Р Е
Ш Е Н
И Е
361/2.5.2012г.
Гр.Шумен,
02.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Б.Бойн
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията
гр.д. №3280 по описа за 2011г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Гр.д.№3280/2011г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени
обективно съединени брачни искове, с правно основание чл.49 ал.1 от СК от И.М.И.
*** срещу С.Г.И. ***. В исковата си молба до съда ищeца излага, че с ответника са сключили граждански брак на
27.08.1972г. От брака си имали две деца– син О. и дъщеря М., които към момента
са навършили пълнолетие. Ищецът твърди,
че в самото начало брачните им отношения протичали нормално, при взаимно
уважение, любов, доверие, привързаност и общ принос в семейството. По-късно,
ответната страна променила поведението си, като всекидневно злоупотребявала с
алкохол, коренно променила своя характер, станала агресивна и безотговорна,
като родител и съпруга. Ищецът твърди, че през пролетта на 1985г. без да даде
обяснения къде отива, ответника си събрала багажа и напуснала семейното им
жилище, като повече не се прибрала в дома си и не потърсила връзка с ищеца и
контакт с децата си. Фактическата раздяла между двамата датира от пролетта на
1985г. и от тогава ответника е с
неустановено местожителство. Ето защо ищеца моли съда да постанови решение, по
силата на което да прекрати брака му с ответницата, като дълбоко и непоправимо
разстроен по нейна вина и да бъде възстановено предбрачното фамилно име на
ответника– С..
Ответникът е представила писмен отговор в законния
едномесечен срок по чл.131 от ГПК, представлявана от назначения и особен
представител- адв.С., в който взема становище по основателността на исковите
претенции, като се противопоставя на искането за възстановяване на предбрачното
фамилно име.
От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански
брак страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 27.08.1972г., с Акт №459/27.08.1972г.
на ГНС- Шумен. От показанията на разпитаните в открито съдебно заседание
свидетели- пълнолетната дъщеря на страните се установи, че ответника е напуснала
семейното жилище преди години и към момента местожителството й е неизвестно. Не поддържа контакт със съпруга си и със свидетелката,
които са се опитвали безуспешно да установят къде живее съпругата, включително
и чрез нейните роднини. Свидетелства още, че проблемите между нейните родители
са още от детството й, като майка й употребявала алкохол и често се е стигало
до конфликти между тях. По делото се
установи липсата на разбирателство, търпимост, взаимно уважение и привързаност
между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не
може да бъде преодоляно. С оглед гореизложеното, съдът намира, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално от години,
запазването му не е в интерес на съпрузите и следва да бъде прекратен.
Относно вината за разстройството на брака: съдът счита,
че следва да се признае за установено, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има само ответника, понеже не се установи противобрачно
поведение на съпруга-ищец. Не се предявяват искове за издръжка между съпрузите.
Не е налице спор за ползването на семейното жилище, за
което се твърди, че е собственост на родителите на ищеца, но доколкото в
исковата молба няма такъв обективно съединен иск, а за него се споменава едва в
пледоарии по същество, както и предвид факта, че от брака няма непълнолетни
деца, съдът не дължи служебно произнасяне по въпроса за предоставянето за
ползване на семейното жилище.
По отношение на фамилното име, искане за неговото
възстановяване не се прави от съпругата, а само от ищеца, поради което, жената
следва да запази брачното си фамилно име- И..
По делото следва да бъде
определена окончателна държавна такса в размер на 50 лв., които предвид вината
за разстройството на брака би следвало да бъде заплатена от ответника, като се
приспаднат внесените от ищеца 25 лв. при завеждането на делото. На основание чл.78
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят и деловодни разноски в размер на 1025
лева./адвокатско възнаграждение, възнаграждение за особен представител и
държавна такса при завеждане на делото/.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак,
сключен на 27.08.1972г. с Акт №459/27.08.1972г.
на Обищан- Шумен между С.Г.И. с ЕГН: ********** *** и И.М.И. с ЕГН: ********** ***,
като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА за установено, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата.
След прекратяването на брака, жената запазва брачното си
фамилно име – И..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна
такса по делото в размер на 50 лв., като ОСЪЖДА
С.Г.И. с ЕГН:********** да заплати такава в размер на 25 лв./ двадесет и пет лева/ по сметка на Шуменски районен съд.
ОСЪЖДА С.Г.И. с ЕГН:**********
да заплати на И.М.И. с ЕГН: ********** сумата от 1025 лева /хиляда двадесет и пет
лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски
окръжен съд в 2- седмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: