Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Шумен, 04 юни 2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№3910 по описа за 2011г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№3910/2011г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени положителни установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.535 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД от Сдружение с нестопанска цел “Агробизнес център/Бизнес инкубатор”-гр.Шумен, представлявано от . срещу Т.Я.Т. с ЕГН: **********. Ответникът бил задължен към сдружението по Запис на заповед от 01.08.2008г. за сумата от 3814,80 лева., представляваща част от общото вземане по менителничния ефект, в качеството си на авалист. Ищеца сочи, че сумата не е платена, с оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№2451/2011г. по описа на РС-гр.Шумен. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Ищецът претендира установяване и на задължението за лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 27.06.2011г., до окончателното й заплащане. Предявява се иск за присъждане на разноски в настоящото производство.

Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, както и доказателства. Сочи, че не е положил подписа си под записът на заповед като авалист и не е поемал задължение към ищеца. Във връзка с негово искане е открито производство по оспорване на документ, на осн.чл.193 от ГПК, касателно автентичност на подпис на поръчител на процесния запис на заповед.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Видно от представените по делото доказателства, “Ц.-Р.Ц.-2008”ЕТ, представлявано от св. Р.Ц. се задължил към ищеца по Запис на заповед от 01.08.2008г., платим на предявяване в срок от петдесет и един месеца от издаването му, приложен в оригинал по ч.гр.д.№2451/2011г. за сумата от 9781,96лв. Като поръчители по документа, били посочени св.Р.Ц., Г. Ц. и ответника Т.Т. и документа носи подписи от тяхно име. Между страните няма спор относно каузалните отношения, които менителничния ефект обезпечавал, съществували между издателя и поемателя във връзка с предоставен автомобил на лизинг и установяване на същите са приложени доказателства- Договор за лизинг и погасителен план. Не се спори и че лизинговия актив- товарен автомобил бил собственост на ответника и придобит от ищеца като лизингов актив в хода на облигационни отношения между страните. Записа на заповед бил предявен на издателя на 15.09.2010г., поради преустановяване на плащането на лизинговите вноски. Въз основа на него, на осн.чл.417 от ГПК, за част от вземането в размер на 3814,80лв., била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2451/2011г. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

От правна страна, съдът намира следното: Искът по чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК на основание издадена заповед за изпълнение е положителен установителен иск, като с него се цели съдът да признае за установено, че длъжникът дължи посочената в заповедта парична сума. За да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа визираните в разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя валидността на менителничния ефект. Съдът намира, че представения оригинал на запис на заповед, съдържа всички задължителни реквизити, представляващи условие за действителност на менителничното волеизявление. Предвид самостоятелния характер на менителничното поръчителство, по настоящото дело не следва да се установяват каузалните отношения между издателя и поемателя на записа на заповед, а единствено възражението на ответника, че не е полагал подпис на документа.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в настоящото производство ищецът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а ответника - възражението си срещу вземането. В хода на съдебното производство, по реда на чл.193 от ГПК, беше открито производство по оспорване на автентичността на положения на документа подпис като авалист на ответника. Видно от заключението на съдебно-графологичната експертиза, приета по делото, като обективно и компетентно дадена, почеркът, с който е положен подписа срещу подпис на поръчител в документа е възможно да не принадлежи на лицето, положило подпис на изследваните документи- сравнителен материал с почерк на ответника Т.Т.. Вещото лице е установило наличието на съвпадения и на множество различия във вида на движенията, натиска, забавен темп и несигурност в движенията и др. От съдържанието на заключението и от разпита на вещото лице става ясно, че невъзможността да се отговори категорично на въпроса, че автор на подписа на авалист е ответната страна е обусловена от ниската степен на структурна сложност на подписа-обект и че между него и сравнителните образци има съвпадащи и различаващи се елементи. Преобладаването на различията е и причината да се направи заключението, че възможността автор на подписа да е ответната страна е по- малка, от колкото ответника да го е положил. Поради което настоящия състав достига до извода, че отговорът на експерта за авторството на подписа е отрицателен.

Наличието на вероятност в неговото предположение изисква ответника да ангажира и други доказателства, които да наложат извода, че той не би могъл да бъде автор на подписа под изявлението за поръчителство. По делото са изслушания обяснения на страна- управителя П.П., чиито показания се отнасят до облигационните отношения между издателя и ищеца, както и между ищеца и ответника, но не допринасят за установяване на факта на полагането на подпис от негова страна. Св.Ц., законен представител на издателя свидетелства, че не му е известно да има уговорка за поръчителството на трети лица по поетото от него задължение за лизинг, включително и от ответника. В денят на подписването на договора, в коридора на сградата с офиси на сдружението, на него и на ответника били предложени множество документи за подпис. Показанията на СВ. М., заемаща длъжност “Ръководител финансов счетоводен отдел” при ищеца следва да се кредитират като достоверни, предвид служебната й зависимост само доколкото се подкрепят от други доказателства по делото. СВ. М., свидетелства, че ответника е положил подпис като поръчител, на записа на заповед на 04 август във фоайето на Бизнесцентъра преди прехвърлянето на собствеността на автомобила, в присъствието на управителя на сдружението. По делото липсват доказателства, подкрепящи тези факти. Следователно направеното оспорване следва да бъде прието за доказано и документът да бъде изключен от доказателствата по делото.

Съгласно чл. 483 от ТЗ, който с оглед чл. 537 от ТЗ намира приложение и при записа на заповед, плащането на менителницата може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство, което се посочва върху менителницата (записа на заповед) или върху алонжа и се изразява с думите "като поръчител" или с друг равнозначен израз и трябва да се подпише от поръчителя. Според разпоредбата на чл. 485 ал. 2 от ТЗ, задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. Следователно авалът е едностранна, абстрактна, формална правна сделка, при която едно лице поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице. Възникването й е обусловено от извършване на едностранно волеизявление на авалиста, което трябва да е обективирано върху менителничния документ или върху прикрепен към него лист /алонж/ и да бъде подписано. Процесният запис на заповед съдържа подпис на поръчител, положен от името на ответника на обратната страна на документа и от формална страна е действителен. Този подпис обаче не е изпълнен от лицето, посочено като авалист. В такъв случай, следва да се приеме, че лицето, посочено като поръчител, не може да отговаря за задължението. Чл. 461 ТЗ, дава отговор на въпроса какво е действието на менителничния ефект при неистински подпис, а именно лицето, от името на което е положен неистинският подпис, не може да бъде задължено по този ефект. Менителници с неистински подпис на издател също са действителни и създават менителнични правоотношения, но без да ангажират отговорност на лицето, подписът на което е неавтентичен. Процеснията запис на заповед не материализира подлежащо на принудително изпълнение вземане на ищеца в претендирания обем по отношение на претендираната главница спрямо ответника. Предвид изложеното, съдът намира предявения главен иск за неоснователен, поради което и същия следва да бъде отхвърлен.

В тежест на ищеца следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски в размер на 674лв., представляващи по настоящото производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за доказано оспорването, открито на основание чл.193 от ГПК по искане на на истинността на документ- Запис на заповед от 01.08.2008г., в частта му относно истинност на подпис на поръчител, като го изключва от доказателствата по делото.

На осн.чл.194 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.205 ал.2 от НПК, изпраща копие от документа, ведно с настоящото решение на РП-гр.Шумен по компетентност, с оглед на данни за престъпление от общ характер.

Оставя без уважение предявеният иск за признаване за установено по отношение на Сдружение с нестопанска цел “Агробизнес център/Бизнес инкубатор”-гр.Шумен, с ЕИК 127532637, представлявано от ., че Т.Я.Т. с ЕГН: ********** ***, дължи на ищеца сумата от 3814,80лв. /три хиляди осемстотин и четиринадесет лева и осемдесет стотинки/- част от главница по Запис на заповед от Запис на заповед от 01.08.2008г., цялата в размер на 9781,96лв., ведно със законната лихва върху главницата, от 27.06.2011г. до окончателното й заплащане, присъдени по ч.гр.д.№2451/2011г. по описа на ШРС, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел “Агробизнес център/Бизнес инкубатор”-гр.Шумен, с ЕИК 127532637 да заплати на Т.Я.Т. с ЕГН: **********, сумата 674.00лв./шестстотин седемдесет и четири лева/, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: