Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2431/2011г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Искова молба от пълномощник на М.В.К., ЕГН : **********,***, срещу Банка ДСК ЕАД, ЕИК : 121830616, със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. “М.” № 19, с посочено правно основание чл. 45 ЗЗД, и цена от 10000 лева.

Ищецът сочи, че ответникът му причинил неимуществени вреди от 10000 лева, вследствие на неправилно отразяване в подавана информация в ЦКР при БНБ, където кредит бил отразен като необслужван. С това бил опетнен кредитният и рейтинг, доброто и име в търговската сфера и била дискредитирана пред търговските банки. Поради това претендира осъждане ответника да заплати посочената сума и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответникът, редовно уведомен, взема становище, както по допустимостта и основателността на иска, така и по обстоятелствата на които той се основава. Счита го за допустим и неоснователен, иска отхвърлянето му. Твърди, че информацията към ЦКР е подадена коректно от служителите на банката и е в съответствие с Наредба № 9 и 22 на БНБ и вътрешните правила на банката.

В открито съдебно заседание, страните, редовно призовани, ищеца лично и с представител, поддържа иска така както е предявен, а ответника, чрез представител, подържа заявеното в отговора.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните, а и приетите писмени доказателства, в съвкупност с показанията на разпитаните свидетели, сочат, че починалият син на ищцата е имал отпуснати два кредита от ответната банка; след смъртта му, тя се явила в поделението и в гр. Шумен, като на 26.11.2010г., страните сключили договор за откриване и обслужване на разплащателна сметка, по която били внесени 1500 лева от ищцата, която и поискала писмено да замести в дълг сина си, но при различен лихвен процент и краен срок на издължаване /приложение 1 към искане/; на 22.02.2011г. страните сключили договор за заместване на длъжник от трето лице по договор за кредит и за залог на вземане по сметка /същата открита на 26.10.2010г./; статутът на кредит за текущо потребление на “заместеният” длъжник, по договор за кредит от 25.01.08г., е бил към 31.10.2010г. – под наблюдение, а към 31.11.2010г. – необслужван; с такъв, е и според удостоверението за кредитна задлъжнялост на ищцата от 28.02.2011г..

Според приетото заключение на ССЕ, статутът на кредитите на починалият син на ищцата, към датата на смъртта му е бил нередовни /”небслужвани експозиции” според разпоредбите на Наредба № 9 на БНБ от 03.04.08г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск – чл. 10/, а сключеният от ищцата договор от 22.02.2011г. представлява преструктуриране на кредит, според разпоредбите на посочената наредба, а съгласно тези на Наредба № 22 от 16.07.09г. на БНБ за централният кредитен регистър – чл. 10, ал. 3, във вр. с чл. 13, банката е следвало да подаде информация до 15 число на месеца следващ отчетния – до 15.03.2011г., като класифицира експозицията съобразно Наредба № 9 – необслужвана.

Ищцовите свидетели твърдят в показанията си, че заради поетият от нея кредит и било първо обещано от ответната банка финансиране, а в последствие поискани обезпечения, а в друга банка и било отказано отпускане на кредит. Това изключително разстроило ищцата.

Така приетото за установено, сочи липсата на необходимите предпоставки, за уважаване на иска, с правно основание чл. 49 от ЗЗД – не се установи виновно причиняване на вреди при, или по повод на възлагане на работа, нито противоправно деяние и причинна връзка между него, и вредата.

Няма доказателства по делото, които да сочат нарушение, чрез действие или бездействие на разпоредби, на нормативен акт, от ответни служители. Ищцовото твърдение, че те бездействали – не изтеглили от разплащателната сметка средства за да приведат кредита в редовност, въпреки, че според ищцата им била казала и за това е открила сметката и я захранила със сума указана и от служителка, не могат да бъдат възприети за състоятелни. Банките извършват операции по сметки на клиенти след нареждане или дадено съгласие от платеца. Няма данни страните да са уговорили нарежданията да са устни – чл. 51, ал. 3 от Закон да платежните услуги и платежните системи. Преди сключването на договор от 22.02.2011г., е липсвало и основание за подобна операция – само наследственото правоприемство, дори и известно на банката, не и дава възможност за инкасо от сметки на наследник за погасяване дълг на наследодател. Съгласно указаните, в споменатите наредби на БНБ, срокове, ответните служители, към датата посочена в исковата молба – 22.02.2011г., не са могли да подадат друга информация за кредита, различна от отразената в кредитния регистър, като необслужван.

Освен посочените свидетелски показания, възпроизвеждащи не непосредствени възприятия на свидетелката, а разказ на ищцата, не се установи конкретно коя банка е посещавала с молба за кредит, и че такъв е отказан именно заради информацията в кредитният регистър за процесният кредит, и то към посочената дата. По отношение на исканото обезпечение от ответната банка, при водените преговори, от свидетелските показания се установи, че е поискано заради финансовото състояние на дружество, в което на ищцата е едноличен собственик на капитала, а не поради необслужвани кредити /л. 186/.

Дори и да са настъпили твърдените вреди, между тях и подаването на информация от ответната банка към централният кредитен регистър, няма връзка.

Изложеното налага отхвърлянето на иска изцяло, поради не доказването му, като неоснователен.

Предвид посоченият изход на производството, поради липса на заявено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, такива не се присъждат.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.В.К., ЕГН : **********,***, срещу Банка ДСК ЕАД, ЕИК : 121830616, със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. “М.” № 19, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за сумата от 10000 лева – неимуществени вреди причинени от ответни служители, вследствие на неправилно отразяване, като необслужван на кредит в подавана информация, в централен кредитен регистър при БНБ, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – гр. Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: