Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №3855/2011 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.542 и следващите от ГПК във вр. с чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация.

Производството по настоящото дело е образувано по молба на К.В.Ч., ЕГН-**********. Молителката сочи, че тя и Е.Д.Р., сключили граждански брак в окръг Ламбет, Лондон в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия на 18.08.2011 г. При сключване на брака там не било променено фамилното име на молителката от Ч. на Р., така както това повелява българската традиция и каквато възможност има по българското законодателство. При завръщането си в България съпрузите контактували с общинската администрация, но установили, че фамилното име може да бъде променено само по съдебен ред. с оглед на изложеното моли да бъде постановено решение, по силата на което на основание чл.19, ал.1, предл. последно от ЗГР да бъде допусната промяна на фамилното име на молителката К.В.Ч., ЕГН-********** от “Ч.” на “Р.”.

В рамките на дадения едномесечен срок призованите заинтересовани лица – Община Шумен и ШРП не изпращат писмени отговори на молбата.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Б. от ШАК. Последната поддържа молбата, така както е депозирана. Община Шумен не изпращат представител. Представителя на Шуменска районна прокуратура заема становище, че иска е основателен и доказан.

В производството от представителката на молителката беше посочено, че според законодателството на Обединеното Кралство е предвидена възможност при сключване на граждански брак съпругата да промени своето фамилно име като вместо моминското си такова приеме фамилното име на съпруга си. Сочи, че поради чуждото гражданство на молителката и нейния съпруг гражданските власти не са представили нужните документи за приемане на фамилното име на съпруга, поради установената там практика. Сочи, че това е проблем за много българи, сключващи брак в Обединеното Кралство. Твърди, че има богата практика на шуменския, пловдивския, старозагорския и варненския съд, в която този проблем е разгледан. Намира, че е законно право по българското законодателство съпругата да приеме фамилията на съпруга си.

Съдът счита, че така депозираната молба се явява основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Молителката е родена на *** г. с имената К.В.Ч.. На 18.08.2011 г. тя сключила брак с Е.Д.Р. в Кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което е представен Удостоверение (дубликат) за сключен граждански брак TF799683/18.08.2011 г., сключен в Ламбет, Лондон, снабден и приложен по делото с надлежен апостил и превод на български.

С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Нашето законодателство допуска изменение на собствено, бащино или фамилно име по съдебен ред, когато то е осмиващо, опозоряващо или когато важни обстоятелства налагат това – чл.19, ал.1 от ЗГР. В настоящия случай молителката претендира промяна на нейното фамилно име поради наличието на важни обстоятелства, които последната обосновава с това, че българските традиции и нормативна уредба допускат такава промяна.

От една страна българското законодателство промяна на фамилното име при сключване на брак е възможна към момента на сключването на брака и като не е направила това молителката е пропуснала съществен момент за постигане на целения от нея ефект – промяна на фамилното си име при встъпването в брак. В този ред на мисли следва да се посочи, че правото на име е лично субективно право на всеки гражданин, но с оглед съображения за правна сигурност законодателя е въвел по-строги изисквания при промяната му “Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. В закона не са посочени примерно какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. Изхождайки обаче от основните принципи на гражданското право и обществения морал, част от който е гражданският морал в свободното демократично общество, важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за ищеца носеното на името в частта, в която се иска промяна.” – Р по гр. д. №67/2009 г. на ОС Разград.

Въпреки, че процесуалния представител на молителката твърди, че е налице богата съдебна практика във връзка с промяната на фамилно име на български граждани при сключен брак в Обединеното кралство и при най-щателно проучване съдът не можа да открие такава.

Въпреки, че процесуалния представител на молителката твърди, че на нея и съпруга и не е бил представен допълнителен формуляр при сключване на граждански брак, в който е следвало да се отрази желанието за промяна на фамилното име на съпругата съдът установи, че такава процедура по британското законодателство няма. Доколкото съдът при решване на конкретен казус следва да установи приложимото право, като съобразно нормата на чл.43, ал.1 от КМЧП може да установява чуждото право като изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да изисква становища на експерти и специализирани институти, с оглед обстоятелството, че настоящия съдебен състав владее свободно писмено и говоримо английски език, поради което няма нужда да назначава експерт владеещ английски език или да изиска официален превод на английско законодателство, след извършено проучване установи следното: В законодателството на Обединеното Кралство, не е предвидена процедура за промяна на брачното име при сключване на граждански брак. Това явно е отрицателен факт, който не може да бъде пряко доказан, а може да се установи след установяване на нормативната уредба при сключване на брак, както и уредбата при упражняване на личното право за промяна на име. С оглед обстоятелството, че по законите на Обединеното Кралство няма изрична нормативна уредба, която да урежда промяната на име в момента на сключване на брака, към момента на сключване на същия молителката не е могла по надлежен начин пред органа по гражданско състояние да промени своето фамилно име. Нормативният акт уреждащ сключването на брак на територията на Англия и Уелс, който е бил приложим към брака между молителката и съпруга и – Закон за брака от 1994 г. – (Marriage act) по данните от официалния сайт на Законодателството на Обединеното Кралство - www.legislation.gov.uk, към днешна дата, чиято база данни е поддържана от Националния архив на Обединеното кралство, който нормативен акт може да се види на адрес: www.legislation.gov.uk/ukpga/1994/34/pdfs/ukpga_19940034_en.pdf, не съдържа норми относно фамилното име на съпрузите след сключване на брака. От официалния сайт на Министерството на правосъдието на Обединеното Кралство - www.justice.gov.uk, може да се установи, на страницата www.justice.gov.uk/guidance/courts-and-tribunals/courts/queens-bench/enforcement.htm, че промяната на името на всеки гражданин на Кралството може да стане по силата на процедура наречена “Deed poll”. Посочената процедура не е изрично регламентирана и най-вероятно има основата си в прецедентното право в Обединеното Кралство. При изпълнението и не се предвижда контакта с официална държавна институция, а се изисква единствено писменото изразяване на волята на гражданина за промяна на името му, скрепено с подписа на един свидетел. В сайта на Министерството на правосъдието е посочено, че един гражданин може да промени всяка част от името си – лично, бащино, фамилно чрез промяна на името, разместване на имената, промяна на изписването и т.н., при всеки повод (т.е. по желание), ако това не служи на измамливи цели. Сайта на Министерството сочи, че въпреки разпространеното мнение не съществува държавен Регистър за промяна на имената. Оповестяването на промяната на име е в зависимост от желанието на гражданина и то може да бъде направено най-вече при контакта и оповестяването пред държавните институции – най често това се прави пред Върховния съд (Supreme Court of Judicature), както и при контакт с институциите за промяна на лични документи – Свидетелство за правоуправление, Международен паспорт и т.н. Доколкото процедурата за промяна на име в Обединеното кралство няма санкция в публично регулирана процедура – съдействие за извършване на този едностранен акт, предлагат и множество неправителствени сайтове - www.ukdp.co.uk, www.ukdps.co.uk, www.theukdeedpolloffice.co.uk и т.н., които излагат кратко обяснение на процедурата, как да бъде оповестена тя, а също и примерни формуляри, които улесняват изпълнението и.

С оглед на изложеното съдът намира, че към момента на сключване на брака молителката и съпруга и не са можели пред официалните власти в Обединеното Кралство да заявят правновалидното си желание за промяна на фамилното име на молителката с това на съпруга и. От друга страна съобразно националното ни законодателство при сключване на брак съпрузите не само могат – т.е. имат правото, но и са длъжни – т.е. имат задължението да заявят дали променят или не брачното си име – чл.12 от СК. Липсата на подобна правна фигура в нормативната уредба на Обединеното Кралство, нормата на чл.79, ал.1 от КМЧП, чл.14, ал.2 от ЗГР, както и нормата на чл.53, т.5, предл. 8 от ЗГР, водят до обоснованото заключение, че молителката в качеството и на българска гражданка при сключването на брак със съпруга си, също български гражданин е била препятствана да упражни правото си признато по законите на Република България да промени фамилното си име, като приеме фамилното име на своя съпруг.

Ето защо следва да се приеме, че са налице важни обстоятелства, които налагат промяната на фамилното име на молителката от Ч. на Р..

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРОМЕНЯ фамилното име на К.В.Ч., ЕГН-**********,***, чрез адвокат пълномощник - адв. Д. Б. Т. ог ШАК, на фамилно име - Р..

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Община - Шумен за отбелязване на промяната в името в акта за гражданско състояние на молителката и в регистъра на населението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: