Р Е Ш Е Н И Е
904/25.10.2012г.
***ският районен съд, в открито заседание на дванадесети
януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Зара
Иванова
при секретаря А.П., като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№4212 по описа за 2010 година на ШРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявена
е искова претенция с правно основание чл.108 от ЗС.
В
исковата си молба до съда, ищецът С.Б.С. заявява, че с ответницата Д.И.Д. били
съпрузи от 09.09.1079 г. до 10.03.2007 г., когато бракът им бил прекратен с
влязло в сила решение на ШРС по гр.д. №
3272/2005 г. По време на брака, в условията
на СИО са придобили чрез покупка недвижим имот, представляващ апартамент ***,
намиращ се в гр. ***, заедно с прилежащите му избено помещение №5 и съответните
ид.части от общите части на сградата и
от правото на строеж в УПИ ІХ кв. 182 по плана на града, при граници на
апартамента: от изток-стълбище и общ коридор, от запад и север- двор и от юг-улица,
отгоре- партерен етаж и от долу- земя. Ищецът твърди, че постоянно работел в
Германия и бил оставил пълномощно с нотариална заверка на ответницата с право
да продава процесния имот на трети лица и ползвайки се от пълномощното
ответницата решила да придобие целия имот на свое име, като го елиминира от
собствеността. На 04.11.2002 г. с нот. акт № 87, т.V, д. 676/2002 г., тя
продала имота на С. С. ***. На същия ден, купувача С.С. заверила нотариално
подписа си по пълномощно с регистрационен № 7915/04.11.2002 г. с което
упълномощила ответницата да дари на самата себе си закупения от нея имот. На
27.12.2002г., ползвайки последното пълномощно, ответницата от името на С.
дарила на самата себе си с нот. акт № 185, т. ІV, д.731/2002 г. процесния имот,
като по този начин придобила собствеността върху целия имот. Ответницата не била
извършила отчетна сделка на ищеца, относно сумата от “продажбата”, като е пазила в тайна от него извършените
разпоредителни действия. При последвалия
развод през 2007г., процесният имот бил
третиран като съпружеска имуществена общност и бил даден за ползване на ответницата.
Ищецът се позовава на недействителността
и нищожността на двете сделки, като
заявява, че в резултат на
последвалия развод през 2007г. процесния недвижим имот се е превърнал в
обикновена съсобственост с по ½ ид. част за бившите съпрузи. Моли да
бъде установено, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот и
да бъде осъден да му предаде владението на тази част.
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата депозира
отговор, в който заявява, че искът е недопустим и в условията на алтернативност
изразява становище, че искът е неоснователен. Ответницата заявява, че със
знанието и съгласието на ищеца е
извършена покупко-продажба на процесния имот с купувач С.С., която била заплатила
продажната цена на същия, като ищецът бил взел парите от апартамента, а с
останалата част от парите са довършвали собствената им къща. Поради настъпило
усложнение по здравословен проблем на С., която е близка приятелка с
ответницата, било взето решение закупеният апартамент да бъде дарен на
ответницата. Ответницата заявява, че счита релевираните доводи за нищожност на
двете сделки за несъстоятелни.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
От
представения по делото Нотариален акт №12 том 3 н.д.№5447/1995г. е видно, че
двамата ищци придобили по време на брака право на собственост чрез възмездна
сделка по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент в гр.***, с административен
адрес: ул. ***, с идентификатор №83510.666.175.1.1, заедно с прилежащите му
избено помещение №5 и съответните ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж в УПИ ІХ кв. 182 по
плана на града, при граници на апартамента: от изток-стълбище и общ коридор, от
запад и север- двор и от юг-улица, отгоре- партерен етаж и от долу- земя. Не се
спори между страните, че ищецът пребивавал и работил в Република Германия към
2002г. По силата на Пълномощно с рег.№333 от 05.01.2001г., ответницата
представлявайки съпруга си С.Б.С., продала на С.Я.С. горепосочения недвижим
имот за сумата 14745лв., която е посочено, че е изплатена напълно в брой на
продавачите. Сделката била обективирана в Нотариален акт№ 87 том.5 рег.№9431
н.д.№676 от 2002г. на Нотариус С.С. с рег.№024 на НК, с район на действие
Районен съд ***. Видно от отговор по изискани писмени доказателства от трето
лице- Нотариус С., предоставеното пълномощно не се съхранява в архива, понеже
нотариалното дело е унищожено./стр.128 от делото/. На същата дата с Пълномощно
рег.№7915/04.11.2002г. с нотариална заверка на подписа, извършена при друг
нотариус, купувача упълномощила продавача по сделката да я представлява при
осъществяване на дарение сама на себе си по отношение на процесния имот. Видно
от отговор по изискани писмени доказателства от трето лице- Нотариус М.,
документа не се съхранява, понеже нотариалното дело е унищожено./стр.127 от
делото/. С НА № 185 том.4 рег.№9574 н.д. №731 от 2002г. на Нотариус К.М., с
рег.№222 на НК, с район на действие ШРС, на 27.12.2002г., С.С. представлявана
от ответницата, й дарила гореописания имот. Не се спори между страните, че С.С.
и ответника Д.Д. се намирали в близки приятелски отношения. С влязло в законна
сила решение на РС-гр.***, постановено по гр.д.№3272 по описа за 2005г.,
гражданският брак между страните бил прекратен. Към настоящия момент имота се
владее изцяло от ответника.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът приема следните правни изводи по предявените
искове:
По отношение на втория аргумент, посочен в
исковата молба за нищожност на двете сделки, поради противоречие с добрите
нрави, по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД, съдът намира същия за
основателен. По делото са установени действия, които са укорими от гледна точка
на морала и обществените норми на поведение. Добрите нрави изискват определено
правно действие да бъде извършено в съответствие с установените и възприети в
обществото на определен етап от развитието му правила и норми за поведение. Особеност на добрите нрави е, че
те не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като това основание е последица от чл. 9 ЗЗД. В качеството си на представител
на ищеца, ответника е следвало да действа с оглед на неговия интерес. Предвид
близките приятелски отношения между ответницата и купувача С., осъществените в
последователност две сделки- продажба на имота и последващото му дарение от
купувача на упълномощения, безспорно са увредили интереса на представлявания.
Липсват данни по делото, от които да се установи, че ответницата е изпълнила
задължението си по договора за поръчка, като отчете получените от продажбата
суми на ищеца. Изцяло в тежест на ответницата беше да докаже, че е предала на
ищеца получената сума, представляваща съответна част от продажната цена на
недвижимия имот. Твърденията за задължения към трети лица от страна на ищеца във
връзка с негова търговска дейност са ирелевантни. Не беше установено и
влагането точно на получените средства в друг недвижим имот, собственост на
страните. Отделно от изложеното, фактът на предоставеното в деня на продажбата
пълномощно на ответницата и липсата на доказателства, че същото е с цел
препродажба на имота на по-изгодна цена, предвид заболяване на купувача С.,
както се твърди в отговора, води до извода за умишлени действия насочени към
постигнатия резултат- придобиването на недвижимия имот, намиращ се в режим на
съпружеска имуществена общност изцяло от единия съпруг. Не се установява и
какъв е мотива за последвалата дарствената сделка. При тези обстоятелства
настоящият съдебен състав приема, че действията на пълномощника, следва да се
тълкуват като такива, накърняващи добрите нрави, които опорочат договора до
степен на нищожност по силата на чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД. В този смисъл е и
практиката на ВКС- Решениe № 1444 от
4.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 753/99 г., V г. о.,
Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1208/2009 г., III г. о., ГК, и др. Предвид изложеното, настоящият състав
приема, че договорът за покупко– продажба, обективиран в Нотариален акт№ 87
том.5 рег.№9431 н.д.№676 от 2002г. на Нотариус С.С. с рег.№024 на НК и договорът за дарение, обективиран в НА № 185
том.4 рег.№9574 н.д. №731 от 2002г. на Нотариус К.М., с рег.№222 на НК са
нищожни на твърдяното в исковата молба основание- накърняване на добрите нрави
и не са породили целените при сключването му правни последици. Извършените
прехвърлителни сделки нямат вещен ефект, поради което ищецът е собственик на
½ ид.ч. от имота, а ½
ид.ч. от същия се владее от ответника без правно основание.
Ищеца при условията на пълно и главно
доказване, доказа осъществяването на фактическия състав на чл.108 от ЗС, а
именно правото си на собственост върху процесния имот, факта на владение на
процесния имот от ответника и че това владение е без правно основание. Ето защо
предявеният иск следва да се уважи.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца, съобразно решението на спора, следва да
се присъдят направените по делото разноски, представляващи държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер на 1468,71лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.Д. с ЕГН: ********** *** ***, на осн.чл.108 от ЗС, че С.Б.С. с ЕГН:
********** *** *** е собственик на ½ ид.ч. от следния недвижим имот,
представляващ апартамент в гр.***, с административен адрес: ул. ***, с
идентификатор №83510.666.175.1.1, заедно с прилежащите му избено помещение №5 и
съответните ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж в УПИ ІХ кв. 182 по плана на града, при граници
на апартамента: от изток-стълбище и общ коридор, от запад и север- двор и от
юг-улица, отгоре- партерен етаж и от долу- земя и ОСЪЖДА
ответника да му предаде
владението върху посочената идеална част от имота.
ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН: **********
дА заплатИ на С.Б.С. с ЕГН:**********,
сумата от 1468,71лв /хиляда четиристотин
шестдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ски
окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.
СЪДИЯ: