Решение по Гражданско дело 2885/2011г.

Р Е Ш Е Н И Е

95/3.2.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2885 по описа на ШРС за 2011 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са три обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.245 от КТ, във вр. с чл.221, ал.1 от КТ, както и във вр. чл.224, ал.1 от КТ.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от В.П.В., с ЕГН**********, чрез адв.Д. Р. от ШАК срещу “ХЛЕБОЗАВОД КОРН” ООД, с ЕИК201217343, със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул.”Свети Княз Борис Първи” №94. Ищцата твърди, че с ответника били в трудови правоотношения, които били прекратени със Заповед №84 от 13.04.2011 год. Твърди, че не й били изплатени трудовите възнаграждения за месеците януари, февруари и март 2011 год., както и за 8 дни от месец април 2011 год. Твърди, че дължимото й се трудово възнаграждение за месеците януари, февруари и март 2011 год. било в размер на 1470 лева, а за периода от 8 дни за месец април 2011 год. в размер на 186.81 лева. В заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение било изписано, че й се дължи обезщетение в размер на 500 лева с правно основание чл.221 от КТ и обезщетение по чл.224 от КТ в размер за 11 дни за 2010 год. и 2011 год. в размер на 236.89 лева. По повод на изложеното подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, по повод, на което било образувано ч.гр.дело №2314/2011 год. по описа на ШРС. Тъй като след издаване на заповедта за изпълнение от страна на ответното дружество по настоящото производство е било депозирано възражение, което поражда за ищеца задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че последното й дължи сумата от 2393.70 лева, подробно описана по-горе, ведно със законната лихва върху сумата за периода от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 270 лева.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично. За нея се явява упълномощен представител – адв.Д. Р. от ШАК, като поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на дружеството - ответник, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В отговора ответникът оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер. Заявява, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата са били уредени всички имуществени отношения между тях, включително и тези, касаещи изплащането на трудовото възнаграждение.

В съдебно заседание за ответното дружество не се явява представител. ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата В.П.В. работила в ответното дружество “ХЛЕБОЗАВОД КОРН” ООД по трудов договор №82/25.03.2004 год., считано от 25.03.2004 год. до 12.04.2011 год., когато трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед №84/13.04.2011 год.. С допълнително споразумение №55 от 01.01.2011 год. между страните било договорено трудово възнаграждение в размер на 490 лева. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата било посочено, че следва да й бъдат изплатени обезщетение по чл.221 от КТ в размер на 500 лева и обезщетение по чл.224 от КТ за неползван отпуск в размер на 11 дни за 2010 и 2011 год., като не е посочена точната дължима сума. Тъй като посочените суми, както и дължимото й се трудово възнаграждение за месеците януари, февруари, март и за осем дни за месец април 2011 год. не й били изплатени, на 16.06.2011 год. ищцата подала до ШРС заявление по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение. В законоустановения срок по образуваното ч.гр.дело №2314/2011 год. по описа на ШРС от страна на ответното дружество било депозирано писмено възражение, което породило за ищцата задължение да установи претенцията си по съдебен ред, завеждайки настоящата искова претенция.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Ксерокопие на допълнително споразумение №202/30.06.2009 год. към трудов договор, Ксерокопие на допълнително споразумение №55 към трудов договор №100 от 29.03.2004 год., Извлечение от търговския регистър по партидата на „ХЛЕБОЗАВОД КОРН” ООД, Заповед №87 от 13.04.2011 год. за прекратяване на трудовото правоотношение, Ксерокопие на страници от трудова книжка серия Т, №339009 – 18 стр., Пълномощно, както и от материалите приложени към ЧГД №2314/2011 год. по описа на ШРС.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, допълнено и пояснено и в съдебно заседание, че за периода от месец януари 2011 год. до месец април 2011 год. на ищцата са били начислени следните трудови възнаграждения: месец януари 2011 – 504.30 лева – брутно или 395.32 лева – нетно възнаграждение, месец февруари 2011 год. – 500.29 лева – брутно или 392.17 лева – нетно възнаграждение, месец март 2011 год. – 522.81 лева – брутно или 409.83 лева – нетно възнаграждение и за отработени 8 дни от месец април 2011 год. – 182.82 лева – брутно или 143.32 лева – нетно възнаграждение, в общ брутен размер 1710.22 лева и 1340.64 лева нетна сума за получаване. Вещото лице дава заключение, че дължимото и посочено в заповедта обезщетение с правно основание чл.221, ал.1 от КТ е в размер на 522.81 лева брутно възнаграждение или 470.53 лева – нетно сума, а обезщетението за неизползван отпуск в размер на 11 дни е в размер на 302.68 лева брутно възнаграждение или 272.41 лева - нетно. Вещото лице дава заключение, че от извършената проверка в счетоводството на ответното дружество не се установява посочените суми да са били изплатени на ищцата.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен иск съдът приема от правна страна следното:

От събраните в хода на съдебното производство доказателства и по-конкретно от Трудов договор №84/25.03.2004 год., Допълнително споразумение №55 от 01.01.2011 год. към трудов договор, Допълнително споразумение №202/30.06.2009 год. към трудов договор и съдебно-счетоводна експертиза се установя по безспорен начин, че страните са били в трудово-правни отношения, като ищцата е работила в ответното дружество до 12.04.2011 год. Разпоредбата на чл.245 от КТ гарантира при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да бъде изплатено трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а разпоредбата на чл.128, ал.2 от КТ предвижда задължение за работодателя в установените срокове да плати на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. От представените и посочени по-горе писмени доказателства, се установява точния размер на начисленото на ищцата трудово възнаграждение за процесния период от месец януари 2011 год. до 12.04.2011 год. В подкрепа на изложеното е и изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че размерът на начислените на ищцата трудови възнаграждения за посочения период са в размер 1710.22 лева, като брутна сума и в размер на 1340.64 лева, като чиста сума за получаване. Доколкото вещото лице дава заключение, че посочените суми не са били изплатени на ищцата, настоящия състав намира, че иска се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от 1340.64 лева, представляваща нетното трудово възнаграждение за периода месец януари 2011 год. – месец април 2011 год. При преценка на иска съдът съобрази и изявлението на процесуалния представител на ищцата, направено в съдебно заседание, че желаят да им бъде присъдена нетната сума на дължимото трудово възнаграждение. В този смисъл съдът съобрази и константната съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която при иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане на брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. В този смисъл е Решение №166 от 25.02.2010 год. на ВКС по гр.дело №220/2009 год., ІІІ н.о., ГК, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК и съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.д. №1/2009 год. на ОСГТК е задължително за съдилищата. Доколкото сумата, посочена като претенция в исковата молба и която е била включена в общата сума, за която е била издадена заповедта за изпълнение, е по-висока от сумата, изчислена от вещото лице, като общо нетно трудово възнаграждение, то настоящия състав намира, че иска следва да бъде уважен за сумата от 1340.64 лева, представляваща общо дължима нетна сума за трудови възнаграждения за периода месец януари 2011 год. – месец април 2011 год. и отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

По отношение иска за заплащане на обезщетение с правно основание чл.221, ал.1 от КТ съдът установи следното:

Посочената разпоредба предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327, ал.1, т.2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. В настоящия случай, видно от представената като писмено доказателство по делото Заповед №84/13.04.2011 год. трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл.327, т.2 от КТ, поради което, доколкото трудовия договор между страните е бил безсрочен, с предвидено едномесечно предизвестие за неговото прекратяване, то на ищцата се дължи и обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение. При определяне размера на този иск съдът отново съобрази, както заключението на вещото лице в тази насока, а така също и изявлението на процесуалния представител на ищцата, че желаят иска да бъде уважен за сумата, представляваща нетния размер на дължимото по чл.221, ал.1 от КТ обезщетение. Поради изложеното съдът намира, че иска следва да бъде уважен за сумата от 470.53 лева, представляваща нетния размер на дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, като в останалата си част до пълния предявен от ищцата размер от 500 лева иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По отношение на иска с правно основание чл.224 от КТ съдът установи от правна страна следното:

Посочената разпоредба регламентира правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение да получи парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. От заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява по безспорен начин, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала 11 дни неизползван платен годишен отпуск, поради което дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е в размер на 302.68 лева, като брутна сума и в размер на 272.41 лева, като нетно възнаграждение. При преценка и на този иск съдът съобрази изявлението на процесуалния представител на ищцата, че желаят и този иск да бъде уважен за сумата от 272.41 лева, представляваща нетния размер на дължимото обезщетение. Доколкото сумата, посочена като претенция в исковата молба по отношение на този иск и която е била включена в общата сума, за която е била издадена заповедта за изпълнение е 236.89 лева, то настоящият състав намира, че иска следва да бъде уважен именно за тази сума, доколкото посочената от вещото лице нетна сума за дължимото обезщетение по чл.224 от КТ за 11 дни платен годишен отпуск е в по-висок размер, а липсва искане за изменение на иска в тази му част.

Поради изпадането си в забава, ответникът дължи и заплащане на законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.06.2011 год. до окончателното изплащане на сумата. Ответникът дължи и направените в хода на заповедното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 231.01 лева, съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и сумата от 231.01 лева, включваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в хода на настоящото производство, съразмерно с уважената част на иска.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължащите се държавни такси и разноски в размер на 202.15 лева, съразмерно с уважената част от иска. Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то ищецът, въпреки че част от предявените от него искове са отхвърлени, не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска. Същите следва да останат за сметка на държавата.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че “ХЛЕБОЗАВОД КОРН” ООД, с ЕИК201217343, със седалище и адрес на управление: гр.Горна Оряховица, община Горна Оряховица, област Велико Търново, ул.”Св.Княз Борис І” №94, представлявано от Г.С.З. ДЪЛЖИ НА В.П.В., с ЕГН**********,***, сумата от 2048.06 лева - главница, от която 1340.64 лева – дължимо и неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от месец януари 2011 год. до 12.04.2011 год. с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.245 от КТ, 470.53 лева – дължимо нетно обезщетение с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.221, ал.1 от КТ и 236.89 лева – дължимо и неизплатено нетно обезщетение за 11 дни неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 16.06.2011 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по заповедното производство разноските за процесуално представителство в размер на 231.01 лева, съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен общ размер от 2393.70 лева.

ОСЪЖДА “ХЛЕБОЗАВОД КОРН” ООД, с ЕИК201217343, със седалище и адрес на управление: гр.Горна Оряховица, община Горна Оряховица, област Велико Търново, ул.”Св.Княз Борис І” №94, представлявано от Г.С.З. на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на В.П.В., с ЕГН**********,*** сумата от 231.01 лева /двеста тридесет и един лева и една стотинки/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА “ХЛЕБОЗАВОД КОРН” ООД, с ЕИК201217343, със седалище и адрес на управление: гр.Горна Оряховица, община Горна Оряховица, област Велико Търново, ул.”Св.Княз Борис І” №94, представлявано от Г.С.З. на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплатят в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 202.15 лева /двеста и два лева и петнадесет стотинки/, представляваща държавни такси и разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение и обезщетение.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: