Решение по Гражданско дело 3719/2011г.

Р Е Ш Е Н И Е

835/15.10.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ф.А.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3719 по описа на ШРС за 2011 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са с пет обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.342, ал.2 и 3 от ТЗ, чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД, чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.345, ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.345, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.345, ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.345, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД, както и претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “МОТО ПФОЕ” ЕООД, с ЕИК000646811, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Сливница” №444, представлявано от А.И.Ф. и Д. с. н., чрез адв.Т. М. В. от САК, с адрес:*** срещу А.В.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***. Ищцовото дружество твърди, че в изпълнение на договор с реф.№34046 и Поръчка №1/18.09.2007 год., предоставило на лицето Р. Е. П. при условията на финансовообвързан лизинг лек автомобил Форд Фокус, с рег.№СА3075 МА, цвят-сив, шаси WF05XXWPD57Y85788, двигател №7Y85788, за което бил съставен Приемателно-предавателен протокол от 08.11.2007 год. Ищцовото дружество твърди, че на 12.06.2008 год. между него – в качеството му на лизингодател, Р. Е. П. – лизингополучател и ответника А.В.М. – правоприемник, било сключено тристранно споразумение, което било неразделна част от Договора за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 18.09.2007 год. Твърди, че ответникът се задължил да заплаща при условията и сроковете на поръчката определените лизингови вноски, но не изпълнил задължението си, поради което ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Тъй като в срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват положителни установителни искове, като молят съда да признае за установено, че А.В.М., с ЕГН********** дължи на “МОТО ПФОЕ” ЕООД, с ЕИК000646811 сумата от 18218.72 лева - главница по договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг от 15.09.2008 год. и Тристранно споразумение от 12.06.2008 год., от които 6537.08 лева, представляваща дължими лизингови вноски за периода 03.11.2008 год. до 05.01.2010 год. включително, 7690.11 лева, неустойка за забава плащането на дължимите лизингови вноски за периода от 06.10.2008 год. до 31.01.2010 год., съгласно чл.60 от Договора, изчислени на база 0.5% на ден върху стойността на дължимата вноска, 2002 лева, представляваща общо дължима сума за заплатени премии по застраховка „Пълно автокаско”, застраховка „Злополука на местата в МПС” и застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 07.11.2007 год. до 06.11.2010 год., 13.73 лева, представляваща дължима сума за неплатен данък МПС по ЗМДТ да 2008, 2009 и 2010 год. и 1975.80 лева, представляваща неустойка на основание чл.66 от Договора за предсрочно прекратяване по вина на лизингополучателя, изчислена в размер на 5 лизингови вноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на издаване на заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Молят също ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява упълномощен представител – адв.Т.В. от САК, който поддържа исковата молба, като в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът не оспорва обстоятелството, че не е заплатил остатъкът от лизинговата вноска за месец ноември 2008 год. в размер на 265.45 лева и лизинговата вноска за месец декември 2008 год. в размер на 444.61 лева, но оспорва останалата претендирана от ищцовото дружество сума, като заявява, че след станало ПТП през месец януари 2009 год. автомобилът е бил оставен за отремонтиране в сервиз на “МОТО ПФОЕ” ЕООД. Твърди, че поради неплащане на посочените по-горе лизингови вноски за месец ноември и декември 2008 год. дружеството задържало автомобила и го уведомило, че в случай, че същите не бъдат заплатени МПС-то ще бъде предоставено на трето лице, като ще считат сключения договор за развален. Излага, че той самия бил съгласен с това развитие на проблема, поради което заминал за чужбина, като междувременно се договорил с ищцовото дружество да бъдат изготвени необходимите документи за прекратяване на договора. Едва след завръщането си през месец юни 2009 год. разбрал, че документите не са изготвени и че автомобилът след отремонтирането му е бил продаден на трети лица. Тъй като от ищцовото дружество му заявили, че от тяхна страна не били оформени документи с третото лице и че по тази причина ще търсят дължимите вноски от ответника, последният подал жалба в ОД на МВР Шумен. В случай, че възраженията му не бъдат уважени, при условията на евентуалност прави възражение за прихващане на дължимите суми със стойността на автомобила към момента на предаването му на третото лице.

Първоначално в съдебно заседание ответникът се явява лично, като поддържа отговора на исковата молба. Впоследствие в последните три съдебни заседания по делото за него се явява упълномощен представител – адв.И. И. от ШАК, който изразява несъгласие с първоначално посочената правна квалификация на иска и след изменение на доклада в тази насока, изразява становище, че предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло. В представени по делото писмени бележки излага конкретни съображения в тази насока.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С Договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг от 18.09.2007 год., в качеството си на лизингодател ищцовото дружество се задължило да предостави при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост на лизингополучателя – Р. Е. П. предварително избран и поръчан от нея нов автомобил. При избора на автомобила между страните била подписана Поръчка, с референтен номер на лизингодателя, която била част от Договора. Срещу представянето на автомобила при посочените условия, лизингополучателят се задължил да заплаща определените от поръчката и изготвения погасителен план към договора лизингови вноски, ведно с всички допълнителни плащания, договорени между страните и произтичащи от ползването на автомобила. В изпълнение на договора с реф.№34046 и Поръчка №1/18.09.2007 год., ищцовото дружество предоставило на лицето Р. Е. П. при условията на финансовообвързан лизинг лек автомобил Форд Фокус, с рег.№СА3075 МА, цвят-сив, шаси WF05XXWPD57Y85788, двигател №7Y85788, за което бил съставен Приемателно-предавателен протокол от 08.11.2007 год. На 12.06.2008 год. между “МОТО ПФОЕ” ЕООД – в качеството му на лизингодател, Р. Е. П. – лизингополучател и ответника А.В.М. – правоприемник, било сключено тристранно споразумение, неразделна част от Договора за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 18.09.2007 год., като съгласно чл.5 от същото ответникът се задължил да заплаща при условията и сроковете на поръчката определените лизингови вноски. На 20.06.2011 год. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в което било посочено, че към момента на подаване на заявлението ответника дължал следните суми: 6537.08 лева, представляваща дължими лизингови вноски за периода 03.11.2008 год. до 05.01.2010 год. включително, 7690.11 лева, неустойка за забава плащането на дължимите лизингови вноски за периода от 06.10.2008 год. до 31.01.2010 год., съгласно чл.60 от Договора, изчислени на база 0.5% на ден върху стойността на дължимата вноска, 2002 лева, представляваща общо дължима сума за заплатени премии по застраховка „Пълно автокаско”, застраховка „Злополука на местата в МПС” и застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 07.11.2007 год. до 06.11.2010 год., 13.73 лева, представляваща дължима сума за неплатен данък МПС по ЗМДТ да 2008, 2009 и 2010 год. и 1975.80 лева, представляваща неустойка на основание чл.66 от Договора за предсрочно прекратяване по вина на лизингополучателя, изчислена в размер на 5 лизингови вноски. По силата на издадената заповед за изпълнение ответникът бил осъден да заплати на дружеството обща сума в размер на 18218.72 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението - 20.06.2011 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 364.37 лева. Тъй като в срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, за ищеца е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред чрез предявяване на настоящия иск.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: пълномощно №054/09.05.2011 год., договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 18.09.2007 год., Тристранно споразумение от 12.06.2008 год., Свидетелство за регистрация №002582771, Погасителен план, Приемателно-предавателен протокол от 08.11.2007 год., Поръчка №1/18.09.2007 год., Уведомление изх.№3898/04.01.2010 год., Известие за доставяне, Уведомление, Известие за доставяне, Застрахователни полици, ведно с Уведомления за дължими плащания-3 бр., Приходна квитанция- 3 бр., Фактури – 30 бр., Справка за неизплатени задължения, Известие за доставяне, Вносни бележки за заплатена държавна такса, материалите, приложени по гр.дело №2389/2011 год. по описа на ШРС, Поръчка №0101219/12.01.2009 год., Ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение от 24.03.2009 год., Уведомление за щета на МПС от 10.01.2009 год., Протокол за ПТП №1035435/09.01.2009 год., Ксерокопие на свидетелство за управление на МПС и контролен талон на лицето Марин росенов Райчев и знак за първоначален технически преглед №0904043, Опис на претенция №090141000008/10.01.2009 год., Фактура №0512001375/18.03.2009 год., Фактура №4/16.01.2009 год., Уведомително писмо №6456/10.04.2012 год. заверено копие на погасителен план от 27.10.2008 г., както и 5 бр. сметки за дължими застрахователни премии, ведно с приложените към тях преводни нареждания, доказващи извършени плащания, заверено копие на справка № 3 за неплатени вноски по застраховка „АВТОКАСКО” от 18.05.2009 г. и заверено копие на справка № 8 за неплатени вноски по застраховка „АВТОКАСКО” от 23.10.2009 г., постановление за спиране на разследване от 12.02.2010 г., материалите, приложени по ДП № 1303/2009 г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.342, ал.2 и 3 от ТЗ съдът приема от правна страна следното:

В настоящия случай съдът намира, че първоначално сключения между ищцовото дружество и лицето Р. Е. П. договор, в който впоследствие като страна встъпва и ответника, има характер на договор за финансов лизинг, поради следните правни съображения: Съгласно разпоредбата на чл.342, ал.2 от ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение, като съгласно ал.3 от същата разпоредба лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. Съгласно правната доктрина /”Търговски сделки”, проф. О. Г./ лизингодателят има едно основно задължение, което включва два елемента: да предаде или осигури предаването на обекта за ползване и да предостави свободно ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения срок. Изрично в подписания между страните договор за финансов лизинг са били упоменати условията на поръчката, като са посочени индивидуализиращите параметри на конкретния автомобил, който лизингополучателя е желаел да получи и условията за доставката му от страна на лизингодателя. В тази връзка и съгласно изискването, визирано в разпоредбата на чл.342, ал.2 от ТЗ и условията, посочени от страна на лизингополучателя в Поръчка №1/18.09.2007 год. към договор от 18.09.2007 год. между „Мото-Пфое” ЕООД и Р. Е. П. за отдаване на автомобил на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост реф.№34046, лизингодателят на 01.11.2007 год. е придобил собствеността върху посочения автомобил, което се установява от приложеното като писмено доказателство по делото копие на свидетелство за регистрация част І, №002582771. В изпълнение клаузите на договора с Приемо-предавателен протокол от 08.11.2007 год. ищцовото дружество е доставило и предало автомобила на първоначалния лизингополучател Р. Е. П.. Имайки предвид изложеното, настоящият състав намира, че лизингодателят е изпълнил точно задълженията си по сключения Договор за финансов лизинг.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, като по силата на сключеното на 12.06.2008 год. Тристранно споразумение към договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 18.09.2007 год. ответникът е встъпил в правата и задълженията на лизингополучателя по първоначалния договор, като съгласно чл.5.1 от Договора е поел задължението за изплащане на останалите 53 месечни лизингови вноски за периода месец юни 2008 год. – месец октомври 2012 год., съгласно приложения към договора Погасител план, а съгласно чл.5.2 от договора е поел всички останали задължения, включени в раздел „застраховки” на договора и поръчката към същия. Именно от датата на подписване на посоченото тристранно споразумение за М. в качеството му на лизингополучател е възникнало задължението за заплащане на дължимите по договора вноски. Съгласно чл.9 от договора лизингополучателят дължи лизинговите вноски в сроковете и размерите, уточнени в поръчката за доставка на конкретния автомобил и изготвения погасителен план, като неразделна част от договора. Имайки предвид изложеното, размера на посочените в погасителния план лизингови вноски, направеното в отговора на исковата молба частично признание от страна на ответника, че дължи част от претендираните суми, както и заключението на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза настоящият състав намира, че първия обективно съединен установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено в отношенията между страните, че А.В.М., с ЕГН********** дължи на “МОТО ПФОЕ” ЕООД, с ЕИК000646811 сумата от 6537.08 лева – главница, представляваща дължими лизингови вноски по Договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 18.09.2007 год. и Тристранно споразумение от 12.06.2008 год., дължими за периода 03.11.2008 год. – 05.01.2010 год. по иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.342, ал.2 и 3 от ТЗ. При преценка размера на иска съдът съобрази обстоятелството, че изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза дава заключението, че размера на дължимите и незаплатени от ответника лизингови вноски за периода 03.11.2008 год. – 05.01.2010 год. е 6537.08 лева. При преценка размера на иска съдът съобрази обстоятелството, че вещото лице при изготвяне на експертизата е използвало погасителен план от 27.10.2008 год., предоставен му от счетоводството на ищцовото дружество, който се различава от представения по делото Погасителен план от 12.06.2008 год. В същото време обаче, доколкото заключението на вещото лице относно размера на този иск напълно съвпада с претенцията на ищцовото дружество, съдът намира, че иска следва да бъде уважен изцяло именно за сумата от 6537.08 лева. При преценка на периода, за който са дължими посочените лизингови вноски, съдът съобрази обстоятелството, че както бе посочено по-горе задължението за заплащане на лизинговите вноски е възникнало за ответника в момента на подписване на тристранното споразумение – 12.06.2008 год. В същото време, имайки предвид, че след заплащане на част от вноската за м.ноември 2008 год., М. е спрял плащанията, както и обстоятелството, че договора е бил прекратен едностранно, считано от 01.02.2010 год., на основание чл.61 от Договора, поради неплащане на 2 поредни лизингови вноски, с отправено от страна на ищцовото дружество уведомление, настоящия състав намира, че посочените лизингови вноски са дължими от страна на ответника за периода, посочен и претендиран от ищцовата страна, а именно 03.11.2008 год. – 05.01.2010 год.

По отношение на втория обективно съединен положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД съдът установи следното:

За да възникне задължението за плащане на неустойка във връзка с договорно неизпълнение на задължение следва да бъде констатирано наличие на следните кумулативно предвидени елементи от сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка и валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; уговорена по размер неустойка на неизпълнението; кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни и длъжникът да е нарушил договора и виновно да не го е изпълнил. Липсата на всеки един от посочените елементи е основание за отпадане на договорната отговорност за заплащане на неустойка. В настоящия случай от материалите по делото, обсъдени подробно по-горе се установява по безспорен начин, че между страните е било налице валидно облигационно отношение, произтичащо от Договор за финансов лизинг, по който ищцовата страна е изпълнила точно задължението си. В чл.60 от сключения между страните договор е било уговорено, че при забава на плащането на лизинговите вноски, съгласно погасителния план, лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка в размер на 0.5% на ден върху стойността на дължимата и неизплатена вноска за времето на просрочието. Ответникът е изпаднал в забава плащането на договорения размер на лизинговите вноски, като виновно е спрял плащането на същите, поради което съдът намира, че в настоящия случай са налице посочените по-горе кумулативно предвидени предпоставки за възникване правото на изправната страна да получи предвидената в договора неустойка.

Имайки предвид гореизложеното относно размера на дължимите и незаплатени лизингови вноски, датата на прекратяване на сключения между страните договор за финансов лизинг, както и обстоятелството, че същия е прекратен едностранно от ищцовото дружество, поради неплащане на две поредни лизингови вноски от страна на ответника, се налага извода, че периода на просрочие по отношение на всяка една лизингова вноска е от пето число на съответния месец до датата, предхождаща датата на прекратяване на договора – 01.02.2010 год., така, както е конкретизиран от ищцовата страна. В този смисъл съдът, съобразявайки материалите по делото и заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза намира, че общия размер на дължимата от страна на ответника неустойка за периода 06.10.2008 год. – 31.01.2010 год., изчислена съгласно чл.60 от договора е 7690.11 лева.

В настоящия случай, ответната страна е направила възражение за нищожност на клаузата за неустойка в процесния договор, като противоречаща на правилата на морала, а при условията на алтернативност прави възражение за нейната прекомерност, като моли същата да бъде намалена.

По отношение възражението за нищожност на клаузата за неустойка, съдът намира същото за неоснователно, поради следните съображения: Съобразявайки начинът на определяне на неустойката, посочен в чл.60 от Договора, не може да се направи извода, че същата е променила своето предназначение от това да обезпечава и обезщетява изпълнението, в такова, което да създава условия за неоснователно обогатяване или друго такова, което драстично да нарушава принципа на справедливостта, да противоречи на добрите нрави или пък на правилата на морала. Доколкото алгоритъмът на определяне на неустойката и границите й, не са регулирани с императивни правни норми, то фактът на уговарянето й и нейното изчисляване чрез определен коефициент и в определени граници, макар и без краен предел, само по себе си, не може да я определи като нищожна, поради противоречие с морала или пък добрите нрави.

В същото време обаче съдът намира за основателно възражението за прекомерност на размера на претендираната неустойка, направено с оглед разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗЗД. Съгласно посочения законов текст, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. Доколкото в действащото законодателство липсва легална законова дефиниция на понятието „прекомерно голяма неустойка” по смисъла на чл.92, ал.2 от ЗЗД, то критерий за това е процентното съотношение между абсолютния размер на договорената между страните неустойка и общата цена на договора. В настоящия случай, съдът, съобразявайки общата цена на сключения между страните договор, размера на неизпълненото от страна на ответника задължение, размера на изплатените до момента на прекратяване на договора лизингови вноски от страна на ответника, както и обичайно дължимото обезщетение при забава плащането на един паричен дълг, намира, че е налице превишение на неустойката над вредите и това води до извода за прекомерност на същата. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че намаляването на размера на неустойката следва да се извърши чрез промяна на алгоритъма, по който тя се изчислява, доколкото този начин се явява най-адекватен на вида на процесната неустойка. Имайки предвид, договорения в чл.60 от Договора алгоритъм, неустойката следва да бъде намалена до размер, определен на база 0.25 % на ден върху стойността на дължимата и неизплатена вноска за времето на просрочие. В тази връзка, имайки предвид размера на незаплатените от страна на ответника лизингови вноски и периода на просрочие на всяка една от тях, то настоящия състав намира, че иска се явява основателен и доказан за сумата от 3845.06 лева.

По отношение на третия обективно съединен положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.345, ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.345, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, съдът намира същия за основателен, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл.345, ал.2 от ТЗ и чл.232, ал.2 от ЗЗД, която намира приложение, съгласно препращащата норма на чл.345, ал.1 от ТЗ лизингополучателят следва да поеме разходите, свързани с поддържането на вещта и нейното ползване, изразяващи се в дължими застрахователни премии по сключени застрахователни договори и дължимите по отношение на автомобила данъци и такси. Същото задължение е предвидено между страните и в чл.9, чл.14 и сл. от Договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 18.09.2007 год. и чл.5.2 от Тристранно споразумение от 12.06.2008 год.. Относно размера на дължимите суми по сключените във връзка с автомобила застраховки „Пълно Автокаско”, „Гражданска отговорност” и „Застраховка на местата” съдът съобрази заключението на вещото лице, съгласно което общия размер на дължимите и неплатени от страна на ответника застрахователни премии по трите вида застраховки са 2002 лева. В подкрепа на изложеното са представените като писмени доказателства по делото 3 броя Застрахователни полици, ведно с Уведомления за дължими плащания, 5 бр. сметки за дължими застрахователни премии, ведно с приложените към тях преводни нареждания, доказващи извършени плащания, заверено копие на справка № 3 за неплатени вноски по застраховка „АВТОКАСКО” от 18.05.2009 г. и заверено копие на справка № 8 за неплатени вноски по застраховка „АВТОКАСКО” от 23.10.2009 г.. В същия размер е и претенцията на ищцовото дружество, поради което съдът намира, че същата, като основателна и доказана, следва да бъде уважена изцяло.

Съдът намира за основателен и четвъртия обективно съединен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.345, ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.345, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, поради следните правни съображения:

Както бе посочено вече по-горе лизингополучателят следва да поеме разходите, свързани с поддържането на вещта и нейното ползване, изразяващи се в заплащане на дължимите за автомобила данъци и такси. Същото задължение е предвидено между страните и в чл.9 и чл.30 от Договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 18.09.2007 год. и чл.5 от Тристранно споразумение от 12.06.2008 год.. Съгласно заключението на вещото лице общия размер на дължимите от страна на ответника данъци и такси е 13.73 лева, който размер напълно съвпада с размера, претендиран от страна на ищцовото дружество в исковата молба. При преценка размера на този и представените в тази насока писмени доказателства, а именно: Приходна квитанция №12035 от 28.05.2006 год., Приходна квитанция №6010 от 27.02.2009 год., Приходна квитанция №14182 от 31.05.2010 год. и 3 броя уведомления, с които ответникът е бил поканен от ищцовото дружество да заплати посочените и заплатени от тяхна страна суми за дължими данъци и такси.

Съдът намира за основателен и петия обективно съединен положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД, поради следните съображения:

Както вече бе обсъдено по-горе, в настоящия случай са налице предвидените кумулативни предпоставки за възникване правото на изправната страна да получи предвидената в договора неустойка.

Съгласно чл.66 от сключения между страните Договор в случаите на предсрочно прекратяване на договора, по вина на лизингополучателя или негово искане, извън хипотезите на чл.64, лизингодателят има право на неустойка в размер на 5 лизингови вноски. Доколкото от материалите по делото се установява по безспорен начин, че договора е бил прекратен едностранно от ищцовата страна с уведомление, изпратено до ответника, поради негово виновно неизпълнение, изразяващо се в забава плащането на повече от две лизингови вноски и доколкото не са налице хипотезите, посочени в чл.64 от Договора, се налага извода, че лизингодателят е в правото си да претендира заплащане на посочената по-горе неустойка. В тази връзка, имайки предвид, че договора е бил едностранно прекратен от ищцовата страна считано от 01.02.2010 год., настоящият състав намира, че претендираната по този пункт неустойка следва да бъде изчислена в размер на 5 лизингови вноски, като се вземе размера на лизинговата вноска за последния месец, преди прекратяване на договора, т.е. тази за м.януари 2010 год., която съгласно погасителния план и издадената от страна на ищцовото дружество фактура е в размер на 395.16 лева без ДДС. Имайки предвид изложеното, съдът намира, че дължимата от страна на ответника неустойка следва да бъда в размер на 1975.80 лева. В тази насока е и заключението на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. А доколкото посочения по-горе размер напълно съвпада с претенцията на ищцовата страна съдът намира, че иска се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, именно за сумата от 1975.80 лева.

По отношение претенцията на процесуалния представител на ответника, че последния не дължи плащане, поради обстоятелството, че процесния автомобил е бил обсебен, за доказателство, на което е представено образуваното досъдебно производство, съдът намира същото за неоснователно, поради следните съображения: Както бе отбелязано по-горе в настоящото решение, съдът приема за установено, че отношенията между страните са били уредени от сключения между тях Договор за финансов лизинг и Тристранното споразумение, по силата, на което ответникът встъпва в правата и задълженията на лизингополучателя по първия договор. Съгласно чл.21 от Договора за финансов лизинг в случай на доказано застрахователно събитие „кражба”, „грабеж” или „пълна загуба”, лизингополучателят не се освобождава от задължението да заплаща месечните лизингови вноски след датата на кражбата, грабежа, съответно погиването на автомобила, като по-нататъшните отношения между страните се уреждат едва след заплащане на застрахователно обезщетение на лизингодателя, за каквото доказателства в настоящото производство не са представени. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.343 от ТЗ, съгласно която рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя.

С оглед претенцията на ищцовото дружество за заплащане на законна лихва върху присъдените, като неустойка суми, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 20.06.2011 год. до окончателното изплащане на сумите, съдът като съобрази обстоятелството, че по изложените по-горе причини, бе прието за установено, че ответникът дължи заплащане на неустойка в посочените размери, намира, че е недопустимо едновременно присъждане на неустойка за вреди от неизпълнението и лихва за забава. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №1823 от 27.10.1995 год. по гр.дело №2879/94 год., V г.о., Решение №35 от 22.01.1997 год. по гр.дело №503/96 год., V г.о. и др. Поради изложеното съдът намира, ме следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи законна лихва, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 20.06.2011 год. единствено върху дължимата главница и сумите, дължими като застрахователни премии и данъци и такси, но не и върху дължимите неустойки.

В същото време следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовата страна и направените в хода на заповедното производство разноски в размер на 287.47 лева, включващи държавна такса, съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство размер на 405.35 лева, включващи държавна такса и депозит за вещото лице, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък. При преценка на иска за заплащане на посочените разноски съдът съобрази обстоятелството, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане и на петте обективно съединени иска, както и обстоятелството, че същите са уважени частично от настоящия състав.

Доколкото от страна на ответника не са представени доказателства за направени разноски, то такива не му се дължат, въпреки направеното искане в този смисъл.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.В.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** ДЪЛЖИ НА “МОТО ПФОЕ” ЕООД, с ЕИК000646811, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Сливница” №444, представлявано от А.И.Ф. и Д. с. н., чрез адв.Т. М. В. от САК, с адрес:*** сумата от 14373.67 лева /четиринадесет хиляди триста седемдесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/, от която: 6537.08 лева /шест хиляди петстотин тридесет и седем лева и осем стотинки/ – главница, представляваща дължими лизингови вноски за периода от 03.11.2008 год. до 05.01.2010 год. включително по Договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг от 15.09.2008 год. и Тристранно споразумение от 12.06.2008 год., 3845.06 лева /три хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и шест стотинки/, представляваща неустойка за забава плащането на дължимите лизингови вноски за периода от 06.10.2008 год. до 31.01.2010 год., съгласно чл.60 от Договора, изчислени на база 0.25% на ден върху стойността на дължимата вноска, 2002 лева /две хиляди и два лева/, представляваща общо дължима сума за заплатени премии по застраховка „Пълно автокаско”, застраховка „Злополука на местата в МПС” и застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 07.11.2007 год. до 06.11.2010 год., 13.73 лева /тринадесет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща дължима сума за неплатен данък МПС по ЗМДТ да 2008, 2009 и 2010 год. и 1975.80 лева /хиляда деветстотин седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща неустойка на основание чл.66 от Договора за предсрочно прекратяване по вина на лизингополучателя, изчислена в размер на 5 лизингови вноски, ведно със законната лихва върху дължимите суми за лизингови вноски, застрахователни премии и неплатени данъци, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.06.2011 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество неустойка за забава плащането на дължимите лизингови вноски за периода от 06.10.2008 год. до 31.01.2010 год., съгласно чл.60 от Договора, за разликата над 3845.06 лева до пълния предявен размер от 7690.11 лева, както и иска за заплащане на законна лихва върху дължимите суми за неустойка на основание чл.60 и чл.66 от Договора.

ОСЪЖДА А.В.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** да заплати на “МОТО ПФОЕ” ЕООД, с ЕИК000646811, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Сливница” №444, представлявано от А.И.Ф. и Д. с. н., чрез адв.Т. М. В. от САК, с адрес:*** сумата от 405.35 лева /четиристотин и пет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направените от него в настоящото производство разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: