Р Е Ш Е Н И Е

105/07.02.2012.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание, на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№3589 по описа за 2011 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от КТ.

В исковата си молба до съда ищецът – С.Г.А., ЕГН ********** излага, че по силата на трудов договор №47/21.03.2003 г., сключен с ответника- “МАВА ИНДУСТРИАЛ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. “Княз Дондуков” №34, вх. В, ет.2, представлявано от Я- Д Й В, в последствие изменян с допълнителни споразумения, бил в трудовоправни отношения с ответното дружество, като изпълнявал длъжността “регионален мениджър” в офис Шумен. Със Заповед №31/30.08.2011 г. му било наложено дисциплинарно наказание- “дисциплинарно уволнение”, като със Заповед №32/30.08.2011 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено. Като мотиви за налагане на дисциплинарно уволнение работодателят бил посочил, че ищецът е извършвал търговия със стоки от номенклатурата на ответното дружество, като по този начин били злоупотребил с доверието на работодателя, умишлено и неправомерно извличал облага за другиго, както и за това, че през периода от месец януари 2011 г. до месец август 2011 г. е разпространил поверителни за ответника сведения. Ищецът счита така издадената заповед за незаконосъобразна, сочейки, че при издаването й работодателят не се е съобразил с изискванията на чл.190, ал. 2 от КТ, тъй като при определяне на наказанието не са съобразени и обсъдени тежестта на нарушението /нарушенията/ и поведението на ищеца през годините. От друга страна се твърди, че дисциплинарното наказание е наложено от лице без представителна власт. На следващо място се сочи, че наказанието е наложено след изтичане на предвидените в чл.194, ал.1 от КТ срокове. Твърди се, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание липсват изложени мотиви. Поради гореизложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да признае извършеното уволнение за незаконно и да бъде отменено, като ищецът бъде възстановен на работата, заемана при ответника преди уволнението, и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, за времето, през което ищецът е останал без работа, а именно за периода от 30.08.2011 г. до 01.03.2012 г., в размер на 6 000 лв., както и, при уважаване на исковете, да бъде задължен работодателят да извърши поправка в трудовата книжка на ищеца относно основанието за прекратяване на трудовия договор.

Ответникът изразява становище за неоснователност на исковете, сочейки, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е законосъобразна и мотивирана, тъй като съдържала изчерпателни данни в какво се състои нарушението, от обективна и субективна страна, издадена е от лице с представителна власт и в законно предвидените срокове.

Досежно искът по чл.344, ал.1 т.4 от КТ, за да се произнесе, съобрази следното:

Искът по чл. 344, ал. 1 т. 4 от КТ е самостоятелен и има за предмет само поправка на трудовата книжка, като не засяга самото прекратяване на трудовото правоотношение. Предпоставка за предявяването на този иск е отразеното в трудовата книжка основание за прекратяване на трудовото правоотношение да е различно от това, което действително е послужило като основание на уволнението. Имайки предвид изложеното, съдът намира, че интересът от завеждането на такъв иск е реално допусната грешка от работодателя при отразяване на правното основание за уволнението в трудовата книжка или други документи на работника или служителя. В настоящия случай ищецът изрично оспорва законосъобразността на уволнението, като евентуално при уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, ще намери приложение разпоредбата на чл.346 от КТ, т.е. вписването на настъпилата промяна в трудовата книжка на ищеца ще бъде законна последица от признатото за незаконно уволнение. Ето защо намира, че в настоящата хипотеза за ищеца липсва правен интерес от предявяване на този иск и производството по отношение на същия е процесуално недопустимо, поради което в тази му част следва да бъде прекратено.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен на 02.04.2003 г. трудов договор, в последствие изменян с допълнителни споразумения, като ищецът е работил при ответника и е изпълнявал длъжността “Регионален мениджър”, в “Мава Индустриал” АД, офис Шумен. Не се спори, а се установява и от Заповед №31/30.08.2011 г. и Заповед №32/30.08.2011 г. на търговския директор на ответното дружество, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано от 31.08.2011 г., поради наложено наказание “дисциплинарно уволнение”. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като причини за уволнението са посочени, че ищецът в условията на сключен трудов договор за длъжността “Регионален мениджър” в офис Шумен, извършвайки търговия със стоки от номенклатурата на ответното дружество, а именно купувал такива от доставчици на същото дружество и ги продавал на негови традиционни клиенти чрез трето лице- “Старс Трейдинг”, собственост на майката на ищеца, е злоупотребил с доверието на работодателя си като неправомерно, умишлено е извличал облага за другиго, както и затова, че в посочения период, издавайки на едноличното дружество с ограничена отговорност информация за контрагенти и цени, е разпространявал поверителни за “Мава Индустриал” АД сведения. Заповедта е връчена на ищеца на 30.08.2011 г. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, надлежно указана на страните, изцяло в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението.

На първо място, съдът следва да извърши проверка на процесната заповед досежно процедурата по чл.193, ал.1 от КТ и досежно пълнотата на изложените мотиви /чл.195, ал.1 от КТ/. В атакуваната заповед / Заповед №31/30.08.2011 г. и Заповед №32/30.08.2011 г., които съдът разглежда като едно цяло/, работодателят подробно, с думи, е описал в какво се състоят извършените от служителя нарушения, а именно, че ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя си, като неправомерно е извличал облага за другиго, както и, че е разпространявал поверителна за работодателя информация, като подробно са изложени сведения за начина и времето на извършване на нарушенията. Липсата на посочено в заповедта правно основание, т.е. законният текст, въз основа, на който се налага наказанието, в случая не се отразява върху законосъобразността на заповедта, тъй като подробното описание на фактическите обстоятелства достатъчно ясно и конкретно отразяват въз основа на какви факти се обосновава наложеното дисциплинарно наказание. В този смисъл е и съдебната практика, като трайно се възприема от ВС, че при несъответствие между посоченото правно основание и фактическите обстоятелства, меродавни са фактическите обстоятелства, като дори при грешка относно правната квалификация на нарушението в заповедта от значение са фактите, с които се обосновава дисциплинарното наказание. Ето защо съдът намира, че така издадената заповед е мотивирана и отговаряща на изискванията на разпоредбата чл.195, ал.1 от КТ. Изложеното в заповедта е достатъчно ясно и конкретно, за да може служителят да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание и от тук- да извърши преценка на тези обстоятелства, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда.

По отношение на процедурата по чл.193 от КТ, по делото не е спорно, а се установява и от представеното писмено доказателство / частно заверен препис от писмено искане за даване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ/, че преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят надлежно е поискал писмени обяснения от ищеца във връзка с констатираните нарушения, като последният е отказал да даде такива, който отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели. Не основателно е и възражението на ищеца, че трудовото правоотношение е прекратено от лице без представителна власт, тъй като видно от представения от ответника частно заверен препис от пълномощно, с нотариална заверка на подписите, извършена на 01.12.2010 г., се установи, че лицето, издало заповедта- К. В. Г. е упълномощен изрично от представителя на дружеството да “наема персонал, необходим за дейността на “Мава Индустриал” АД, като сключва и прекратява трудови и граждански договори с определените от него лица, при което да упражнява всички права и задължения на работодател / клиент, принципал и др. /, произтичащи от договорите и от свързаното с таях законодателство”. Съдът намира за неоснователно и възражението, че наказанието е наложено след изтичане на законно предвидените срокове, тъй като нормата на чл.194, ал.1 от КТ предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по- късно от една година от извършването му, като в настоящата хипотеза от представения от ответника частно заверен препис от доклад с дата 21.08.2011 г., изготвен от детективска агенция “Фокс”, както и от събраните гласни доказателства, се установи, че работодателят е разбрал за посочените от него нарушения, извършени от ищеца, през месец август 2011 г., като съответно наказанието е наложено още през месец август, а именно на 30.08.2011 г., т.е. в предвидения от закона двумесечен срок от узнаването. Предвид посочения в заповедта период, през който са констатирани извършени нарушения /месец януари 2011 г. до месец август 2011 г./, съдът намира, че е спазен и предвидения едногодишен срок, считано от извършване на нарушението.

По съществото на спора, съдът съобрази следното: В настоящия спор в тежест на работодателя е да извърши пълно доказване на сочения от него факт – законосъобразността на уволнението, като в този смисъл следва да докаже осъществяването на дисциплинарното нарушение от работника, а в настоящия случай- злоупотребата с доверие и разпространяване на поверителни за работодателя сведения. При преценка законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, т.е. извърши преценка на формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника. Както стана ясно изнесената по- горе фактическа обстановка, на ищеца му е наложено най- тежкото наказание, поради това, че същият в условията на сключен трудов договор за длъжността “Регионален мениджър” в офис Шумен, извършвайки търговия със стоки от номенклатурата на ответното дружество, а именно купувал такива от доставчици на същото дружество и ги продавал на негови традиционни клиенти чрез трето лице- “Старс Трейдинг”, собственост на майката на ищеца, е злоупотребил с доверието на работодателя си като неправомерно, умишлено е извличал облага за другиго, както и затова, че в посочения период / месец януари 2011 г. до месец август 2011 г./, издавайки на едноличното дружество с ограничена отговорност информация за контрагенти и цени, е разпространявал поверителни за “Мава Индустриал” АД сведения. Според правната доктрина “злоупотреба с доверието” означава използването на оказаното от работодателя доверие на работника или служителя за неправомерно извличане на определена облага за него или за другиго, с което се накърнява доверието на работодателя. Характерна за това нарушение е неговата субективна страна. То е съставомерно само когато е извършено умишлено. Неправомерното извличане на определена изгода от работника или служителя /за него или за трето лице/, когато е извършено по небрежност, на общо основание съставлява нарушение на трудовата дисциплина, но не може да се квалифицира като злоупотреба с доверието. Последната предпоставя преднамереност в извличането на облага, респ. в увреждането, чрез използване на служебно положение. В настоящия казус, от събраните гласни доказателства- показанията на свидетеля- Д. Т., се установи, че ищецът през 2011 г. е договарял с трети лица, клиенти на ответното дружество, като е доставял стоки на тези лица както в качеството си на представител на своя работодател- “Мава Индустриал” АД, така и като представител на “Старс Трейдинг”, като обикновено предлаганите от името на последната фирма цени били по- ниски от тези на ответното дружество. Съдът дава вяра на тези доказателства, поради обстоятелството, че изявленията са на трето, незаинтересовано от изхода на делото лице, а от друга страна, същите са ясни, конкретни и непротиворечиви. Показанията на свидетеля кореспондират и със събраните писмени доказателства, включително и с представеното по делото заключение по изготвената ССЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, като същото не е оспорено и от страните. От посоченото заключение става ясно, че за процесния период /месец януари 2011 г. – месец август 2011 г./ търговец с наименование “Старс Трейдинг” ЕООД е закупувал и продавал стоки от и на доставчици на ответното дружество, като стоковите номенклатури на “Старс Трейдинг” ЕООД са почти идентични с тези на “Мава Индустриал” АД. Имайки предвид изложеното, съдът намира, че с това си поведение, а именно, действайки и от името на конкурентна фирма на неговия работодател, ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя си, като същевременно предвид обстоятелството, че е предлагал стоки, с които е търгувал неговия работодател от името и на трето лице, и то на по- ниски цени, безсъмнено е и издал поверителна за работодателя му информация на това трето лице. Безспорно характерът на изпълняваната от ищеца работа изисква същият да не разпространява поверителни за работодателя му сведения предвид съществуващата на пазара конкуренция, като за всяка работа се изисква и работникът или служителят да не злоупотребява с доверието на своя работодател. Посочените задължения са и изрично отразени в текста на сключения между страните трудов договор, в който е отбелязано, че ищецът има задължение за пазене на фирмена тайна, а именно да пази в пълна тайна всички факти и обстоятелства, както и всякаква информация, свързана с организационната, пазарна, финансова и др. страни от дейността на работодателя, които са му станали известни при или по повод изпълнение на неговите трудови задължения. Имайки предвид значимостта на неизпълнените задължения от страна на ищеца, формата на вина, като в случая, предвид характера на извършените нарушения, съдът намира, че ищецът е действал умишлено, обстоятелствата, при които са извършени нарушенията /през един значително дълъг период от осем месеца/, с цел извличане на материална облага за трето лице, съдът заключава, че така извършените нарушения на трудовата дисциплина съставляват тежки нарушения и обуславят налагане на най- тежкото наказание. Поради изложеното съдът намира, че така извършеното уволнение е законосъобразно, извършено при спазване на нормативно предвидената процедура, а от друга страна наложеното дисциплинарно наказание съответства на извършените нарушение, като първия обективно съединен иск следва да бъде отхвърлен.

Отхвърлянето на първия обективно съединен иск влече след себе си същата правна последица и по отношение на другите акцесорни претенции- по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.

Поради обстоятелството, че ответникът не обективира искане за присъждане на разноски, счита, че не следва да му се присъждат такива.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Г.А., ЕГН **********,*** срещу “МАВА ИНДУСТРИАЛ” АД, ЕИК 121831561, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. “Княз Александър Дондуков” №34, вх. В, ет.2, представлявано от Я- Д ЙВ, действащ чрез К В Г.- търговски директор, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед №31/30.08.2011 г. и Заповед №32/30.08.2011 г. на търговския директор на “МАВА ИНДУСТРИАЛ” АД, ЕИК 121831561, за незаконно и неговата отмяна, и за възстановяване на предишната заемана от него длъжност -“регионален мениджър” в офис Шумен, както и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, за времето, през което ищецът е останал без работа, а именно за периода от 30.08.2011 г. до 01.03.2012 г., в размер на 6 000 лв. /шест хиляди лева/, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ПРЕКРАТЯВА производството в частта относно предявения иск по чл.344, ал.1, т.4 от КТ за задължаване на работодателят да извърши поправка в трудовата книжка на ищеца относно основанието за прекратяване на трудовия договор, като НЕДОПУСТИМО.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 07.02.2012 г., а в частта му, в която производството е прекратено подлежи на обжалване с частна жалба пред ШОС в едноседмичен срок, считано от 07.02.2010 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: