Р Е Ш Е Н И Е

428/18.5.2012г.

Гр.Шумен, 18 май 2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело№4724 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба подадена от “ВиК-Шумен” ООД-гр.Шумен, представлявано от А.А. срещу А.С.А. *** за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 399,91лв., представляваща част от обща дължима сума 609,88лв.- обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане, както и съдебни разноски. Искът е с правно основание чл. 221 ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД и произтича от фактите, че ответникът бил работник при ищцовото дружество по трудов договор №1847/17.09.2001г. на длъжност “водопроводчик”, като трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № 160/02.03.2011г. при дисциплинарно уволнение.

Ответникът, не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК и не представя доказателства. В съдебно заседание се явява лично. Не взима становище по иска.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: От представения Трудов договор № 1847 от 17.09.2001г. и допълнителни споразумения към него, приети по делото и липсата на спор между страните, съдът приема за установено, че същите са били в трудово правоотношение, като ищеца бил назначен при ответника на длъжността "водопроводчик" с основно месечно трудово възнаграждение 425.00лв. и допълнителни трудови възнаграждения. Със Заповед №1124 от 09.09.2010г., ответникът бил наказан дисциплинарно, на основание чл.188 т.2 от КТ с “предупреждение за уволнение” за констатирани финансови нарушения. Със Заповед №160 от 02.03.2011г., трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.190 ал.1 т.4 и чл.330 ал.2 т.6 от КТ, поради злоупотреба с доверието на работодателя и установени при ревизия липси на парични средства, считано от 02.03.2011г. В Заповедта на работодателя се съдържат указания за дължимо обезщетение от страна на работодателя на осн.чл.221 ал.1 от КТ и за обезщетение от работодателя за неизползван платен годишен отпуск на осн.чл.224 ал.1 от КТ за забавяне изплащането на трудовите възнаграждения. Не е спорно, че от страна на работника липсва плащане на обезщетение на работодателя.

От правна страна съдът установи следното: Съгласно чл.221 ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди при срочно трудово правоотношение. По правната си същност обезщетението, представлява обезвреда за неблагоприятните последици, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника. Задължението за възстановяването им се възлага в тежест на работника при извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина, което по дефиниция е виновно поведение и е основание за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл законодателят е предвидил допълнително санкциониране на едно виновно поведение за вредите, които се намират в причинно-следствена връзка с него. За да възникне фактическия състав на задължението за обезщетение по чл.221 ал.2, първата предпоставка е дисциплинарно уволнение. В настоящия казус, трудовото правоотношение на ответника било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ- дисциплинарно уволнение, като този факт не беше оспорен от него, поради което съдът намира, че посочената предпоставка е безспорно доказана.

Втората предпоставка на обезщетение по чл.221 ал.2 се извлича от разпоредбата на чл.221 ал.4 т.2 от КТ, а именно оставането на работодателя без работник за същата работа. Ако веднага след дисциплинарното уволнение е бил назначен друг работник, работодателят няма право на такова обезщетение, съобразно съдебната теория/Коментар на КТ от проф.М./. В настоящия казус, с оглед разпределена доказателствена тежест, от страна на работодателя е представен трудов договор с трето лице- М.Р.Р. за длъжността “водопроводчик- инкасатор”, която е се различава по наименование и по място на работа, но е със същия код по националния класификатор. Предвид липсата на оспорване от страна на ответника на твърдяния факт, че на неговата длъжност не е бил назначен веднага друг работник, съдът приема за установена и втората предпоставка. Поради което се доказа, че за ответника е възникнало задължение да заплати на ответното дружество обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието- тридесет дни по конкретния трудов договор. Това обезщетение следва да се определи въз основа на последното получено от него брутно трудово възнаграждение, а именно за месец ноември 2010г. За установяване на неговия размер по делото беше назначена съдебно–счетоводна експертиза, заключението, по която е възприето изцяло от съда като компетентно и обосновано дадено, без възражения от страните. Вещото лице, след като се е запознало с приложените по делото доказателства и е направило справка със счетоводните документи, намиращи се у ответника и съотносими към настоящият спор, е установило, че за процесния месец брутното трудово възнаграждение е в размер на 571,75лв. Или съдът счита, че обективно съединена искова претенция се явява основателна и доказана до размера претендиран от ищеца 399,91лв., който е с по-ниска стойност от установения с експертизата. Иска следва да се уважи изцяло, като посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба– 05.12.2011г., до окончателното й заплащане.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца деловодни разноски, направени в настоящото производство в размер на 290лв., съобразно представения списък на разноските.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА А.С.А. с ЕГН: ********** *** да заплати на “Водоснабдяване и канализация- Шумен“ООД, ЕИК: 837068284, Адрес: гр.Шумен, пл.“Воин“№1, представляван от управителя инж.А. сумата от 399,91лв/триста деветдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща част от обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, за срока на предизвестие– тридесет дни по Трудов договор № 1847 от 17.09.2001г., ведно със законната лихва, считано от 05.12.2011г., до окончателното й заплащане на осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД и направените от ищеца деловодни разноски, в настоящото производство в размер на 290лв./двеста и деветдесет лева/.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: