Решение по Гражданско дело 2686/2011г.

Р Е Ш Е Н И Е

№.....4....... 05.01.2012 год. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На четиринадесети декември през две хиляди и единадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2686 по описа на ШРС за 2011 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.357, ал.1 от КТ, във вр. с чл.59 от КТ, във вр. с чл.51б от КТ, във вр. с чл.50, ал.2 от КТ, при условията на евентуалност и чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от В.К.М., с ЕГН**********, чрез адв.Ц.К. от ШАК срещу “АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ” АД, с ЕИК127001597, представлявано от изпълнителния директор Д.Х. Д.. Ищецът твърди, че в периода от 04.07.2006 год. до 03.01.2011 год. работил по трудов договор като служител в “АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ” АД, като заемал длъжността “арматурист”. Излага, че постъпил на работа на 04.07.2006 год., като по силата на трудов договор №3597/30.06.2006 год. основното му месечно трудово възнаграждение било в размер на 219 лева. По силата на допълнителни споразумения трудовото му възнаграждение било неколкократно променяно. Излага, че трудовото му правоотношение с ответника било прекратено на 03.01.2011 год. със Заповед №19/03.01.2011 год., издадена на основание чл.325, т.4 от КТ. В исковата молба ищецът твърди, че в периода 01.01.2008 год. – 03.01.2011 год. е бил член на Синдикалната организация на КНСБ към “АВТОМАГИСТРАЛИ – ЧЕРНО МОРЕ” АД.

На 01.03.2008 год. /в сила от същата дата, вписан в Инспекцията по труда на 25.03.2008 год./ бил сключен Колективен трудов договор между ответника, представляван от Изпълнителния директор Д.Д. и Синдикалната организация на КНСБ към ответника, представлявана от Председателя на КНСБ в предприятието Г.Я., който договор бил с краен срок до 28.02.2010 год. На 14.07.2008 год. /в сила от същата дата/ в Бранш “Пътища” бил сключен Браншови колективен трудов договор със страни Българска браншова камара “Пътища”, Федерация “Строителство, Индустрия и водоснабдяване” – “Подкрепа” и Синдикат “Пътно дело” към ФНСС – КНСБ. Този договор бил регистриран в ИА “Главна инспекция по труда” на 28.07.2008 год. Счита, че ответникът, като член на Българската браншова камара “Пътища” бил автоматично обвързан с по-благоприятните за работника клаузи, договорени в Браншовия колективен трудов договор. На 07.09.2010 год. /в сила от същата дата/ в Бранш “Пътища” бил сключен нов Браншови колективен трудов договор, със страни Българска браншова камара “Пътища”, Федерация “Строителство, Индустрия и водоснабдяване” – “Подкрепа” и Синдикат “Пътно дело” към ФНСС – КНСБ. Същият бил регистриран в ИА “Главна инспекция по труда” на 27.09.2010 год. Ищецът счита, че посочените два Браншови колективни трудови договори съдържат по-благоприятни клаузи за работниците и служителите, в сравнение с колективния трудов договор, сключен в предприятието от 2008 год., както по отношение на стойността на безплатната храна и/или добавките към нея и стойността на тонизиращите и ободряващи напитки, които се получават от работниците и служителите, така и по отношение на минималното основно месечно трудово възнаграждение за седма категория персонал по НКПД, към която принадлежи и той, поради което намира, че съответните по-благоприятни клаузи от двата браншови колективни трудови договори следва да се прилагат директно и вместо съответните клаузи в колективния трудов договор, сключен в предприятието.

Твърди, че ответникът за процесния период 14.07.2008 год. до 03.01.2011 год. изобщо не му е предоставял безплатна храна и/или добавки към нея и тонизиращи напитки, респективно тяхната парична равностойност.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати дължимото, както следва: сумата от 2000 лева, представляваща парична равностойност на дължимата му се безплатна храна и/или добавки към нея за отработени общо 500 дни за периода от 14.07.2008 год. до 06.09.2010 год.; сумата от 500 лева, представляваща парична равностойност на дължимите му се тонизиращи и ободряващи напитки за отработени общо 500 дни за периода от 14.07.2008 год. до 06.09.2010 год.; сумата от 225 лева, представляваща парична равностойност на дължимата му се безплатна храна и/или добавки към нея за отработени общо 75 дни за периода от 07.09.2010 год. до 03.01.2011 год.; сумата от 75 лева, представляваща парична равностойност на дължимите му се тонизиращи и ободряващи напитки за отработени общо 75 дни за периода от 07.09.2010 год. до 03.01.2011 год.; сумата от 250 лева месечно или общо 6000 лева, представляваща разликата в размера на определеното му по трудовия договор основно месечно трудово възнаграждение в размер на 330 лева и полагащото му се минимално основно месечно трудово възнаграждение за 7-ма категория труд в размер на 580 лева, съгласно Приложение 1 към Браншови колективен трудов договор 2008, за периода от 14.07.2008 год. до 06.09.2010 год.; сума в размер на 125 лева месечно или общо в размер на 250 лева, представляваща разликата в размера на определеното му по трудовия договор основно месечно трудово възнаграждение в размер на 165 лева и полагащото му се минимално основно месечно трудово възнаграждение за 7-ма категория труд в размер на 580 лева /290 лева за работа на 4-ри часов работен ден/, съгласно Приложение 1 към Браншови колективен трудов договор 2008, за периода от 01.02.2009 год. до 01.04.2009 год.; сума в размер на 220 лева месечно или общо в размер на 850 лева, представляваща разликата в размера на определеното му по трудовия договор основно месечно трудово възнаграждение в размер на 330 лева и полагащото му се минимално основно месечно трудово възнаграждение за 7-ма категория труд в размер на 550 лева, съгласно Приложение 1 към Браншови колективен трудов договор 2010, за периода от 07.09.2010 год. до 03.01.2011 год.; както и обезщетение за забавено изпълнение върху посочените суми, считано от деня на настъпване на изискуемост на всяка една от сумите до датата на подаване на настоящата искова молба, както и законна лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

С допълнителна молба от 27.09.2011 год. ищецът е направил уточнение на претенцията си за заплащане на дължимите лихви с правно основание чл.86 от ЗЗД, като претендира сумата от 1242.81 лева, представляваща обща сума на претендирана лихва за забава за периода от 14.07.2008 год. до 03.01.2011 год..

В съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща представител. От името на упълномощен от него процесуален представител – адв. Цв.К. от ШАК е депозирана молба, в която поддържа исковата молба и моли да бъде допуснато изменение на исковата претенция. Моли съда, при условията на евентуалност, в случай че счете, че ответното дружество не е било обвързано с посочените браншови колективни трудови договори – БКТД 08 и БКТД 10 да уважи иска, като съобрази действието на колективния трудов договор, действащ в предприятието.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на дружеството - ответник, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора ответникът оспорва изцяло предявените от страна на ищеца искове. Заявява, че законът не изисква при прекратяване на трудов договор със срок на изпитване, работодателят да мотивира своето решение, поради което счита, че Заповед №12/21.03.2011 год. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не е незаконосъобразна и не следва да бъде отменяна. Оспорва и твърдението на ищеца, че сключеното между страните допълнително споразумение №31 от 17.11.2010 год. е недействително, тъй като счита, че преди неговото подписване ищецът е изпълнявал само част от задълженията, възложени му впоследствие с новата длъжност и обемът от новите му задължения, включени в длъжностната характеристика е изисквал проверка на неговата годност да ги изпълнява. Моли предявените от ищеца обективно съединени искове да бъдат отхвърлени и оставени без уважение, поради тяхната недоказаност и неоснователност, както и да им бъдат заплатени направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение или адвокатски хонорар.

В съдебно заседание за ответното дружество се явява упълномощен представител, като поддържа становището, изразено в отговора.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът В.К.М. в периода от 04.07.2006 год. до 03.01.2011 год. работил по трудов договор в “АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ” АД, като заемал длъжността “арматурист”. Първоначално постъпил на работа на 04.07.2006 год., като по силата на трудов договор №3597/30.06.2006 год. основното му месечно трудово възнаграждение било в размер на 219 лева. По силата на допълнително споразумение в периода 01.09.2006 год. до 02.05.2007 год. му било определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 255 лева. По силата на следващо допълнително споразумение в периода 02.05.2007 год. - 31.01.2009 год. получавал основно месечно трудово възнаграждение в размер на 330 лева. Четвъртото допълнително споразумение имало срок на действие от 01.02.2009 год. до 01.04.2009 год. и определяло основно месечно трудово възнаграждение в размер на 165 лева за работа на непълно работно време на 4-ри часов работен ден. Последното допълнително споразумение, сключено между ищеца и ответника имало срок на действие от 01.04.2009 год. до 03.01.2011 год. и със същото било определено основно месечно трудово възнаграждение на работника в размер на 330 лева. Трудовото му правоотношение с ответника било прекратено на 03.01.2011 год. със Заповед №19/03.01.2011 год., издадена на основание чл.325, т.4 от КТ. В периода 01.01.2008 год. – 03.01.2011 год. ищецът е бил член на Синдикалната организация на КНСБ към “АВТОМАГИСТРАЛИ – ЧЕРНО МОРЕ” АД. На 01.03.2008 год. /в сила от същата дата, вписан в Инспекцията по труда на 25.03.2008 год./ бил сключен Колективен трудов договор между ответника, представляван от Изпълнителния директор Д.Д. и Синдикалната организация на КНСБ към ответника, представлявана от Председателя на КНСБ в предприятието Г.Я., който договор бил с краен срок до 28.02.2010 год. Последният задължавал работодателя на основание Наредба №11 от 21.12.2005 год. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, да осигури на всички работници и служители работещи при специфичен характер и условия на труд средства за безплатна храна и добавки към нея в размер на 3 лева на отработен ден, както и тонизиращи напитки в размер на 1 лев на смяна. На 14.07.2008 год. /в сила от същата дата/ в Бранш “Пътища” бил сключен Браншови колективен трудов договор със страни Българска браншова камара “Пътища”, Федерация “Строителство, Индустрия и водоснабдяване” – “Подкрепа” и Синдикат “Пътно дело” към ФНСС – КНСБ. Този договор бил регистриран в ИА “Главна инспекция по труда” на 28.07.2008 год. На 07.09.2010 год. /в сила от същата дата/ отново в Бранш “Пътища” бил сключен нов Браншови колективен трудов договор, със страни Българска браншова камара “Пътища”, Федерация “Строителство, Индустрия и водоснабдяване” – “Подкрепа” и Синдикат “Пътно дело” към ФНСС – КНСБ. Същият бил регистриран в ИА “Главна инспекция по труда” на 27.09.2010 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Ксерокопие на Трудов договор №3597/30.06.2006 год., Ксерокопие на страници от трудова книжка серия И, №967875 – 6 страници, Удостоверение изх.№26-04-035/12.01.2011 год., Заповед №19/03.01.2011 год., Служебна бележка, Извлечение от търговския регистър по партидата на дружеството-ответник, Извлечение от Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България, Колективен трудов договор от 01.03.2008 год., Договор за възлагане на управлението на акционерно дружество “Автомагистрали-Черно море”, гр.Шумен от 22.02.2006 год., Удостоверение №4/08.02.2008 год., Приложение №3 към Колективен трудов договор, Приложение №4 към Колективен трудов договор, Приложение №5 към Колективен трудов договор, Приложение №6 към Колективен трудов договор, Вътрешни правила за формиране на работната заплата в „Автомагистрали – Черно море” АД, Браншов колективен трудов договор на Бранш „ПЪТИЩА”, Справка за регистрирани в ИА „Главна инспекция по труда” КТД на отраслово и браншово ниво през 2008 год., Браншов колективен трудов договор, Писмо вх.№0104-14249/20.09.2010 год., Писмо изх.№0104-14676/28.09.2010 год., Справка за регистрирани в ИА „Главна инспекция по труда” /Дирекция „ТСППО” КТД на отраслово и браншово ниво за периода 01.01.2010 год. – 31.12.2010 год., Информация за фирма, член на ББК „Пътища” към януари 2009 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Удостоверение за представителност към съюза на транспортните синдикати в България №34/25.07.2011 год.; Протокол от 02.11.2009 год.; Отговор на МТСП от 30.09.2009 год.; Заповед №6603/30.12.2009 год.; Заповед №2284/09.04.2010 год.; Допълнително споразумение №5986/18.12.2008 год. към Трудов договор №3237/16.06.2008 год.; Трудов договор №3237/16.06.2008 год.; Пълномощно от 10.03.2010 год, Заповед №216/04.04.2006 год. на Изпълнителния директор на „Автомагистрали „Черно море” АД.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че за периода 14.07.2008 год. – 03.01.2011 год. ищецът е отработил в ответното дружество общо 460 дни, за периода 14.07.2008 год. – 06.09.2010 год. – 395 дни, а за периода 07.09.2010 год. – 03.11.2011 год. – 65 дни, като конкретно е изчислил и посочил дължимите му се безплатна храна, тонизиращи напитки и разлики в трудовото възнаграждение. В съдебно заседание прави уточнението, че за периода 14.07.2008 год. – 28.02.2010 год. ищецът е отработил в предприятието 263 работни дни, поради което при дължима стойност на безплатната храна в размер на 3 лева, съгласно чл.14 от КТД, действащ в „Автомагистрали „Черно море” АД, то дължимата на ищеца безплатна храна възлиза на 789 лева. Вещото лице също така дава устно заключение, че при извършената от негова страна проверка в ответното дружество е установено, че ищецът не е полагал нощен труд.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От представения като писмено доказателство по делото трудов договор №3597/30.06.2006 год. се установява по безспорен начин, че страните са били в трудово-правни отношения, като ищецът е работил в ответното дружество от 04.07.2006 год. до 03.01.2011 год. на длъжността „арматурист”. Не е спорно между страните, че през посочения период, а именно на 14.07.2008 год. /в сила от същата дата/ в Бранш “Пътища” бил сключен Браншови колективен трудов договор със страни Българска браншова камара “Пътища”, Федерация “Строителство, Индустрия и водоснабдяване” – “Подкрепа” и Синдикат “Пътно дело” към ФНСС – КНСБ. Този договор бил регистриран в ИА “Главна инспекция по труда” на 28.07.2008 год. На 07.09.2010 год. /в сила от същата дата/ отново в Бранш “Пътища” бил сключен нов Браншови колективен трудов договор, със страни Българска браншова камара “Пътища”, Федерация “Строителство, Индустрия и водоснабдяване” – “Подкрепа” и Синдикат “Пътно дело” към ФНСС – КНСБ. Същият бил регистриран в ИА “Главна инспекция по труда” на 27.09.2010 год.

В същото време обаче съдът намира, че посочените два браншови колективни трудови договори /БКТД/ нямат обвързваща сила по отношение на Автомагистрали „Черно море” АД в качеството му на работодател. В този смисъл следва да бъде съобразено обстоятелството, че БКТД не разпростира действието си върху работниците и служителите на ответното дружество по силата на закона. Единствената възможност за такова действие е предвидена в нормата на чл.51б, ал.4 от КТ, която предвижда, че когато колективният трудов договор на отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша. При извършената служебна проверка в сайта на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” се установява, че нито един от посочените от ищеца браншови колективни трудови договори – БКТД 08 и БКТД 10 не е сред разпространените със заповед на министъра на труда и социалната политика браншови колективни трудови договори в съответствие с разпоредбата на чл.51б, ал.4 от КТ. Поради изложеното, настоящият състав намира, че иска за заплащане разликата в трудовото възнаграждение на ищеца, стойността на безплатната храна и тонизиращите напитки, съобразно действието на посочените два браншови колективни трудови договори – БКТД 08 и БКТД 10 с правно основание чл.357, ал.1 от КТ, във вр. с чл.59 от КТ, във вр. с чл.51б от КТ, във вр. с чл.50, ал.2 от КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид отхвърлянето на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху претендираните суми с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Доколкото съдът намира посочения по-горе иск за неоснователен, то следва да се произнесе и относно предявения в условията на евентуалност иск, касаещ претенцията за заплащане на дължимите, но неизплатени от ответното дружество безплатна храна и тонизиращи напитки, в съответствие само с клаузите на КТД в предприятието за периода от 14.07.2008 год. до 28.02.2010 год.

Не е спорно между страните, че на 01.03.2008 год. /в сила от същата дата, вписан в Инспекцията по труда на 25.03.2008 год./ бил сключен Колективен трудов договор между ответника, представляван от Изпълнителния директор Д.Д. и Синдикалната организация на КНСБ към ответника, представлявана от Председателя на КНСБ в предприятието Г.Я., който договор бил с краен срок до 28.02.2010 год. Видно от представената като писмено доказателство служебна бележка в периода от 01.01.2008 год. до 03.01.2011 год. М. е бил член на синдикалната организация към Автомагистрали „Черно море” АД – Шумен, поради което същият е надлежно процесуално правно легитимиран, съгласно чл.3 от КТД и чл.59 от КТ да претендира изпълнение от страна на работодателя на предвидените в КТД задължения.

Съгласно чл.14, ал.1 от КТД работодателят е имал задължение да осигури на всички работници и служители в дружеството, които работят при специфичен характер и условия на труд, безплатна храна и добавки към нея, съгласно Наредба №11 от 21.12.2005 год. на МТСП в размер на 3 лева за отработен ден. Съгласно чл.6, ал.1 от посочения нормативен акт работодателят е длъжен на основата на оценка на риска, след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета /групата по условията на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина, с писмена заповед да определи работниците и служителите, които имат право на безплатна храна и/или добавки към храната. Видно от приложената като писмено доказателство по делото Заповед №2169/04.04.2006 год. работодателят е определил кръга от лицата, които на основание чл.2, ал.1, т.3, чл.2, ал.2, т.1, 2 и 4 и чл.4, ал.1 от Наредбата да получават купони за храна на отработен ден. В раздел V, т.2 от посочената заповед е посочена и длъжността „арматурист”, на каквато е бил назначен и ищецът, съгласно приложения като писмено доказателство по делото трудов договор.

Следователно последният, доколкото е изпълнявал посочената длъжност, включена в заповедта на изпълнителния директор на дружеството и доколкото е бил член на синдикалната организация в дружеството, е имал право да получава безплатна храна в размера, посочен в т.14, ал.1 от КТД, а именно 3 лева за отработен ден. При определяне на периода, за който посочената сума е била дължима, съдът съобрази обстоятелството, че ищецът претендира заплащането й за периода от 14.07.2008 год. до датата на прекратяване на КТД, а именно 28.02.2010 год. В същото врече обаче, видно от представените като писмено доказателство по делото Протокол от 02.11.2009 год. и Заповед №6603/30.12.2009 год. на Изпълнителния директор на ответното дружество, е било взето решение, считано от 01.01.2010 год. в дружеството да не се осигурява безплатна храна. Поради изложеното съдът намира, че ищеца е имал право да получава стойността на безплатната храна за периода от 14.07.2008 год. до 31.12.2009 год. При определяне броя на отработените през посочения период от време работни дни съдът взе в предвид заключението на изготвената по делото съдебна-счетоводна експертиза, от която става ясно, че в периода 14.07.2008 год. – 31.12.2009 год. ищецът е отработил в ответното дружество общо 253 работни дни. При определяне на броя на отработените от ищеца дни съдът съобрази т.2 от Заповед №2169/04.04.2006 год., съгласно която право на купони по Наредба №11 имат работниците и служителите само за дните, когато работят при условията на чл.2, не по-малко от половината от установеното за тях работно време, както и обстоятелството, че през месеците януари, февруари, април и май 2009 год. ищецът е бил в платен годишен отпуск, през месец юни 2009 година е бил 5 дни в неплатен отпуск, а през месец октомври 2009 год. е бил 4 дни в отпуск поради временна нетрудоспособност. Имайки предвид посочения по-горе брой отработени дни и стойността на полагаемата се, съгласно чл.14, ал.1 от КТД безплатна храна, съдът намира, че на ищеца е дължима сумата от 759 лева.

В тази връзка съдът не кредитира становището на процесуалният представител на ищеца, че счита издадената от изпълнителния директор на ответното дружество Заповед №6603/30.12.2009 год. за нищожна. В тази връзка съдът установи, че посочената заповед е издадена във връзка с Протокол от 02.11.2009 год. от проведена консултация между изпълнителния директор на Автомагистрали „Черно море”, Комитета по условия на труд и Службата по трудова медицина. В същото време посочената заповед е съобразена с разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба №11, с която са вменени на работодателя правомощията да определи със своя заповед, въз основа на оценка на риска и след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд и съгласуване със службата по трудова медицина, дали са налице условията за изплащане на безплатна храна и/или добавки към храната и на кои работници и служители следва да бъде изплащана. Доколкото на проведената консултация са присъствали представители на посочените по-горе категории, то и издадената заповед е съобразена с правомощията, вменени на работодателя с посочената законова разпоредба, поради което същата се явява правилна и законосъобразна.

Поради изложеното съдът намира, че предявения в условията на евентуалност иск в частта за заплащане на равностойността на дължимата на ищеца безплатна храна, съобразно чл.14 от КТД следва да бъде уважен за сумата от 759 лева и отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер и за периода след 01.01.2010 год., като неоснователен и недоказан.

Съдът намира за неоснователен иска, в частта касаеща претенцията за заплащане паричната стойността на тонизиращите напитки в размер на 1 лев на смяна. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба №11 от 21.12.2005 год. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея тонизиращи и ободряващи напитки се осигуряват на работниците и служителите по време на нощни смени или при полагане на нощен труд. В този смисъл е и разпоредбата на чл.14, ал.2 от КТД, съгласно която по време на нощни смени или при полагане на нощен труд на работниците и служителите се осигуряват тонизиращи и ободряващи напитки, стойността на които не трябва да е повече от 1 лв. на смяна. При преценка на тази част от иска съдът взе в предвид заключението на вещото лице, дадено устно в съдебно заседание, от което става ясно, че при извършената проверка в счетоводството на ответното дружество е установено, че ищецът не е давал нощни смени и не е полагал нощен труд. Изложеното налага извода, че последния няма право на тонизиращи и ободряващи напитки, респективно на тяхната равностойност, поради което тази част от иска се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

За прецизност следва да се посочи, че при конкретизацията на предявения в условията на евентуалност иск, направено със становището от 13.12.2011 год., ищецът не е направил искане за присъждане на обезщетение за забава върху претендираните с евентуалния иск суми, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 129.42 лева, съразмерно с уважената част на иска, включващи адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък. На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено частично в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължащите се държавни такси и разноски в размер на 37.17 лева, съразмерно с уважената част от иска. Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то ищецът, въпреки че част от предявените от него искове са отхвърлени, не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска. Същите следва да останат за сметка на държавата.

От страна на ответното дружество не е направено искане за заплащане на разноски, поради което такива не им се дължат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.М., с ЕГН**********,***, пл.”Оборище” №4А, чрез адв.Ц.К. от ШАК срещу “АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ” АД, с ЕИК127001597, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Алеко Константинов” №8, представлявано от изпълнителния директор Д.Х. Д. иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ, във вр. с чл.59 от КТ, във вр. с чл.51б от КТ, във вр. с чл.50, ал.2 от КТ за сумата от 9900 лева /девет хиляди лева/ - главница, от които 2800 лева /две хиляди и осемстотин лева/, представляващи парична равностойност на дължимите му се безплатна храна и/или добавки и тонизиращи напитки за периода от 14.07.2008 год. до 03.01.2011 год., съгласно приложението на БКТД 08 и БКТД 10 и 7100 лева /седем хиляди и сто лева/, представлява разликата в размера на определеното му по трудовия договор основно месечно трудово възнаграждение и полагащото му се минимално основно месечно трудово възнаграждение за 7-ма категория труд, съгласно Приложение 1 към БКТД 08 и Приложение 1 към БКТД 10, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.М., с ЕГН**********,***, пл.”Оборище” №4А, чрез адв.Ц.К. от ШАК срещу “АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ” АД, с ЕИК127001597, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Алеко Константинов” №8 представлявано от изпълнителния директор Д.Х. Д. иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 1242.81 лева /хиляда двеста четиридесет и два лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.07.2008 год. до 03.01.2011 год. върху претендираните суми, представляващи парична равностойност на дължимите му се безплатна храна и/или добавки и тонизиращи напитки съгласно приложението на БКТД 08 и БКТД 10, както и върху разликата в размера на определеното му по трудовия договор основно месечно трудово възнаграждение и полагащото му се минимално основно месечно трудово възнаграждение за 7-ма категория труд, съгласно Приложение 1 към БКТД 08 и Приложение 1 към БКТД 10, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ” АД, с ЕИК127001597, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Алеко Константинов” №8, представлявано от изпълнителния директор Д.Х. Д. да заплатят на В.К.М., с ЕГН**********,***, пл.”Оборище” №4А, чрез адв.Ц.К. от ШАК сумата от 759 лева /седемстотин петдесет и девет лева/, представляваща паричната равностойност на дължимата му се безплатна храна за периода от 14.07.2008 год. до 31.12.2009 год., съгласно КТД, сключен на 01.03.2008 год., като отхвърля предявения в условията на евентуалност иск в останалата му част до пълния предявен размер, касаещ паричната равностойност на дължимата безплатна храна за периода след 01.01.2010 год., както и претенцията за заплащане паричната равностойност на тонизиращите и ободряващи напитки, претендирани също във връзка с приложението на КТД, сключен на 01.03.2008 год.

ОСЪЖДА “АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ” АД, с ЕИК127001597, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Алеко Константинов” №8, представлявано от изпълнителния директор Д.Х. Д. на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплатят в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 37.17 лева /тридесет и седем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща държавни такси и разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: