Р Е Ш Е Н И Е

251/23.3.2012г.

гр. Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание, на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№2282 по описа за 2011 г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ.

В молбата си до съда, ищецът “ФБХ СИЕКОМ” ЕООД, ЕИК 115213375, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Южен, бул. “Кукленско шосе” №15 излага, че по ч.гр.д.№1571/2011 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника “ГОГО КОРЕКТ” ЕООД, ЕИК 127593540, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Съединение” №68, вх. А, ет.1, ап.2, представлявано от ГПГ, за сумата от 2 320, 95 лв., с включен ДДС, представляваща сборът от уговорени продажни цени на стоки, съгласно сключени между страните договори за покупко-продажба, за които имало издадени и фактури с №№ 3300001254/01.04.2008 г. на стойност 731,49 лв. с ДДС; 3300001281/09.04.2008 г., на стойност 980,90 лв., с включено ДДС; 3300001463/03.06.2008 г. на стойност 254,40 лв., с включено ДДС; 3300001516/17.06.2008 г., на стойност 246,54 лв., с включено ДДС и 3300001600/08.07.2008 г., на стойност 107,62 лв. , с включено ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът излага, че ответникът, / с предишно наименование “Илиев Корект” ЕООД/, дължи така присъдената сума въз основа на сключени договори за покупко- продажба на стоки, по който договор ищецът бил изпълнил задълженията да достави стоките, но ответникът не бил заплатил уговорената продажна цена. Поради гореизложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът му дължи присъдените в заповедното производство суми, посочени по- горе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендира и деловодни разноски.

Ответникът, в законоустановения срок, депозира отговор, в който заявява, че счита исковете за неоснователни, сочейки аргументи. Твърди, че не е получавал стоките, описани във фактурите. Оспорва автентичността на представените от ищеца фактури.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№1571/2011 г. по описа на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 2 320, 95 лв., представляваща неизплатена сума по фактури с №№ 3300001254/01.04.2008 г.; 3300001281/09.04.2008 г.; 3300001463/03.06.2008 г.; 3300001516/17.06.2008 г.,3300001600/08.07.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2011 г. до изплащане на вземането, както и за извършените по делото разноски. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

По отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК.

Във връзка с представени от ищеца документи, а именно: фактури с №№ 3300001254/01.04.2008 г.; 3300001281/09.04.2008 г.; 3300001463/03.06.2008 г.; 3300001516/17.06.2008 г.,3300001600/08.07.2008 г. и при оспорване истинността им, по отношение авторството на документите, съдът, с оглед обективираното изявление на процесуалния представител на ищеца, че желае да се ползва от тях, е открил производство по чл.193 от ГПК по отношение на така оспорените документи, досежно проверка автентичността на документите, касателно подписите, положени в графата “Получател” на стоките. Така оспорените документи представляват по същността си частни удостоверителни документи и като такива притежават т. нар. формална доказателствена сила, прогласена в разпоредбата на чл.180 от ГПК. Съобразно разпределянето на доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността, / в настоящата хипотеза неавтентичността/ на документа, който носи подписа на страната, пада върху страната, която го оспорва, а именно ответникът. Съобразявайки се със събраните по делото писмени доказателства и най- вече с изготвеното заключение по извършена СГЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните, от което става ясно, че подписите, положени за “Получател” под графата: “Стоката, получена от: И И върху оспорените фактури с №№ 3300001281/09.04.2008 г.; 3300001463/03.06.2008 г.; 3300001516/17.06.2008 г.,3300001600/08.07.2008 г. не принадлежат на лицето И Д И, съдът заключава, че така представените документи са неавтентични в частта им относно авторството на документите, касателно получателя на стоките, т.е. посоченото в документите лице, като получател на стоката по фактурите- И И не е подписал документите. Имайки предвид изложеното, съдът намира, че посочените по- горе фактури в тези им части са неистински и следва да се изключат от доказателствата по делото. По отношение на оспорената фактура с №3300001254/01.04.2008 г. върху същата липсва положен подпис в графата “Получател”, т.е. не съществува възможност за оспорване подпис на лицето, чието име стои над графата “Получател”, поради което намира, че определението за откриване производство за проверка истинността на този документ, в тази му част следва да бъде отменено.

Не се спори между страните, че същите са имали търговски взаимоотношения, като предишното наименование на ответното дружество е било “Илиев Корект”. Последното обстоятелство се потвърждава и от извършената от съда служебна справка в Търговски регистър, от която съдът установи, че на 09.08.2010 г. е вписана промяна в наименованието на фирмата на ответното дружество, като същото от “Илиев Корект” е променено на “Гого Корект”. Ответникът оспорва съществуването на валидни облигационни отношения между страните, основаващи се на посочените от ищеца договори за търговска продажба. От изготвеното заключение по допусната ССЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, и същото не е оспорено от страните, се установи, че в счетоводството на ответното дружество претендираните от ищеца вземания въз основа на процесните фактури, не са отразени и осчетоводени през периода от месец април 2008 г. до месец декември 2010 г. ВЛ сочи, че същите фактури не са включени и в дневниците за покупки, респективно в справките декларации по ЗДДС на ответното дружество за периодите, за които се отнасят, както и в следващите три данъчни периода. От заключението става ясно, че в дневниците за покупки, предоставени от НАП- Варна, офис- Шумен, които са и приложени по делото, през периода от месец април 2008 г. до месец октомври 2008 г. процесните фактури също не са отразени. Представената по делото от ищеца фактура с №3300001254/01.04.2008 г. не е носи подпис на получател на стоката, удостоверяващ предаването на стоката от продавача на купувача. Ищецът не ангажира някакви надлежни доказателства, че между страните са налице валидни облигационни отношения, основаващи се на сключени договори за търговска продажба, с предмет сочените от ищеца стоки. От друга страна, предвид изключването на представените от ищеца фактури, в частта им, удостоверяваща получаването на стоката, т.е. изпълнението задължението на ищеца да предаде предметът на договорите на ответното дружество/ чл.327, ал.1 от ТЗ/, не се ангажираха някакви доказателства, че ищецът е изпълнил така вмененото му от закона задължение. Имайки предвид изложеното, съдът намира, че така предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани, поради което следва да се отхвърлят.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 67, 50 лв., представляваща внесено възнаграждение за извършване на СГЕ. Не се ангажираха надлежни доказателства за извършени разноски за възнаграждение на процесуалния представител на ответното дружество.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ФБХ СИЕКОМ” ЕООД, ЕИК 115213375, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Южен, бул. “Кукленско шосе” №15, представлявано от пълномощник- адв. Г Д П от АК- гр. Пловдив срещу “ГОГО КОРЕКТ” ЕООД, ЕИК 127593540, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Съединение” №68, вх. А, ет.1, ап.2, представлявано от ГПГ, обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ., за признаване за установено че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2 320, 95 лв. / две хиляди триста и двадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, с включен ДДС, представляваща сборът от уговорени продажни цени на стоки, съгласно сключени между страните договори за покупко-продажба, за които има издадени и фактури с №№ 3300001254/01.04.2008 г. на стойност 731,49 лв. с ДДС; 3300001281/09.04.2008 г., на стойност 980,90 лв., с включено ДДС; 3300001463/03.06.2008 г. на стойност 254,40 лв., с включено ДДС; 3300001516/17.06.2008 г., на стойност 246,54 лв., с включено ДДС и 3300001600/08.07.2008 г., на стойност 107,62 лв. , с включено ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, присъдени по ч.гр.д.№1571/2011 г. по описа на ШРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА “ФБХ СИЕКОМ” ЕООД, ЕИК 115213375, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Южен, бул. “Кукленско шосе” №15, представлявано от пълномощник- адв. ГД П от АК- гр. Пловдив да заплати на “ГОГО КОРЕКТ” ЕООД, ЕИК 127593540, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Съединение” №68, вх. А, ет.1, ап.2, представлявано от ГПГ сумата от 67, 50 лв. /шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че следните документи: фактури с №№ 3300001281/09.04.2008 г.; 3300001463/03.06.2008 г.; 3300001516/17.06.2008 г.,3300001600/08.07.2008 г. са НЕИСТИНСКИ, /неавтентични/, в частта им относно авторството на документите, касателно получателя на стоките, като изключва посочените документи от доказателствата по делото.

Да се изпратят посочените документи, а именно: фактури с №№ 3300001281/09.04.2008 г.; 3300001463/03.06.2008 г.; 3300001516/17.06.2008 г.,3300001600/08.07.2008 г., заедно с препис от решението до ШРП.

ОТМЕНЯ определение от 30.11.2011 г., постановено в открито съдебно заседание, на основание чл.193 от ГПК, в частта му относно откриване на производство за проверка автентичността на следния документ- фактура с №3300001254/01.04.2008 г.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: