Р Е Ш
Е Н И
Е
№696/20.8.2012г.
гр. Шумен
Шуменски районен съд
в публичното заседание
на първи февруари , през две хиляди и дванадесета година в състав:
СЪДИЯ : Зара
Иванова
При секретаря А.П.
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №5430 по описа за 2010
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС и инцидентен установителен иск по чл.124
ал.1 от ГПК .
Депозирана е искова молба от И.М.Б.
, ЕГН:********** *** срещу Г.Н.В. , ЕГН:********** , И.Ч.И. , ЕГН:********** , настоящ адрес : с.М
, постоянен адрес : гр.*** и Т.М.И. , ЕГН:********** , Г.М.И. , ЕГН:********** ***
, в която посочва , че е собственик на недвижим имот в гр.*** , който имот
представлява дворно място от 186 кв.м. , заедно с изградената в това място
масивна сграда с магазинно помещение . Праводателят и е нейният баща , който и
прехвърлил имота срещу задължение за издръжка и гледане . Впоследствие
придобила право на собственост върху масто от 45 кв.м. , което била придадено
по регулация към нейния имот , за което е заплатила определената и цена и така
общата квадратура на посочения имот е станала посочената по-горе , отразена в
КК . Съгласно КК на гр.Шумен имотът представлява поземлен имот с идентификатор № 83510.667.259 . Правото и на собственост се
удостоверява с Нотариален акт №56 , том ХІ , нотариално дело №4793/1995г. на
ШРС и Нотариален акт №5 , том І , рег.№3975 , дело №114/16.05.2000г. на
Нотариус В.В. , рег.№018 на НК .
Ответниците са собственици на
двуетажна жилищна сграда , построена в поземлен имот с идентификатор 83510.667.56
, който е съседен на нейния имот и имат обща граница . В югоизточния ъгъл на
тяхната сграда е изградена външна тоалетна – тип пристройка , с размер
2,40/1,75м и височина 2,10 м на първо ниво и 2,80/1,75 м и височина 3,70 м на
второ ниво , долепена до западната фасада на съществуващата сграда . Тази
външна тоалетна е изградена незаконно в нейния имот и възпрепятства правото и
да ползва пълноценно имота си . След като доброволно не могли да решат спора
помежду си , се обърнала първоначално към РДНСК , доколкото в нейните
компетенции е премахването на незаконните строежи . Отговорено и е , че се
касае за спор за материално право . По повод нейна жалба до Кмета на Община
Шумен във връзка със същия проблем била издадена Заповед
№РД-25-346/28.03.2008г. , с която е разпоредено премахването на незаконната
постройка . Впоследствие по съдебен ред издадената заповед била отменена .
Съобразно изложеното , счита , че за нея е налице интерес от воденето на
настоящия спор и моли да бъде постановено съдебно решение , по силата на което
на ответниците да премахнат за своя сметка описаната по-горе сграда , както и
да и предадат владението върху терена и да и бъдат присъдени извършените
деловодни разноски .
Ответниците оспорват
предявените искове , като Т.М.И. , и Г.М.И. , предявяват инцидентен
установителен иск за собственост относно терена под постройката – тоалетна и
част от дворно място , находящо с в парцел парцел ХІV-2218 .
По предявените искове
първоначално е образувано гр.д.№2153/2008г. по описа на ШРС , приключило с
Решение №477/02.09.2010г. , което по възз.гр.д.№646/2010г. по описа на ШОС е изцяло обезсилено и върнато за ново
разглеждане , което налага постановяване на настоящия съдебен акт .
Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Относно предявеният от
инцидентен установителен иск по чл.124 от ГПК
По силата на договор за издръжка и гледане ,
обективиран в нотариален акт №56 , том
ХІ , дело №4793/1995г. на ШРС ,
ответницата по ИУИ е станала собственик
на дворно място от 139 кв.м. , със застроената в него жилищна сграда с
магазинно помещение на партерен етаж , съставляващо дв.пл.№2213 , за което е
отреден парцел І-2213 , в квартал 254-В по плана на гр.Шумен . Впоследствие с
нотариален акт №5 , том І , рег.№3975 , дело №114/16.05.2000г. , тя е призната
за собственик по регулация на дв.пл.№2218 , придаден по регулация към собственият и имот дв.пл.№2218 , а именно
дворно място с площ от 45 кв.м. , собствено на Община Шумен . От друга страна
ищците по ИУИ , с нотариален акт №24 , том ХІІ , рег.№8792 , дело №1829/2007г.
на Нотариус рег.№19 на НК , с район на
действие ШРС са станали собственици на
източно жилище от масивна жилищна сграда , построена в дв.пл.№2223 , заедно с
514/1 000 ид.ч. от дворното место , цялото от 348 кв.м., в кв.254 по плана на
гр.Шумен . Безспорно е от всички приети по делото СТЕ , че дв.пл.№2223 и 2218
са съседни ,
като до 1996г. , процесното дворно място , което към плана от 1958 г. е отразено
със защриховано черно – съществуваща
постройка в имот 2223 (Скица
-2 на ВЛ А.О. – стр.30)
и процесната тоалетна , повдигната в червено (Скица -2 на ВЛ А.О. – стр.30) , безспорно се намират в имота на ищците по ИУИ – дв.пл.№2223. Със
Заповед №РД-25-973/13.11.1996г. , кв.254 и кв.254-В се обединяват в общ кв.254
, с нова отреждане за имотите – парцел ХІV-2218 и парцел ХV-2223 . Съгласно
приложената към тази заповед скица ,
кадастралната граница между двата имота е отразена като по плана от 1958г.
Дворищната регулация обаче е променена , като южната регулация е нанесена с
изтегляне в имот №2223 с 1,50 м. , с
което част от имот №2223 , заедно с тоалетната преминават към имота на ответницата по ИУИ или към имот №2218 . По този начин се оформя процесното
дворно место от 11 кв.м. с намиращата се в него постройка – тоалетна – повдигнато в защриховано зелено и червен
контур на Скица №3 на ВЛ Ат.О. – стр. 31 . Описаните фактически обстоятелства водят до
същественият спорен въпрос , а именно
придобила ли е ответницата
по ИУИ собствеността върху
придаваемото место . Съгласно чл.110 от
ЗТСУ (отм.) , действащ към момента на промяната на регулацията , Недвижимите имоти , придадени към парцели на
други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане
в сила на дворищнорегулационния план , т.е. вещно –прехвърлителният ефект настъпва веднага .От друга страна обаче
, настъпването на този ефект зависи от факта на уреждане на регулационните
сметки и завземането на придаваемото место . По
делото лисват доказателства , а по същество не са налице и твърдения , че
регулационните сметки са уредени , съгласно начина и реда , предвиден в чл.282
ал.1 от ППТЗСУ (отм.) и то в срока по чл.182а , ал.2 от ЗТСУ (отм.), както и , че
теренът се владее от ответницата по ИУИ , напротив същата е предявила иск по
чл.108 от ЗС , т.е. признава , че имотът е във владение на другата страна , което е основание съдът да приеме , че не е
настъпило отчуждителното действие на регулацията . Съдебната практика , вкл.
постановена по реда на чл.290 от ГПК (Решение №286/07.11.2011г. по гр.д.№1242/2009г. на ВКС , Решение
№32/12.03.2004г. по гр.д.№2590/2002г. на ВКС , Решение №1491/04.02.2009г. по
гр.д.№5184/2007г. на ВКС )
непротиворечиво възприема становището , че
при промяна в регулационните граници , вещно-прехвърлителният ефект ,
визиран в разпоредбата на чл.110 от
ЗТСУ (отм.) , настъпва само ако новият регулационен план е приложен . В Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. на
ОСГК на ВКС е разяснено , че за да се
приеме наличие на “приложена регулация” , следва да е изплатено обезщетението
или имотът да е завзет .
Както беше посочено по-горе , в настоящия случай не са осъществени тези
алтернативни възможности , което налага извода , че регулацията не е приложена
. Последното води до приложените на §8 ал.1 от ПР на ЗУТ , която предвижда
прекратяване на отчуждителното действие на влезлите в сила , но неприложени
отчуждителни регулационни планове , като съгласно ТР №3/28.03.2011г. на ОСГК ,
прекратяването настъпва автоматично . Следва да се коментира твърдението на
ответницата по ИУИ , че уреждане на сметки по регулация не е извършено , т.к.
част от нейното дворно място и по конкретно съществуваща стълбищна площадка е
придадена по регулация на ищците и така по същество твърди , че е налице
компенсация . ВЛ по приетите СТЕ са категорични , че промяната в регулацията не
е свързана с регулацията на стълбищната площадка . Това обстоятелство съдът
приема за установено , т.к. в ЗТСУ и
ППЗТСУ ,
не е предвидена подобна възможност за уреждане на регулационни сметки .
Дори и мотивите за промяната в регулацията да са посочените от ответницата ,
всеки от собствениците на придадени места е било необходимо да заплати
определеното обезщетение . В заключение съдът , съдът счита , че частта от парцел ХІV-2218, в която се намира и тоалетната , която по силата на изменението на дворищната
регулация , извършена със Заповед №РД-25-973/13.11.1996г. от имота на ищците по
ИУИ е придадена към посочения парцел ,
не е променила собствеността си , или е притежание на ищците по ИУИ .
Както беше посочено по-горе обаче ищците по ИУИ са собственици на 514/1 000
ид.ч от дворното място , не са представили доказателства , че са
придобили еднолично собствеността върху процесните 11 кв.м. , ето защо следва да се
приеме , че имат същия обем идеални части и върху посочената квадратура или 514/1
000 ид.ч от 11 кв.м. Останалите ид.ч. са притежание на другите съсобственици , поради което искът
за разликата от 514/1 000 ид.ч , до пълния предявен размер от 1000/1000 ид.ч.
от 11 кв.м. следва да се отхвърли като неоснователен .
По исковете с правно основание чл.108
и чл.109 от ЗС .
Доколкото съдът приема , че придаденото по
регулация место , в което се намира и претенддираният по иска с правно
основание чл.108 от ЗС , терен , описано
подробно по-горе е собственост на ответниците Т.М.И. и Г.М.И. , а по същите съображения приема , че е
собственост и на другите двама ответници Г.Н.В. и И.Ч.И.,
следва изводът , че е не е налице първата и основна предпоставка за
основателност на ревандикацията – ищецът да е собственик на имота , ето защо
искът се явява неоснователен .
Фактическите обстоятелства , с които ищецът
обосновава основателността на претенцията по чл.109 от ЗС , първоначално в
исковата молба касаят единствено правото на собственост върху имота . Твърди ,
че т.к. тоалетната е построена в нейния
имот , възпрепятства упражняването на правото и на собственост в пълен обем .
Като последица от изхода на правния спор по ИУИ , са изводите на съда за
неоснователност на твърденията на ищцата , т.к. се приема , че земята под тоалетната е собственост на
ответниците , следователно основният аргумент на ищцата е отречен с мотивите по ИУИ . Следващото твърдение обосноваващо претенцията
по чл.109 от ЗС , че строежът е изграден на регулационната граница и е
незаконен и това според ищцата е достатъчно основание да бъде премахнат .
Действително в цитираната от ищцата съдебна практика е изложен подобен извод ,
но към настоящият момент е налице съдебна практика , включително и постановена
по реда на реда на чл.290 от ГПК (Решение
№493/24.06.2010г. на ВКС , по гр.д.№719/2009г. , І г.о. и др.) , която е
ориентирана към становището че
изграждането на незаконен строеж , включително и на имотната или регулационната
граница , не покрива безусловно състава състава на чл.109 от ЗС . Напротив ,
приема се , че дори и в тези случаи ищецът следва да докаже с какво точно незаконното строителство ,
включително и осъществено на регулационната граница пречи
за реализирането на правото му на собственост в пълен обем . Доказателства
в тази насока не са представени , напротив съдът счита , че от материалите събрани по делото следва да се приеме , че
процесната постройка е “търпим строеж”
по смисъла на 303 ал.1 от ППЗТСУ (отм.) . Действително делото е представено Удостоверение, издадено
от Община Шумен , в което има изводи в противен смисъл , но същите не са задължителни за съда , който
следва с оглед правомощията си , да изгради самостоятелно становище по този
въпрос . Във всички изготвени по делото СТЕ се приема , че постройката е
изградена преди 1958г. , т.к. е отразена в ЗРП , във вида е местоположението
което съществува и към момента , което е основание да бъде възприета тезата на
ВЛ . В хода на делото ищцата заявява , че при силен дъжд , целият и двор се пълни с вода именно подари
наличието на процесната пристройка . Съдът счита , че тези допълнителни
фактически и правни основания са недопустимо въведени като предмет на делото ,
ето защо не следва да се разглеждат . Дори и да се възприеме обратното
становище , намира същите за неоснователни , т.к. не са събрани доказателства ,
които да ги подкрепят. В обобщение на изложеното по-горе съдът приема , че ищецът не е доказал в условията на пълно и
главно доказване , че процесната страда – тоалетна му пречи да осъществява в
пълен обем собственическите си правомощия , което прави иска неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.М.Б. , ЕГН:********** *** , че Г.Т.М.И. , ЕГН:********** , Г.М.И. ,
ЕГН:********** *** са собственици на 514/1 000 ид.ч от 11 кв.м.
( повдигнати в зелен и червен контур и защриховано в зелено
на Скица №3 на ВЛ Ат.О. – стр. 31 ), които по ЗРП от 1996г. на гр.Шумен , одобрен
със Заповед
№РД-25-973/13.11.1996г., са част от парцел ХІV-2218.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск , за разликата от 514/1 000 ид.ч , до пълния предявен размер от 1 000/1
000 ид.ч. от описания имот , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от И.М.Б. , ЕГН:**********
срещу Г.Н.В. , ЕГН:**********
, И.Ч.И. , ЕГН:********** , Т.М.И. , ЕГН:********** и Г.М.И. , ЕГН:********** , иск по чл.108 от ЗС , относно част
от дворно място , което по ЗРП от 1996г. на гр.Шумен , одобрен
със Заповед
№РД-25-973/13.11.1996г., представлява парцел ХІV-2218 , намиращо се под външна тоалетна – тип пристройка (
повдигнато с червен контур на Скица №3 на ВЛ Ат.О. – стр.
31 ) , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от И.М.Б. , ЕГН:**********
, иск по чл.109 от ЗС , за осъждане на Г.Н.В.
, ЕГН:********** , И.Ч.И. , ЕГН:**********
, Т.М.И. , ЕГН:********** и Г.М.И. , ЕГН:********** да премахнат за своя
сметка външна тоалетна – тип пристройка
с размери 2,40/1,74 м. и средна височина 6,10 м. (
повдигнатd с червен
контур на Скица №3 на ВЛ Ат.О. – стр. 31 ), която съгласно ЗРП на гр.Шумен , одобрен със Заповед №РД-25-973/13.11.1996г., се
намира в парцел ХІV-2218 ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА И.М.Б. , ЕГН:********** да
заплати на Т.М.И. , ЕГН:********** и Г.М.И. , сумата 1 200 (хиляда и двеста ) лева – деловодни разноски .
Решението подлежи на обжалване
пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: