Р Е Ш Е Н И Е

927/29.10.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На трети октомври през две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3763 по описа на ШРС за 2011 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени иска с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.223 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от П.И.П., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, съдебен адрес: гр.Шумен, *****, чрез адв.Н. Т. от ШАК срещу „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Красно село, бул.”****” №51Д, представлявано от С. Х. С. и М. С. М. Г..

Ищецът твърди, че на 20.10.2008 год. край гр.Шумен, по път ІІ-73 претърпял пътно-транспортно произшествие, при което управлявания от него лек автомобил „Алфа Ромео 145” с рег.№Н4575 АН бил блъснат от лек автомобил „Форд Сиера”, с рег. №А4835 АР, управляван от лицето К. Й. К.. В исковата молба твърди, че последният нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.42, ал.2, т.2 и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП. В тази връзка Костадинов бил признат за виновен и осъден с присъда №1085/15.07.2009 год. на ШРС по НОХД №734/2009 год., като на основание чл.343, ал.1, б.”б”, предл. второ от НК, във вр. с чл.342 от НК, му било наложено наказание „пробация”. Със същата присъда, изменена с Решение №129/09.11.2009 год. по ВНОХД №461/2009 год. Костадинов бил осъден да заплати на ищеца сумата от 9282.30 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1282.30 лева и неимуществени вреди в размер на 8000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 20.10.2008 год. до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че подсъдимият е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, във връзка, с която след станалото ПТП уведомил застрахователя за причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди.

В исковата молба ищецът излага, че след влизане в сила на присъдата се снабдил с изпълнителен лист за присъденото му обезщетение и прилагайки всички необходими документи подал молба до застрахователя за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение. В тази връзка, след водена между страните кореспонденция, ответникът с писмо изх.№2740 от 09.09.2010 год. му отговорил, че дружеството е определило сумата от 5000 лева, като застрахователно обезщетение на нанесените му щети и в случай на съгласие от негова страна, същата ще му бъде изплатена.

С настоящата искова молба моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД да му заплати сумата от 9282.30 лева - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, от които 1282.30 лева - имуществени и 8000 лева - неимуществени вреди, което обезщетение е било присъдено в полза на ищеца с влязла в сила Присъда №1085/15.07.2009 год. на ШРС по НОХД №734/2009 год., изменена с Решение №734/2009 год. на ШОС по ВНОХД №461/2009 год., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 20.10.2008 год. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител – адв.С. И от ШАК, като поддържа иска и моли същия да бъде уважен изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответното дружество оспорва изцяло предявените искове, като счита същите за изцяло недопустими по изложени в отговора съображения. Оспорват изключителната вина на водача за настъпване на вредоносния резултат, както и твърдението за наличие на причинно-следствена връзка и всички направени твърдения за търпени неимуществени вреди от ищеца.

В съдебно заседание за ответното дружество не се явява представител. От тяхно име на 03.10.2012 год. е депозирано писмено становище, в което молят иска да бъде отхвърлен, като поддържат изложените в отговора съображения.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.10.2008 год. край гр.Шумен, по път ІІ-73 ищецът претърпял пътно-транспортно произшествие, при което управлявания от него лек автомобил „Алфа Ромео 145” с рег.№Н4575 АН бил блъснат от лек автомобил „Форд Сиера”, с рег. №А4835 АР, управляван от лицето К. Й. К.. На ищецът била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на диафизите /телата/ на костите на лявата предмишница, довело до трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от един месец – средно 5-6 месеца. По този повод Костадинов бил осъден с присъда №1085/15.07.2009 год. на ШРС по НОХД №734/2009 год., като на основание чл.343, ал.1, б.”б”, предл. второ от НК, във вр. с чл.342 от НК, му било наложено наказание „пробация”. В мотивите на присъдата било прието за установено, че ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.42, ал.2, т.2 и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП. Със същата присъда, изменена с Решение №129/09.11.2009 год. по ВНОХД №461/2009 год. Костадинов бил осъден да заплати на ищеца сумата от 9282.30 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1282.30 лева и неимуществени вреди в размер на 8000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 20.10.2008 год. до окончателното изплащане на сумата. Тъй като по отношение на управлявания от Костадинов автомобил е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, след снабдяване с изпълнителен лист ищецът се е обърнал към Застрахователно дружество „Лев инс” АД с молба за изплащане на присъденото му обезщетение, прилагайки необходими документи, но след водена между страните кореспонденция, ответното дружество с писмо изх.№2740 от 09.09.2010 год. му отговорил, че е определило сумата от 5000 лева, като застрахователно обезщетение на нанесените му щети и в случай на съгласие от негова страна, същата ще му бъде изплатена. До момента на предявяване на иска и приключване на съдебното заседание посочената сума не е била изплатена на ищеца, нито от застрахователното дружество, нито от прекия причинител на вредата.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Извлечение от търговския регистър по партидата на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД, Писмо изх.№2740/09.09.2010 год., Изпълнителен лист от 11.12.2009 год., Решение №129/09.11.2009 год. на ШОС по ВНОХД №461/2009 год., Присъда №1085/15.07.2009 год. на ШРС по НОХД №734/2009 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, материалите, приложени по НОХД №734/2009 год. по описа на ШРС и по ВНОХД №461/2009 год. по описа на ШОС, Пълномощно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ застрахователят по застраховка „гражданска отговорност” поема риска да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, причинени във връзка с притежаването или ползването на моторно превозно средство. В настоящият случай от материалите по делото се доказва, а и не се спори между страните, че по отношение на управлявания от лицето К. К. лек автомобил е имало сключена застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” №8150167 при Застрахователно дружество „Лев инс” АД, с валидност 30.12.2007 год. – 29.12.2008 год. Въпреки, че по делото не е представено копие на договора, това обстоятелство не е спорно между страните и се установява от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, а именно – Протокол за ПТП №1035113 от 20.10.2008 год., писмо изх.№2740/09.09.2010 год. и др. Разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ дава възможност на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя, като правото на иск е допустим, независимо от наличието на уважен иск срещу деликвента по чл.45 от ЗЗД. В този смисъл е Тълкувателно решение №2/2010 год. от 06.06.2012 на ОСТК на ВКС по т.д. №1/2010 год.

Прекият причинител на вредата е бил осъден с Присъда №1085/15.07.2009 год. на ШРС по НОХД №734/2009 год., обжалвана и изменена от ШОС с Решение №129/09.11.2009 год. по ВНОХД №461/2009 год. В този смисъл, съобразявайки изложеното и разпоредбата на чл.300 от ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, следва да се приеме за установено, че застрахованият е причинил виновно средна телесна повреда на ищеца и отговаря спрямо него за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. С посочената по-горе присъда деликвента е бил осъден да заплати на увреденото лице сумата от 9282.30 лева - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, от които 1282.30 лева - имуществени и 8000 лева - неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 20.10.2008 год. до окончателното изплащане на сумата. Въпреки, че влязлата в сила присъда в частта на присъдените имуществени и неимуществени вреди няма установително действие на сила на присъдено нещо, доколкото същите не са елемент от престъпния състав, размера, установен от наказателния съд, доказателства за което се съдържат в материалите по приетите и приложени по настоящото дело НОХД №734/2009 год. по описа на ШРС и ВНОХД №461/2009 год., по описа на ШОС, по никакъв начин не е бил оспорен от ответната страна по делото.

При преценка на иска съдът съобрази обстоятелството, че доколкото правото на увредения, установено с разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Въпреки, че отговорността на застрахователя за вреди по застраховка „Гражданска отговорност” има договорен характер спрямо насрещната страна по застрахователния договор – застрахования, в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ отговорността на застрахователя към третите увредени от застрахования лица е тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД. Поради това застрахователят дължи на увредения това, което му дължи и деликвентът по правилата на деликтната отговорност. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно: Решение №100 от 13.11.2009 год. на ВКС по т.д. №92/2009 год., І т.о., ТК, Решение №238 от 20.06.2008 год. на ВКС по т.д. №924/2008 год., ІІ т.о, НК, Решение №20 от 16.02.2009 год. и др.

Преценявайки събраните доказателства, причинените на ищеца травматични увреждания, продължителността на възстановителния процес и претърпените от негова страна болки и страдания през този период, съдът намира, че определеният от наказателния съд размер на щетите – имуществени и неимуществени, е бил правилно определен, съобразно с принципа на справедливостта, поради което в същия обем следва да бъде ангажирана и отговорността на застрахователя.

Съдът не кредитира направеното в отговора на исковата молба оспорване на изключителната вина на прекия причинител на вредата. Доколкото това оспорване е направено само бланкетно и не е конкретизирано по никакъв начин, следва да се приеме, че най-вероятно ответната страна е имала предвид наличие на съпричиняване на резултата от страна на пострадалото лице. В същото време обаче в тази насока не са представени никакви доказателства и независимо от указаната на ответната страна доказателствена тежест от нейна страна не са представени доказателства относно твърдените благоприятни за тях факти. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че доколкото приложения към наказателното дело Протокол за ПТП №1035113 от 20.10.2008 год. не е оспорен от страните и доколкото същият е официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила, то същия следва да се кредитира изцяло. А от изложеното в него не може да се направи извод за наличие на такова виновно поведение от страна на пострадалото лице, което да доведе до извод за съпричиняване на резултата, а от тук и до намаляване отговорността на прекия причинител на вредата за нейното възстановяване.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявения иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло, като бъде осъдено ответното дружество „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД да заплати на П.И.П., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, съдебен адрес: гр.Шумен, ***** сумата от 9282.30 лева - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, от които 1282.30 лева - имуществени и 8000 лева - неимуществени вреди, което обезщетение е било присъдено в полза на ищеца с влязла в сила Присъда №1085/15.07.2009 год. на ШРС по НОХД №734/2009 год., изменена с Решение №734/2009 год. на ШОС по ВНОХД №461/2009 год., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 20.10.2008 год. до окончателното изплащане на сумата.

При преценка на иска съдът съобрази и обстоятелството, че към датата на провеждане на последното съдебно заседание по делото, респективно към момента на приключване на съдебното дирене, от страна на прекия причинител на вредата не са постъпили плащания по издадения срещу него изпълнителен лист.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер на 1900 лева, включващи адвокатско възнаграждение.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на държавни такси, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимата държавна такса по иска в размер на 371.29 лева.

С оглед изхода на делото на ответната страна не се дължат разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Красно село, бул.”****” №51Д, представлявано от С. Х. С. и М. С. М. Г. да заплати на П.И.П., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, съдебен адрес: гр.Шумен, ***** сумата от 9282.30 лева /девет хиляди двеста осемдесет и два лева и тридесет стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, от които 1282.30 лева /хиляда двеста осемдесет и два лева и тридесет стотинки/ - имуществени и 8000 лева /осем хиляди лева/ - неимуществени вреди, което обезщетение е било присъдено в полза на ищеца с влязла в сила Присъда №1085/15.07.2009 год. на ШРС по НОХД №734/2009 год., изменена с Решение №734/2009 год. на ШОС по ВНОХД №461/2009 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деянието – 20.10.2008 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Красно село, бул.”****” №51Д, представлявано от С. Х. С. и М. С. М. Г. да заплати на П.И.П., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, съдебен адрес: гр.Шумен, ***** сумата от 1900 лева /хиляда и деветстотин лева/, представляваща направените от него разноски в настоящото производство

ОСЪЖДА „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Красно село, бул.”****” №51Д, представлявано от С. Х. С. и М. С. М. Г. да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 371.29 лева /триста седемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща дължима държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: