Р Е Ш Е Н И Е

 

787/5.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                               Председател: Ростислава Георгиева

 

Секретар: Ф.А.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2866 по описа на ШРС за 2011 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Д.К.С., с ЕГН**********, настоящ адрес:*** срещу „МБАЛ – Шумен” АД, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул****” №63, представлявано от изпълнителния директор Виктор Минчев. Първоначално исковата молба е била насочена и срещу лицето К.А.И., но впоследствие ищецът е оттеглил иска си срещу посоченото лице на основание разпоредбата на чл.232 от ГПК, поради което производството спрямо него е било прекратено с определение на настоящия състав №1193 от 07.03.2012 год. 

Ищецът твърди, че на 15.08.2010 год. претърпял инцидент, изразяващ се в падане, при което изпитал силна болка в лявата си китка. По този повод посетил Спешно отделение на „МБАЛ-Шумен” АД, където дежурен лекар – ортопед бил д-р К.И.. Последният прегледал ръката му и преценявайки, че не съществува риск не предписал лечение на ищеца. Тъй като С. продължавал да изпитва силни болки на следващия ден телефонирал на личния си лекар, който след преглед му изписал обезболяващи медикаменти. След като болката не отминала в продължение на пет месеца, по негово настояване му била направена нова рентгенова снимка, при което било констатирано счупване на гривнената става. Междувременно извършил консулт и с ортопед от гр.Търговище, който го насочил към болницата в гр.Горна Баня. На 22.02.2011 год. му била извършена операция, след поставена диагноза „Псевдоартрозис осис скафоиден син”, при което му била поставена метална остеосинтеза. На 23.06.2011 год. му била направена нова рентгенова снимка и му била назначена рехабилитация, която твърди, че продължавала и към момента. При приемането му в УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ”, гр.София, където била извършена оперативната намеса, му бил издаден болничен лист за срок от 6 дни, който след изписването му бил продължен с 33 дни, а след неговото изтичане, бил многократно продължаван за периоди от около един месец.

Твърди, че след инцидента продължава да изпитва болки и страдания, като лечението му към момента се извършва в домашни условия. Освен физическите болки, бил лишен и от трудови доходи, което довело до натрупване на заеми, поради необходимостта от средства за остеосинтезните средства и медикаменти, свързани с лечението. Счита, че дежурният лекар не е направил адекватна преценка на състоянието му на 15.08.2010 год., въз основа на състоянието му, рентгеновата снимка и извършеният медицински преглед, поради което намира, че последният има вина за настъпилото усложнение и претърпените от негова страна неимуществени вреди. Счита, че доколкото МБАЛ-Шумен АД се явява работодател на лекаря, които е извършил прегледа, то съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД следва да отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на възложената му работа, като ортопед в болницата.

С настоящата искова молба моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника „МБАЛ-Шумен” АД да му заплати сумата от 19 442.20 лева, от които 19 000 лева - обезщетение за причинените му неимуществени вреди и 442.20 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 15.08.2010 год. до окончателното й изплащане, както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски. 

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител – адв.С.Б. от ШАК, като поддържат изцяло предявения иск. В представени по делото писмени бележки излагат допълнителни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. От негово име в законоустановения срок е бил депозиран писмен отговор, към който са приложени писмени доказателства. В отговора ответното дружество заявява, че счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че дружеството е осигурило необходимите средства и условия за преглед и лечение на ищеца, като намира, че по отношение на пациента са извършени необходимите действия при лечението и ако същия е имал адекватни действия е нямало да се достигне до усложнения. В отговора излагат, че „МБАЛ-Шумен” АД е имало сключена застраховка „Професионална отговорност на медицинския персонал” за периода 30.08.2009 год. – 29.08.2010 год. в „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, поради което молят последното да бъде привлечено като трето лице помагач на страната на ответника.  

В съдебно заседание за ответното дружество се явява упълномощен представител – адв.Св.П. от ШАК, който поддържа отговора и направените с него искания.  Моли съда да постанови решение, по силата на което да отхвърли предявения иск и да им присъди направените по делото разноски. 

Във връзка с искането на ответното дружество за привличане на трето лице помагач на страната на ответното дружество е било конституирано трето лице помагач – „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД. На същото са били изпратени препис от исковата молба, допълнителната молба и приложенията към тях. От тяхна страна в законоустановения срок е депозиран писмен отговор, към който са приложени писмени доказателства. В отговора третото лице помагач признава факта на сключената застраховка, като заявява, че същата покрива отговорността на висшия медицински персонал и е с лимит 10 000 лева за един иск. В същото време твърдят, че е изминал значителен период от време от датата на увреждането – 15.08.2010 год. до датата на операцията 22.02.2011 год., а липсват доказателства за причинната връзка между поведението на дежурния лекар и настъпилия вредоносен резултат. Излагат, че всички представени доказателства в тази насока носят дати след 21.02.2011 год., а липсват доказателства за извършени прегледи и проведено лечение за периода след датата на увреждането 15.08.2010 год. до месец февруари 2011 год.   

            За третото лице помагач на страната на ответника - „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД в съдебно заседание се явява упълномощен представител – адв.Св.Д. от ШАК, който поддържа депозирания от тяхна страна писмен отговор и моли иска да бъде отхвърлен. В представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в подкрепа на изложеното.            

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Диян К.С. се занимава с делтапланеризъм, като по време на летене на 15.08.2010 год. претърпял инцидент, изразяващ се в падане. Непосредствено след това изпитал силна болка в лявата си китка, по повод на което посетил Спешно отделение на „МБАЛ-Шумен” АД, където дежурен лекар – ортопед бил д-р К.И.. Последният прегледал ръката му, назначил рентгенова снимка на лицето и преценявайки, че не съществува риск не му предписал лечение или някакви по-нататъшни действия и манипулации. Тъй като С. продължавал да изпитва силни болки на следващия ден телефонирал на личния си лекар – свидетеля д-р Я.П., който устно му предписал обезболяващи медикаменти. След като болката не отминала в продължение на пет месеца, по настояване на ищеца му била направена нова рентгенова снимка, при което било констатирано счупване на гривнената става на лявата китка. Междувременно извършил консулт и с ортопед от гр.Търговище, който го насочил към болницата в гр.Горна Баня. На 22.02.2011 му била извършена операция, след поставена диагноза „Псевдоартрозис осис скафоиден син”, при което му била поставена метална остеосинтеза. На 23.06.2011 год. му била направена нова рентгенова снимка и му била назначена рехабилитация. При приемането му в УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ”, гр.София, където била извършена оперативната намеса, му бил издаден болничен лист за срок от 6 дни, който след изписването му бил продължен с 33 дни, а след неговото изтичане, бил многократно продължаван за периоди от около един месец.

Ответното дружество има сключена застраховка „Професионална отговорност на медицинския персонал”, за което е издадена застрахователна полица №211011271000034/29.08.2011 год. със срок на валидност една година, считано от 00.00 часа на 30.08.2011 год. до 24.00 часа на 29.08.2012 год. и ретроактивна дата 36 месеца, считано от 30.08.2008 год..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, а именно: от разпита в съдебно заседание на свидетелите Света Любомирова Василева и Я.И.П. и от приетите като писмени доказателства по делото: Декларация за материално и гражданско състояние от 01.08.2011 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Фактура №0000000073/14.03.2011 год., ведно с касови бележки, Епикриза ИЗ№3152, Болничен лист №4149560/15.02.2011 год., Болничен лист №0916762/24.02.2011 год., Болничен лист №4149579/28.03.2011 год., Болничен лист №4149592/29.04.2011 год., Болничен лист №0930006/25.05.2011 год., Болничен лист №0930021/24.06.2011 год., Сведение за оказана медицинска помощ от 15.03.2011 год., Лабораторно изследване от 02.02.2011 год., от 23.06.2011 год., Амбулаторен лист №000194/23.06.2011 год., Фактура от 22.02.2011 год., ведно с касова бележка, Фактура №0000000401/16.02.2011 год., ведно с касова бележка, Фактура от 21.02.2011 год., ведно с касова бележка, вносна бележка от 13.09.2011 год. за заплатена държавна такса, материалите, приложени към медицинското досие на ищеца от УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ”, гр.София и от „МБАЛ-Шумен” АД, гр.Шумен,   Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Застрахователна полица №211009271000039/13.08.2009 год., Общи условия за застраховане на професионални отговорности, Извлечение от търговския регистър по партидата на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, Справка на лекарите в лечебното заведение към 15.08.2010 год., Застрахователна полица №211011271000034/29.08.2011 год., Списък на застрахования медицински персонал в „МБАЛ-Шумен” АД, Удостоверение изх.№ 20120202151343 от  02.02.2012 год., Пълномощно, Журнал на Спешно отделение при „МБАЛ-Шумен” АД, Амбулаторен лист №1207/31.01.2011 год., амбулаторен лист №4545/02.05.2011 год., амбулаторен лист №3401/31.03.2011 год., амбулаторен лист №6699/23.06.2011 год., амбулаторен лист №7218/07.07.2011 год., медицинско направление изх.№14678/15.08.2010 год., издадено от  МБАЛ – Шумен и  медицинско направление изх.№438/17.02.2011 год., издадено от  УМБАЛ – София, Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на Спешно отделение при „МБАЛ-Шумен” АД, приложените писмени доказателства към молба от 22.05.2012 год. от д-р Я.П..     

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно – медицинска експертиза, по която вещото лице дава заключение, че в резултат на претърпяната травма ищецът е получил неразместено счупване на лявата скафоидна кост на ръката, че увреждането на ставата следствие на тази фрактура е сериозно и много често няма пълно възстановяване, че в момента ищеца има болки при натоварване на ставата и леко ограничени движения, които оплаквания са в пряка връзка с травмата. В същото време вещото лице дава заключение, че обикновено при рутинна рентгенова снимка неразместените счупвания се пропускат, като е необходимо да се направят специални центражи за установяването им, което обикновено се прави в специализираните ортопедични кабинети, като обичайната практика е на 7-я или на 14 – я ден при неотшумяване на оплакванията да се направи преглед от ортопед и при необходимост нови рентгенови изследвания, както и че ако в случай, че травмата е била диагностицирана в срок до 14 дни обичайната практика е да се постави гипсова имобилизация за 60 дни, но около 50 % от тези счупвания не зарастват и се налага да се направи споменатата операция. 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД всеки, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.  Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.49 от ЗЗД включва елементите противоправно деяние /действие или бездействие/ на лице, на което е възложена работа по трудов или друг вид договор, причинена вреда при или по повод изпълнението на възложената работа, вина и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на ответника при предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е безвиновна и за ангажирането й следва да се установи качеството на ответника на субект, който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на определената работа, по повод или във връзка, с която са настъпили вредите.  

В настоящия случай по делото е безпорно доказано, а и този факт не се спори между страните, че между ответното дружество и д-р К.И. са били налице трудово-правни взаимоотношения, възникнали по силата на трудов договор №76 от 02.06.1997 год. и допълнително споразумение №10 от 07.01.2008 год. към Трудов договор №76 от 02.06.1997 год., като последният е бил назначен на работа на длъжност хирург, ортопед и травматолог в ортопедотравматологично отделение на „МБАЛ-Шумен” АД.  От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява, че на датата на инцидента 15.08.2010 год. д-р И. е бил дежурен лекар и в това си качество е оказал медицинска помощ на ищеца.

Съгласно разпоредбите на чл.79 от Закона за здравето, медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Текстът на чл.80 от същия закон предвижда, че качеството на медицинската помощ се основава на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.  В същия смисъл е и разпоредбата на чл.5 от Наредба №25 от 04.11.1999 год. за оказване на спешна медицинска помощ, съгласно която качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добра медицинска практика. Посочените разпоредби налагат извода, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЦ или Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от ЗСОЛЛДВ, както и с основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищецът е претърпял негативни и необратими процеси в своя организъм, придружени и последвани от претърпени болки и страдания. Основната причина за същите е претърпяната от ищеца травма, която му е причинила неразместено счупване на лявата скафоидна кост на ръката и която е обосновала решението му да потърси помощ от специалист от Спешно отделение при „МБАЛ-Шумен” АД. Съобразявайки обема от предоставената на ищеца медицинска помощ и по-конкретно по време на осъществената консултация със специалист – ортопед /д-р К.И./, настоящият състав намира, че същата не е била съобразена с изискуемия обем от дейности, които лекарят е дължал на пациента, съгласно Правилата за добра медицинска практика и действащите в медицината стандарти. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че на пациента е била извършена рентгенова снимка, която не е отчела наличие на счупване в областта на травмата. Независимо, от факта, че ищецът е заявил на преглеждащия го лекар, че изпитва силна болка в областта на китката на ръката, от страна на И. не са били предприети никакви други дейности /предписване на обезболяваща терапия, насочване на пациента към специалист, в случай, че болката не отшуми в рамките на следващите дни и др./, които да имат за цел да информират пациента за евентуален риск от влошаване на здравословното му състояние, да предотвратят изпитваната от него болка или да го запознаят с нормалното развитие на състоянието, при подобен вид травми. Поради изложеното, доколкото пациентът не е бил информиран, че въпреки, че направената му рентгенова снимка не е отчела счупване, е възможно да има такова, което би могло да бъде диагностицирано при изготвяне на рентгенова снимка след специални центражи, което би могло да се извърши в специализиран ортопедичен кабинет, то същият не е потърсил своевременно втори консулт със специалист, въпреки, че болките в ръката не са отшумели.

В този смисъл съдът съобрази заключението на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза и дадените в съдебно заседание отговори от вещото лице, от които става ясно, че обичайната практика при подобен вид травми е на 7-мия и на 14-тия ден при неотшумяване на оплакванията да се направи отново преглед от ортопед и при необходимост нова рентгенова снимка, тъй като след изтичане на такъв период от време,  неразместеното счупване става видимо, като отшумяването на болката в този времеви период  потвърждава диагнозата за „навяхване” или „контузия” на гривнената става и изключва вероятността от евентуална фрактура. В този смисъл вещото лице дава заключение, че въпреки, че отделенията на спешна медицинска помощ обичайно извършват само обикновена рентгенова снимка –фасова и профилна, без специално центриране, добрата лекарска практика изисква при подобен род травма пациента да бъде информиран, че в случай на неотшумяване на оплакванията /болката и отока/ в период от 7 или 14 дни, следва да потърси лекарска помощ от специалист – ортопед, който да му направи детайлна рентгенова снимка, след извършване на специално центриране, при което е възможно диагностициране на неразместени счупвания.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че пациента не е бил насочен към специализиран кабинет, в случай, че оплакванията не отшумят в рамките на посочения период, както и  че пациента не е бил информиран точно за състоянието си и за евентуалния риск, който би възникнал за неговото здраве, в случай, че поставената му първоначална диагноза се окаже неточна. В подкрепа на изложеното са представеното като писмено доказателство Сведение за оказана първа медицинска помощ от 15.03.2011 год., заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, ведно с дадените в съдебно заседание пояснения от вещото лице, както и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Света Василева и Я.П..

При обсъждане на показанията на посочените свидетели съдът съобрази обстоятелството, че първата от тях към датата на съдебното заседание живее на семейни начала с ищеца, а втория от тях е негов личен лекар. В същото време обаче, с оглед на факта, че показанията им са еднопосочни и кореспондират, както помежду си, а така също и с останалия събран по делото доказателствен материал, настоящия състав намира, че същите следва да бъдат изцяло кредитирани, като достоверни и обективни.                    

Налице е причинна връзка между установеното противоправно поведение на лицето д-р К.И., изразяващо се в бездействие и причинените вреди, защото липсата на информация за здравословното състояние на ищеца /причинена от факта, че на пациента не е било обяснено какво лечение и какви действия следва да предприеме с оглед бъдещата перспектива и евентуалното развитие на състоянието след травмата/ са станали причина той да не вземе адекватни и своевременни мерки до момента на осезаемото влошаване на състоянието му – 31.01.2011 год. По въпроса за причинната връзка съдът съобрази заключението на вещото лице, съгласно което в случай, че фрактурата бе диагностицирана в 14-дневен срок от деня на травмата обичайната практика би била да се постави гипсова имобилизация за 60 дни и въпреки, че в около 50% от случаите подобни счупвания не зарастват и се налага оперативна намеса, то този факт значително би скъсил периода на възстановяване на пациента, а от там и периода на претърпените от негова страна болки и страдания.   

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че в настоящия случай са налице признаците на осъществен състав на деликтна отговорност, независимо, че от медицинска гледна точка не е налице такова противоправно поведение от страна на лекаря в спешно отделение на МБАЛ-Шумен АД, консултирал пациента на 15.08.2010 год., което да се изразява в „незнание или немърливо изпълнение на занятие и дейност”. Лекарите, освен компетентна и своевременна медицинска помощ, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 т.8 от ЗЗ дължат на пациентите ясна и достъпна информация за здравословното им състояние и методите за евентуалното им лечение, поради което и съгласно общите принципи на правото и Правилата за добра медицинска практика, носят отговорност не само при допускане на лекарска грешка, но и при вреди, причинени в резултат на поведение, изразяващо се в незачитане и несъобразяване с етични правила и норми, какъвто е настоящия случай. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС и по-конкретно: Решение №473 от 13.09.2010 год. на ВКС по гр.дело №1329/2009 год., ІІІ г.о., ГК, Решение №628 от 19.11.2010 год. на ВКС по гр.дело №1711/2009 год., ІІІ г.о., ГК, които са постановени по реда на чл.290 от ГПК и съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.д. №1/2009 год. на ОСГТК са задължителни за съдилищата.

По отношение на вината, съдът установи от правна страна следното: В настоящия случай отговорността по чл.49 от ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму, доколкото вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата чрез бездействие за извършване на задължения, при извършване на възложената работа, произтичащи от прилагане на утвърдени медицински стандарти и правила за добра медицинска практика.  Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В настоящия случай оборването на посочената презумпция е в тежест на ответното дружество, което не ангажира доказателства, от които да може да се направи извод, изключващ виновно поведение от страна на лицето, на което е била възложена посочената дейност. Факта, че неправомерното и правно укоримо от субективна гледна точка деяние, в случая бездействие от страна на лекаря, е засегнало неблагоприятно чужда правна сфера, налага извода, че това поведение следва да бъде коригирано, чрез предвидената в закона санкция, която в случая се изразява в задължение за възстановяване на нанесените щети.  

При изследване на размера на причинените на ищеца вреди съдът взе предвид претърпените от същия болки и страдания, които са продължили в един значителен период от време. Имайки предвид гореизложеното относно вината на прекия причинител на вредата, съдът намира, че претърпените от страна на С. болки и страдания не се дължат единствено на поведението на д-р К.И.. В тази връзка съдът съобрази отново заключението на вещото лице, изготвило съдебно – медицинската експертиза, съгласно което в болшинството случаи на неразместени фрактури, независимо от първоначалното поставяне на гипсова имобилизация, в 50 % от случаите се е налагало оперативна намеса. Следователно не може да бъда направен категоричния извод, че претърпените от ищеца операции са се наложили единствено поради ненавременно поставена правилна диагноза. В същото време обаче следва да бъда отчетен факта, че при своевременно диагностициране на състоянието периода на възстановяване на пациента, а от тук и на търпените от негова страна болки и страдания би бил значително по-кратък. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както става ясно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Василева и П., в периода от деня на травмата – 15.08.2010 год. до момента на диагностициране на наличието на фрактура, ръката на С. е била оточна, като изпитвал силна палпаторна болка и затруднено движение.  От заключението на съдебно-медицинската експертиза става ясно, че ищеца и към момента на изготвяне на същата, респективно на проведения от вещото лице преглед, има болки при натоварване на ставата и леко ограничени движения. При обсъждане на въпроса за претърпените болки и страдания, съдът намира, че въпреки късното консултиране с лекар-специалист, това поведение на пострадалия е продиктувано от доверието в лекаря, оказал му спешната медицинска помощ и в правилността на поставената от него диагноза, която също не е породила съмнение у С., поради което поведението му не може да бъде възприето и отчетено, като  форма на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. При преценка  размера на неимуществените вреди, съдът, като съобрази претърпените от пострадалия болки и страдания, поради ненавреме оказаната му медицинска помощ,  намира за справедливо и съответно на изложеното същите да бъдат присъдени в размер на 6000 лева, като иска за разликата до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. В този смисъл съдът съобрази Решение №134 от 01.03.2010 год. на ВКС по гр.дело №529/2009 год., ІV г.о., ГК, което има за цел уеднаквяване практиката на съдилищата при присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане и доколкото е постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.д. №1/2009 год. на ОСГТК е задължително за съдилищата.

При преценка на претенцията за имуществени вреди, съдът като съобрази представените в тази насока писмени доказателства, намира, че същите не са достатъчни, за да обосноват категоричен извод, че тези вреди са в пряка причинна връзка с поведението на прекия причинител на вредата. Съобразявайки отново заключението на вещото лице, изготвило съдебно – медицинската експертиза, съгласно което в болшинството случаи на неразместени фрактури, независимо от първоначалното поставяне на гипсова имобилизация, в 50 % от случаите се е налагало оперативна намеса, съдът намира, че не може да бъда направен категоричния извод, че при навременно диагностициране на фрактурата или при информиране на пациента, че следва да потърси лекарска помощ, в случай, че симптомите не отшумят, нямаше да се наложи такава оперативна намеса, респективно извършване на посочените разходи, доколкото същите са свързани единствено с извършената на С. оперативна интервенция на 22.02.2011 год. и с престоя му в болничното заведение в тази връзка.  Ето защо, поради изложеното, съдът намира, че иска в частта, в която се претендира заплащане на имуществени вреди в размер на 442.20 лева се явява неоснователен и недоказан и като следва да бъда отхвърлен.

Поради изложеното, съдът намира, че от събраните и обсъдени по-горе доказателства се установява по безспорен начин, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, което обуславя ангажирането на деликтната отговорност на ответното дружество. За него възниква задължението да обезщети причинените от противоправното поведение на прекия причинител неимуществени вреди в размер на 6000 лева,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деянието – 15.08.2010 год. до окончателното изплащане на сумата, като иска за сумата над 6000 до пълния предявен размер от 19442.20 лева, представляващ претенция за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер на 555.07 лева, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответната страна направените от нея разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 594.60 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

На третото лице – помагач на страна на ответника -  „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.София на основание разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК разноски не се дължат, а и липсва претенция за заплащане на такива.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ

  

ОСЪЖДА „МБАЛ – Шумен” АД, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул****” №63 да заплати на  Д.К.С., с ЕГН**********, настоящ адрес:*** сумата от 6000 лева, представляваща претенция за претърпени неимуществени вреди с правно основание чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деянието – 15.08.2010 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част за разликата над 6000 лева до 19442.20 лева, представляваща претенция за причинени имуществени  и неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.  

ОСЪЖДА „МБАЛ – Шумен” АД, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул****” №63 на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Д.К.С., с ЕГН**********, настоящ адрес:*** сумата от сумата от 555.07 лева /петстотин петдесет и пет лева и седем стотинки/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.

ОСЪЖДА Д.К.С., с ЕГН**********, настоящ адрес:*** на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „МБАЛ – Шумен” АД, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул****” №63 сумата от сумата от 594.60 лева /петстотин деветдесет и четири лева и шестдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач – „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, гр.София.

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: