Р Е Ш Е Н И Е

565/28.6.2012г.

гр. Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№3272 по описа за 2011 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск, с правно основание чл.16, ал.5 от ЗАЗ.

В исковата си молба до съда ищецът – Община- В., представлявана от Н.А. излага, че между него и ответника- “БУЛ ИНС 95” ЕООД, ЕИК 127019710, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. “С.” №115, представлявано от Г.Г. на 09.01.2001 г. бил сключен договор за аренда на земеделски земи, касателно земеделска земя № 030001, с площ от 426, 719 дка в землището на с. Ч., Община В., в местността “К.”, със срок на договора 25 години. В договора била уговорена арендна цена- за първите пет години- 5.00 лв./дка за четвърта категория и 4.00 лв. дка за шеста категория, като за шестата и следващите години- по 7.00 лв./дка, четвърта категория и 6.00 лв./дка- за шеста категория. Бил уговорен и начинът за промяна на арендната вноска, а именно увеличение “ с процента на инфлация”. Ответникът бил изпълнявал задълженията си по договора за заплащане на арендните вноски, макар и със закъснения, но не бил се съобразявал с инфлацията, настъпила след 2001 г. Ищецът твърди, че са настъпили трайни и съществени изменения във финансовата и пазарна обстановка в страната, като така уговорените между страните арендни вноски били явно неизгодни за него. Ищецът сочи, че пазарната стойност на наета земеделска земя в района към момента на подаване на молбата варирала от 32.00 лв./дка до 45.00 лв./ дка. Излага се в молбата, че ищецът на 19.04.2011 г. бил отправил до ответното дружество, с нотариална покана, предложение за изменение на договора по отношение размерът на арендното плащане, като последното да се измени от 7.00 лв. на 27.00 лв./ дка, считано от 01.10.2011 г. за стопанската 2011/2012 г., а за всяка следваща да се уговаря съобразно актуалния пазарен наем, но ответникът не се отзовал на така отправената покана. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се измени договор за аренда на земеделски земи, сключен на 09.01.2001 г. между страните в раздел ІV, т. 7, касателно горепосочения имот, като се увеличи арендната вноска, както следва: по 38 лв./дка за ІV категория и по 32 лв./дка за VІ категория. Претендира и разноски.

Ответникът, редовно уведомяван и призоваван, изразява становище за неоснователност на иска, сочейки аргументи. Твърди, че земите, предмет на договора се били ползвали и от трето лице, по силата на сключен между ищеца и третото лице договор за наем. От друга страна, заявява, че в чл.9 от договора е уговорен начин и механизъм за изменение на договора, касателно арендното възнаграждение. Претендира и разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а се установява и от приложения по делото официално заверен препис от договор за аренда на земеделски земи, с дата на сключване- 09.01.2001 г., вписан в Служба по вписванията- гр. Шумен на 12.01.2001 г., че между тях е сключен валиден договор за аренда, по силата на който ищецът, в качеството му на арендодател се е задължил да предостави на ответника, в качеството му на арендатор, за временно и възмездно ползване следните земеделски земи: нива № 030001, с площ от 426, 719 дка, находяща се в землището на с. Ч., Община В., в местността “К.”, от които: 49, 391 дка- шеста категория и 377, 328 дка- четвърта категория; нива, съставляваща имот №019025, находяща се в землището на с. Г., Община В., в местността “А.”, с площ от 292, 702 дка. Предвидени като основни задължения на арендодателя е да предаде на арендатора имотите, предмет на договора и да му осигури спокойно и безпрепятствено ползване, както и да не ги обременява с допълнителни тежести и ограничения. Едно от основните задължения на арендатора е да заплаща арендната цена при условията и сроковете на договора. Договорът е сключен за срок от 25 стопански години. Уговорено е между страните, че арендаторът се задължава да заплаща ежегодно- до 1- ви октомври годишна арендна вноска в пари, както следва: за първите пет години- 5.00 лв. на декар за земите четвърта категория, 4.00 лв. на декар за земите шеста категория; за шестата и следващите години - 7.00 лв. на декар за земите четвърта категория, 6.00 лв. на декар за земите шеста категория. Предвидено е в договора, че след изтичане на първата стопанска година, не по- късно от 1-ви октомври на същата година, посочените в т. 7 цени се коригират с процента на инфлация, но не по- малко от посочените там, като договорената цена се изплаща с подписването на анеска към договора за коригиране на цените. Няма спор между страните, че не е подписван допълнително анекс за изменение на договора касателно арендното възнаграждение. Видно от представения от ищеца официално заверен препис от констативен протокол, съставен на 19.04.2011 г. от нотариус Ася Асенова, се установи, че по повод отправена от ответника до ищеца нотариална покана, представителят на ответното дружество е заявило на ищеца пред нотариуса, че поддържа исканията си, описани в нотариалната покана, като желае блокът, отдаден му под аренда през 2001 г. да бъде освободен от сегашния наемател и да бъде въведен във владение след споразумение с Общината. Видно от приложения по делото официално заверен препис от отговор на нотариална покана, акт №182, том І от 08.04.2011 г., ищецът, в отговор на поканата на ответника, е отправил искане за изменение на сключения между страните договор касателно раздел ІV, т.7 от договора, а именно арендното плащане да се измени от 7.00 лв. на 27 лв. на декар, считано от 01.10.2011 г. В същият документ е отбелязано изявлението на ищеца, че след 27.06.2008 г., предвид развалянето на договора е въведено трето лице в имота, като е сключен нов договор за аренда. Посоченото изявление на ищеца, съдът възприема като извънсъдебно признание за осъществил се спрямо страната неизгоден факт относно обременяването на процесния имот със сключен с трето лице договор за наем. Последното се потвърждава и от представения по делото частно заверен препис от договор за наем на земеделски земи и удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, издадено на 02.02.2012 г. от Служба по вписванията- гр. Шумен. От същите документи става ясно, че ищецът е предоставил за възмездно ползване процесната земеделска земя на трето лице за срок от пет години. Към датата на приключване на устните състезания, няма данни този договор да е прекратен, а предвид уговорения срок, към същия момент, последният не е изтекъл. Нормата на чл.16, ал.1 от ЗАЗ предвижда, че ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора, като изменението не може да засяга уговорения срок. Разпоредбата на чл.16, ал.5 от същия нормативен акт гласи, че ако страните не постигнат споразумение по иск на страната, която е направила предложението, решение взема районният съд. В настоящия случай, се установи, че между страните е налице валидно сключен договор за аренда относно посочената от ищеца земеделска земя. Установи се, че ищецът е отправил предложение до представителя на ответното дружество за изменение на арендния договор касателно размера на арендното възнаграждение, като е заявил, че същият желае да се увеличи от 7.00 лв. на декар на 27.00 лв. на декар, считано от 01.10.2011 г., т.е. направил е извънсъдебно предложение за изменение на арендното възнаграждение, дължащо се за земите четвърта категория. Съдът възприема и настоящата искова молба като друго предложение на ищеца за изменение на договора по отношение размера на следващото се арендно възнаграждение. При изразеното противопоставяне в хода на процеса на ответника за така поисканото изменение, съдът намира, че липсва съгласие за приемане на така отправеното предложение. Безспорно договорът за аренда по своята правата природа е двустранен, възмезден договор, от който правата на страните се обуславят от изпълнение на задълженията по договора. Безспорно по делото се установи, че ищецът не е изпълнил поетото с договора основно задължение да предостави за ползване на арендатора имота, предмет на договора, като му осигурява спокойно и безпрепятствено ползване на същия. Задължението на арендодателя да осигурява спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на договора от арендатора е предвидено и в нормата на чл.6, ал.1 от ЗАЗ. В този смисъл съдът намира за основателни възраженията на ответника, че същият не е съгласен да се измени договора по отношение размера на арендното възнаграждение, докато не се освободи имота от тежести. Смисълът на разпоредбата на чл.16, ал.5 от ЗАЗ е страната, изпълняваща добросъвестно задълженията си по договора, при несъгласие на контрагента си, да може да поиска изменение на арендния договор. В случая е недопустимо арендодателят, обременил имота с допълнително сключен договор за наем с трето лице, в който договор безспорно е предвидено и заплащане на възнаграждение за ползването му от третото лице, да претендира от първоначалния арендатор увеличение размера на арендното възнаграждение. От друга страна, предвид обременяването на имота с тежести, не е налице предвиденото закона очевидно несъответствие между поетите с договора насрещни задължения, за да се постанови изменението му. Предвид изложеното съдът намира, че така предявения иск е неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените от него деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 500.00 лв.

Поради обстоятелството, че съдът е пропуснал да събере дължимата държавна такса за разглеждане на иска, в пълен размер, предвид обстоятелството, че така предявеният иск е оценяем и цената на иска се определя съобразно разпоредбата на 69, ал.1, т.5 от ГПК, то с оглед разпоредбата на чл.77 от ГПК и съобразно отхвърления иск, заключава, че таксата следва да бъде възложена в тежест на ищеца. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС сума от 489, 25 лв., представляваща остатък от дължимата държавна такса за водене на делото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВРЪЛЯ предявения от Община- В., представлявана от Н.А. срещу “БУЛ ИНС 95” ЕООД, ЕИК 127019710, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. “С.” №115, представлявано от Г.Г. иск, с правно основание чл.16, ал.5 от ЗАЗ за изменение на договор за аренда на земеделски земи, сключен между страните на 09.01.2001 г. в раздел ІV, т. 7, касателно земеделска земя № 030001, с площ от 426, 719 дка в землището на с. Ч., Община В., в местността “К.”, като се увеличи арендната вноска, както следва: по 38 лв./дка за ІV категория и по 32 лв./дка за VІ категория, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Община- В., представлявана от Н.А. да заплати на “БУЛ ИНС 95” ЕООД, ЕИК 127019710, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. “С.” №115, представлявано от Г.Г.- управител сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Община- В., представлявана от Н.А. да заплати по сметка на ШРС сумата от 489, 25 лв. / четиристотин осемдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща остатък от дължимата държавна такса за водене на делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: