Р Е Ш Е Н И Е

931/30.10.2012г.

гр. Шумен

Шуменски районен съд в публичното заседание на седемнадесети ноември , през две хиляди и единадесета година в състав:

СЪДИЯ : Зара Иванова

При секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №3573 по описа за 2005 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.97 от ГПК отм.

Настоящото производство е образувано въз основа на депозирана е искова молба от Р.А.Т. , ЕГН:********** *** срещу И.Д.П. , ЕГН:********** *** , в която посочва , че през 1998г. , бившият и съпруг Й.М.Т. подписал Запис на заповед , въз основа на който по гр.д.№1384/1998г. по описа на ШРС срещу него бил издаден изпълнителен лист . За събиране на вземането , кредиторът образувал изпълнително дело №457/1998г. и присъединеното към него изпълнително дело 143/1999г. по описа на СИС при ШРС . Впоследствие бившият и съпруг предявил иск за обявяване за нищожен на записа на заповед , по което било образувано гр.д.№1120/2002г. по описа на ШРС . По делото е постановено съдебно решение по силата на което е прогласена нищожността на записа на заповед , послужил като несъдебно изпълнително основание . Решението на първоинстанционният съд е оставено в сила по възз.гр.д.№8902003г. С Решение №343/19.09.2005г. по гр.д.№618/2004г. по описа на ВКС решението на ШОС също е оставено в сила . До постановяване а последният съдебен акт , към 07.11.2003г. е изплатена пълната сума по двете изпълнителни дела . Изпълнението било насочено срещу недвижим имот , представляващ : ½ ид.ч. от дял 1 (кафене) , състоящ се от сутеренен етаж , преустроен в барче , представляващ част от масивна жилищна сграда с таван и изба , със застроена площ от 96 кв.м. , както и 0,302 ид.ч. от дворното място , в което е построена сградата , цялото от 705 кв.м. , застроено и незастроено и направените в него подобрения и трайни насаждения , съставляващо УПИ ХIХ-637 , в кв.15 по плана на гр.Шумен , който бил възложен на ответника . Още преди възлагането на имота семейните им отношения били обтегнати . С Решение по бр.д.№1168/1998г. по описа на ШРС , бракът им бил прекратен , като имотът бил възложен в неин индивидуален дял . Съобразно изложеното моли да бъде постановено решение , по силата на което ответникът да бъде осъден да и предаде владението върху описания имот , която му е била възложена в хода на изпълнителното дело . В хода на делото , поради обстоятелството , че имотът е в нейно владение , преминава от иск по чл.108 от ЗС към иск по чл.124 от ГПК .

Ответникът оспорва иска , счита , че доколкото постановлението , с което му е възложен имотът не е отменено , той е собственик. След като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна :

Въз основа на представен от И.Д.П. , Запис на заповед е образувано гр.д.№1384/1998г. по описа на ШРС, по което в негова полза е издаден изпълнителен лист срещу длъжника Й.М.Т. , бивш съпруг на настоящата ответница .

На основание издадения изпълнителен лист по гр.д.№1384/1998г. по описа на ШРС, е образувано изпълнително дело №457/1998г. и присъединеното към него изпълнително дело 143/1999г. по описа на СИС при ШРС.

С Постановление за възлагане на недвижим имот , влязло в сила на 18.01.2002г. , съставено по изпълнително дело №457/1998г. и присъединеното към него изпълнително дело 143/1999г. по описа на СИС при ШРС , на взискателя И.Д.П. , е възложен процесния имот .

По искова молба депозирана от длъжника Й.М.Т. е образувано гр.д.№1120/2002г. по описа на ШРС, приключило с Решение , с което визираният запис на заповед е обявен за нищожен . Решението на първоинстанционният съд е оставено в сила по възз.гр.д.№8902003г. С Решение №343/19.09.2005г. по гр.д.№618/2004г. по описа на ВКС решението на ШОС също е оставено в сила.

С Решение от 02.06.1999г. по бр.д.№1168/1998г. по описа на ШРС, сключеният между настоящата ищца и длъжника Й.М.Т. , брак е прекратен , като по силата на одобреното от съда споразумение по чл.100 от СК отм. , целият имот е възложен на нея .

С Решение постановено по гр.д.№318/2003г. по описа на ШРС е допусната съдебна делба между настоящите страни , на целия имот , при дялове по ½ ид.ч. . От съделителя Р.Т. е депозирана молба с правно основание чл.303 от ГПК , за отмяна на влязлото в сила решение за допускане на делбата , в резултат на което е образувано гр.д.№482/2009г. по описа на ВКС , приключило с Определение №85/16.08.2010г. , с което молбата е оставена без уважение

При така установената фактическа обстановка , съдът намира от правна страна следното :

На първо място съдът счита , че е налице необходимост да изложи мотиви относно процесуалната допустимост на иска . Предявеният иск е положителен установителен , за признаване за установено , че ищецът е собственик на възложената му по изпълнително дело №457/1998г. и присъединеното към него изпълнително дело 143/1999г. по описа на СИС при ШРС ½ ид.ч. от имот . Разглеждането на тази претенция би било недопустимо , т.к. между същите страни и за същия имот по гр.д.№318/2003г. по описа на ШРС има постановено , влязло в сила съдебно решение да допускане , а впоследствие и за извършване на съдебна делба . В съдебната практика (Определение № 512 от 21.12.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 515/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 136 от 6.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 144/2012 г., II г. о., ГК), абсолютно непротиворечиво е становището относно обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на решението за допускане на делба . Прието е , че въпросът, кой е носител на правото на собственост върху делбеният имот е преюдициален спор за делбения иск . За имот , който е бил предмет на иск за делба , спорът за собствеността, респективно съсобствеността не може да се пререшава в последващия процес по чл.124 от ГПК или за ревандикиране . Това е така защото с влязлото в сила решение, искът за собственост на делбения имот е решен. В цитираните решения на ВКС изрично се подчертава съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на делбеното решение , без да има право да преценява дали то е правилно . Влязлото в сила неправилно или недопустимо съдебно решение също се ползва със сила на пресъдено нещо и докато не бъде отменено по предвидения за това ред, за него важат последиците на чл.297 и чл.298 от ГПК . В настоящия случай ищецът е направил опит , влязлото в сила решение да бъде отменено , но по гр.д.№482/2009г. по описа на ВКС , молбата му е оставена без уважение . Единственият вариант , в който между същите страни може да бъде пререшен въпросът за собствеността е , когато са налице нови обстоятелства , настъпили след влизане в сила на решението за делба и претенцията се основава на тях . Съдът намира , че настоящият случай е именно такъв , защото ищецът аргументира правото си на собственост обстоятелството , че на 19.09.2005г. е влязло в сила съдебното решение по гр.д.№1120/2002г. по описа на ШРС , което променя фактическото и правно положение относно правото на собственост на ответника . Доколкото влизането в сила на делбеното решение предхожда окончателния съдебен акт по посоченото дело , съдът счита , че искът се явява процесуално допустим .

По делото е депозирана и молба от ищеца , с искане за отмяна на определението за приключване на съдебното дирене и спиране на настоящото производство , т.к. има образувано гр.д.№914/2009г. по описа на ШРС , по което е предявен иск по ЗКИР , за установяване на недействителност на вписано обстоятелство , от което черпи собственическите си права ответникът – възлагане на имота по изпълнителното дело . Съдът намира , че не са налице основания за спиране на производството по настоящото дело . Съотношението на преюдициалност според съда е обратното на твърдяното от ищеца , изходът на правния спор по гр.д.№914/2009г. по описа на ШРС зависи от решението по настоящото дело , което съдебният състав , който го разглежда правилно е преценил и е спрял делото .

По същество съдът счита , че възлагането на ½ ид.ч. от имота на ответника , в качеството му на взискател по изпълнително дело №457/1998г. и присъединеното към него изпълнително дело 143/1999г. по описа на СИС при ШРС , и което служи като основание същият да се легитимира като собственик не е породило целените правни последици . Това е така , защото той е бил привиден кредитор . Към момента на възлагането , в негова полза е съществувало валидно от външна страна изпълняемо право , но в действителност същото е било недействително , т.к. записът на заповед , послужил като несъдебно изпълнително основание за издаване на изпълнителния лист е бил признат за нищожен с решението по гр.д.№1120/2002г. по описа на ШРС . В описаната хипотеза правилото на чл.330 ал.2 от ГПК отм. не важи , защото то осигурява защита на третите лица , а не на страните , какъвто е взискателят . Необходимо е да се допълни , че утвърденото разбиране в правната доктрина ( “ Българско гражданско процесуално право” – Ж.Сталев , § 184 – Защита на длъжника ) е , че на връщане подлежат не само получените по този начин парични суми , но и всичко , което е получено вместо плащане , т.е. в настоящия случай недвижим имот . От изложеното до тук става ясно , че ответникът по силата на възлагането не е придобил собствеността върху процесната ½ ид.ч. от имота . Доколкото предявеният иск е положителен установителен , възниква въпросът дали ищцата е собственик на посочената ид.ч. Основният и аргумент за придобиване на собствеността е съдебното решение по допускане на развод по бр.д.№1168/1998г. по описа на ШРС. В производството по допускане на съдебна делба , решаващият съд е приел , че възлагането в еднолична собственост на ищцата , представлява разпореждане на съпруга-длъжник с недвижим имот , който е възбранен , поради и което на основание чл.347 от ГПК отм. е недействително по отношение на взискателя . Към момента на постановяване на решението това са били единствените възможни изводи , но с обявяване на записа на заповед за нищожен , са отпаднали последиците по посочената разпоредба , т.к. тя не осигурява защита на привидния кредитор , какъвто е ответника . В следствие на изложеното съдът приема , че възлагането на имота на ищцата , утвърдено по брачното дело е произвело действие , включително и по отношение на ответника . Тя не е загубила собствеността и в резултат на възлагането по изпълнителното дело , ето защо съдът заключава , че предявеният иск се явява изцяло основателен .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 526,75 лева .

Водим от горното съдът ,

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.Д.П. , ЕГН:********** *** , че Р.А.Т. , ЕГН:********** *** собственик на възложената на ответника , в качеството му на взискател по изпълнително дело №457/1998г. и присъединеното към него изпълнително дело 143/1999г. по описа на СИС при ШРС , ½ ид.ч. от недвижим имот представляващ дял 1 (кафене) , състоящ се от сутеренен етаж , преустроен в барче , представляващ част от масивна жилищна сграда с таван и изба , със застроена площ от 96 кв.м. , както и 0,302 ид.ч. от дворното място , в което е построена сградата , цялото от 705 кв.м. , застроено и незастроено и направените в него подобрения и трайни насаждения , съставляващо УПИ ХIХ-637 , в кв.15 по плана на гр.Шумен .

ОСЪЖДА И.Д.П. , ЕГН:********** , да заплати на Р.А.Т. , ЕГН:********** сумата 526,75 (петстотин двадесет и шест лева и седемдесет и пет ст.)- деловодни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

СЪДИЯ :