Р Е Ш Е Н
И Е
666/23.7.2012г.
Гр.Шумен,
23.07.2012г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в открито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и дванадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря М.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№2914 по описа за 2011г.
на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№2914/2011г. по описа на ШРС е образувано по
повод предявени три обективно и субективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.464 от ГПК от “Р.”АД-гр.Шумен, с ЕИК 201037224
срещу Х.Т.Х. с ЕГН:********** ***, М.Х.Т. с ЕГН:********** и Кооперация “П. В.”-с.П.
В., представлявана от Х.Т.Х.. В исковата молба се посочва, че по
изп.д. №111 от 2010г. на ЧСИ Д.З., ищецът бил представил изпълнителни листи, по
които третия ответник и длъжник по изпълнителното дело, бил осъден да му
заплати определена сума. По това изпълнително дело първия и втория ответника
имали качеството на присъединени кредитори въз основа на представени
изпълнителни листи, издадени по гр.д. №1549/2011г., гр.д. №1550/2011г. и гр.д.
№1551/2011г. по описа на РС-гр.Шумен. Претенциите им били за неполучени трудови
възнаграждения и същите се ползвали от привилегията по ЗЗД, указваща реда на
удовлетворяване на вземанията. Съдебният изпълнител бил разпределил сумите на
кредиторите- първи и втори ответник, като за ищцовото дружество не останало
нищо за изплащане. Ищецът твърди, че на първия ответник Х.Х. не се дължат
присъдените суми, понеже трудовият договор на Председателя на кооперацията бил
недействителен, като сключен сам със себе си, същият не е бил в трудови
правоотношения, а по граждански договор, липсва решение на УС или ОС за
определяне на възнаграждението, което му се дължи, през 2006г. мандатът му бил
изтекъл и същият не бил преизбран, извлечението от баланса на сметките,
представено по ч.гр.дела не било подписано от счетоводител. На втория ответник
не били дължими присъдените суми, понеже липсвал трудов договор, такъв не можел
да бъде сключен, понеже бил изтекъл мандата на Председателя и извлечението от
баланса на сметките, представено по ч.гр.д. не било подписано от счетоводител.
Поради изложеното и на основание чл. 464 ГПК,
ищецът моли съдът да установи по отношение на длъжника и двамата кредитори, че
1. вземането на Х.Т.Х. в размер на 11782,04 лв. за трудово възнаграждение за
периода от 01.2010г. до 12.2010г., законната лихва върху тази сума за периода
от 18.04.2011г. и 236лв. разноски по дело №1549/2011г. по описа на ШРС не
съществува и да се обезсили издадения изпълнителен лист; 2. вземането на Х.Т.Х.
в размер на 24 811,56 лв. за трудово възнаграждение за периода от
01.2008г. до 12.2009г., законната лихва върху тази сума за периода от 18.04.2011г.
и 497лв. разноски по дело №1550/2011г. по описа на ШРС не съществува и да се
обезсили издадения изпълнителен лист и 3.вземането на М.Х.Т. в размер на
16014,49 лв. за трудово възнаграждение за периода от 01.2008г. до 03.2010г.,
законната лихва върху тази сума за периода от 18.04.2011г. и 236лв. разноски по
дело №1551/2011г. по описа на ШРС не съществува и да се обезсили издадения
изпълнителен лист. На основание чл.193 от ГПК оспорва истинността на Протокол
от ОС, за което е открито производство с определение на съда в открито съдебно
заседание.
Ответниците са представили писмен отговор в
законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, в който оспорват исковете по
основание.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело №20108760400111 на ЧСИ Д.З. с район на действие Шуменски окръжен съд, било образувано по молба на взискателя “Р.”АД- ищец по настоящото дело, въз основа на три изпълнителни листа срещу длъжник Кооперация “П. В.”- трети ответник по настоящото дело. Установено е, че първият и вторият ответник, се присъединили като взискатели по изпълнителното дело, представяйки изпълнителни листи за суми, претендирани въз основа на трудови правоотношения с кооперацията, първият ответник Х.Т.Х. в качеството на Председател, а втория М.Х.Т. като “тракторист-комбайнер”. От приобщените ч.гр.д. №1549/2011г., №1550/2011г. и №1551/2011г., по описа на РС-гр.Шумен се установя, че в полза на Х.Т.Х. бил издаден един изпълнителен лист за сумата от 11782,04 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода от 01.2010г. до 12.2010г., законната лихва върху тази сума за периода от 18.04.2011г. и 236лв. разноски по делото и втори изпълнителен лист за сума в размер на 24 811,56 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода от 01.2008г. до 12.2009г., законната лихва върху тази сума за периода от 18.04.2011г. и 497лв. разноски по делото. В полза на М.Х.Т. бил издаден един изпълнителен лист за сумата 16014,49 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода от месец януари 2008г. до месец март 2010г., законната лихва върху тази сума за периода от 18.04.2011г. и 236лв. разноски по дело №1551/2011г.
На 07.07.2011г. било предявено разпределение на постъпили суми по изп. дело № 111/2010г. по описа на ЧСИ Д.З.. Видно от разпределителния протокол, ползвайки се от право на предпочтително удовлетворение, съгласно чл.136 ал.1 т.5 от ЗЗД на първия ответник била разпределена сума в размер на 22252,60лв., включваща главница, лихви и разноски и на М.Х.Т. сума 9737,52лв., включваща главница, лихви и разноски, като на ищеца “Р.”АД била разпределена единствено сума за разноски по изпълнителното дело.
От правна страна съдът намира следното: Предявените обективно и субективно съединени искове са допустими. Налице е фактическият състав на чл.464 от ГПК, който обуславя и правния интерес от предявяването на исковете. Фактът на изготвено от съдебния изпълнител разпределение на сумите между присъединените кредитори е необходима предпоставка за предявяване на иска и спиране на предаването на сумата, определена за взискателя с оспореното вземане. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. Исковете са предявени в определения преклузивен срок по чл. 464, ал. 1 от ГПК срок на 08.08.2011г. или в първия работен ден след изтичането на едномесечния срок на 07.08.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
По отношение на ответника Х.Т.Х., между страните няма спор, че същият осъществявал функциите на Председател на Кооперация ”П. В.” за периода до 13.05.2006г. Ищеца прави възражение, че след тази дата предвид изтеклия четиригодишен мандат и липсата на акт за преизбирането му, не му се дължи възнаграждение. Съдът намира тази аргумент за неоснователен, понеже съгласно чл.15 ал.4 т.2а от ЗК, Общото събрание на Кооперацията освобождава Председателя и доколкото в настоящия казус не се установи от приложените доказателства/Протоколни книги/ надлежно прекратяване на съществуващото правоотношение, съдът намира, че първият ответник е продължил да осъществява възложените му функции. Установи се още, че в рамките на правомощията си, Общото събрание приело размера на неговото възнаграждение, видно от Приложения Протокол №3 от 22.06.2002г., оспорването истинността на който, не беше успешно проведено. За установяване автентичността на документа, в този му част, в която е налице абзац положен с различна химикална паста, беше допусната съдебно-глафологична експертиза, за изготвянето на която не беше внесен депозит от страна на оспорващия ищеца и бяха събрани единствено гласни доказателствени средства- разпит на св.П. М., която свидетелства, че почерка в протокола е изцяло неин.
Съдът намира второто изложено възражение в исковата молба за основателно. В процесния случай между Председателя Х. и Кооперацията не е налице трудово правоотношение, възникнало въз основа на избор. В разпоредбата на чл. 83 ал.1 от КТ е предвидено, че длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. В случая, нито в Закона за кооперациите, нито в акт на МС, нито в Устава на кооперация е предвидено, че между кооперацията и председателя следва да възникне трудово правоотношение въз основа на избора на Общото събрание. Създаденото правоотношение между председателя и кооперацията не е трудово по смисъла на чл.357 КТ, независимо от представените по делото трудови договори и справки от НАП. Председателят на кооперацията е председател и на управителния съвет и се избира между членовете на кооперацията. Той е орган на кооперацията, представлява я, организира изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет и ръководи текущата й дейност. Решенията и действията на органите на кооперацията, включително решенията за избор и освобождаване на председателя на кооперацията и за определяне на възнаграждението му, подлежат на обжалване по реда на чл.58- 61 от ЗК, като тези спорове не са трудови. Действително разпоредбата на §2 ДР на КТ, посочена като аргумент от ответната страна, предвижда кодексът да се прилага и към трудовите правоотношения на членовете-кооператори в производствени кооперации, но същата е неотносима към процесния случай. Тя е приложима единствено за редовите член-кооператори, които работят в кооперацията по трудов договор, но не и за председателя на кооперацията, чието правоотношение не е трудово. С цитираното в отговорите на ответниците Тълкувателно решение №4/05.04.2006 г. на ОСГК и ОСТК, са дадени задължителни указания по повод субсидиарното приложение на разпоредби от Кодекса на труда към трудовите правоотношения на член-кооператорите в производствена кооперация, като действието на КТ спрямо правоотношенията между кооперацията и избрания с решение на общото събрание по чл.15, ал.4, т.2а от ЗК председател в качеството му на неин орган не е предмет на произнасяне в решението. В смисъла на приетото от съда е и константната практика на ВКС, която съгласно чл.290 от ГПК е задължителна за съда, а именно определение № 823/29.07.2010 г. по гр.д. 387/2010 г. на ВКС и определение № 739/29.11.2010 г. по търг.д. № 438/2010 г. на ВКС. Приложените от ответниците решения на административни съдилища по приложението на КСО са в различен смисъл от възприетото от ВКС, но същите не са задължителни за съда.
С оглед на изложеното, съдът намира, че тъй като не се доказа съществуването на вземането за трудово възнаграждение на Председателя Х., което е изрично посочено като правно основание за присъждането на посочените в заповедите за изпълнение суми, то това следва да бъде признато за установено в отношенията му с взискателя и длъжника.
По отношение на оспореното вземане на втория ответник М.Х., съдът намира искът за неоснователен. По делото е приложен Трудов договор №4а от 02.01.2001г./стр.154 от делото/, от който е видно, че за периода от тази дата до прекратяването му на 25.03.2010г. със Заповед №22 на осн.чл.325 ал.1 от КТ, между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ответникът е престирал труд, а работодателят е бил задължен да заплати трудово възнаграждение. Правоотношението е възникнало към момент, в който по аргументите, изложени по-горе Председател и съответно лице, оправомощено да сключва трудови договори е бил Х.Х., като фактът, че същия е роднина по права линия от първа степен на работника е ирелевантен. Неоснователен е довода, изложен в исковата молба, че извлечението от баланса на сметките, представено по заповедното производство не било подписано от счетоводител. Към заявлението по реда на чл.410 от ГПК, законът не изисква прилагането на писмени доказателства, като в случая представения счетоводен баланс не е бил необходим и не е послужил като основание за издаването на заповедта за изпълнение.
За установяване на дължимия размер трудово възнаграждение по искане на страните е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е прието като обективно и компетентно дадено от съда, съгласно която присъденото възнаграждение е било начислено и осчетоводено в разплащателните ведомости на кооперацията и е намерило отражение в ГФО за 2008г., 2009г. и 2010г. В отговор на поставената задача експертът е отразил, че вземането на М.Т.Х. за периода месец януари 2008г.- март 2010г., е в размер на 16 014,49 лева. Размерът съответства на посоченото в Заповед за изпълнение №957 от 27.04.2011г. На установяване по реда на чл.464 от ГПК, подлежи вземането на конкуриращия взискател в изпълнителното производство като цяло, ведно с акцесорните вземания за лихви и разноски по начина, посочен в изпълнителния титул, поради което искът за признаването за установено, че вземането за сумата 16014,49 лв., законната лихва върху тази сума за периода от 18.04.2011г. до окончателното й изплащане и 236лв. разноски по ч.гр.дело №1551/2011г. не съществува, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Досежно
искането на ищеца за обезсилване на издадените изпълнителни листи по оспорените
вземания: В закона са изрично посочени случаите, в които съдът има право или и
задължение да обезсили издаден изпълнителен лист. Такава е хипотезата на чл.415
ал.2 от ГПК, когато в месечен срок от депозиране на възражение от длъжника,
кредиторът не предяви иск за установяване на вземането си. В закона не е
предвидено при подобни казуси, като настоящия, да се обезсилва издаден
изпълнителен лист по други дела. Ето защо съдът счита, че искането за
обезсилване на изпълнителния лист следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора и предвид направеното искане за присъждане на
разноски на осн. чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца и в тежест на първия и третия ответник, следва да се присъдят направените разноски в размер на 2 513,06лева/1493,06лв.-държавна
такса и 1020лв.-адв.възнаграждение/. Ищецът ще следва да бъде осъден, на
осн.чл.78 ал.3 от ГПК, да заплати направените по делото разноски на втория
ответник в размер на 730лв./650лв.-адв.възнаграждение и 80лв. депозит за ССЕ/ и
на третия ответник 296,67лв./216,67лв. адв.възнагр. и 80лв. депозит за ССЕ./
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА за недоказано оспорването, открито на
основание чл.193 ал.1 ГПК по
искане на
“Р.”АД-гр.Шумен, с ЕИК:201037224, на истинността на документ- Протокол
№3 от 22.06.2002г. на Общо събрание
на Кооперация “П. В.”, за установяване автентичността на вписано изявление, в частта му относно
решение за размера на възнаграждението на Председателя на Кооперация “П.
В.”.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Р.”
АД с ЕИК: 201037224, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”****” №72, представлявано от Н. З
Р. и ответниците Х.Т.Х. с ЕГН:********** *** и Кооперация “П. В.”- с.П. В., ул.”****”№1 с ЕИК:837068195, представлявана от Х.Т.Х., че не съществува вземане на Х.Т.Х. с ЕГН:**********
за 11
782,04 лв./единадесет хиляди седемстотин осемдесет
и два лева и четири стотинки/ за неизплатено
трудово възнаграждение за периода от месец
01.2010г. до месец 12.2010г.,
законната лихва върху тази сума за периода от 18.04.2011г. до окончателното изплащане на вземането
и 236.00лв./двеста
тридесет и шест лева/ разноски,
за което е издадена заповед за изпълнение № 955 от
19.04.2011г. по ч.гр.дело
№1549/2011г. по описа на ШРС, на осн. чл. 464 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Р.”
АД с ЕИК: 201037224, със седалище и адрес на управление:гр.Шумен, ул.”****” №72, представлявано от Н. З Р. и ответниците Х.Т.Х. с ЕГН:********** ***
и Кооперация “П. В.”- с.П.
В., ул.”****”№1 с ЕИК:837068195,
представлявана от Х.Т.Х., че не съществува
вземане на Х.Т.Х. с ЕГН:********** за 24 811,56лв./двадесет и четири хиляди осемстотин
и единадесет лева и петдесет и шест стотинки/ за трудово
възнаграждение за периода от месец 01.2008г.
до месец 12.2009г.,
законната лихва върху тази сума за периода от 18.04.2011г. до окончателното изплащане на вземането
и 497.00лв./четиристотин
деветдесет и седем лева/ разноски,
за което е издадена заповед за изпълнение №956 от
19.04.2011г. по ч.гр.дело
№1550/2011г. по описа на ШРС, на осн. чл. 464 от ГПК.
Отхвърля предявеният от „Р.”АД с ЕИК: 201037224, със седалище и адрес на управление:гр.Шумен, ул.”****” №72, представлявано от Н. З Р., иск с правно основание чл. 464 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците М.Х.Т. с ЕГН: ********** *** и Кооперация “П. В.”-с.П. В., ул.”****”№1 с ЕИК:837068195, представлявана от Х.Т.Х., че не съществува вземане на М.Х.Т. с ЕГН: ********** за сумата 16 014,49 лв./шестнадесет хиляди и четиринадесет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща трудово възнаграждение за периода от месец януари 2008г. до месец март 2010г., законната лихва върху тази сума за периода от 18.04.2011г. до окончателното изплащане на вземането и 236лв./двеста тридесет и шест лева/ разноски, за което е издадена заповед за изпълнение №957 от 27.04.2011г. по дело по ч.гр.дело №1551/2011г. по описа на ШРС, като неоснователен и недоказан.
Отхвърля направеното искане от „Р.”АД с ЕИК: 201037224 за обезсилване
на издадени в полза на ответниците Х.Т.Х. с ЕГН:********** и М.Х.Т. с ЕГН: **********, изпълнителни листи по ч.гр.д №1550/2011г., ч.гр.д.№ 1551/2011г.и ч.гр.дело
№1549/2011г. по
описа на ШРС, като неоснователно.
Осъжда
Х.Т.Х. с ЕГН:**********
и Кооперация “П. В.” с ЕИК:837068195 да заплатят на „Р.”АД с ЕИК:
201037224,
сумата 2 513,06лева/ две хиляди петстотин и тринадесет лева и шест
стотинки/, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, представляваща направените по делото разноски.
Осъжда
„Р.”АД с ЕИК: 201037224 да заплати на М.Х.Т. с ЕГН: ********** сумата 730лв./седемстотин и тридесет лева/, представляваща
направените по делото разноски.
Осъжда „Р.”АД
с ЕИК: 201037224 да заплати на Кооперация
“П. В.” с ЕИК:837068195 сумата 296,67лв./двеста
деветдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: