Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Шумен, 10.05.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б.Бойн

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№4067 по описа за 2011г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№4067/2011г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от “Банка Пиреос България”АД -гр.София, ЕИК:831633691, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша” №3, представляван от А.А.К. и Е.А.Е. и пълномощник: адв.С.Ч. от САК срещу К.В.Ц. с ЕГН:**********. В исковата молба се твърди, че ответникът бил задължен към кредитната институция за незаплатени задължения по договор за предоставен кредит Транскарт от 28.09.2004г. в размер на 1560,14лв. главница, 1852,12- договорна лихва за периода от 16.06.2006г. до 18.05.2011г., както и законната лихва върху главницата от 25.05.2011г. Ищеца сочи, че ищеца оперирал с различни суми от предоставения му кредитен лимит и не изпълнил задължението си за погасяване на дължимите суми, в съответствие с чл.5 и чл.6 от договора. Поради което кредитната институция се е снабдила със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№2017/2011г. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед. Ищеца моли да бъде установено, че ответника дължи на дружеството претендираната сума, както и присъдените разноски, както и в тежест на същия да бъдат възложени направените по делото разноски.

Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, както и доказателства. Оспорва исковете, като твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, понеже не бил уведомен съгласно чл.13 ал.1 от ОУ. Не бил получавал покана за доброволно изпълнение. Прави и възражение за изтекла погасителна давност за търсената главница и лихва.

Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа, на които претендира отхвърлянето на предявения иск.

По делото са приложени писмени доказателства за установяване на факта на съществуването на облигационно отношение между страните. Представен е документ, носещ подписите на страните, наименован “Договор за предоставяне на кредит- транскарт на физическо лице по сметка № 1036066204” с дата 28.09.2004г. Съгласно чл.1 от Договора, неговия предмет е кредит Транскарт с кредитен лимит в размер на 1700 лева, които банката се задължила да предостави на ответника. Целта на договора, съгласно чл.1 ал.2 е плащане на стоки и услуги на територията на страната чрез кредитна карта Транскарт, като предоставения кредит може да бъде теглен и в брой в оторизирани за целта обекти. В чл.3.1 е посочено, че кредитът се усвоява и обслужва чрез сметка, която се открива от банката, като в чл.3 б. “б” и „в” е конкретизирано, че сумата по кредита се усвоява, чрез волеизявление от страна на кредитополучателя направено чрез въвеждане на ПИН при извършване на транзакция с Карта, което имало действие на електронен подпис и която информация се получавала от банката чрез издателя по електронен път. Кредитополучателят се задължил, съгласно чл.10б.”в” да усвоява и погасява дължимите суми при условията на договора. В договора е посочено, че Общите условия за издаване и ползване на кредитна карта Транскарт на банката и на “Транскарт”АД представляват неразделна негова част. Същите не са приложени по делото. По настоящото дело няма приложени писмени доказателства за получаването на карта и номер от ответника. Приложено е извлечение от сметка за задължението на К.Ц., носеща подпис на служители в ищцовото дружество, с посочени размер на главница 1560,14лв., и просрочена лихва в размер на 1852,12лв. В документа е вписан само номер на сметка, но липсва номер на карта с държател- ответника, с която е бил усвояван кредита.

Съгласно чл.4 от договора, срокът на договора е дванадесет месеца, считано от датата на подписване му, а именно 28.09.2005г. Според чл.18 от същия, при липса на изрично волеизявление за прекратяване от кредитополучателя и изпълнение от негова страна на всички предходни задължения по кредита, договорът се подновява автоматично за нов дванадесет месечен период. Видно от назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, заключението на която не беше оспорено от страните и беше прието за обективно и компетентно дадено, ответникът през периода от сключване на договора до изтичането на неговия срок е усвоил общата сума от 609,25лв. и дължал такси в размер на 11,10лв. Последното и единствено плащане по кредита, в рамките на дванадесет месечния срок, е направено на 13.08.2005г. и е в размер на 150,00лв. Направеното частично плащане е погасило дълга по реда, определен по чл.3б”б”- разноски, лихви, главница. Не са приложени доказателства- подробно извлечение с данни за начислените лихви по усвоените суми, от които съдът да установи, че длъжникът е бил редовен при изпълнение на задълженията си и е била налице втората кумулативна предпоставка за автоматично продължаване на договора. Поради което съдът приема, че падежът на задължението е настъпил на 29.09.2005г.

От правна страна съдът установи следното: Ищецът твърди, че вземането му произтича от договор за кредит, като предметът на договора е предоставянето на паричен заем. Съгласно нормата на чл.240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи. Основен белег на този вид договор е, че той е реален. Това означава, че фактическият състав на заема включва кумулативното наличие на следните елементи: съгласие между страните по действителен договор за потребителски кредит и реално предаване на вещта, с оглед конкретния казус– на сумата 1700 лв. посредством Транскарт и изискуемост на задължението за неговото връщане. В настоящия казус липсват доказателства за реалното предаване на паричната сума. Липсват доказателства за получаването на карта, нейния номер и ПИН от ответника, както и доказателства за електронно въвеждане на ПИН и усвояване на суми по карта. Справката- извлечение по сметка, има характер на частен документ, съдържащ изгодни за издателя си факти. Поради което съдът намира, че няма доказателства сумата по договора да е била реално предадена на ответника. Предвид изложеното, съдът намира, че след като не се доказва сключване на договор за заем между страните за сумата 1700лв., то и претенциите на основание чл.240 от ЗЗД, във връзка с чл.415 и 422 от ГПК за установяване на задължението на ответника да заплати тази сума, както и акцесорните задължения за лихви, са неоснователни.

Отделено от изложеното, дори да се приеме, че е съществувало валидно облигационно отношение между страните, възражението на ответника, че задължението му е погасено по давност е основателно. Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Договорът е за потребителски кредит и за него не е предвидена друга погасителна давност, освен общата, установена в ЗЗД. Разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД установява изискуемостта като общо начало на погасителната давност. Съгласно чл.13 ал.2 от процесния договор при изтичането на срока по чл.4/дванадесет месечния срок за револвиране на кредита), усвоените суми стават предсрочно изискуеми, като кредитополучателят се задължава да погаси всички свои задължения по ползвания кредит, включително главница, лихви и разноски. Като изключение от това правило са приети случаите на чл.18 от договора, при които, действието на договора се продължава. Доколкото не се установи, наличието на предпоставките за подновяване на договора, като ищецът не доказа както наличието на договорно отношение за първия дванадесет месечен период така и факта на продължаване на съществуващо отношение за нов период, съдът приема, че от настъпването на падежа, започва да тече пет годишната погасителната давност на задължението на ответника към „Банка Пиреос България" АД. Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая заявлението е депозирано в съда на 25.05.2011г. или след изтичане на петгодишната давност, считано от датата на настъпване на изискуемостта на кредита– 29.09.2005г. Акцесорната претенция за лихви е била погасена с краткия три годишен срок, като периодично вземане.

Поканата за изпълнение в случая, който попада под разпоредбата на чл.13 ал.2 от договора, не поставя началото на изискуемостта, както би било при хипотезата на чл.13 ал.1 от договора. Отделно, от което същата не е била връчена на ответника и тълкуването изложено в исковата молба, че това не било необходимо е в противоречие с волята на страните по договора, понеже волеизявлението на банката не е достигнало до кредитополучателя.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от предявения от „Банка Пиреос България” АД със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Витоша, № 3, ЕИК 831633691, представлявано от А.А.К. срещу К.В.Ц. с ЕГН:********** *** иск с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи изпълнение на парично задължение към „Банка Пиреос България” АД- гр. София, в качеството си кредитолопучател по “Договор за предоставяне на кредит-Транскарт на физическо лице по сметка №1036066204” с дата 28.09.2004г. в размер на 1560,14лв./хиляда петстотин и шестдесет лева и четиринадесет стотинки/- главница, 1852,12лв./хиляда осемстотин петдесет и два лева и дванадесет стотинки/- договорна лихва за периода от 16.06.2006г. до 18.05.2011г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение– 25.05.2011г., до окончателното й заплащане, както и направените по заповедното производство разноски, присъдени по Заповед № 1260/26.05.2011 год. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 4067/2011год. по описа на РС-гр.Шумен и в настоящото исково производство, като неоснователен и погасен по давност.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: