Р Е Ш Е Н И Е

928/29.10.2012г.

Гр.Шумен, 29 октомври 2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2651 по описа за 2011г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№ 2651/2011г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени положителни установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.535 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД от “Авангард” ООД с ИК№124006386 със седалище и адрес на управление- гр.Добрич, бул.”***”№55 ет.11, ап.62, представлявано от П. М. С. срещу Д.В.У. с ЕГН: **********. Ответникът бил задължен към дружеството по Запис на заповед от 29.03.2009г. за сумата от 3964 долара на САЩ. Ищеца сочи, че сумата не е платена, с оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№1165/2011г. по описа на РС-гр.Шумен. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Ищецът претендира установяване и на задължението за лихва за забава върху главницата, считано от датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение до окончателното й заплащане. Предявява се иск за присъждане на разноски в настоящото производство. В първо съдебно заседание твърди, че процесният запис на заповед притежава гаранционна функция относно предоставени стоки на ответника, в качеството му на представител на търговско дружество “ВИКО-МС” ЕООД, като с подписания запис на заповед се задължил да върне равностойността на стоките след реализирането им в търговската мрежа.

Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, както и доказателства. Сочи, че не дължи плащане на сумата по записа на заповед и акцесорни вземания за лихва и разноски, понеже между страните не били съществували каузални отношения.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Видно от представените по делото доказателства, ответникът Д.У. се задължил към ищеца по Запис на заповед от 29.03.2009г. с падеж 30.04.2009г., предявен за плащане на 30.04.2009г. , приложен в оригинал по ч.гр.д.№1165/2011г. за сумата от 3964 долара на САЩ. Безспорно е установено, че ответникът е представител на търговско дружество “ВИКО-МС” ЕООД. Между страните съществува спор относно каузалните отношения, които менителничния ефект обезпечавал, съществували между издателя и поемателя, във връзка с предоставени от страна на ищцовото дружество стоки на консигнация- обувки. За установяване на същите са приложени доказателства- седем броя записи на заповед и фактури. Между страните не се спори и съдът приема за доказано, че между ищеца и “ВИКО-МС” ЕООД са съществували трайни търговски взаимоотношения, свързани с дейността по покупко-продажба на стоки. Въз основа на процесния запис на заповед, на осн.чл.417 от ГПК, за вземането в размер на 3964 долара на САЩ, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1165/2011г. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

От правна страна, съдът намира следното: Искът по чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК на основание издадена заповед за изпълнение е положителен установителен иск, като с него се цели съдът да признае за установено, че длъжникът дължи посочената в заповедта парична сума. За да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа визираните в разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя валидността на менителничния ефект. Съдът намира, че представения оригинал на запис на заповед, съдържа всички задължителни реквизити, представляващи условие за действителност на менителничното волеизявление.

Съгласно трайната практика на ВКС, при направено в производство по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от ответника длъжник възражение за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът- погасяването му./Решение №102 от 25.07.2011 година на ВКС, ТК, Второ отделение по т. дело № 672 по описа за 2010г./ Макар и абстрактна сделка, записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. Поради което, в настоящото производство следва да бъдат изследвани твърдяните облигационни отношения между ищеца и трето лице по договор за консигнация, които ответникът гарантирал с издадения запис на заповед.

В хода на съдебното производство, беше назначена ССЕ, видно от заключението на която, прието по делото, като обективно и компетентно дадено, процесният запис на заповед е бил отразен в счетоводството на ищеца като условен актив през 2011г., но липсвал в счетоводството на дружеството, представлявано от ответника, като вземането не е намерило отражение и в подадените от ищеца годишни данъчни декларации за 2009г. и 2010г. По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства- разпит на свидетели за установяване на движението на стоко-материални ценности, установяването на които следва да бъде само с писмени доказателства, поради което на осн.чл.164 ал.1 т.3 и т.4 от ГПК, същите са недопустими и не следва да бъдат съобразявани. С оглед на изложеното, настоящия състав достига до извода, че по делото липсват всякакви надлежни убедителни доказателства за установяване на сключен договор за консигнация, между трето лице и ищеца, гарантирането му с процесния запис на заповед и реално предаване на стоки по него.

Поради което намира, че процеснията запис на заповед не материализира подлежащо на принудително изпълнение вземане на ищеца в претендирания обем по отношение на претендираната главница спрямо ответника. Предвид изложеното, съдът намира предявения главен иск за неоснователен, поради което и същия следва да бъде отхвърлен.

В тежест на ищеца следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски в размер на 70лв., представляващи депозит на назначена експертиза по настоящото производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Оставя без уважение предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.535 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на “Авангард” ООД с ЕИК №124006386 със седалище и адрес на управление- гр.Добрич, бул.”***”№55 ет.11, ап.62, представлявано от П. М. С., че Д.В.У. с ЕГН: ********** ***, дължи на ищеца сумата от 3964.00 USD /три хиляди деветстотин шестдесет и четири долара на САЩ/- главница по Запис на заповед от Запис на заповед от 29.03.2009г.,, ведно със законната лихва върху главницата от 25.03.2011г. до окончателното й заплащане, присъдени по ч.гр.д.№1165/2011г. по описа на ШРС, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “Авангард” ООД с ЕИК №124006386 да заплати на Д.В.У. с ЕГН: **********, сумата 70.00лв./ седемдесет лева/, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: