмо изх. № 553202/20.03.2011 г. е отправена покана за заплащане на сума в размер на 1904.81 лв. в срок до 08.04.2011 г., съгласно първичен счетоводен документ с № 0080202614/19.03.2011 г.. Ответникът заявява, че ищецът е потребител по индивидуална партида, безспорно е бенефициент по констатираното отклонение от измерване на електроенергия от СТИ с идент.№ 33431404.

Съдът, като съобрази становището на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорен между страните е факта, че ищецът е потребител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ, на адрес: гр.*** абонатен № **********. Не е спорно, че между страните е налице облигационно отношение, което съгласно чл.98а и 98б ЗЕ е подчинено на Общи условия, утвърдени от държавен регулаторен орган - ДКЕВР, представени по делото. Доказателствената тежест, относно съществуването на процесното задължение е на ответника. В приетия като доказателство Констативен протокол №023970/ 16.03.2011г. е посочено, че е направена връзка, чрез оголване на изолацията на входящ фазов проводник от главен винтов предпазител преди СТИ и в изходящ фазов проводник излизащ от клема изход на СТИ след СТИ. Връзката е направена посредством усукване на меден проводник в оголената част на двата проводника.

От назначената съдебно – техническа експертиза по делото, е установено, че процесното СТИ е преминало проверка за годност от Български институт по метрология. Измервателната схема на СТИ е невъзможно да отчете ел.енергията, преминала през монтирания допълнителен мост между входа и изхода на СТИ, защото тази ел.енергия се отклонява от устройството, монтирано в електромера, което отчита потребената от консуматора ел.енергия. От техническите възможности на СТИ е невъзможно да се установи от коя дата е налице неправомерна намеса в измервателната система на електромера - монтиран мост на входа и изхода на СТИ. Основният и съществен извод от изложеното е, че дължимото количество за доплащане ел.енергия в справката за корекция и дължимата за доплащане левова равностойност съобразно одобрените от ДКВЕР цени за ел.енергия, акциз и ДДС на ползвателите на адрес: гр.*** със собственик С.С.С. са изчислени математически вярно. Периодът за корекция е определен правилно съобразно действащи законови нормативни документи.

От показанията на свидетеля Ивайло Иванов се установява, че при протеклата проверка, която е извършена в негово присъствие от служител на ответното дружеството, става ясно, че таблото в което е СТИ е заключено нормално, без белези от насилствено отваряне. Ако има манипулация на електромера би следвало да е отворено таблото с ключ. Като манипулацията извършена по СТИ би могла да бъде извършена от “всеки един нормален електротехник”.

По делото не са събрани доказателства, от които да може да се направи извод, че ищецът, като потребител на ел. енергия е имал достъп до измервателното средство и че е имал практическа възможност да осъществи неправомерна намеса в СТИ.

Съдът счита, че чл. 24, ал.1 от ОУ на ДПЕЕЕП, въз основа на предоставения от „Е. ОН България Мрежи” АД констативен протокол и уведомление за начислена енергия, изчислява и коригира сметките за използване на електрическа енергия за минал период, не може да възприеме като валидно правно основание за начисляване на коригирана сума за ел. енергия, защото за процесния период 18.09.2010г. – 16.03.2011г., отношенията между страните се регламентират основно от ЗЕ и Наредба № 6/ 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. В тези нормативни актове не е предвидена възможността, съдържаща се в чл.49 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000г. (отм.), за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това. Такова право не е уредено и в Правилата за търговия с ел.енергия и Правилата за измерване на количеството ел.енергия. Тази липса, изключва възможност на доставчика на ел.енергия да предвиди в ОУ едностранна промяна на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, каквото по същество е съдържанието на чл.24 от ОУ на ДПЕЕЕП .

Освен, че противоречи на закон и издаденият въз основа на него подзаконов нормативен акт, визираната клауза на чл.24 от ОУ на ДПЕЕЕП се явява неравноправна по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП, следователно е нищожна, на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД. В горния смисъл налице съдебна практика, постановена по реда на чл.270 и сл. от ГПК (Решение № 189 от 11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39 / 2010г., II т. о., ТК). В посоченото съдебно решение подробно са развити доводи, обуславящи неравноправност на чл.25 от ОУ на друго електроразпределително дружество, която обаче е изцяло аналогична от чл.24 от ОУ на ДПЕЕЕП . Акцентира се основно върху факта, че този текст позволява на доставчика на ел.енергия едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период, следователно и да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Това води, въпреки изискването за добросъвестност, до накърняване на правата потребителя и значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Нарушават се основни принципи на правото за равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия. Разпоредбата на чл.24 от ОУ на ДПЕЕЕП по същество предвижда санкциониране на потребителя, без да се изисква виновно поведение на последния. В правната материя, обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, ето защо е правомощие единствено на законодателя. Клаузата противоречи и на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, който е общият нормативен текст, уреждащ пределите на имуществената отговорност на страните в облигационното правоотношение.

В заключение, след като клаузата на чл.24 от ОУ на ДПЕЕЕП е нищожна, поради подробно изложените по-горе съображения, същата не обвързва страните по договора за доставка на ел.енергия, не създава право на доставчика на ел.енергия, едностранно да коригира сметките за ел.енергия, съответно не задължава и потребителя да заплаща коригираната сума .

При това положение, а именно след като съдът приема, че правното основание, с което ответника обосновава дължимостта на сумата е нищожно, за него остава единствената възможност с помощта на всички доказателствени средства да докаже по основание и размер стойността на изразходваната от потребителя ел.енергия, което в настоящия случай не е направено, ето защо предявеният иск се явява изцяло основателен.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 307,76лева.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено, че С.С.С., ЕГН:**********,*** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.ОН България Продажби” АД, ЕИК:103533691, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Б.Д.Д. и К.Д.К. и „ЕОН България Мрежи” АД, ЕИК: 104518621, седалище и адрес на управление: гр.*** представлявано от Б.О.Й.Х., М.П.М. и А.Р.Т., сумата 1568,84 (хиляда петстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и четири ст.) лева – стойността на ел.енергия, по фактура № 0080202614/ 19.03.2011г.

ОСЪЖДА “Е.ОН България Продажби” АД, ЕИК:103533691 и „ЕОН България Мрежи” АД, ЕИК: 104518621, да заплатят на С.С.С., ЕГН:**********, сумата 307,76 (триста и седем лева и седемдесет и шест ст.) лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

СЪДИЯ: