Р Е Ш Е Н И Е

547/25.6.2012г.

гр. Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание, на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№ 3196 по описа за 2011 г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищецът- П.Г.П., ЕГН ********** излага, че е предоставил на ответника- Д.В.Д., ЕГН ********** сума, в размер на 32 000 лв., която сума ответникът се бил задължил да върне. Ответникът се бил задължил да върне сумата с подписването на запис на заповед от 2010.2006 г., който документ ищецът желаел да използва за разписка за получената сума, но до момента на депозиране на исковата молба не бил изпълнил задължението си за връщането й. Поради гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 4 000 лв., предявена като частичен иск от общо дължима сума от 32 000 лв. съгласно запис на заповед, издаден на 20.10.2006 г., както и да му заплати сумата от 100.00 лв., предявена също като частичен иск от общо дължима сума от 19 843, 47 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 20.10.2006 г. до 08.09.2011 г. Претендира и разноски.

Ответникът изразява становище за неоснователност на исковете, сочейки подробни аргументи. Оспорва автентичността на представения от ищеца запис на заповед. Заявява, че не съществуват някакви каузални отношения между страните, от които ищецът да черпи права.

По отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК.

Във връзка с представен от ищеца с исковата му молба документ, а именно: запис на заповед, издаден на 20.10.2006 г., от който ищецът твърди, че черпи правата си, и при оспорване истинността му, касателно автентичността на документа, съдът, с оглед изявлението на процесуалния представител на ищеца, че желае да се ползва от него, е открил производство по чл.193 от ГПК за проверка истинността на така оспорения документ. На първо място следва да бъде направена преценка относно естеството на самия документ. Така оспореният документ представлява частен диспозитивен документ и като такъв притежава т. нар. формална доказателствена сила, прогласена в разпоредбата на чл. 180 от ГПК. Съобразно разпределянето на доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността, / в настоящата хипотеза неавтентичността/ на документа, който носи подписа на страната, пада върху страната, която го оспорва, а именно ответникът. Съобразявайки се със събраните по делото доказателства, а именно изготвеното заключение по извършената СГЕ, което дава категоричен отговор, че почеркът, който е положен в документа срещу графата “издател” и подписите, събрани като сравнителен материал от Д.Д., принадлежат на едно и също лице, заключава, че не бе установена от ответника неавтентичността на така оспорения документ, като в този смисъл счита, че оспорването не е доказано и документът не следва да се изключва от доказателствения материал по делото.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Видно от приложения по делото запис на заповед с дата на издаване- 20.10.2006 г., се установи, че лицето Д.В.Д. се е задължил безусловно да плати на поемателя по ценната книга- П.Г.П. сумата от 32 000 лв. В посочения документ не е отразен кога е падежът на задължението, поради което намира приложение нормата на чл.536, ал.2 от ТЗ, според която запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята за платим на предявяване. Данни, че записът на заповед е предявен липсват. Няма и наведени твърдения в този смисъл. Съобразно наведените от ищеца твърдения, а именно- за предоставена от негова страна на ответника парична сума, с насрещното задължение на последния за връщането й, съдът е квалифицирал претенцията по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Не са направени надлежни възражения от ищеца по така направената от съда правна квалификация на правата, претендирани от него. Нормата на чл.240, ал.1 от ЗЗД предвижда, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. По своята правна природа договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката. Поради реалния характер на договора за заем за потребление предоставената сума представлява съществен елемент на договора, поради което установяване предаването на паричната сума със задължение за връщането й от заемателя, е доказване и на договора. В настоящия казус ответникът оспорва наличието на каузални отношения между страните, както и оспорва валидността на представения от ищеца документ, от който ищецът сочи, че черпи правата си. Съобразно разпределението доказателствената тежест в процеса, предвид изложените от ответника възражения за несъществуването на каузални правоотношения между страните, изцяло в тежест на ищеца е, в условията на главно и пълно доказване, да установи наличието на валидни облигационни отношения между страните, като в настоящия случай следва да установи, че е предал на ответника сумата от 32 000 лв., като последният се е задължил да я върне. От една страна ищецът не ангажира някакви надлежни доказателства, че е предал на ответника претендираната от негова страна парична сума. Представеният от негова страна документ, озаглавен “запис на заповед”, предвид характера на документа, в случая не би могъл да се възприеме като разписка за получена от ответника сума, т.е. сам по себе си записът на заповед не се ползва с доказателствена сила за съществуващи заемни правоотношения между издателя и поемателя. Записът на заповед не се конвертира в разписка за изпълнение и не доказва предаването на парична сума от поемателя на издателя, /в този смисъл е и Решение №78/17.07.2009 г. на ВКС по т.д. №29/2009 г., І т.о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Поради изложеното съдът намира, така предявените искове за неоснователни и недоказани, поради което следва да се отхвърлят.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати извършените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 505.00 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ответника, тъй като съобразно чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер за възнаграждение на адвоката, предвид цената на исковете, се равнява на сума от 386.00 лв., а договореното между страните възлиза на сума от 400.00 лв. От друга страна предвид обстоятелството, че по делото са проведени три открити заседания, в които са изслушани експертиза и свидетели, намира, че фактическата и правна сложност на делото обуславя минималното завишение на възнаграждението на процесуалния представител на ответника.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.П., ЕГН **********,*** срещу Д.В.Д., ЕГН **********,***, обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 4 000 лв. / четири хиляди лева/, предявена като частичен иск от общо дължима сума от 32 000 лв. / тридесет и две хиляди/, съгласно запис на заповед, издаден на 20.10.2006 г., както и да му заплати сумата от 100.00 лв. /сто лева/, предявена също като частичен иск от общо дължима сума от 19 843, 47 лв. / деветнадесет хиляди осемстотин четиридесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава, считано от 20.10.2006 г. до 08.09.2011 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН **********,*** да заплати на Д.В.Д., ЕГН **********,***, сумата от 505.00 лв. /петстотин и пет лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО направеното от ответника Д.В.Д., ЕГН ********** оспорване истинността на представения от ищеца запис на заповед, издаден на 20.10.2006 г., в частта относно авторството на подписа на Д.В.Д.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: