Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Шумен, 02.10.2012г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ШУМЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VII - ми състав, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети септември през две хиляди
и дванадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТИНА КОЛЕВА
при секретаря Т.Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2143
по описа за 2012г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от Х.Д.И., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете М. Л. И., ЕГН **********, всички с адрес:*** и със съдебен адрес: гр. ***, ул. "***" № 109, ет.2, к.23, чрез адв. Сн. Т. от ШАК срещу Л.В.И., ЕГН ********** *** осъдителен иск с
правно основание чл. 150 СК за увеличаване на присъдената в полза на детето
МЕРХАН месечна
издръжка с влязло в законна сила на 02.07.2011
г. съдебно решение №***., постановено по гр.д. №
146/2011г. по описа на ОС - Шумен,
както следва: първоначално определения размер на издръжката от 60 лева да се увеличи на 100 лева
месечно за детето М., считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
02.07.2012г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, с падеж десето число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на задълженията.
Ищцата обосновава съществуващия за нея правен
интерес от провеждане на осъдителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: от определянето на първоначалната издръжка е изминал значителен
период от време, през който трайно и съществено се изменили условията, при
които е определена. Съгласно Постановление № 300 от 10.11.2011 г. за определяне
на нов размер на МРЗ за страната в сила от 01.05.2012г. обн. ДВ
бр.91/18.11.2011г./, МРЗ за страната е станала 290 лв., което съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК формира минимален размер за месечна издръжка
за дете над този постановен с решение
№***., постановено по гр.д. № 146/2011г. по описа на
ОС - Шумен. Календарната възраст
на детето е напреднала, а с това и нараснали необходимите за неговото
отглеждане средства. Детето предстои да бъде записано в детско заведение /ясла/,
което изисква ежемесечни средства за месечната такса. Ищцата е в отпуск по
майчинство, с детето живеят в общинско жилище и заплаща наем. Източник на
финансови средства е единствено обезщетението, което получава по реда на чл. 53
КСО. Ответникът полага труд по безсрочен трудово договор в "Шише джам" и реализира доход над средния за страната. Същият не издържа други лица, не заплаща
наем и живее в жилището на родителите си. Затова, при променените обстоятелства
и доходите на ответника, заплащането на претендирания размер на издръжката е в
неговите възможности. Моли за положително произнасяне по предявения иск.
В предоставената му възможност, в рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на
предявения иск. Счита иска за
процесуално недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация. Намира
иска за частично основателен до размер на 72.50 лв., тъй като действително с
ПМС 300/2011 г. МРЗ била променена на 290 лева и месечната издръжка на дете
формира нов минимален размер. Навежда твърдения, че не са настъпили други
промени в обстоятелствата при които присъдената издръжка да бъде изменена до
размера на 100 лева. Липсват доказателства за заплащане на наемни вноски, както
и доказатлства за разходи свързани с почасово отглеждане на детето. Заявява, че
предвид здравословното си състояние няма финансовата възможност за заплащане на
претендираната издръжка. Ежемесечно следва да осигурява средства за
скъпоструващи медикаменти. Задочен студент е и има разходи във връзка с
обучението си. Не притежава собствено жилище и заплаща месечен наем в размер на 100
лева. Грижи се за родителите си, които
са инвалиди.
Контролиращата страна Дирекция “Социално
подпомагане” гр.Шумен, изразява становище за основателност на молбата, като
размерът се съобрази с възможностите на бащата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените удостоверения за раждане, родители на детето М. Л. И.ова,
род. на *** год. са Х.Д.И. и Л.В.И..
С решение № *** от *** год., постановено по
гр.д. № 146/2011 год. на ШОС /приобщено към доказателствения материал по
делото/ упражняването
на родителските права по отношение на детето Мерхан И. е предоставено на
майката, а бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на по 60 лв., считано
от датата на раждане на детето, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
Представените писмени
доказателства установяват, че майката Х.И. заедно с детето живее в общинско
жилище и заплаща наем в размер на 61,24лв. месечно. Същата е в отпуск по
майчинство и получава обезщетение по реда на чл.53 КСО, като за периода от
01.02.2012г. – 30.04.2012г. е получила общо сумата от 974,68лв.
От приложеното по делото писмо от ТД на НАП - гр.Варна, офис- ***, се установява, че ответникът И. има
сключен безсрочен трудов договор с „Тракия Глас България” ЕАД, като
реализираният от него доход е над средния за страната. Представени по делото са
епикриза на ответника Л.В.И., издадена от УМБАЛ „Св.Марина” ЕАД – гр.Варна,
като заболяването му е диагностицирано като „Анкилозиращ спондилит с
множествено засягане на гръбначния стълб, висока степен на активност, III рентгенов стадий двустранен
сакроилиит, II функционален клас двигателен
дефицит”, както и служебна бележка от личния лекар с изх.№301/30.07.2012г. От посочените документи може да се направи
категоричен извод, че ответника има сериозен здравословен проблем, но не може
да бъде направено обосновано предположение какви допълнителни средства са
необходими за лечение. Не са представени документи установяващи конкретни
разходи, не е уточнено при подобна диагноза лечението поема ли се от НЗОК.
Относно наведеното от ответника твърдение, че е студент в РУ „Ангел Кънчев” и
заплаща такса за обучение, по делото не се събраха надлежни доказателства за
продължаване на обучението му в 5-ти курс през учебната 2012-2013г. Следващото
възражение на ответника е, че се
грижи за родителите си, които са инвалиди. Горното
обстоятелство е недоказано, но дори и да се приеме, че родителите на ответника
имат нужда от издръжка и такава се предоставя от него, същото е ирелевантно,
т.к. задължението на родителите да издържат децата си е от по – преден ред,
отколкото задължението да издържат своите възходящи (родители), съгласно разпоредбата на чл.141 СК. В този
смисъл издръжката на възходящите, доколкото е от последващ ред, и дори да се
установи, че се дава, не следва да се приспада от дохода на алиментно
задължените родители. Не се релевират възражения и не се представят
доказателства относно задължения на ответника за издръжка към други
непълнолетни деца.
По делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля А. Д. И., чийто анализ налага извода, че майката сама
се грижи за детето, като единственият ангажимент на бащата е изплащането на
издръжка в размер на 60лв. Същият по никакъв начин не проявявал интерес към
детето.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Изменение на предходно определената
издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на
обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер.
Следователно основателността на предявената искова претенция с правно основание
чл.150 СК се обуславя от настъпването след определяне на предходната издръжка
на трайни съществени промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия
издръжка родител, като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за
детето.
В разглеждания случай, от присъждането на
издръжката на детето до иницииране на настоящото производство е изминал период
от около една година, през който период неминуемо са настъпили изменения в
нуждите на детето, при които е присъдена предходната издръжка, с оглед
възрастта му и променената икономическа конюнктура в страната. Това
обективно обуславя необходимост от повече средства за задоволяване на
ежедневните му потребности и разходите свързани с неговото отглеждане.
Съгласно императивната разпоредба на чл.143,
ал.2 СК родителят дължи издръжка независимо дали е трудоспособен и дали може да
се издържа от имуществото си. При това положение и отчитайки, че ответникът
реализира доход над средната за страната работна заплата, трудоспособен е и не
дължи издръжка на други лица, съдът намира, че същият е в състояние да поеме
по-висок от предходно определения размер на издръжката. Така, като взе предвид
нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът определя общ размер на месечна издръжка в размер на 150 лв., като
ответникът следва да поеме част от нея в
размер на 90 лв., а останалата част, ведно с непосредствените грижи да се
поеме от майката.
Извън горното, съдът взе предвид и
обстоятелството, че сегашният размер на издръжката от 60 лв. е под нормативно
установения минимум, който съгласно чл.142, ал.2 СК е равен на 1/4 от
минималната работна заплата, т.е. към настоящият момент – 72,50 лева.
Ето защо съдът намира, че е налице изменение
на нуждите на детето и издръжката следва да бъде увеличена.
Увеличеният размер на издръжката следва да се
дължи, считано от датата на предявяване на иска – 02.07.2012 год., ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж от първо до десето число на
месеца, за който се дължи.
Съдът намира, че подобен размер на издръжка
няма да представлява затруднение за ответника, предвид размерите на дохода му и
изразената от процесуалния му представител в съдебно заседание готовност да
заплаща сума в минимално определения размер от 72,50 лева.
С
оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на 90 лв.
месечно, като следва да се уважи в тази си част, а за остатъка до
претендираните 100 лв. да се отхвърли.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на предварително
изпълнение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да плати общо върху увеличения размер на издръжката
държавна такса в размер на 43,20 лева.
На осн. чл.78, ал. 1 ГПК и направеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно: сумата от 180,00
лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на
постановената по гр.д.№ 146/2011 год. на ШОС издръжка, дължима от Л.В.И.,
ЕГН ********** ***,
в полза на детето М. Л. И.ова, ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Х.Д.И.,
ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 60,00 лв. /шестдесет лева/ на 90,00
лв. /деветдесет лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба –
02.07.2012 год., с падеж до десето число на текущия месец, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва при забава, до настъпването на
законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.150
вр. чл.143, ал.2 СК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над 90 лв. до пълния размер от 100 лв., като неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.В.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ШРС, към бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 43,20 лв. /четиридесет и три лева и двадесет
стотинки/, на основание чл.78, ал.6 от ГПК и Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 5,00 лева за издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Л.В.И., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на М. Л. И.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Х.Д.И., ЕГН **********, всички
с постоянен адрес гр.Шумен, сума в
размер на 180,00 лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща сторените пред
настоящата инстанция разноски съобразно уважената част от иска, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в
двуседмичен срок, считано от 02.10.2012г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: