Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №3862/2011 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е чл.124, ал.1 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от М.Е.И., ЕГН-********** против “Топлофикация – Шумен” ЕАД, гр. Шумен, отрицателен установителен иск по реда на чл.124 от ГПК, с който моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 1403,11 лв., дължими по издаден изпълнителен лист по гр.д. №1412/2001г. по описа на ШРС. Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение задълженията по посочения изпълнителен лист, обхващащи периода от м.януари 1996г. до м.март 2001г. Твърди, че няма договор за „топлинна енергия”, не е собственик на имота и няма договор с топлинен счетоводител, както и че не е подписвал отчетни карти и други първични документи, установяващи консумираната топлоенергия.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор по чл.131 от ГПК, в който същият сочи, че счита иска за неоснователен. Намира, че не е изтекла предвидената в закона погасителна давност по отношение на вземанията на дружеството. Твърди, че ищеца е собственик на имота и потребител на топлинна енергия. Моли да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Така подадената искова молба отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустима.

В съдебно заседание представител на ищеца моли съдът да уважи исковата молба, така както е била предявена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Разгледан по същество, депозирания иск е частично основателен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна: по силата на изпълнителен лист от 16.08.2001 г., издаден по гр. д. №1412/2001 г. по описа на ШРС, лицето М. Е. И. е било осъден да заплати на “Топлофикация – Шумен” ЕАД, гр. Шумен сумата от 970,22 лв., представляваща консумирана топлоенергия за периода от м.януари 1996 г. до м.март 2001 г., както и 432,89 лв., представляващи мораторна лихва върху посочената главница, ведно със законната лихва върху главницата от 10.08.2001 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и 30.06 лв. – направените в производството по издаване на изпълнителния лист разноски. Въз основа посочения изпълнителен лист на 19.11.2001г. е образувано изпълнително дело №506/2001г. по описа на СИС-Шумен с взискател-ответното дружество и длъжник-ищеца, което е прекратено на 16.08.2004г. На 07.10.2005г. е образувано ново изпълнително производство с взискател -ответника, а длъжник- лицето М.И., под №1140/2005г. по описа на СИС при ШРС. По делото е връчена призовка за доброволно изпълнение на 03.11.2005г. Това е и последното предприето по това ИД действие по принудително изпълнение. С постановление от 19.04.2010г. е било прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 27.09.2010г. от държавния съдебен изпълнител при ШРС е било образувано въз основа на същия изпълнителен лист ново ИД с №2185/2010г. С постановление от 28.09.2011г. на ДСИ е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, работещ за „Алкомет” АД. Впоследствие, на 06.10.2011г. изпълнителното производство е било спряно и удръжките по запора са били преустановени по молба на взискателя, тъй като с длъжника И. били водени преговори по разсрочване на задължението.

По делото е приета СТЕ, която установява, че за процесния период сградата, находяща се на ул.”****” №1, вх. 5 и 6 е била топлофицирана, извършвано е разпределение на топлинната енергия на етажната собственост, включително и на апартамент №124, а дължимите суми за топлоенергия са в размер на 893,24 лв., а не както е посочено в справката на ответното дружество – 1012,52лв., като разликата се дължи на невключения в справката м.01.1998г. и допълнително начислената сума от 137,21лв с неустановен произход, като разликата възлиза общо на 119,28 лева.

С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Както е посочено с извършения в ОЗ доклад на съда в доказателствена тежест на ответника в настоящото производство е да докаже всички релевантни факти и обстоятелства ангажиращи отговорността на ищеца, като проведеното успешно доказване ще доведе до отхвърляне на настоящия иск, а неуспешното такова – до неговото уважаване.

В исковата молба се сочи на първо място, че ищецът не е собственик на процесния имот, няма договор с топлинен счетоводител и не е подписвал отчетни карти и други първични документи за задължение за доставена топлинна енергия. Действително, по делото не е представена справка от Агенция по вписванията за процесния период по партида на лицето или по партида на имота, от която да е видно чия е собствеността върху последния или друг подобен документ. Ответното дружество е поискало да му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от Община Шумен с удостоверение относно лицата-собственици на процесния недвижим имот, както и друго такова, въз основа на което да се снабди със заверени копия на данъчните декларации, подадени от ответника за недвижим имот, находящ се на посочения адрес -ул.”****” №1, вх.6, ап.124 в гр.Шумен. Исканите съдебни удостоверения са били издадени, но подобни документи, удостоверяващи правото на собственост върху имота, не са били представени. От друга страна обаче съдът констатира, че по изп.д.№2185/2010г. е приложено удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки на ищеца, от което е видно, че неговият адрес по чл.8 от ДОПК (който според чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК е постоянния адрес на лицето) е именно ул.”****” №1, вх.6, ап.124 в гр.Шумен. Със същия адрес е легитимиран и длъжника М.И. ***2/2001г. на ШРС изпълнителен лист, като на 03.11.2005г. е получил там лично и призовка за доброволно изпълнение. Не на последно място, по делото е приложено копие от протокол от 10.10.2000г. от общо събрание на етажните собственици от ул.”****” №1, вх.5 и вх.6, на който ищецът е положил подпис като етажен собственик и е заявил, че в жилището си има 5 радиатори, които са изключени. При това положение съдът намира, че по делото са приложени достатъчно доказателства, макар и косвени, от които се налага извода, че към процесния момент ищецът действително е бил собственик на посоченото жилище. По делото също така е приложено копие на договор за „топлинно счетоводство” между „Топлоснабдяване” ООД и посочената етажна собственост, а също и отчетна карта „Топлоснабдяване” АД за абонат М.И., който лично е подписал последната. Доколкото ищецът не е оспорил положените подписи в протокола за проведеното общо събрание на етажните собственици и в отчетната карта, съдът намира за неоснователни изложените в исковата молба доводи, че между страните по настоящото дело не е имало договорни отношения. Предвид посочените по-горе писмени доказателства е видно, че етажните собственици в сградата, в която е имал апартамент ищеца, са били ползватели на топлинна енергия още преди 2000г. Съобразно действащата към възникване на облигационните отношения между страните Наредба №1 за ползване на топлинна енергия /отм./ обн. ДВ бр.49/27.06.1975г., както и ЗЕЕЕ /отм./ обн. ДВ бр.64/16.07.1999г. – чл.106 и сл. и §6 от ПЗР, и предвид обстоятелството, че сградата е била присъединена към топлопреносната мрежа, съдът намира, че ищецът се явява „заварен потребител” по смисъла на ЗЕЕЕ. От друга страна, според разпоредбата на чл.108, ал.5 от ЗЕЕЕ (в редакцията, установена с ДВ, бр.64 от 1999г.) отказалите се от отопление в жилището си остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата. Предвид изложеното и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че между страните са били налице валидни облигационни отношения през процесния период за жилището на ищеца, свързани с доставка и ползване на топлинна енергия, независимо от обстоятелството, че в процесния апартамент всички радиатори са били демонтирани, при което консумираната от ищеца топлинна енергия е била само за ползване на БГВ. От заключението на съдебно –техническата експертиза е видно, че размерът на сумите, дължими от ищеца за ползваната топлинна енергия през процесния период възлиза общо на сумата от 893,24 лева, заплащането на която е била основателно претендирано от ответното дружество.

Независимо от изложеното, съдът намира за частично основателно възражението за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.111 от ЗЗД. С оглед установената практика в съдебния район на ШОС, както и предвид Решение № 168 от 22.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 408/2009 г., TK, II о., (постановено по реда на чл.290 от ГПК, което съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк.д. №11/2009г. на ОСГТК е задължително за съдилищата) следва да се приеме, че задълженията към топлофикационните дружества имат характера на периодични плащания, които по смисъла на закона – чл.111, б. “в” от ЗЗД, се погасяват с по-кратка тригодишна давност. В настоящия случай задължението на ищеца обхваща периода м.01.1996г.-м.03.2001г. С предявяване на молбата за издаване на изпълнител лист, на 10.08.2001г., е била прекъсната давността на основание разпоредбата на чл.116, б.”в” от ЗЗД. Задълженията обаче, възникнали по-рано от три години от посочения момент следва да се счетат за погасени по давност и искът в тази му част следва да бъде уважен. Неоснователно е обаче възражението за изтекла давност за останалата част от процесния период, тъй като въз основа издадения по гр.д.№1412/2001г. на ШРС изпълнителен лист са образувани общо три отделни изпълнителни производства. За първите две от тях е настъпвало прекратяване по силата на закона, по реда на чл.330, ал.1, б.”д” от ГПК, но до образуването на следващото изпълнително дело, с което давността се е прекъсвала и е започвал да тече нов давностен срок, е изтичал период, по-малък от три години и следователно задълженията на ищеца към ответното дружество за периода от м.08.1998г. до м.03.2001г. не са били погасени по давност. Предвид изложеното и с оглед приетата от съда фактическа обстановка възражението за изтекла давност се явява основателно за периода от м.01.1996г. до м.07.1998г., но следва да бъде оставено без уважение за останалата част от процесния период.

По изложените съображения следва да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи цялата, претендирана по изпълнителното дело сума за главница, а само сумата от 754,92 лева, представляваща дължима сума за ползвана топлинна енергия в процесния недвижим имот за периода от м.08.1998г. до м.03.2001г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2001г., както и направените по гр.д.№1412/2001г. деловодни разноски в размер на 30,06 лв. Размерът на дължимата по изпълнителния лист мораторна лихва следва да се намали съответно от 432,89 лева на 336,83 лева, с оглед приетия от съда размер на главницата. Общо следва да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът дължи сумата от 1121,81лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2001г., като искът следва да бъде отхвърлен в останалата му част като неоснователен.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 102,09 лв., съразмерно на уважената част от предявения иск. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 63,96 лв., съобразно отхвърлената част от предявения иск.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на “Топлофикация – Шумен” ЕАД, гр. Шумен, ул. “Съединение” №62, ЕИК-127029454, представляван от изпълнителния директор ****, че М.Е.И., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес – гр. Шумен, ул. “Д. Войников” №15, - адв. Д. С. от АК – Варна, дължи на търговското дружество част от сумите, за които се води производството по изпълнително дело №2185/2010г. на ДСИ при ШРС, образуван по изпълнителен лист от 16.08.2001 г. издаден по гр. д. №1412/2001г. по описа на ШРС, а именно: сумата от 754,92 лева /седемстотин петдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/ представляваща стойността на консумирана топлоенергия за периода от м.08.1998г. до м.03.2001 г., сумата от 336,83 лева /триста тридесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ -мораторна лихва върху главницата за посочения период, както и сумата от 30,06 лева /тридесет лева и шест стотинки/- разноски, присъдени по гр.д№1412/2001г. по описа на ШРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2001г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Е.И., ЕГН-********** иск в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА "Топлофикация - Шумен" ЕАД със седалище и адрес на управление - гр.Шумен, ул."Съеднение" №62А, представлявано изпълнителния директор **** да заплати на М.Е.И., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес – гр. Шумен, ул. “Д. Войников” №15, - адв. Д. С. от АК – Варна, сумата от 102,09 лв., лева /сто и два лева и девет стотинки/, представляваща съответната част от направените от ищеца деловодни разноски.

ОСЪЖДА М.Е.И., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес – гр. Шумен, ул. “Д. Войников” №15, - адв. Д. С. от АК – Варна да заплати на "Топлофикация - Шумен" ЕАД със седалище и адрес на управление - гр.Шумен, ул."Съедннение" №62А, представлявано изпълнителния директор **** сумата от 63,96 лева /шестдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща съответната част от направените от ответника деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: