Р Е Ш Е Н И Е

231/20.3.2012г.

гр. Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание, на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№4611 по описа за 2009 г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС.

В исковата си молба до съда ищците – В.И.К. и Н.К.К. излагат, че по силата на сключен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 31.10.1994 г., обективиран в НА №43, том ХІІ, дело №3301/1994 г. на ШРС, са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ дворно място от 830 кв. м. с къща, находящо се в парцел І-427 от кв. 39 по плана на с. Д, Община- Шумен, при граници: от две страни улици, парцел ІІ-380 и парцел ХІ-435. Ищците сочат, че от юг дворното им място граничело с УПИ ІІ-380, съсобственици на което били ответниците- Р.С.С., П.Г.В., С.С.С. и В.С.Н.. След извършено замерване от геодезическа фирма, извършено по поръчка на ищците, последните установили, че оградата на съседния от юг имот е поставена в имота на ищците, като по този били отнети около 56 кв. м. Аналогично била ситуацията с граничния с имота на ищеца имот, представляващ УПИ ХІ-135, чийто собственик бил ответникът- Я.Б.Я., като била поставена ограда отново не на имотната граница и по този начин на ищците били отнети 12 кв. м. Ищците били поискали от ответниците да преместят своите огради, като ги поставят на имотните граници, но същите отказали, като продължавали да владеят посочените по- горе части от собствения им имот. Поради изложеното молят съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ дворно място от 830 кв. м., с къща, находящо се в парцел І-427 от кв. 39 по плана на с. Д, Община – Шумен, при граници: от две страни- улици, парцел ІІ-380 и парцел ХІ-435, както и да бъдат осъдени първите четирима ответници да предадат владението върху 56 кв. м. от дворното място, цялото от 830 кв. м., съставляващо УПИ І-427 от кв. 39 по плана на с. Д и да премахнат незаконно изградената в имота ограда, както и да бъде осъден петият ответник да предаде владението върху 12 кв. м. от дворното място, цялото от 830 кв. м., съставляващо УПИ І-427 от кв. 39 по плана на с. Д и да премахне незаконно изградената в имота ограда. Претендират и разноски. В хода на производството, с определение от 15.05.2010 г. производството по отношение на В.С.Н. е прекратено, поради недопустимост, тъй като е установено, че посоченото лице е починало преди завеждане на иска. В първото по делото заседание, производството по делото по отношение на ответниците- П.Г.В., С.С.С. е частично прекратено, поради изрично оттегляне на исковете от ищците спрямо тези ответници.

Ответникът- Р.С.С., депозира отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но неоснователни сочейки подробни аргументи. Възразява, че ищците са собственици на претендираната от тях спрямо него част от имота, поради обстоятелството, че имотната граница между страните била погрешно отразена по плана от 1966 г., като регулационния план не бил приложен съгласно нормативната уредба. От друга страна обективира възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение спорната част от имота, започнала да тече от момента, в който бил разделен съществуващият по- рано парцел VІ-187 от 1700 кв. м. на два парцела, представляващи понастоящем парцел ІІ-380 и парцел І-427, поради присъединяването владението на праводателите на ответника към неговото владение.

Ответникът- Я.Б.Я., депозира отговор, в който заявява, че счита иска за допустим, но неоснователен, позовавайки се на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на спорната част от имота, започнала да тече през 1965 г., когато имотът е придобит от неговия праводател- Б Я. Б и се владее в настоящите му граници.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота; имотът да се намира във владение на ответника, в настоящата хипотеза на ответниците и последните да го държат без правно основание, като по отношение на иска по чл.109 от ЗС, ищците следва да установят, че ответниците им пречат да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху имота.

Видно от приложеният по делото официално заверен препис от НА за покупко- продажба на недвижим имот №43, том ХІІ, дело №3301/1994 г. на ШРС, ищците на 31.10.1994 г. са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ дворно място от 830 кв. м. с къща, находящо се в парцел І-427 от кв. 39 по плана на с. Д, област Варненска, при граници по плана: от две страни улици, парцел ІІ-380 и парцел ХІ-435. Видно от представения по делото от ответника Р.С. официално заверен препис от НА за покупко- продажба на недвижим имот №125, том ІV, дело №957/1957 г. по описа на Коларовградски Народен съд, се установи, че на 10.12.1957 г. лицата С В В и С С. В са придобили собствеността върху следния недвижим имот: Къща, с 1700 кв. м. застроено и незастроено дворно място, находяща се в с. Д, при граници: църковен двор, М К и от две страни улици, за който имот се отрежда парцел VІ-187 в кв. 23 по плана на с. Д. Видно от представения от ответника официално заверен препис от НА за дарение на недвижим имот №39, том ІІ, дело №303/1974 г. по описа на ШРС, се установи, че С В В и С С. са дарили на лицето И С. В недвижим имот, представляващ дворно място от 830 кв. м. с къща, находящо се в парцел 1-427 от кв. 39 по плана на с. Д, област Варненска, при граници: от две страни улици, Б Я., С С., т.е. посочения от ищците като собствен недвижим имот. Видно от представените удостоверения за наследници, се установи, че наследниците на починалия С В В са праводателят на ищците и този на ответниците. Видно от представения от ответника официално заверен препис от удостоверение за наследници №86/30.11.2009 г., издадено от Община- Шумен, Кметство- Д, се установи, че починалия С С. В е оставил за свои законни наследници- ответника Р.С.С. и лицата- П.Г.В., С.С.С. и Г С. В, последният, починал на 14.09.1985 г. От представения от ответника НА за покупко- продажба на недвижим имот №63, том І, рег. №835, дело №51 от 2002 г., се установи, че на 12.02.2002 г., ответникът Р.С.С. е придобил, по силата на сключената прехвърлителна сделка, 37/48 ид. ч. от следния свой наследствен имот: УПИ №ІІ-380, с площ от 700 кв. м. в кв. 39 по плана на с. Д, обл. Шумен, заедно с построената в мястото полумасивна жилищна сграда, подобрения и трайни насаждения, при граници: имот ІІІ-381, имот ХІ-435, имот І-427 и улица, като е отразено в документа, че Р.С.С. става единствен собственик на имота. Посоченият документ не бе оспорен от ищците. Видно от представения от ответника- Я.Б.Я. официално заверен препис от НА за собственост на недвижим имот по закона за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти №151, дело №1209/65 г. по описа на Коларовградски Народен съд, се установи, че праводателят на този ответник- Б Я. Б придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с. Д, Колароградско, състоящо се от 750 кв. м., незастроено, съставляващо по плана на селото парцел ХІV-187 в кв.23, при граници: улица, М К, С ВВ и църковно място. От приложения по делото официално заверен препис от удостоверение за наследници №56/23.06.2008 г., издадено от Община- Шумен, Кметство- с. Д, се установи, че Б Я. Б е починал на 21.05.2008 г., като е оставил законни наследници- ответника, негов син и Н Х. Б, съпруга. От изготвеното заключение по извършената СТЕ, което е прието от съда като обективно и компетентно дадено, и е неоспорено от страните, се установи, че от съпоставката на заснетите на място кадастрални граници и действащия регулационен план за процесния кв. 39 по плана на с. Д, се установява, / съгласно приложение 5 към заключението/,че имот 135 навлиза в имот І-427 с 14 кв. м., имот 427 навлиза в УПИ ХІ-135 с кв. м., имот 380 навлиза в УПИ ХІ-135 с 47 кв. м., имот 380 навлиза в УПИ І-427 с 50 кв. м., като оградите на имоти 135, 427 и 380 не са поставени по имотните граници така, както са означени на действащия кадастрален и регулационен план на с. Д. От същото заключение става ясно, че материализираната на място граница между имоти с №№427 и 380 не съвпада изцяло както с регулационната граница по действащия план, така и с регулационната граница по предходния план / приложение 7 към заключението/. От заключението, по отношение преписките, касаещи имоти 427 и 380 по сега действащия план, се установи, че са открити две преписки, отнасящи се до изменение границите на имотите, като и двете изменения са станали по време на действие на плана от 1923 г. Вещото лице сочи, че по силата на Заповед №4 от 03.01.1957 г., УПИ VІ от кв. 23 / по НА за покупко- продажба на недвижим имот №125, том ІV, дело №957/1957 г. по описа на Коларовградски Народен съд/ е разделен на УПИ VІ-187 от север, с площ от 776 кв. м. и УПИ ХІІІ-187 от юг, с площ от 841 кв. м., като границата между посочените два имота / приложение 6 към заключението/ в участъка точка 1 до точка 2 съвпада със съществуващата на място граница. От същото заключение става ясно, че със Заповед №446 от 13.05.1966 г. е одобрен сега действащия план на с. Д, като съгласно този план в кв. 39 /бивш кв. 23/ парцелите са УПИ І-427- 823 кв. м. и УПИ ІІ-380- 692 кв. м. От приобщения към делото заверен препис от Решение №471/01.05.201 г., постановено по гр.д. №4452/2010 по описа на ШРС, ведно с приложеното към него Решение от 25.11.2011 г., постановено по възз.гр.д. №447/2011 г. по описа на ШОС, влязло в законна сила на 25.11.2011 г., се установи, че е отхвърлен предявения от ответника по настоящото дело Р.С.С. срещу Н.К.К. установителен иск, с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР- да се признае за установено, по отношение на ответника, че при изготвянето на действащата кадастрална карта на с. Д, одобрена със Заповед №446/1966 г. е допусната грешка при отразяване на границите между УПИ ІІ-380 и УПИ І427, кв. 39, като 50 кв. м. от северозападната граница на УПИ ІІ-380 са придадени към югоизточната граница на УПИ І-427 и неправилно са включени към него, вместо към УПИ ІІ-380, като неоснователен. Със същото съдебно решение е отхвърлен и предявения от Р.С.С. срещу Н.К.К. отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, да се признае за установено по отношение на ответника, че същият не е собственик на 50 кв. м. от северозападната граница на УПИ ІІ-380, придадено към югозападната граница на УПИ І-427, и двата в кв. 39 по плана на с. Д, като неоснователен. Една от задължителните правни последици на решението е силата на пресъдено нещо /СПН/, като със СПН се ползва всяко влязло в сила решение. Имайки предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на ищеца- Н.К.К. и ответника- Р.С.С. има влязло в сила решение, досежно част от настоящото спорно материално право. Съобразявайки се с предмета на делото, приключило с посоченото по- горе съдебно решение, съдът счита, че в случая е разрешен между страните спор за собственост, иницииран от ответника по настоящото дело срещу ищеца с предявяване на отрицателен установителен иск, касателно 50 кв. м. от северозападната граница на недвижим имот, представляващ УПИ ІІ-380, придадено към югозападната граница на УПИ І-427 в кв. 39 по плана на с. Д, т.е. предмета на делото обхваща част от предмета на настоящото дело. В настоящия казус едното от възраженията на ответника- Р.С.С., че ищците не са собственици на процесната част от имота, респ., че той е носител на правото на собственост върху същия е, че е допусната грешка при отразяване границата между имотите на страните при изготвянето плана от 1966 г., като ищците не са собственици на спорната част от имота, тъй като дворищно- регулационния план не е приложен съгласно действащото към момента законодателство. Видно от цитираното по- горе решение ответникът- Р.С.С. се е позовал на същото правно основание, обуславящо правото му на собственост върху процесния имот, като съдът е счел така изнесените доводи за неоснователни, поради което и исковете му са отхвърлени. Ето защо намира, че в случая съдът е длъжен да се съобрази с влязлото в сила решение, като в този смисъл заключава, че първото възражение на ответника, е неоснователно.

По отношение направените от ответниците възражения за изтекла в тяхна полза придобивна давност спрямо спорните реални части от имота, съобрази следното:

По своята правна същност придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Единият от задължителните елементи от фактическия състав на придобивната давност е установяването на владение върху вещта. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя- обективен елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и вторият елемент- субективен /animus/- намерение за своене на вещта. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението- като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.

По отношение направеното от ответника Р.С. възражение, съобрази следното:

Не се спори между страните, че към момента на депозиране на исковата молба ответникът владее спорната част от имота. От заключението по изготвената СТЕ, се установи, че имотът на ответника навлиза в този на ищците с 50 кв. м. От събраните гласни доказателства- показанията на свидетелите- К Г, С.С. и П.В., се установи, че границата между имота на ищците и този на ответника е обозначена с ограда, като до границата има изградена постройка /къща/, обитавана от свидетелката П.В., като тази ограда е материализирана на място още през 1958 г., когато е изградена и къщата. Свидетелката П.В. категорично заяви, че “къщата е строена през 1958 г..., като построихме къщата, разделихме мястото на две с ограда..., като до сега оградата не е събаряна”. Подобни по смисъл са и показанията на свидетеля К Г, трето незаинтересовано от изхода на спора лице, който заяви, че праводателите на ответника са дошли в имота още през 50-те години, като от тогава имотът се ползва от тях, в последствие от ответника и границите са обозначени от тогава с ограда и постройка така, както са момента. От показанията на свидетелката П.В., се установи, че ответникът, респ. неговите праводатели са владеели мястото, считайки го за свое, като съответно са построили сочената от свидетелите къща, ползвана за жилищни нужди. Свидетелката категорично заяви: “ние нашето място си го ползвахме до там, до където е построена телената ограда. До оградата мислехме, че си е наше мястото”. Съдът дава вяра на така събраните гласни доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни и непротиворечиви по между си, а от друга страна кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства, включително и със заключението по изготвената СТЕ, по която ВЛ сочи, че границата между спорната част от имота върви по гърбовете на постройки, разположени и в двата имота, а след тях е материализирана с градинска решетъчна мрежа с бетонни колове, като мрежата е видимо корозирала, което води до заключението, че оградата е стара. Безспорно до влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001 г./, по силата на действащия до тогава нормативен акт- ЗТСУ, чл.59 от ЗТСУ /отм./ не е било допустимо придобиването по давност както на реални, така и на идеални части от дворищнорегулационни парцели. Действително чл.200 от ЗУТ предвижда възможност, при определени хипотези, придобиване на реални части от урегулирани поземлени имоти, но предвид датата, на която ответникът е получил покана от ищците да премести южната ограда на имота си съгласно действащия регулационен план за с. Д- 24.03.2009 г., от която дата съдът приема, че ищците са предявили претенция спрямо процесната част, т.е. давността е прекъсната, към този момент не е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Но нормата на чл.181, ал.1 от ЗТСУ /отм./ предвижда, че изтеклата до влизане в сила на този закон придобивна давност, / в сила от 01.06.1973 г./, върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели запазва действието си, ако частите, предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действали до тогава, / т.е. правилата на ЗПИНМ/, или съгласно този закон и правилника за неговото приложение. Установи се, че спорното място може да бъде присъединено едновременно както към имота на ищците, така и към имота на ответника, тъй като и в двата случая парцелите ще имат необходимите изискващи се минимални площи и лице, т.е. могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по действащите правила. Имайки предвид изложеното заключава, че ответникът е станал собственик на спорната реална част от парцела при условията на придобивна давност, запазила действието си по силата на нормата на чл.181, ал.1 от ЗТСУ, доколкото се установи, че той, чрез присъединяване владението на праводателите си, е владеел процесната реална част повече от десет години. Ето защо намира, че предявенияте спрямо него искове по чл.108 и чл.109 от ЗС са неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят.

По отношение направеното от ответника Я.Б.Я. възражение, съобрази следното:

Не се спори между страните, че към момента на депозиране на исковата молба ответникът владее спорната част от имота. Соченото се потвърждава и от събраните гласни доказателства. От заключението по изготвената СТЕ, се установи, че имотът на ответника навлиза в този на ищците с 14 кв. м., а имотът на ищците навлиза в този на ответника с 2 кв. м. Ответникът претендира, че е придобил собствеността върху спорната част при условията на изтекла, при условията на чл.82 от ЗС, в негова полза придобивна давност, започнала да тече от 1965 г. Както стана ясно от изнесената по- горе фактическа обстановка, праводателят на ответника е придобил собствеността върху имота, граничещ с този на ищците на 10.08.1965 г. /НА за собственост на недвижим имот по закона за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти №151, дело №1209/65 г. по описа на Коларовградски Народен съд/. От заключението по приетата СТЕ, се установи, че парцел ХІ-135 от кв. 39 /имотът на ответника по сега действащия план на с. Д/ не е напълно идентичен с УПИ ХІV-157 от кв.23 по предходния план на с. Д / описан в НА №151 от 10.08.1965 г./ В случая ответникът не проведе главно и пълно доказване досежно факта, че спорните 12 кв. м. са включени в площта на имота, придобит от неговия праводател по силата на посочената по- горе прехвърлителна сделка, т.е., че владението върху имота е добросъвестно, основано на правно основание, годно да го направи собственик. Ето защо заключава, че в случая не намира приложение кратката придобивна давност. Имайки предвид изложеното заключава, че в настоящия случай давността по отношение на тази спорна част към момента на приемане на ЗТСУ / в сила от 01.06.1973 г./ не е изтекла. От друга страна чл.59, ал.1 от ЗТСУ от 1973 г. /отм.2001 г./ въвежда забрана относно придобиването по давност на реално определени части от парцели, които не отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени в ППЗТСУ. Но разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗТСУ предвижда, че няма забрана за придобиване на реална част от парцел, ако частта се присъединява към съседен имот при условията на чл.28 от ЗТСУ /за образуване на повече на брой самостоятелни парцели, за упълномеряване с части от съседен парцел, за създаване на съсобствени урегулирани поземлени имоти/, а оставащата част отговаря на изискванията за мининални размери по площ и лице на парцела или също се присъединява. Установи се в настоящия казус, че спорното място може да бъде присъединено едновременно както към имота на ищците, така и към имота на ответника, тъй като и в двата случая парцелите ще имат необходимите изискващи се минимални площи и лице, т.е. могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по действащите правила. От събраните гласни доказателства- показанията на свидетелите Д Я, К П и П С, се установи, че ответникът Я.Я. и баща му владеят мястото от както е закупено от баща му, като границата е обозначена така, както е и сега. От същите показания става ясно, че оградата между имотите е обозначена с мрежа със стълбчета, като има посадени и дървета, като и тримата свидетели категорично заявиха, че оградата никога не е местена. Свидетелите заявиха, че ответникът, а преди това баща му са ползвали мястото като тяхно, като никой до настоящия момент не е предявявал претенции спрямо местонахождението на оградата. Съдът дава вяра на така събраните гласни доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни и непротиворечиви по между си, а от друга страна кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства. Имайки предвид изложеното, съдът заключава, че и този ответник, присъединявайки владението на праводателя си, повече от десет години е упражнявал фактическо господство върху спорната част от имота, като чрез извършваните от него и баща му действия явно е афиширал правото си на владение, т.е. считал го е за свой. Съдът се съобрази и с разпоредбата на чл.69 от ЗС, която въвежда презумцията, отнасяща се до предположението, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Доказателства, че ответниците са били държатели на имота не са ангажирани по делото. Владението върху имота е било постоянно, открито, несъмнено и непрекъснато. Имайки предвид изложено счита, че ищците, на основание чл.99 от ЗС, са изгубили правото си на собственост върху тази спорна част от имота, тъй като последната е придобита от ответника на оригинерно правно основание- придобивна давност. Ето защо заключава, че и исковете спрямо този ответник са неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят.

За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота; имотът да се намира във владение на ответника, в настоящата хипотеза на ответниците и последните да го държат без правно основание. Имайки предвид гореизложеното, съдът заключава, че ищецът не е собственик на спорния недвижим имот, а ответниците го владеят на годно правно основание. Ето защо така предявените искове следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците дължат на ответника Р.С.С. заплащане на извършените от последния разноски, в размер на 355.00 лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците дължат на ответника Я.Б.Я. заплащане на извършените от последния разноски, в размер на 350.00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.И.К., ЕГН ********** и Н.К.К., ЕГН ********** *** срещу Р.С.С., ЕГН **********,***, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС – за осъждане на ответника да предаде владението върху 56 кв. м./ петдесет и шест квадратни метра/ от дворно място, цялото от 830 кв. м., съставляващо УПИ І-427 от кв. 39 по плана на с. Д, Община- Шумен, при граници: от две страни улици, парцел ІІ-380 и парцел ХІ-435, както и да премахне незаконно изградената в имота ограда, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.И.К., ЕГН ********** и Н.К.К., ЕГН ********** *** срещу Я.Б.Я., роден на *** ***, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС – за осъждане на ответника да предаде владението върху 12 кв. м. /дванадесет квадратни метра/ от дворно място, цялото от 830 кв. м., съставляващо УПИ І-427 от кв. 39 по плана на с. Д, Община- Шумен, при граници: от две страни улици, парцел ІІ-380 и парцел ХІ-435, както и да премахне незаконно изградената в имота ограда, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН ********** и Н.К.К., ЕГН ********** *** да заплатят на Р.С.С., ЕГН **********,*** сумата от 355.00 лв. /триста петдесет и пет лева/, представляваща извършените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН ********** и Н.К.К., ЕГН ********** *** да заплатят на Я.Б.Я., роден на *** *** сумата от 350.00 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща извършените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: