Р Е Ш Е Н И Е

№495/11.6.2012г.

гр. Шумен

Шуменски районен съд в публичното заседание на двадесет и девети март , през две хиляди и дванадесета година в състав:

СЪДИЯ : Зара Иванова

При секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №3620 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК .

Депозирана е искова молба от М.С.М. , ЕГН:********** *** срещу Ц.Л.М. , ЕГН:******** *** и М.Я.С. , ЕГН:********** *** , в която посочва , че къщите на баща му С.М.П. и на брат му П.С.М. попадали в чашката на язовир Тича . Те били отчуждени . Започнали строеж в гр.Шумен на къща , като баща му бил тежко болен . Започнал да строи къщата сам през 1965 година и една през 1981г. напривил външната мазилка .Около 900 лева дал за материали и труд .Платил и заема на баща си от 2 000 лева . За 1 300 годишнината на България , брат му П. – собственик на втория етаж получил инфаркт и с племенника си С. направили майстори за измазване на къщата . През 1967 г. , баща му , при режим на разделност му прехвърлил ½ ид.ч. от първия етаж , който бил построил със собствени сили и средства .Двамата му братя се отказали от наследството оставено от майка им , а брат му П. се отказал и наследството оставено от баща му .Касаело се 1/12 ид.ч. от имота , за който претендират ответниците . Счита , че е идинствен собственик на имота находящ се в гр.*** След извършени уточнения на петитума на исковата молба ищецът моли да бъде постановено по отношение на ответниците , че е едноличен собственик на имота .

В отговора по чл.131 от ГПК и в открито съдебно заседание ответниците оспорват предявеният иск . Заявяват , че твърденията свързани с вложени средства и труд в имота могат да породят единствено облигационни отношения .

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе от фактическа и правна страна следното:

На първо място съдът намира за необходимо да изложи мотиви относно правната квалификация на предявения иск . В исковата молба основните твърдения касаят придобиването на имота в резултат на възмездна сделка , наследяване и влагането на пари и средства . Доколкото ищецът заявява , че преди смъртта на наследодателя е вложил пари и труд при изграждането на наследения имот , по същество се развива хипотеза развита в чл.12 ал.2 от ЗН , или че сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза , като увеличението може да се даде в имот или в пари. Независимо от горното съдът намира , че искът е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК , т.к. петитума на исковата молба съдържа искане да бъде признат за единствен собственик на имота , а не за признаване на установено , че е спомогнал да се увеличи наследството , оценимо в имот или пари , каквато следва да е претенцията по чл.12 ал.2 от ЗН . Следва да се допълни , че с предявения иск , ищецът се домогва да увеличи размера на наследствения си дял , въпреки , че посочва каква е квотата му от наследството , счита , че е собственик на целия имот , по изложените от него причини . Последното също се явява аргумент с подкрепа на становището , че искът е по чл.124 ал.1 от ГПК , т.к. съгласно Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС е недопустимо приносът да доведе до уголемяване на определения със закона наследствен дял.

По делото е представено Решение по Протокол №21/18.10.1964г. на ГНС гр.Коларовград , по силата на което на П.С.М. и С.М.П. е отстъпено право на строеж на двуетажна жилищна сграда . Не са представени доказателства , дали правото на строеж е реализирано и в какъв обем , но поради липса на спор между страните в тази насока , приема за доказано , че е построена двуетажна жилищна сграда , находяща се в гр.*** . Съобразно описанието на ищеца , предмет на настоящия правен спор е етаж първи от описаната сграда , който се явява самостоятелен обект и който съгласно КК на гр.Шумен представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №83510.673.209.1.1. , находящ се в сграда №1 , разположена в поземлен имот с идентификатор №83510.673.1.1. Също не е спорно между страните , че първоначален собственик на процесният имот е С.М.П., който е баща на ищеца . Имотът е придобит преди влизане в сила на СК ( обн.22.05.1968 , отм. 01.07.1985г.) , поради което на основание чл.33 ЗЛС (отм.1968г.) следва да се приеме , че е бил негова индивидуална собственост . С нотариален акт №133 , том V , дело №1273/1967г. на ШРС , той е прехвърлил на ищеца ½ ид.ч. от етажа . Останалата ½ ид.ч. , след влизане в сила на СК (обн.22.05.1968 , отм.1985г.) е станала СИО между него и съпругата му М.Г.П..Видно от Удостоверение за наследници 003504/04.10.2011г. на Община Шумен , тя е починала на 21.02.1984г. и е оставила като наследници съпруга си С.М.П. и синовете си П.С.М. , М.С.М. и Я.С.М. .От тази ½ ид.ч. , която е СИО , съпругът С.М.П. е станал собственик само на половината или на ¼ ид.ч. от целия имот , т.к. съгласно чл.14 , ал.7 от СК (обн.22.05.1968 , отм.1985г.) , когато съпругът наследява заедно с деца на починалия , той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество .Останалата ¼ ид.ч. е наследена от тримата синове на починалата М.П. от които Я.С.М. и П.С.М. са се отказали от наследството и , видно от Удостоверение изх.№167/13.07.1984г. на ШРС , следователно ищецът изцяло е придобил нейната ¼ ид.ч. В резултат , след смъртта на майка си , ищецът е станал собственик общо на ¾ ид.ч. , а останалата ¼ ид.ч. е собственост на баща му С.М.П.. , който след смъртта си ( Удостоверение за наследници изх.№003173/12.09.2011г. на Община Шумен ) e оставил като наследници тримата си синове М.С.М. , Я.С.М. и П.С.М.. Последният , съобразно Удостоверение изх.№63/10.04.1988г. на Община Шумен се е отказал от наследството оставено от баща му , с което на основание чл.53 от ЗН са се уголемили дяловете на останалите наследници по закон или ищецът и неговият брат Я.М. са придобили по 1/8 ид.ч. , с което общият дял на ищеца става 7/8 ид.ч. , а ответниците като единствени наследници на брат му Я.М. , са придобили неговата 1/8 ид.ч. Ищецът заявява , че независимо от факта , че по закон неговият брат , респ. ответниците като негови наследници , той е едноличен собственик , т.к. същият изцяло е построен с негови средства и вложен труд. По делото са представени множество фактури , разписки и др. документи удостоверяващи закупуването от ищеца на строителни материали , както и гласни доказателства в тази насока – показанията на разпитаните св.Б.Т. и Г.В. . Съдът намира , че не е необходимо да се излагат мотиви относно доказателствената стойност на посочените доказателства , т.к. дори и да се приеме за доказано , че те установяват твърдените от ищеца обстоятелства за начина и средствата за изграждане на имота , те не могат да обосноват извод за придобиване на право на собственост . Както беше посочено по-горе , във връзка с квалификацията на иска , с цел недопускане на неоснователно обогатяване , влагането на труд и средства , с които сънаследникът е спомогнал да се увеличи наследството могат да бъдат овъзмездени по реда на чл.12 ал.2 от ЗН – чрез имот или пари , но не и като се увили дела на сънаследника .

В заключение съдът приема , че предявеният иск се явява частично неоснователен . Ищецът е собственик на 7/8 ид.ч. от имота , като същият е придобит от него на посочените в исковата молба основания – сделка и наследяване . Претенцията за установяване , че е собственик на останалата 1/8 ид.ч. е недоказана и следва да се отхвърли .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ц.Л.М. , ЕГН:******** *** и М.Я.С. , ЕГН:********** ***, че М.С.М. , ЕГН:********** *** е собственик на 7/8 (седем осми) ид.ч. от следния недвижим имот : първи етаж от двуетажна жилищна сграда , в гр.*** , който съгласно КК на гр.Шумен представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №83510.673.209.1.1. , находящ се в сграда №1 , разположена в поземлен имот с идентификатор №83510.673.1.1.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.С.М. , ЕГН:********** , иск по чл.124 ал.1 от ГПК , за признаване за установено по отношение на Ц.Л.М. , ЕГН:******** и М.Я.С. , ЕГН:********** , че е собственик на останалата 1/8 (една осма) ид.ч. от описания по-горе недвижим имот .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

СЪДИЯ :